Иван Вазов
В царството на самодивите ^[0] (6) (Лирико-фантастична поема)

VI

Знайш ли билье отдялно,

отдялно билье, омразно?

Нар. песен

Дор говорех тъй разпален,

Вилата ми се завърна

и по начин твърде гален

с мойта Муза се прегърна.

 

Па каза ми: — Оставѝ ни

нас сами да се сприкажем,

Музата си повери ни

уваженье да й окажем.

 

А пък ти поразходи се

там в зелената дъбрава.

Там е змейски вир: пази се

от водата му лукава.

 

Тамо змейове, змеици

идат често да се къпят,

а злотворни вещарици

хвърлят на децата пъпът.

 

Отидох. Там змей вонещи

къпан, гол на припек спеше;

булка му, със голи плещи,

мокра си коса плетеше.

 

Ти навярно ще желаеш,

о, читателко случайна,

странний накит да узнаеш

на змеицата омайна;

 

нейний лик, нърав, природа,

бледна ли бе, ил червена,

по последнята ли мода

роклята й бе кроена?

 

И играйше ли приятно

шотич, валс, кадрил изкусни?

Пишеше ли деликатно

свойте бузи, клепки, устни?

 

Свиреше ли тя със чувство

вагнеровите мотиви,

дор й къщата с изкуство

грабеха слуги крадливи?

 

И шикозно ли тя носи

балните си тоалети?…

Ах, на толкова въпроси

де да диря аз ответи?

 

Нищо от тез дарби модни

не видях у твойта дружка:

та и песните народни

не обаждат нито шушка…

 

………………………………………………………………

………………………………………………………………

………………………………………………………………

………………………………………………………………