Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
The Caves of Steel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, броеве 10,11,12/1981 г., броеве 1,2,3/1982 г.

Преводът е със съкращения

История

  1. — Добавяне

12. Проектът се преустановява

Бейли погледна часовника си — 21,45.

— Не разбирам.

— Ние сме на Земята — рече роботът, — за да разкъсаме черупката около планетата и да ви дадем възможност отново да се впуснете в Космоса. Дълго време се мъчихме да променим Земята като променяме икономиката ви. Но не сполучихме. Колкото повече упорствувахме, толкова по-силна ставаше съпротивата на Стародавните. Доктор Сартън беше този, който теоретично доказа, че трябва да сменим тактиката — да издирим онази част от населението, което е съгласно с нас или пък може да бъде убедено да се съгласи. Като подкрепяме такива хора, бихме могли да направим движението ваше, а не натрапено отвън. Трудността се състоеше в това да намерим подходящ обект, удобен за целта. Вие, лично вие Илайджъ, станахте наш сполучлив експеримент.

— Аз? Аз? Какво искате да кажете?

— Ние приехме с удоволствие предложението на Комисаря за вас, защото от психическия ви портрет решихме, че сте подходящ. Още щом ви видях, ви подложих на цереброанализ и предположенията се потвърдиха. Вие сте човек на делото, Илайджъ. Не хленчите по миналото, макар да се интересувате от него. Нито пък приемате за неизменна формата на Градове върху Земята. И решихме, че хора като вас могат отново да поведат Земните към звездите. И че сте подходящ за нашия експеримент.

— Какъв експеримент, за бога?

— Експериментът да ви убедим, че колонизирането на Космоса е единственото решение на вашия въпрос. Внушихме ви го с помощта на съответен препарат. Не се безпокойте, той не оказва друго въздействие на организма, освен да направи мозъка по-възприемчив.

— Искате да кажете, че съм повярвал във всичко, което ми разправяше доктор Фастолф?

— Не съвсем. Докторът допускаше, че ще станете фанатизиран привърженик на идеята за колонизация. В същност станахте само страничен симпатизант.

— И с този резултат се готвите да напуснете Космоград и Земята?

— Вече ви казах. Ние сме доволни, че Земята ще се впусне в Космоса. Вие сам ни убедихте в това.

— Аз?

— Да. Когато разказвахте на Френсис Клосар преимуществото на колонизацията, по наша преценка вие говорехте разпалено. Ето го реалният резултат от експеримента! Защото цереброаналитичните свойства на Клосар се промениха под въздействие на думите ви.

— Искаш да кажеш, че съм го убедил? Не вярвам.

— Не. Убеждаването не става така лесно. Но цереброаналитичните промени, които констатирах след разговора ви, демонстрираха недвусмислено, че мозъкът на Стародавните е отворен за такъв вид убеждаване. Тъй че без да знаем, ние от Космоград постигнахме очаквания успех. Разбрахме, че ние, а не някой друг, е факторът, който бърка на проекта ни. С присъствието и с непрекъснатото си вмешателство направихме да избуят романтичните настроения на Земята под формата на носталгия по Стародавното и предизвикахме появяването на организация. Освен това тъкмо Стародавните се стремят да разчупят догмата, а не управляващите в Града, за които е най-важно да се запази съществуващото положение. Ако сега напуснем Космоград, ако престанем да дразним с присъствието си Стародавните, докато са ангажирани безвъзвратно със Земята и само със Земята, ако оставим след себе си малко роботи, които заедно със земни като вас могат да организират школа за емиграция в Космоса, може би Стародавните ще се откъснат от Земята. Те ще имат нужда от роботи и или ще ги вземат от нас, или ще си ги направят. Те ще развият C/Fe култура, защото ще им е нужна.

Бейли бавно вдигна глава:

— Проектът Космоград приключва с днешния ден, така ли? И с него и разследването по убийството на доктор Сартън?

— Това е решението на Космоград! — рече тихо Р Данийл.

— Денят още не е изтекъл. Сега е 22,30. Има цял час и половина до среднощ. Дотогава проектът е в сила. Ти си мой колега и разследването продължава! Нека да караме както досега. Остави ме да поработя. Това няма да навреди на хората ви. И ще им принесе голяма полза. Давам ти думата си. Ако прецениш, че с нещо вредя, спри ме! Само час и половина.

— Правилно — отвърна роботът. — Денят още не е изтекъл. Не бях помислил за това, колега Илайджъ.

Бейли отново беше „колегата Илайджъ“. Той се засмя:

— Нали доктор Фалстоф спомена, че притежава филм от сцената на убийството? Каза го, когато бяхме в Космоград.

— Каза го.

— Можем ли да получим копие от него?

— Да, колега Илайджъ.

— Но веднага!

— След десет минути ще го имаме. Ще използувам служебния канал.

Процедурата отне по-малко време. Бейли гледаше втренчено алуминиевата кутия, която държеше в треперещите си ръце.

В този момент на вратата застана Комисарят Джулиъс Ендербай. Той погледна Бейли и странна тревога мина по валчестото му лице, а в очите му блясна светкавица.

— Слушай, Лайдж, докога по дяволите, ще се храниш?

— Бях много уморен, шефе. Съжалявам, че те накарах да чакаш!

— Не бих се сърдил, обаче… Я по-добре ела в кабинета ми!

Бейли хвърли поглед към Р Данийл, но не срещна неговия. Тримата напуснаха трапезарията.

* * *

Джулиъс Ендербай се разхождаше пред бюрото си: напред-назад, напред-назад. Бейли го наблюдаваше спокойно. От време на време той поглеждаше часовника си.

22,45.

Като повдигна очилата на челото си, Комисарят Ендербай затри очи с палеца и показалеца. По кожата около тях се появиха червени петна. След това отново постави очилата на мястото им и се взря в Бейли.

— Лайдж — каза той неочаквано, — кога за последен път си бил в енергийната централа Уйлямсбърг?

— Вчера, след като напуснах канцеларията. Някъде около осемнадесет часа или малко след това.

— Защо не ми каза?

— Канех се да ти кажа. Не съм давал още официален рапорт.

— Какво прави там?

— Просто минах на път за временната си квартира.

Комисарят спря разходката си.

— Не може така, Лайдж. Никой не минава през енергийна централа, без разлика къде отива.

Бейли сви рамене. Не беше време да разказва за преследвачите Стародавни и за подскачанията върху лентите. Поне сега не беше време.

— Ако искаш да намекнеш, че съм имал възможност да взема оттам алфа-генератора, с който е убит Р Сами, ще ти припомня, че Данийл беше с мен и че той може да удостовери как минах през централата, без да се спирам и без да вземам какъвто и да е генератор.

— Лайдж, не зная вече какво да кажа и какво да мисля. И няма защо да сочиш колегата си като алиби. Той не може да дава показания.

— Но аз отричам, да съм вземал алфа-генератор!

Пръстите на Комисаря се сплетоха и заизвиваха.

— Защо Джеси идва при тебе днес следобяд?

— Вече ме пита, шефе. Казах ти — семейни работи.

— Получих информация от Френсис Клосар, Лайдж.

— Каква информация?

— Той казва, че знае една Джезабел Бейли, която е член на дружеството на Стародавните.

— Има много жени с име Бейли.

— Няма много Джезабел Бейли.

— Това име ли каза той?

— Той каза Джезабел. Чух го, Лайдж. Не ти давам сведения от втора ръка!

— Добре. Джеси е член на една, безобидна, налудничава организация. Тя никога не е направила нищо, но е посещавала събранията им и се чувствува ужасно от това. Не можеш заради това да ме отстраняваш и да ме държиш отговорен за нарушаване на правителствени мероприятия под формата на Р Сами!

— Е, разбира се, Лайдж! Но все пак нещата не са розови. Всеки знае, че ти мразеше Р Сами. Жена ти е видяна да разговаря с него днес след обяд. Тя плакала и някои от думите й били чути. Те били безопасни, но все пак, който е казал „а“, трябва да каже и „б“. Ти може да си сметнал за опасно да оставяш робота да говори. При това си имал възможност да се сдобиеш с оръжие.

Бейли го прекъсна:

— Ако исках да унищожа доказателствата срещу Джеси, нямаше да доведа тук Френсис Клосар. Та той знае много повече за нея, отколкото Р Сами. И още нещо. Минах през енергийната централа осемнадесет часа преди Р Сами да разговаря с Джеси. Откъде можех да зная, че ще трябва да го ликвидирам, та да взема като ясновидец алфа-генератор?

— Не зная вече какво да мисля, Лайдж!

— Тогава аз ще ти кажа! Шефе, това е грижливо и сръчно изплетена мрежа. Полагат се усилия да бъда отстранен, да не мога да се добера до фактите по убийството на Сартън. За нещастие на моя приятел, дето ми плете мрежата, много късно се е сетил да го прави!

— Какво?

Бейли погледна часовника си. Беше 23,00.

— Зная кой ми плете мрежа, зная кой и как е убил доктор Сартън. Имам на разположение цял час да ти го разкажа, да заловя човека и да сложа край на разследването.