Иван Вазов
В царството на самодивите ^[0] (2) (Лирико-фантастична поема)

II

Оро ми играле триста самовили,

навърф на планина, на рамна рудина…

Нар. песен

Облак тъмен се надвеси

с гръм и вихрове ужасни,

в пущинаци ме отнесе,

в глухи лесове безгласни.

 

Там на купове игриви,

на зелената ливада,

заиграли самодиви

окол змеюва грамада.

 

Заиграли и запели

чудни песни из пустини,

бясно хоро залюлели

белоногите богини.

 

Слънце, звяр и пиле диво —

всичко слуша и не шава.

Из гората мълчаливо

кукумявката внимава.

 

Там под клони и аз дебна,

скрит, потулен във листата,

слушам песента вълшебна,

гледам вихрът на играта.

 

От рудѝни и могили

нови стичат се рояци:

из усои — млади вили,

диви юди — из гъстаци.

 

Спрат се малко — пак запяват,

скачат луди полудели.

Буйни се коси развяват

по гърди, по плещи бели.

 

Ето ги: големи, малки —

всичките се озовават.

На̀, и влажните русалки

из потока се задават.

 

„Ах, елате, нимфи млади,

чародейни песнопойки,

дивни, прелестни наяди,

мокрокосички девойки!

 

Мойта желя беше тая:

вас отблизо да погледна,

по жив начин да узная

хубостта ви извънредна

 

и наяве таквиз ли сте,

девственици идеални,

с дъбови венчани листе

край потоците кристални?

 

Откак тоя век ужасни

на изгнанье ви обрече,

песните ви сладкогласни

никой жив не чува вече.

 

Глухи наште са дъбрави,

тъжни са реките пресни,

никой се, щастлив, не дави

под напевът ви чудесни.

 

Приближете да ви зърна,

вашта младост ме пленява,

и кога назад се върна,

вас, моми, ще да прославя.

 

Ще обадя ваште дивни

прелести и чувства нежни;

как сте прости и наивни,

гълъбици белоснежни,

 

как сте чисти ще представя

от пороци и зарази

и ще вази да прославя

пред девойките у нази,

 

дето свойте дарби живи

бързат глупо да прахосат,

и да кажа ли? Фалшиви

чувства и румянец носят!

 

И тогава ще изпитат

срам в душата си, но жалко

бедна проза не прочитат,

стиховете — ощ по-малко!

 

А да крепне между нази

и вирей добре съюза,

мога запозна и вази

с моята прекрасна Муза.

 

В шумний Пловдив тя остана,

но духът й със мен иде!

Други път — ще я поканя

с вас, русалки, да се види.

 

Не странете вий от нея:

песента й е сребриста,

като вас е млада фея

и доверчива, и чиста…“

 

Дор мълвях в това горище,

във горище чародейно,

самодивското хорище

се разкъса ненадейно,

 

дивна песен в миг престана.

Морни вили, зачървени,

въз зелената поляна

хвърлят леки си премени.

 

— Стой сега зад тая шума

и харесай хубавица! —

от дървото ми продума

изкусителната птица.

 

Аз попитах: — Гад лъжливи,

тия думи какво значат? —

И погледнах: самодиви

ризи свилени съблачат.

 

В хладно-бистрите талази

ще се къпят самодиви.

„Мили деви — викнах ази

с глас и гърди трепетливи, —

 

благодарен ви оставам

за такваз гостолюбивост,

но не искам да смущавам

вашта девствена стидливост:

 

тук е странникът далечни,

не забравяйте, за бога…“

В миг по бреговете речни

шум настана и тревога.

 

Запищяха, затърчаха

полуголите рояци,

в тъмни долове се свряха,

в клони, в шубраки, в шумаци.

 

И брегът се обезлюди

от игривите принцеси.

Няколкото стари юди

вихър към небе отнесе…