Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дюн (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
God Emperor of Dune, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 38 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mat (2007)

Издание:

Франк Хърбърт

Бог-император на Дюн

Американска

ИК „Бард“ ООД, 2004 г.

 

GOD EMPEROR OF DUNE

© 1981 by The Herbert Limited Partnership

История

  1. — Добавяне на анотация

„Пророкът не отвлича вниманието си с илюзии от миналото, настоящето и бъдещето. Устойчивостта на езика определя подобни линейни различия. Пророците разполагат с ключ за бравата на всеки език. Механичният образ е единствено образ за тях. Не, вселената не е механична. Линейната последователност на събитията се налага от самия наблюдател. Причина и следствие ли? Не, в никакъв случай. Пророкът изрича съдбоносни прозрения. Просто зървате онова, «което трябва да се случи». Прорицателският миг освобождава нещо, притежаващо безкрайна мощ и сила. Вселената преживява призрачна промяна. По такъв начин мъдрият пророк скрива действителността зад просветващи надписи. И тогава непосветените смятат, че езикът му е неясен и пълен с двусмислици. Слушателят не се доверява на пророка-пратеник. Инстинктът ви казва по какъв начин изричането на думите притъпява тяхната сила. Най-добрите пророци ви довеждат до завесата и ви оставят сами да погледнете зад нея.“

Откраднатите Дневници

Лито се обърна към Монео с най-ледения тон, чуван от майордома му досега:

— Дънкан не ми се подчинява.

Намираха се в проветривата зала със златисто каменно покритие на върха на южната кула в Цитаделата; преди три дни Бог-Императора се бе върнал от Десетгодишния празник в Онн. От отворения близо до него портал се виждаше пустинното пладне на Сарийър. Вятърът, минаващ през портала, издаваше нисък бръмчащ звук. Носеше пясък и прах, принуждавайки Монео да присвива очи. Лито не даваше вид, че го забелязва. Той не отместваше погледа си от Сарийър, въздухът в която сякаш бе оживял от движещата се топлина. Далечната ивица дюни говореше за промени в пейзажа, но само неговите очи бяха в състояние да ги забележат.

От Монео продължаваше да се разнася неприятна миризма, дошла в резултат на собствения му страх и притеснения; икономът много добре знаеше, че вятърът я пренася до сетивата на господаря му. Приготовленията за сватбата и неспокойството сред Говорещите с риби за него бяха рязко отличаващи се от общоприетото. Припомни си един разговор с Бог-Императора още от първите дни на съвместното им общуване, когато Лито бе казал: Щом нещо се различава от обичайното, трябва да се приеме като указание за поглед отвъд него. Ако парадоксите те смущават, това издава дълбокото ти желание да боравиш със стойности с абсолютна значимост. Напротив, привърженикът на релативизма възприема парадокса единствено като нещо интересно, може би занимателно и дори — каква страшна мисъл! — с възпитателен ефект.

— Не разбрах реакцията ти — каза Лито, отвръщайки погледа си от Сарийър, за да го прикове с пълна сила върху Монео.

Икономът можа единствено да свие рамене. Наблизо ли е Червея? — питаше се той. Вече бе забелязал, че понякога връщането в Цитаделата от Онн го възбуждаше. Засега поведението на Бог-Императора не даваше видими знаци, но Монео ги предчувстваше. Ви ли могъл Червея да се появи без предупреждение?

— Избързай с приготовленията за сватбата — настоя Лито. — Да стане колкото е възможно по-скоро.

— Преди изпитанието на Сиона ли?

Бог-Императора не отговори веднага.

— Не. Какво мислиш да правиш с Дънкан?

— Господарю, какво искаш да сторя?

— Казах му да не се среща с Хви, да я избягва. И че това е заповед.

— Той просто й е симпатичен, господарю. Нищо повече.

— Защо ще има симпатия към него?

— Той е гола. Няма корени, които да го свързват с нашето време.

— Неговите корени са толкова надълбоко, колкото са и моите!

— Но той не го знае, господарю.

— Спориш ли с мен, Монео?

Майордомът отстъпи половин крачка назад, макар и да съзнаваше, че не е в безопасност.

— Съвсем не, господарю. Но се опитвам да ти кажа, че онова, в което вярвам, се случва.

— Аз пък ще кажа на теб какво действително става. Той я ухажва.

— Господарю, инициативата за срещите им е нейна.

— Знаел си, така ли?

— Не знаех, че забраната ти е толкова категорична.

Лито поде замислено:

— Много го бива с жените, Монео. Твърде много. Вглежда се в душите им и ги кара да правят исканото от него. С Дънкановците винаги е било така.

— Господарю, не ми беше известно, че си забранил всякакви срещи между тях! — гласът на иконома прозвуча почти пронизително.

— По-опасен е от всички останали… Виновно е времето, в което живеем.

— Господарю, тлейлаксианците още не са подготвили следващия за доставка.

— А този нужен ли ни е?

— Питането е твое, господарю. Парадоксално е и не го разбирам, но ти го казваш.

— Колко ще трябва да чакаме за заместник?

— Най-малко година. Господарю, да се информирам ли за по-точна дата?

— Още днес.

— Но той може да научи. Като предшественика си…

— Монео, не искам да се случи същото.

— Знам, господарю.

— А и не смея да го кажа на Нории. Дънкан не е за нея. И все пак, не мога да я нараня! — Последните му думи прозвучаха почти като стон.

Икономът, притиснат от страха, не се обади.

— Не виждаш ли? — настойчиво попита Лито. — Монео, помогни ми!

— Виждам, че с Нории е различно. Но не знам какво да направя.

— Кое му е различното? — Монео бе буквално пронизан от гласа на Бог-Императора.

— Господарю, искам да кажа… отношението ти към нея. Различно е от всичко, което съм познавал у теб.

Той вече забелязваше първите признаци — сгърчването на ръцете, начеващото изцъкляне на очите… О, богове! Червея пристига! Осъзнаваше пълната си безпомощност. Съвсем лек удар на огромното тяло щеше да го размаже върху стената. Трябва да призова човешкото у него.

— Господарю — трепетно изрече той. — Прочетох написаното и чух думите ти за сватбата със сестра ти Ганима.

— О, да беше с мен сега — изпъшка Лито.

— Господарю, тя никога не ти е била другарка в леглото.

— За какво намекваш? — настойчиво попита Бог-Императора. Гърчовете на ръцете му преминаха в конвулсивно треперене.

— Тя беше… Господарю, искам да кажа, че Ганима беше половинката на Харк ал-Ада.

— Разбира се, че беше! Всички вие, атреидите, идвате от тях.

— А има ли нещо, господарю, което не си ми казал? Възможно ли е… с Хви Нории… Да бъдете като мъж и жена?

Ръцете на Лито вече трепереха толкова силно, че Монео се запита дали техният собственик изобщо го забелязва. Блясъкът на големите плътно сини очи се усили.

Икономът направи гърбом още една крачка към вратата на стълбището, водещо надолу, далеч от грозящото със смърт място.

— Не ме разпитвай за възможности — каза Бог-Императора, а гласът му прозвуча неприятно далечен, дошъл сякаш изпод пластовете, струпани от времето.

— Никога вече, господарю — покорно изрече Монео. Поклони се — само на една крачка от вратата — и добави: — Ще говоря с Нории, господарю… Също и с Дънкан.

— Направи, каквото можеш — гласът на Лито отново прозвуча отдалеч.

Икономът внимателно се изниза през вратата. Затвори я и разтреперан се облегна на нея.

Ой, сега беше най-близо от всеки друг път.

А парадоксът неизменно оставаше на мястото си. Какви указания даваше той? Какъв бе смисълът на странните и болезнени решения, взети от Бог-Императора? И какво бе раздвижило Червея, който е Бог?

Откъм проветривото помещение на Лито прозвуча сгромолясване и тежки удари в каменна стена. Монео не се осмели да отвори вратата, за да види. Отдръпна се от стената, поемаща страховитото блъскане, и се спусна по стълбата, движейки се предпазливо и без да е в състояние да успокои дъха си, преди да достигне до земната повърхност и гвардейката-страж от Говорещите с риби.

— Разстроен ли е? — попита тя с поглед нагоре. Икономът кимна за потвърждение. И двамата чуваха ясно отекващите удари.

— Какво го измъчва? — продължи с въпросите си амазонката.

— Той е Бог, а ние сме смъртни — отвърна Монео. Отговорът му винаги бе задоволявал Говорещите с риби, но сега бяха влезли в действие нови и не напълно познати сили.

Тя го погледна право в очите и Монео отчетливо видя съвсем близо под меките очертания на лицето й едва прикритата безупречна подготовка на убиец. Беше относително млада жена с кестенява коса и лице, върху което изпъкваха чипият нос и пълните устни; ала сега най-забележителното нещо бяха очите й, гледащи сурово и настойчиво. Само глупец би обърнал гръб на такива очи.

— Не съм го разстроил аз — каза Монео.

— Не, разбира се — съгласи се тя и погледът й леко омекна. — Но искам да знам кой или какво е причината.

— Мисля, че е нетърпелив заради сватбата — поясни майордомът. — Струва ми се, че този е поводът да…

— Направи я по-скоро тогава! — заяви простодушно гвардейката.

— Именно с това се заемам — кимна Монео.

После се обърна и забърза към изхода на дългото помещение. О, богове! Говорещите с риби ставаха не по-малко опасни от Червея.

Ама че глупец е Дънкан! Излага всички ни на смъртоносен риск! А Хви Нории! Какво да правя с нея?