Франк Хърбърт
Бог-император на Дюн (30)

„Обособените групи са склонни да приспособяват заобикалящата ги среда за своето оцеляване. Отклоненията от посочената тенденция могат да се приемат като знак за заболяване на групата. Съществуват множество предупредителни симптоми. Следя отблизо начина, по който се разпределя храната. Той е форма за осъществяване на връзка и неизбежен признак на взаимопомощ, в който е включен и характерен със смъртоносната си същност сигнал за дълбока зависимост. Интересен е фактът, че днес именно мъжете полагат грижи за околната среда. Те са мъже-съпрузи. Някога това е била единствената сфера на изява за жените.“

Откраднатите Дневници

„Налага се да поискам от вас извинение за недостатъците на настоящия отчет — записа светата майка Антеак. — Причината е необходимостта да бързам. Утре заран тръгвам за Икс със същата задача, за която ви съобщих по-рано. Не може да се отрече дълбокият и искрен интерес на Бог-Императора към Икс, но това, за което съм длъжна да ви информирам, е необичайното посещение за иксианската посланичка Хви Нории, което току-що приключи.“

Антеак се облегна, както бе седнала на неудобния стол, представляващ възможно най-доброто, до което можа да се добере в тукашните жилища с определено спартанска характеристика. Беше сама в малката спалня — част от неподходящото дори и с размерите си пространство, отредено от господаря Лито, което той бе отказал да смени дори след като от „Бин Джезърит“ го предупредиха за предателското нападение на тлейлаксианците.

В скута на Антеак лежеше мъничка правоъгълна мастилено-черна вещ с размер на страната десет милиметра и не повече от три милиметра дебелина. Светата майка записваше върху плочицата буква след буква с блестяща игла, като думите се поемаха от квадратчето. Цялото послание щеше да бъде нанесено върху нервните рецептори в очите на помощницата-пратеничка и да остане там, докато не бъде възстановено и изчетено в Дома на Ордена.

Ама че дилема постави Хви Нории!

Антеак се бе запознала с отчетите на учителите на Хви, изпратени от „Бин Джезърит“ на Икс. Но предаденото в тях се бе оказало много по-малко от възникналите неясноти. Всъщност те само поставиха нови и по-сложни въпроси.

Дете, през какви премеждия си минала? Какви бяха трудностите на твоята младост?

Светата майка се намръщи и сведе поглед към очакващата чернота на квадратчето. Сегашните й мисли я върнаха към вярването на свободните, според което, родната земя прави човека такъв, какъвто е.

„Има ли чудати животни на родната ти планета?“ — биха попитали свободните.

Хви бе дошла с внушителна свита от Говорещите с риби — повече от сто мускулести жени, всички тежко въоръжени. Антеак рядко бе виждала подобно изобилие от оръжия — лазестрели, дълги ножове, брадвички с изящно източено острие, зашеметяващи гранати…

Предиобядът беше преполовил, когато Хви нахлу: почти с гръм и трясък, оставяйки Говорещите с риби да огледат внимателно цялото помещение, предоставено на бин-джезъритките, с изключение на малката вътрешна стая, достойна за спартанци.

Антеак също огледа жилището. Господарят Лито явно й намекваше нещо, оставяйки я тук.

„По този начин добиваш представа за цената, дадена ти от Бог-Императора!“

Освен ако… Изпращаната на Икс света майка с открито заявена мисия подсказваше множество неща. Може би времената щяха да се променят и Сестринството да бъде зачетено с нови почести и повече мелиндж?

Всичко зависи от моя успех.

Хви бе влязла сама в стаята и седнала с престорена скромност на сламеника на Антеак, а главата й бе сведена по-ниско от тази на старата света майка. Великолепен похват без никаква опасност от злополучно развитие на събитията. Очевидно Говорещите с риби щяха да отведат и двете на всяко място, което Хви би посочила. Шокът от първите й думи не оставяше никакво място за съмнение:

— Още в самото начало трябва да знаеш, че ще се омъжа за господаря Лито.

Наложи се да прибегне към дълбок самоконтрол, за да не остане със зяпнала уста. Прорицателският усет на Антеак я убеди в истинността на думите на посланичката, но не съумя да оцени толкова бързо цялата значимост на изреченото предзнаменование.

— Бог-Императора разпореди да не казваш никому за току-що наученото — добави Хви.

Ама че дилема! — помисли Антеак. — Дали мога да го съобщя на сестрите в Дома на Ордена?

— Всички ще научат, когато му дойде времето — продължаваше Хви. — Още е рано. Казвам ти го, защото то ще ти помогне да схванеш изцяло силата на доверието на господаря Лито.

— Доверието му в теб ли?

— И в двете.

Антеак едва успя да се овладее от разтърсилото я смущение. Каква мощ бе скрита в това доверие!

— Знаеш ли защо Икс те избра за посланик? — запита тя.

— Да. Целта им е да го подлъжа и да отвлека вниманието му.

— Изглежда си успяла. А означава ли това, че иксианците са повярвали на приказките на Тлейлакс за някакви противни привички на господаря Лито?

— Самите тлейлаксианци не си вярват.

— Да разбирам ли, че потвърждаваш лъжовността на подобни гадости?

Хви бе отвърнала с необичайна категоричност, която се оказа неразгадаема дори за проницателността и ментатските способности на Антеак:

— Разговаряла си с него и си го наблюдавала. Отговори си сама на въпроса!

Възрастната света майка сподави лек пристъп на раздразнение. Независимо от младостта си, иксианката с нищо не напомняше послушница. А и никога не би станала добра бин-джезъритка. Много жалко!

— Съобщила ли си го вече на своето правителство? — запита тя.

— Не.

— Защо?

— Скоро ще го научат. Предварителното разгласяване би могло да навреди на господаря Лито.

Говори самата истина — припомни на себе си Антеак.

— Лоялността ти към Икс не е ли твое първо задължение? — продължи с въпросите си тя.

— Истината е първият закон на моята преданост — отговори Хви и се усмихна. — Икс се справя по-добре, отколкото някои предполагат.

— Приема ли те като заплаха за Бог-Императора?

— Мисля, че преди всичко ги интересува необходимото им познание. Преди да тръгна, обсъдих въпроса с Ампре.

— С директора по извънфедерационните дела на Икс ли?

— Да. Той е убеден, че господарят Лито допуска само до определени граници заплахи към собствената си личност.

— Точно това ли каза Ампре?

— И още — не вярва, че бъдещето може да бъде скрито от господаря Лито.

— Но моята мисия на Икс включва и предположението… — Антеак прекъсна думите си, поклати глава и продължи: — Защо Икс снабдява господаря с различни машинарии и оръжия?

— Ампре твърди, че няма друг избор. Непреодолима сила унищожава онези, които представляват прекалено голяма заплаха.

— Аха! Значи, ако Икс се осмели да откаже, решението им ще превиши границите, заложени от Бог-Императора. Няма средно положение. Обмисляла ли си впрочем последствията от женитбата си с него?

— Може би имаш предвид съмненията, които ще засегнат божествеността му след подобен акт?

— Някои сигурно ще повярват на тлейлаксианските истории.

Хви само се усмихна.

Проклятие! — отзвънна в главата на светата майка. — Как сме изпуснали това момиче?

— Той променя самата идея и структурата на своята религия — обвинително изрече Антеак. — Разбира се, именно това прави.

— Не допускай грешката да съдиш всички останали със собствените си мерки — рече Хви.

И тъй като възрастната жена видимо се наежи, добави:

— Не съм дошла тук, за да споря с тебе за господаря. — Не, разбира се.

— Той нареди да ти предам всички подробности в паметта ми за мястото, където съм родена и отгледана.

Сякаш в отговор на думите й Антеак се взря в загадъчното черно нещо в скута си. Хви бе продължила с детайлите, останали в нейната памет, които Бог-Императора (а сега и годеник!) й бе наредил да съобщи. Доста от тези подробности щяха да се сторят скучни и уморителни на светата майка, ако не бяха ментатските й способности да поема всякаква информация.

Тя поклати глава, обмисляйки какво бе длъжна да съобщи на Сестринството в Дома на Ордена. Там навярно вече бяха оценили важността на предишното й послание. Можеше ли да съществува машина, която да се самоизолира и опази от проникващата сила на погледа в бъдещето дори от страна на Бог-Императора? Беше ли възможно? Или щеше да се окаже само по-различен вид изпитание за откровеността и прямотата между „Бин Джезърит“ и техния господар Лито? Ами да! Ако той още не знае историята на произхода на загадъчната Хви Нории…

Новата насока на мислите й подсили намерението на Антеак да бъде изпратена с мисия на Икс. Бог-Императора не си бе позволил да повери истината по въпроса на своите Говорещи с риби. Той не искаше амазонките му да подозират повелителя си в слабост.

Дали нещата действително бяха такива, каквито изглеждаха? Сложно въздействие над скрити процеси — явно този бе начинът, по който действа господарят Лито.

Антеак отново поклати глава. После се наведе и продължи да записва отчета си за Дома на Ордена, пропускайки факта, че Бог-Императора си е избрал невеста.

Достатъчно скоро щяха да научат. Междувременно тя самата можеше да се съсредоточи върху важността на необходимите изводи.