Агата Кристи
Мъжът с кафявия костюм (37)

Глава тридесет и шеста

Това се случи преди две години. Все още живеем на острова. Пред мен, върху грубата дървена маса, е писмото, което Сюзън ми написа:

Скъпи бебчовци в гората — скъпи влюбени безумци.

Не съм изненадана — никак не съм изненадана. През цялото време, докато говорехме за Париж и рокли, чувствах, че това не може да бъде истина — че някой ден ще изчезнете в неизвестността, за да се венчаете над ковашките клещи, по добрата стара циганска традиция. Вие наистина сте двойка безумци. Тази идея да се откажете от огромно състояние е нелепа. Полковник Рейс беше готов да спори по този въпрос, но аз го убедих да остави времето да реши спора. Той може да управлява финансите вместо Хари — не виждам кой би могъл да го направи по-добре от него. Защото, в края на краищата, меденият месец не трае вечно — ти не си тук, Ан, така че мога спокойно да кажа това, без да се нахвърлиш върху мен като малка тигрица — любовта в пустошта ще продължи доста време, но един ден ще започнеш неочаквано да мечтаеш за дом на Парк Лейн, за разкошни кожи, за дрехи от Париж, за най-големия автомобил, който в момента се произвежда и за най-новия модел детски колички, за френски прислужнички и за акушерки от Норлънд. О, така ще стане, ще видиш!

Но, наслаждавайте се на медения си месец, скъпи безумци и дано бъде дълъг. И понякога си спомняйте за мен — която безметежно трупам килограми в най-изисканите ресторанти!

Ваша любяща приятелка, Сюзън Блеър

P.S. Изпращам ви комплект тигани като сватбен подарък и огромна купа гъши пастет, за да ви напомнят за мен.

Има и още едно писмо, което от време на време препрочитам. То пристигна доста време след първото и беше придружено от обемист пакет. Изглежда беше писано някъде в Боливия.

Скъпа Ан Бедингфийлд.

Не мога да устоя на изкушението да ви напиша, не толкова заради удоволствието, което самото писане ми доставя, отколкото заради огромното удоволствие, което знам, че ще изпитате, когато получите писмо от мен. Нашият приятел Рейс се оказа не толкова умен, колкото се мислеше, нали?

Смятам да ви назнача за изпълнител на онази част от завещанието ми, която се отнася до литературните ми творения. Изпращам ви моя дневник. В него няма нищо, което би заинтересувало Рейс и неговите хора, но предполагам има някои откъси, които ще ви се сторят забавни. Използвайте го, както намерите за добре. Предлагам статия за Дейли Бъджет, озаглавена „Престъпниците, които съм срещала“. Единственото ми условие е аз да бъда главната фигура.

Не се съмнявам, че към този момент вие вече сте не Ан Бедингфийлд, а лейди Ърдсли и живеете като кралица на Парк Лейн. Искам само да кажа, че не храня никаква злоба към вас. Трудно е, разбира се, когато се налага да се започне всичко отначало на моята възраст, но, между нас казано, разполагах с малък резервен фонд, който грижливо бях заделил настрана за такива случаи. Той се оказа много полезен и вече започвам да събирам добра клиентела. Между другото, ако някога видите онзи ваш приятел — комедиант, Артър Минкс, ще му кажете, че не съм го забравил, нали? Това доста ще го стресне.

Общо взето мисля, че се проявих като добър и милостив християнин. Дори и по отношение на Паджет. Успях да науча, че той — или по-точно мисис Паджет, онзи ден е дала живот на шестото им отроче. Скоро Англия ще бъде изцяло населена с Паджетовци. Пратих на детето сребърна чаша и в пощенска картичка изразих желанието си да му стана кръстник. Виждам как Паджет взема чашата и картичката и ги носи право в Скотланд Ярд, без следа от усмивка на лицето!

Господ да ви благослови, красавице. Някой ден ще разберете каква грешка сте извършили, като не се омъжихте за мен.

Вечно ваш, Юстас Педлър

Хари беше вбесен. Това е единственият въпрос, по който мненията ни не съвпадат. За него сър Юстас си остава човекът, който се опита да ме убие и когото той счита отговорен за смъртта на приятеля си. Опитите на сър Юстас да посегне на живота ми не престават да ме учудват. Никак не се връзват с пейзажа, тъй да се каже.

Но защо тогава два пъти се опита да ме убие? „Защото е мръсен негодник“ — казва Хари и изглежда мисли, че това изчерпва въпроса. Сюзън прояви по-голяма проницателност! Аз говорих за това с нея и тя приписа всичко на „страхов комплекс“. Сюзън е доста запалена по психоанализата. Тя ми посочи, че движеща сила в живота на сър Юстас е непрестанният му стремеж към безопасност и спокойствие. Той имал силно развито чувство за самосъхранение. А убийството на Надина определено е премахнало някои задръжки. Неговите действия не отразявали чувствата му към мен, а били породени от огромния му страх за собствената му безопасност. Мисля, че Сюзън е права. Що се отнася до Надина, тя беше такава жена, която заслужаваше да умре. Мъжете вършат най-различни съмнителни неща, за да забогатеят, но жените за нищо на света не бива да се преструват, че са влюбени, когато в действителност не са. Лесно мога да простя на сър Юстас, но на Надина — никога! Никога, никога, никога!

Онзи ден разопаковах някакви консервени кутии, които бяха увити в страници от стари броеве на Дейли Бъджет и неочаквано попаднах на думите. „Мъжът с кафевия костюм“. Стори ми се толкова отдавна! Аз, разбира се, бях прекъснала връзките си с Дейли Бъджет преди доста време — по-скоро по мое, отколкото по тяхно желание. „Моята романтична рубрика“ получи голяма известност. Синът ми се припича на слънце и рита с крачка във въздуха. Ето ви един „мъж с кафяв костюм“, ако ви трябва. Той носи колкото се може по-малко дрехи по себе си, което е най-подходящото облекло за Африка и е кафяв като кафено зрънце. Непрестанно рови в пръста. Мисля, че се е метнал на татко. Ще бъде обзет от същата мания за глина от Плиоцена.

Когато се роди, Сюзън ми изпрати телеграма:

Поздравления и любов на най-новия пришълец на острова на Безумците. Каква е главата му — долихоцефална или брахицефална?

Не можех да позволя на Сюзън да й се размине току-тъй. Изпратих й отговор от една дума, пестелив и точен:

Платицефална.