Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Testament, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране
levent (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 1999

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 954-8240-68-8

История

  1. — Добавяне

16

Късно следобед той спря пред един деликатесен магазин на няколко пресечки от хотела. Просто се разхождаше по тротоара и видя, че е отворено. Влезе с намерението да си купи бира. Беше сам, на другия край на света. Беше Коледа и нямаше с кого да сподели празника. Самотата и потиснатостта го смазваха и той започна да се разкапва. Обхвана го самосъжаление.

Видя подредените бутилки концентриран алкохол, пълни и запечатани — уиски, водка, джин, строени като войници в пъстри униформи. Устата му моментално пресъхна. Челюстта му увисна, а очите му се затвориха. Улови се за тезгяха, за да запази равновесие, и със сгърчено от болка лице се замисли за Серджо, Джош, клиниката, бившите си съпруги и всички, на които бе причинявал такава болка всеки път, когато хлътваше в бездната на пиянството. Мислите забушуваха в главата му и имаше чувството, че ще припадне, когато дребният продавач каза нещо. Нейт се втренчи в него, прехапа устни и посочи към бутилките с водка. Две, за осем реала.

Всеки път беше различно. Понякога започваше бавно, постепенно — глътка тук, смръкване там, пукнатината в язовирната стена, която се разширяваше. Веднъж сам бе отишъл в центъра по детоксикация. Веднъж се бе събудил на легло, със система, включена във вените. Последния път една камериерка го бе открила в евтина хотелска стая, трийсет долара на ден, изпаднал в кома.

Стисна книжния плик и тръгна решително към стаята си. По пътя заобиколи група запотени деца, които ритаха топка на тротоара. Толкова щастливи са децата, помисли си. Никакви тежести, никакъв багаж. Утрешният ден е просто следващата игра.

След час щеше да се стъмни и Корумба постепенно се събуждаше за живот. Кафенетата по тротоарите отваряха, появиха се автомобили. Във фоайето на хотела се чуваше музика — край езерцето свиреше оркестър и Нейт се зачуди дали да не отиде да послуша за последно…

Но не отиде. Качи се в стаята си, заключи вратата и напълни висока пластмасова чаша с лед. Остави бутилките една до друга, отвори едната, наля бавно водката върху леда и се закле да не спре, докато не пресуши и двете.

 

 

Джеви пристигна в осем и зачака търговеца на резервни части. Слънцето беше високо, на небето нямаше никакви облаци. Тротоарите бяха нагорещени.

Нямаше маслена помпа, поне не за този тип дизелови двигатели. Търговецът се обади на две места и Джеви подкара пикапа с гръм и трясък. Отиде до покрайнините на града в едно гробище за стари лодки, в чийто двор се търкаляха останки от десетина корита. В магазина за части момчето извади доста износена, покрита с грес маслена помпа, увита в парче мръсно зебло. Джеви охотно плати за нея двайсет реала.

Върна се при „Санта Лора“. Зарадва се, когато видя, че Уели е пристигнал. Уели беше хлапе, още нямаше осемнайсет, но твърдеше, че разбира от речна навигация, че познава реките, че може да готви, да чисти и да прави всичко друго, което е необходимо при плаване. Джеви знаеше, че лъже, но това беше нещо обикновено за местните момчета, които търсеха работа по реката.

— Появи ли се мистър О’Райли? — попита Джеви.

— Американецът ли? — попита Уели на свой ред.

— Да, американецът.

— Не. Не се е мяркал.

Един рибар в малка дървена лодка подвикна на Джеви, но той не му обърна внимание, защото се бе замислил за други неща. Изтича по шперплатовия трап и се качи на борда. Отзад отново се разнесоха ударите на чук. Същият мърляв механик се бореше с двигателя. Беше се навел над него, гол до кръста, изпоцапан и плувнал в пот. Машинното беше като сауна. Джеви му подаде маслената помпа и той я пое с късите си груби пръсти.

Двигателят беше петцилиндров и помпата трябваше да се монтира отдолу, в картера, малко под решетката на пода. Механикът сви рамене сякаш за да покаже, че помпата може и да свърши работа, отпусна се бавно на колене и се зае да я монтира. Изсумтя нещо и Джеви му подаде един гаечен ключ. След малко помпата бе поставена на мястото си, а Джеви бе плувнал в пот. Понеже двамата се забавиха в машинното, Уели реши да отиде при тях и да ги попита дали имат нужда от него. Нямаха.

— Гледай кога ще дойде американецът — каза му Джеви и избърса потта от челото си.

Механикът продължи да ругае и да мята гаечните ключове още половин час, след което обяви, че двигателят е готов. Запали го и в продължение на няколко минути следи налягането на маслото. Най-накрая се усмихна доволно и събра инструментите си.

Джеви се върна до хотела, за да намери Нейт.

Стеснителното момиче на рецепцията не беше виждало мистър О’Райли. Позвъни по телефона в стаята му, но никой не се обади. Не беше излизал. След дълги увещания най-сетне даде ключа.

Вратата беше заключена, но веригата вътре не беше окачена, така че Джеви успя да влезе. Първото странно нещо, което видя, беше празното легло с разхвърляни завивки. След това видя бутилките — една празна се търкаляше на пода, другата беше наполовина пълна. Стаята беше много студена, защото климатикът работеше на пълни обороти. Мярна бос крак, приближи се и видя Нейт. Лежеше между леглото и стената, гол, с омотан около коленете чаршаф. Джеви подритна леко крака му и той помръдна.

Поне беше жив.

Заговори му и го бутна по рамото. След няколко секунди се чу стон. Глухо, болезнено издихание. Джеви коленичи върху леглото, наведе се, улови Нейт за ръцете и успя да го изтегли горе. Зави го.

Още едно тежко стенание. Нейт лежеше по гръб, единият му крак беше на пода, очите му бяха подути, все още затворени, косата му беше разчорлена, дишаше бавно и мъчително. Джеви се втренчи в него.

Момичето от рецепцията и камериерката надникнаха през полуотворената врата и Джеви им махна да си вървят. Заключи и взе празните бутилки.

— Време е да тръгваме — каза той, но не получи отговор. Вероятно трябваше да повика Валдир, за да докладва на американците, които бяха изпратили тук този пияница. Може би по-късно.

— Нейт! — извика той силно. — Събуди се!

Никакъв отговор. Ако не се съвземеше скоро, трябваше да повика лекар. Повечето хора биха умрели от бутилка и половина водка за една вечер. Може би организмът му бе натровен и наистина се нуждаеше от болница.

Джеви отиде в банята и намокри една кърпа със студена вода, после я сложи на врата на Нейт. Нейт се размърда и отвори уста, за да каже нещо.

— Къде съм? — успя да изфъфли най-сетне.

— В Бразилия. В хотелската си стая.

— Жив съм.

— Почти.

Джеви взе мократа кърпа и избърса лицето и очите му.

— Как се чувстваш? — попита той.

— Искам да умра — отвърна Нейт и протегна ръка към кърпата. Взе я, мушна единия й край в устата си и започна да го смуче.

— Ще ти донеса вода — каза Джеви, отиде до хладилника и извади бутилка минерална вода. — Можеш ли да си вдигнеш главата?

— Не — изсумтя Нейт.

Джеви започна да налива тънка струйка вода в устата му. Част от нея се изля по бузите и върху кърпата, но на Нейт му беше все едно. Главата му пулсираше, щеше да се пръсне от болка — въобще не можеше да проумее как изобщо е успял да се събуди.

Отвори едното си око — дясното, съвсем малко. Клепачите на лявото бяха слепени. Светлината опърли мозъка му, в стомаха му се надигна някаква гадост и стигна до гърлото. С неочаквана бързина Нейт се обърна на четири крака и повърна.

Джеви отскочи назад, после отиде да вземе още една кърпа. Остана за малко в банята, докато утихне кашлянето и давенето.

Уговорката с Валдир беше да заведе мистър О’Райли във вътрешността на Пантанал, да му помогне да намери човека, когото търси, после да го върне в Корумба невредим. За това трябваше да получи хиляда реала — добри пари, но той не беше нито медицинска сестра, нито бавачка. Корабчето беше готово, чакаше ги. Ако Нейт не беше в състояние да се справи без пазач, може би Джеви трябваше да си потърси друга работа.

След като Нейт престана да повръща, Джеви го замъкна в банята под душа. Нейт се свлече на пластмасовия под.

— Извинявай. Съжалявам… — повтаряше непрекъснато.

Джеви го остави там, ако иска да се удави — все му беше едно. Върна се в стаята, свали мръсните чаршафи, постара се да почисти, доколкото можа, после слезе долу, за да вземе кафе.

* * *

Уели чу пикапа на Джеви в два без нещо. Ревящата машина спря на брега и събуди задрямалите рибари. В първия момент не видя американеца. След малко главата му се надигна от седалката — очите му бяха скрити зад големи тъмни очила, на главата му беше нахлупена шапка с козирка. Джеви отвори вратата и помогна на мистър О’Райли да слезе. Уели взе сака и куфарчето му. Американецът изглеждаше много болен — кожата му беше ужасно бяла, подгизнала от пот, беше толкова слаб, че едва се държеше на краката си. Уели ги последва до кея и им помогна да минат по паянтовия шперплатов трап. Джеви буквално пренесе американеца на ръце нагоре по стълбата към мостика, после по коридорчето до хамака на малката палуба. Сложи го да легне.

След това Джеви запали двигателите, а Уели прибра въжетата.

— Какво му е? — попита момчето.

— Пиян е.

— Едва два часът е — отбеляза Уели.

— Пиян е от доста време.

„Санта Лора“ се отдели от кея и бавно заплува срещу течението.

 

 

Нейт наблюдаваше как градът се изнизва покрай корабчето. Навесът отгоре беше от дебел избелял зелен брезент, опънат върху метална рамка. Хамакът му беше завързан за две от подпорите на навеса. Бе се залюлял съвсем слабо само при потеглянето. Все още му се гадеше. Опитваше се да не мърда. Искаше му се всичко да е абсолютно неподвижно. Корабчето се плъзгаше срещу течението съвсем бавно. Водната повърхност беше гладка. В момента нямаше вятър, така че Нейт можеше да лежи необезпокояван от нищо, да гледа брезента отгоре и да размишлява. Мисленето обаче му създаваше проблеми, защото му се виеше свят и го болеше главата. Съсредоточаването беше истинско предизвикателство.

Преди да излезе от стаята си, се бе обадил на Джош. С торбичка лед на тила и кошчето за боклук между коленете, бе набрал номера и бе положил титанични усилия да звучи нормално. Джеви не беше казал на Валдир. Валдир не беше казал на Джош. Никой не знаеше, освен Джеви и двамата се бяха разбрали случилото се да си остане между тях. На борда нямаше да има алкохол и Нейт бе обещал да е трезвен до завръщането им. Как би могъл да намери пиячка в Пантанал?

Ако Джош се тревожеше, това не личеше по гласа му. Фирмата все още не работеше заради празниците, но той имал страшно много работа. Както обикновено.

Нейт му каза, че всичко е наред — корабчето е подходящо, вече е и ремонтирано. Че са готови да потеглят. Когато затвори, отново повърна. После пак влезе под душа. Джеви му помогна да стигне до асансьора и да излезе.

След лек завой на реката Корумба се скри от погледите им. С отдалечаването от града постепенно престанаха да срещат други лодки. От мястото си Нейт виждаше калната кафява вода, която се пенеше зад кърмата. Река Парагвай беше широка по-малко от сто метра, а при завоите се стесняваше значително повече. След време се разминаха с паянтова дървена лодка, натоварена с банани, и двете момчета на борда й им махнаха.

Тракането на дизеловия двигател, което толкова го дразнеше, постепенно премина в равномерно боботене, от което цялото корабче вибрираше. Нямаше как да не се примири. Духна ветрец и Нейт залюля леко хамака. Вече не му се гадеше.

Недей да мислиш за Коледа, за дома и децата, за кошмарните си спомени, не мисли за слабостите си. Кризата премина, каза си. Сега корабчето щеше да замени клиниката. Джеви щеше да влезе в ролята на терапевт. Престоят в Пантанал щеше да му помогне да забрави алкохола, така че да не пие никога повече.

Още колко време би могъл да се самозалъгва?

Действието на аспирина, който Джеви му даде, постепенно премина и главата пак го зацепи. По едно време усети, че се унася. Събуди се, когато Уели му донесе бутилка вода и купичка ориз. Започна да се храни, но ръцете му трепереха толкова силно, че оризът падаше от лъжицата по дрехите му. Беше топъл и приятно солен. Изяде го до последното зрънце.

— Още? — попита Уели.

Нейт поклати глава и отпи глътка вода. Отпусна се на хамака и се опита да заспи.