Джек Слейд
Ласитър и Примамливата вълчица (7)

7.

— Дяволът се е развилнял в Небраска — констатира полковник Карингтън, един от босовете на Бригада Седем. — И най-лошото е, че нищо не можем да направим. Сега преследват Ласитър и заради убийството на шерифа Ковънтри. Този проклет Прескот наистина е насъскал всички кучета. Събрал е всички престъпници, които е могъл да открие. И сега те до един преследват Ласитър.

— Той ще се справи — безстрастно отбеляза полковник Уоруик. Никога досега не бе защитавал Ласитър. — Какво чак толкова може да му се случи?

— Куп неприятности.

— Черен гологан не се губи. — Уоруик махна с ръка. — А ако…

Джордж Стивънсън го прекъсна:

— Знам какво искате да кажете, Уоруик. На вас ще ви е все едно, ако Ласитър загине.

Уоруик възбудено скочи:

— В края на краищата, има си работа с бандити! — избухна той. — А както научихме от последните шифровани телеграми, съвсем открито се противопоставя на един висш служител на закона, на един…

— Да, на един престъпник! — енергично го прекъсна полковник Стивънсън. — Или все още се съмнявате, че съдията Прескот е престъпник?

— Но той продължава да заема поста си, Джордж. А ние все още нямаме никакви доказателства срещу него.

Другите двама полковници кимнаха. Мълчаха, защото трябваше да се съгласят със своя колега.

Наистина, имаше подозрения срещу този съдия от Омаха, но все още нищо не беше доказано. А никой не можеше да осъди човек, срещу когото няма неоспорими доказателства за вината му.

— Сега можем единствено да чакаме — каза полковник Карингтън след продължителна мъчителна пауза.

— И да се надяваме, че Ласитър ще оцелее — добави полковник Стивънсън. — По мое мнение това е най-трудната му мисия, откакто работи за Бригада Седем.

— Наистина съм любопитен да разбера какво още ще предприеме Прескот — изсумтя полковник Уоруик. — Със сигурност ни очакват изненади.

* * *

Съдията Прескот седеше в една карета, пътуваща на юг — една от специалните карети, които беше предвидил за „Случая Ковънтри“.

До него седеше слаб мъж с руси мустаци, които се спускаха ниско под ъгълчетата на устата му. Хенри Уилсън — приемникът на Чарлз Адамс. Прескот го беше посветил във всичко. Той беше най-добрият приятел на Чарлз, но допреди два дена не беше и подозирал за тайната на двамата братя.

Прескот нямаше друг избор, освен да му разкаже всичко. В началото Уилсън беше като ударен от гръм, но вече се бе съвзел от шока.

Прескот можеше да бъде повече от доволен от този мъж, който беше изпълнен единствено с мрачни мисли за отмъщение.

Точно такива хора бяха нужни на Прескот. Защото и той самият се вълнуваше единствено от мисълта да осъществи плана си за отмъщение.

Хенри Уилсън беше около трийсетгодишен. Прескот знаеше доста неща за него. Например това, че на съвестта му тежаха най-малко пет убийства. Най-малко пет! Вероятно бяха повече. Всичко това му беше известно от разказите на брат му Чарлз, който сега, за съжаление, беше мъртъв. Това беше ужасно неприятно.

Съдията престъпник се чувстваше все по-притеснен.

Този проклет Ласитър! И Вълчицата! Беше проявила верен усет, избирайки Ласитър за свой партньор. Проклета кучка! Дали не се беше съюзила със самия Сатана?

Оцелелите от последната престрелка се кълняха, че Шели Уинтърс собственоръчно е застреляла боса Чарлз Адамс.

Прескот все още не можеше да го повярва напълно. Беше убеден, че Ласитър също има пръст в тази работа.

Този проклет Ласитър! Всички неприятности започнаха, откакто той се бе появил. Най-напред — във влака. По-късно — на Франклин стрийт. След това — в затвора и най-накрая — край потока в Небраска.

Възможно ли беше на човек толкова много да не му върви? Мнимият съдия непрекъснато си задаваше този въпрос.

Той отново погледна към Хенри Уилсън. Русият мъж седеше със затворени очи на седалката срещу него. Беше заспал или бе потънал в мислите си.

Прескот тайно му се възхищаваше, но си казваше, че не трябва да го показва. Уилсън беше от хората, на които, ако покажеш пръст, хващаха цялата ръка. Но вероятно беше един от малцината мъже, които можеха да се мерят с такъв вълк като Ласитър. Прескот беше убеден в това. Неговият брат му беше разказвал много за Уилсън. Той беше от хората, които не говорят много, но за сметка на това действат, когато се наложи.

Уилсън отвори очи. Бяха някак страховито леденосини. В тях нямаше и следа от чувства. Това бяха очи на убиец.

— Аз премислих всичко още веднъж, сър — каза той с онзи невъзмутим тон, който в началото на познанството им Прескот бе взел за надменност. — Привечер ще пристигнем в Сиуърд. Оттам до ранчото „Уинтърс“ са трийсет мили. Ако нашите хора не са го заловили преди това, ще го пипнем.

Прескот неволно сбърчи чело:

— Него ли? Само за Ласитър ли говориш, Уилсън? Искам ги и двамата. Него и жената!

— Тя не е важна, сър — невъзмутимо отвърна Уилсън. — Нашият истински враг е Ласитър. Щом си разчистим сметките с него, жената няма да ни създава неприятности.

— Тя уби брат ми!

— Вашият брат не е бил достатъчно предпазлив, сър. На мен това не би ми се случило. В подобна ситуация човек не трябва да обръща внимание на женската красота.

Очите на Прескот започнаха опасно да припламват:

— Да не искаш да опетниш паметта на един покойник, Уилсън?

— Не, сър — тихо каза той. — Аз само твърдях, че това не би се случило с мен. Също както твърдя, че скоро Ласитър ще бъде мъртъв… — Погледът му стана още по-студен. Уилсън се наведе напред. — Какво ще стане по-нататък, сър?

Ледени тръпки полазиха Прескот. Този човек започваше да му се струва все по-зловещ. Какво ли беше намислил?

— Как да разбирам този въпрос?

— Вие нямате други роднини, сър. — Уилсън се усмихна: — Бих искал да заема мястото на Чарлз.

Прескот преглътна няколко пъти.

— И как си представяш това, Уилсън?

— Искам да имам това, което трябваше да получи Чарлз — отвърна Уилсън. — Вълчицата ми е съвсем по вкуса. И ранчото, разбира се. И всичко останало, което още искате от нея, сър.

Този тип ставаше дяволски нахален. Прескот затвори очи: трябваше да се примири. В сегашния момент Уилсън беше най-ценният му човек. Ако се скараше сериозно с него, той би могъл да го изостави. Толкова бързо нямаше да може да намери друг като него, а вероятно нямаше да може да открие някой, който да е дори наполовина толкова добър.

Трябваше да бъде изключително предпазлив.

— Разбирам, Уилсън — каза той. — Ще се съглася с всичките ти условия. Само че първо ще трябва да убиеш Ласитър. Ще се справиш ли?

— Ще имам ли пълна свобода на действие, сър?

— Защо питаш?

— Защото бих искал да свърша всичко съвсем сам, сър. Това е работа, на която никой не трябва да ми пречи. Само така ще мога да пипна Ласитър.

— Говориш така, като че ли го познаваш.

— Познавам го, сър.

— Защо ми го казваш чак сега?

— Бях казал за това на брат ви, сър, но той само ми се изсмя. Беше твърдо убеден, че ще може да ликвидира Ласитър съвсем сам.

Мнимият съдия седеше като вкаменен. Гледаше в ледените очи на убиеца и му се струваше, че в тях чете нещо съвсем определено.

— Разкажи ми всичко, Уилсън! — подкани го с прегракнал глас след известно време. — Кой е в действителност Ласитър? Възможно ли е да е човек на правителството?

Уилсън с усмивка поклати глава:

— Не, сър. Със сигурност не е човек на закона. Обаче е фанатик — ако мога така да се изразя, фанатик на тема справедливост. Слушал съм различни истории за него. Ако някъде, все едно къде, някакъв човек е изпаднал в беда и Ласитър разбере, той, без да се замисли, се излага на най-големи опасности само за да го спаси. Сега си е поставил за задача да помогне на Вълчицата. Беше голяма грешка да бъде дразнен излишно. Казах това и на вашия брат, сър. Човек като Ласитър не трябва да бъде дразнен излишно. Тогава той се превръща в тигър. Посъветвах Чарлз просто да го остави на мира, но той ми се изсмя. Смяташе, че по всяко време би могъл да се справи с такъв тип. Има само една възможност да премахнем Ласитър от пътя си.

Прескот заинтригувано се наведе напред:

— Казвай, Уилсън! — възкликна той.

Уилсън се ухили:

— Имам ли пълна свобода на действие, сър!

— Всичко, което поискаш, Уилсън.

— Тогава ми дайте пет хиляди долара, сър.

— Да не си се побъркал? За какво са ти толкова пари?

— За да убия Ласитър.

— И как смяташ да го направиш? Каква връзка има това с парите? Трябва да ми обясниш по-подробно.

Уилсън се надигна от мястото си и се наведе през прозорчето на вратата. На висок глас подвикна на кочияша да спре. Почти веднага каретата спря.

— Ако сте готов да ми дадете парите, ще ви разкрия моя план — каза Уилсън. — Но тогава пътищата ни ще трябва да се разделят. Това, което имам намерение да направя, е свързано със смъртни опасности, но е единствената възможност да бъде убит Ласитър. Ще се съгласите ли с моето предложение, сър? Или може би предпочитате този ангел на смъртта — Ласитър — да продължи да диша във врата ви?

Мнимият съдия за известно време потъна в мълчание. После замислено кимна:

— Всичко е наред, Уилсън. Ще ти дам парите. Разкрий ми плана си! Изгарям от нетърпение да го чуя.

В началото беше скептично настроен. И не го криеше. Но постепенно лицето му все повече се проясняваше. Най-накрая се засмя и потупа Уилсън по рамото.

— Имаш право! — извика. — Това наистина е единствената възможност да бъде ликвидиран такъв дявол!