Джек Слейд
Ласитър и Примамливата вълчица (12)

12.

Мнимият съдия възвърна самоувереността си, когато позна мъжете, които сам беше изпратил преди големия отряд. Но в същото време се запита защо всички тук стояха относително миролюбиво. Заедно! Като се изключеше фактът, че Ласитър и Шели нямаха оръжие.

— Какво всъщност става тук? — властно попита той. Беше обърнал поглед към Ейбъл Мортън, който обаче посочи към Ласитър:

— Той ще ви обясни всичко, господин Прескот.

— Какво става с Уилсън? — попита Прескот. — Искам първо да говоря с него. Искам да видя дали изобщо е още жив.

— Можете да забравите за Уилсън, Прескот — каза Ласитър. — Съюзили сте се с неподходящ човек. Това беше най-голямата грешка, която направихте. Но тя може да се поправи. Добре е, че дойдохте, Прескот. Така най-после можем да се изясним. Не, не е това, което си мислите, Прескот. Аз съм всичко друго, но не и ваш враг. Всичко, което се случи през последните дни, е следствие от едно огромно недоразумение. Впрочем, знаете ли, че вашият брат Чарлз е имал връзка с тази дама? — Ласитър посочи към Шели Уинтърс.

Тя се усмихна сухо.

— Това не е истина! — възкликна Прескот. — Чарлз никога не е имал тайни от мен. Аз щях да зная за подобна връзка, Ласитър. Защо тогава Чарлз състави план за нападение над Шели Уинтърс?

— За да прибере петдесетте хиляди долара! — каза Ласитър. — Беше заговор между вашия брат и Шели. Но може би госпожица Уинтърс ще ви обясни това по-подробно, господин Прескот. Или държите да продължавам да ви наричам с вашата фалшива титла? За мен това няма никакво значение.

Мнимият съдия беше истински смаян.

— И каква беше вашата роля, Ласитър? — изпъшка той.

— Аз също съм вътре в играта — усмихна се Ласитър. — Нима вашият брат никога не ви е говорил за мен? Аз бях човекът, който даваше сведения за най-големите парични пратки.

— В такъв случай вие сте Лий Банок? — изненадано извика Прескот.

— Да, сър, аз съм — каза Ласитър, макар никога да не беше чувал това име. — Сега със сигурност сте много изненадан, Прескот.

Мнимият съдия политна към леглото и се отпусна на ръба. Думите на Ласитър му бяха подействали като удар с чук.

— Но защо тогава брат ми искаше да ви убие? — объркано изстена той. — Не мога да разбера.

— Защото Шели Уинтърс стоеше между нас — отвърна Ласитър. — Това беше истинската причина.

Прескот захлупи лицето си в шепи:

— Не можехте ли да се разберете по някакъв начин? — плачливо попита той. — Все можеше да се намери някакво решение. Защо не дойдохте двамата при мен и не ми разказахте всичко?

Ласитър сви рамене:

— Колата беше затънала прекалено дълбоко в калта — каза той. — Но сега няма смисъл да съжаляваме за неща, които вече не могат да се поправят. Вашият брат е мъртъв, Прескот. Трябва да се опитаме заедно да поставим ново начало. Искате ли да останете бос на бандата на Пумата?

Прескот гневно огледа всички и избухна:

— Но за това не трябваше никой никога да научава! Трябваше да остане тайна, че в действителност аз съм босът на бандата на Пумата.

— Това няма никакво значение — успокои го Ласитър. — Ние сме единствените, които го знаят, Прескот.

Прескот не се замисли нито за миг.

— Тогава всичко е наред! Но трябва да си остане тайна, че аз съм босът.

— Разбира се — каза Ласитър. — В такъв случай ви предлагам сега да отидете до прозореца и да обясните, че съм се предал. Ще заявите, че ще ме отведете със себе си в Омаха и там ще ме изправите пред съда. Предложението е добро, нали?

Прескот се усмихна облекчено.

— Най-доброто предложение, което някой ми е правил.

Той слезе долу заедно с Ейбъл Мортън и обясни, че отрядът се разпуска и че Ласитър е задържан от маршалите на съдията.

Мъжете, под ръководството на шериф Мейсън, потеглиха обратно, след като отмина голямата обедна жега.

Всички бяха доволни, че не се е стигнало до престрелка, и хвалеха съдията Прескот, че с неповторимо умение е успял да убеди един толкова опасен мъж като Ласитър да се предаде.

Но това още не беше краят. Всички участници го знаеха. И най-вече Ласитър.

Беше му ясно, че Прескот не се е хванал на този блъф. Мнимият съдия беше използвал разказа на Ласитър като повод да разпусне отряда под ръководството на шерифа Джон Мейсън.

Трийсетте маршали на съдията останаха в ранчото.

— Бих искал да останете, докато всичко бъде уредено — беше им казал съдията. — Ще се нуждая от вашата помощ, за да откараме задържания до Омаха.

В този момент Ласитър разбра, че блъфът му не беше минал и че само минути го деляха от смъртта. Ако нямаше късмет, скоро щеше да бъде мъртъв.

Този проклет Прескот! Беше много по-опасен, отколкото Ласитър си бе помислил в началото.

Всеки момент щеше да бъде на горния етаж.

За Ласитър имаше само още една възможност: да заложи всичко на карта. Залогът беше животът му. Дали щеше да успее да спечели Ейбъл Мортън и другите петима бандити на своя страна?

Беше сложил ръка на рамото на Шели. Стояха с гръб към стената непосредствено до вратата, която Прескот скоро щеше да отвори.

Оттук Ласитър можеше да наблюдава двора на ранчото. Виждаше как каубоите са се разположили така, че бандитите с маршалски значки нямаха никакви шансове в случай, че се осмелят да нападнат. Това беше нещо, което до известна степен успокои Ласитър.

— Сега знаете, че казах истината — обърна се той към Ейбъл Мортън и останалите петима. — Тук, в ранчото, са скрити близо триста хиляди долара. Прескот иска да ги прибере. Той няма никакво намерение да дели с нас. Иска да вземе всичко за себе си и да продължи да живее като уважаван гражданин, в разкош, а ние да останем с празни ръце.

— Да, така е — злобно процеди през зъби Шели. — Този мъж се готви да ни измами. Сега трябва да бъдем единни.

Как само бе продължила мисълта му! Такава партньорка рядко можеше да се намери.

Ейбъл Мортън направи няколко крачки напред и опря дулото на револвера си в гърдите на Ласитър.

— Струва ми се, че ти си един изпечен лъжец, Ласитър — каза той със заплашителна усмивка. — Имам чувството, че се опитваш да ни преметнеш. За щастие, имахме достатъчно време още веднъж да премислим всичко. Това, което ни разправяш, са само приказки.

Ласитър разбра, че всичко е изгубено.

Тогава Шели каза:

— Ще ви покажа парите. Тогава ще разберете, че Ласитър не ви разправя само приказки.

Едва беше казала последната дума, когато вратата се отвори. Съдията Прескот се втурна вътре. На лицето му беше изписан израз на ликуване.

— С теб е свършено, Ласитър! — кресна той. — Сега отново аз съм на ход. Убийте го, Мортън! Убийте го най-после!

Ласитър реагира с невероятна решителност. Не му оставаше никаква друга възможност, ако искаше да спаси живота си.

Изби дулото на револвера настрани, но Мортън вече беше натиснал спусъка. Куршумът премина над рамото на Ласитър, който измъкна револвера от ръката на напълно изненадания Мортън и с невероятна скорост изстреля петте патрона, които бяха останали в барабана.

Шели се спусна към съдията и го събори на пода. Прескот беше прекалено изненадан, за да може да окаже сериозна съпротива. В тези секунди Шели наистина се държеше като Вълчица. Отново защити честта на името си.

Ласитър беше улучил трима от шестимата бандити. Сега се насочи към останалите.

Юмруците му със свистене прорязваха въздуха. Но нямаше друг избор. Ако в този момент не забравеше за опасността, щеше да бъде мъртъв.

Най-после всички негодници бяха на пода ранени или в безсъзнание. А босът им лежеше по гръб и се взираше в дулото на собствения си револвер. Шели го беше извадила от кобура му, след като се беше хвърлила върху него.

Отвън не бе отекнал нито един изстрел.

Ласитър хвърли в ъгъла оръжията на бандитите. Взе си един „Уинчестър“ и един револвер.

Тримата бандити, които Ласитър беше повалил с юмруци, се обърнаха и се изправиха.

Съдията престъпник все още лежеше под Шели със затворени очи.

Ласитър го сграбчи и го изправи на крака.

— Наблюдавай останалите, Шели! — каза той. — Трябва да свърша още нещо.

Шели стискаше здраво револвера. В очите й се четеше отчаяна решителност.

Ласитър поведе съдията към отворения прозорец.

— Вие загубихте, Прескот — каза Ласитър. — Погледнете това! Май сте забравили за шериф Мейсън.

Сега стана ясно защо никой на двора не бе стрелял.

Шерифът Джон Мейсън се беше върнал със своя отряд. Пеша. И бандата на Пумата беше попаднала между два огъня.

— Наред ли е всичко, Ласитър? — извика шерифът.

Двамата се познаваха от години. Само че за това никой не трябваше да знае. В живота им имаше няколко тъмни глави, за които никой от тях не искаше да си спомня…

— Всичко е наред, шерифе — отвърна Ласитър. — Ще бъда доволен, ако отведете тези негодници.

— Разбира се — каза шерифът и се усмихна многозначително.

Половин час по-късно Ласитър остана насаме с Шели.

Тя го прегърна.

— Ще останеш ли сега?

— Да, разбира се.

— Завинаги?

Ласитър замълча.

— Така си и мислех. Ти, проклет, скитащ Вълк! — Каза го весело и тъжно едновременно.

— Съжалявам! — Ласитър я целуна. — Не мога другояче.

Тя се притисна към него и прошепна:

— Няма нищо! Беше истинско преживяване да се запозная с теб. А ако някога ти домъчнее за мен, знай, че винаги си добре дошъл. Обичам те, Ласитър, и никога няма да те забравя!