Метаданни
Данни
- Серия
- Полковник Рейс (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Man in the Brown Suit, 1924 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Тодор Кенов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 32 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Агата Кристи. Мъжът с кафявия костюм
ИК „Селекта“, София, 1994
История
- — Добавяне
Глава двадесет и втора
Извадки от дневника на сър Юстас Педлър
Склонен съм да изоставя моите спомени. Вместо тях ще напиша кратка статия, озаглавена „Моите секретари“. По отношение на секретарите изглежда ме е сполетяла зла участ. В един момент оставам без секретари, в следващия — имам твърде много. Понастоящем пътувам към Родезия, заобиколен от куп жени. Рейс, разбира се, отмъкна двете най-хубави, а за мен останаха огризките. С мен винаги се случва така! Дявол да го вземе, в края на краищата, това моят частен вагон, не на Рейс!
Ан Бедингфийлд също пътува с мен за Родезия под предлог, че е моя временна секретарка. Само че цял следобед прекара на външната площадка с Рейс, възхищавайки се на дефилето на река Хекс. Вярно е — казах й, че нейното главно задължение ще бъде да държи ръката ми. Но тя дори и това не прави. Може би се бои от мис Петигрю. Ако е така, не я обвинявам. У мис Петигрю няма нищо привлекателно — тя е отвратително създание с големи крака, прилича повече на мъж, отколкото на жена.
Има нещо загадъчно около Ан Бедингфийлд. Тя скочи на влака в последната минута, пухтейки досущ като парен локомотив, като че ли участваше в някакво надбягване — а Паджет, от своя страна, ми каза, че снощи я бил изпратил за Дърбан! Или Паджет пак е бил пиян, или момичето има астрално тяло.
При това тя изобщо не даде никакви обяснения. Никой никога и за нищо не ми дава обяснения. Да, „Моите секретари“. Номер едно — убиец, който се опитва да се изплъзне от правосъдието. Номер две — прикрит пияница, който се забърква в непочтени интриги в Италия. Номер три — красиво момиче, което притежава полезната способност да бъде на две места едновременно. Номер четири — мис Петигрю, която несъмнено е особено опасен предрешен мошеник! Вероятно някое от италианските приятелчета на Паджет, което той ми натрапи. Не бих се учудил, ако един ден светът разбере, че е бил измамен по най-скандален начин от Паджет! Общо взето, струва ми се, че Рейбърн беше най-добрият от цялата пасмина. Той никога не ми създаваше главоболия, нито пък ми се пречкаше. Гай Паджет е имал нахалството да натовари куфара с канцеларските материали тук, в купето. Никой не може и крачка да направи, без да се спъне в него.
Едва сега успях да изляза на откритата площадка, като очаквах появата ми да бъде посрещната с радостни възгласи. Двете жени слушаха като омагьосани поредния разказ на Рейс за неговите пътешествия. Трябва да нарека този вагон не „Сър Юстас Педлър и Компания“, а „Полковник Рейс и Неговия Харем“.
После на мисис Блеър й хрумна да прави глупави снимки. Всеки път, когато влакът вземаше някой особено опасен завой, тя снимаше локомотива.
„Нали разбирате — извика радостно тя, — ако искате да заснемете предната част на влака, това може да стане само на завой, а на фона на планините ще изглежда направо страхотно.“
Споделих, че едва ли някой би разбрал, че снимката с правена от задните вагони на влака и тя ме изгледа със съжаление.
„Под нея ще напиша: Заснета от влака. Локомотивът прави завой.“
„Бихте могли да напишете това под всяка снимка на влак“ — казах аз. Жените никога не се замислят за тези дребни неща.
„Радвам се, че пътувам през деня — извика Ан Бедингфийлд. — Щях да пропусна всичко това, ако снощи бях заминала за Дърбан, нали?“
„Така е — отвърна полковник Рейс и се ухили. — Щях да се събудите утре сутрин и да откриете, че се намирате насред Кару — гореща и прашна пустиня с голи камънаци и скали.“
„Радвам се, че промених решението си“ — доволно въздъхна Ан, като продължи да се оглежда наоколо.
„Това ли е най-удобният влак през деня за Родезия?“ попита Ан Бедингфийлд.
„През деня? — засмя се Рейс. — Скъпа мис Ан, има само три влака седмично. В понеделник, сряда и събота. Давате ли си сметка, че ще пристигнете при Водопада едва следващата събота?“
„Дотогава ще си научим и кътните зъби — язвително подхвърли мисис Блеър. — Колко време ще останете при Водопада, сър Юстас“?
„Зависи“ — предпазливо казах аз.
„От какво?“
„От това как се развиват нещата в Йоханесбург. Първоначално смятах да остана един-два дни при Водопада — който никога не съм виждал, въпреки че за трети път посещавам Африка — и после да продължа към Йоханесбург, за да видя как стоят нещата в Ранд. У дома, както знаете, минавам за авторитет по въпросите на политическия живот в Южна Африка. Но от всичко, което чувам, след около седмица Йоханесбург едва ли ще е съвсем приятно място. Не горя от желание да проучвам как стоят нещата в разгара на бушуваща революция.“
Рейс доста надменно се усмихна.
„Според мен страховете ви са преувеличени, сър Юстас. В Йоханесбург няма да сте изложени на кой знае каква опасност.“
Жените веднага го зяпнаха с поглед, който сякаш казваше: „Какъв храбрец!“ Ах, тези високи, стройни, загорели от слънцето мъже — целият свят е в краката им!
„Предполагам, че вие ще бъдете там“ — заявих аз студено.
„По всяка вероятност. Можем да пътуваме заедно.“
„Не съм сигурен дали няма да остана известно време при Водопада — отговорих уклончиво аз. Защо толкова му се иска на Рейс да отида в Йоханесбург? Мисля, че е хвърлил око на Ан. — А вашите планове какви са, мис Ан?“
„Зависи“ — скромно отвърна тя, явно подражавайки на мен.
„Мислех, че сте моя секретарка“ — възроптах аз.
„О, но нали бях отстранена? Цял следобед държите ръката на мис Петигрю!“
„Може да имам много грехове, но не и този — заклевам ви се!“
Четвъртък през нощта
Току-що потеглихме от Кимбърли. Накараха Рейс отново да разкаже онази история за кражбата на диамантите. Защо жените толкова се вълнуват от всичко, свързано с диаманти?
Хубаво поне, че Ан Бедингфийлд разбули ореола на загадъчност около себе си. Изглежда тя е кореспондент на вестник. Тази сутрин изпрати километрична телеграма от Де Аар. Ако се съди по бърборенето, което продължи почти през цялата нощ в купето на мисис Блеър, тя сигурно е чела на глас всички свои специални репортажи за години напред.
Изглежда тя през цялото време е била по дирите на „мъжа с кафявия костюм“. Очевидно не е успяла да го разкрие на борда на Килморден Касъл — всъщност тя едва ли е имала тази възможност. Затова пък сега е доста заета да изпраща по телеграфа в Англия: „Как пътувах с убиеца“ и да съчинява измислени истории от рода на „Какво научих от него“ и прочие. Известно мие как стават тези неща. Аз самият правя същото в моите спомени, когато Паджет ми позволи. И разбира се, някой „кадърен“ журналист от хората на Нейсби ще подсили още повече детайлите, така че когато репортажът се появи в Дейли Бъджет, Рейбърн няма да се познае.
Момичето обаче никак не е глупаво. Както изглежда, тя сам-самичка е успяла да открие самоличността на жената, която беше убита в моята къща. Била руска танцьорка и се, казвала Надина. Попитах Ан Бедингфийлд дали е сигурна в това. Тя ми отговори, че това е просто умозаключение — съвсем в стила на Шерлок Холмс. Въпреки всичко, доколкото разбирам, тя е телеграфирала това на Нейсби като неоспорим факт. Жените притежават интуиция — не се съмнявам, че догадката на Ан Бедингфийлд е абсолютно вярна — но да се нарече това умозаключение, е направо нелепо.
За нищо на света не мога да си представя как е успяла да се присламчи към екипа на Дейли Бъджет! Но тя е от тези млади жени, които са способни на това. Невъзможно е да й се устои. Под маската на нейната способност да придумва се крие непреодолима решителност. Вижте само как се качи в моя частен вагон!
Започвам да се досещам защо. Рейс спомена как полицията предполагала, че Рейбърн ще се отправи към Родезия. Сигурно е успял да се измъкне с влака в понеделник. Доколкото разбрах, телеграфирали са до всички гари по линията и макар да не е бил открит никой, който да отговаря на неговото описание, това още нищо не значи. Той вероятно майсторски се е предрешил като някоя тъмнокожа старица, а глупавите полицаи продължават да търсят представител, млад мъж с белег, облечен по последна европейска мода. Така и не успях да свикна с този негов белег.
Както и да е, Ан Бедингфийлд е по следите му. Тя иска цялата слава да остане за нея и за Дейли Бъджет. Днешните млади жени са доста пресметливи. Намекнах й, че това, което върши, не подобава твърде на една жена, а тя се засмя, увери ме, че ако успее да го открие, богатството й е в кърпа вързано. Виждам, че на Рейс това също не му се нрави. Възможно е Рейбърн да пътува с този влак. Ако е така, всички можем да бъдем убити, докато спим в леглата си. Казах това на мисис Блеър — но на нея идеята изглежда й хареса и заяви, че ако аз бъда убит, това наистина ще представлява сензационна новина за Ан! Сензационна новина за Ан, как не!
Утре ще минем през Бечуаналанд. Прахът ще бъде нетърпим. Освен това на всяка малка спирка прииждат чернокожи дечица, които продават чудати дървени фигурки на животни, измайсторени от тях самите, както и разни неща за ядене. Опасявам се, че мисис Блеър може да се развихри. В тези играчки има някакво примитивно очарование, което, чувствам, ще я заплени.
Петък вечер
Стана това, от което се боях. Мисис Блеър и Ан купиха четиридесет и девет дървени фигурки на животни!