Джон Гришам
Обжалването (31)

31

В понеделник сутринта „Уолстрийт Джърнъл“ пръв съобщи за провалените преговори за извънсъдебно споразумение в Хатисбърг. Статията беше на втора страница и беше написана от репортер, който разполагаше с много надеждни източници в „Крейн Кемикъл“, единият от които обвиняваше адвокатите на ищците за провала. „Исканията им просто не бяха реалистични. Отидохме с добри намерения, но не постигнахме нищо.“ Друг анонимен източник беше цитиран да казва: „Положението е безнадеждно. Заради онази присъда всеки адвокат си мисли, че неговият случай също струва четирийсет милиона долара.“ Мистър Уотс, изпълнителният директор на „Крейн Кемикъл“, беше заявил следното: „Много сме разочаровани. Искахме да приключим със съдебните процеси и да продължим напред. Сега обаче бъдещето ни изглежда доста несигурно.“

Карл Трюдо прочете вкъщи статията в интернет в 4:30 ч. сутринта. Засмя се и потърка ръце в очакване на една доходоносна седмица.

Уес продължи да звъни в кантората на Джаред Къртин през цялата сутрин, но големият шеф беше на път и нямаше начин да се свържат с него. Мобилният му телефон беше включен на гласова поща. В крайна сметка секретарката му започна да се държи грубо, както впрочем и Уес. Двамата с Мери Грейс сериозно се съмняваха, че произволните искания на Стърлинг Бинц наистина са подплашили „Крейн Кемикъл“. Реално погледнато, неговото предложение за 30 милиона долара щеше да представлява само малка част от евентуалното извънсъдебно споразумение.

Когато новината за провала най-сетне достигна до Баумор, беше приета като поредния зловещ удар.

Нат Лестър беше работил цяла нощ в предизборния щаб на Маккарти и все още действаше на високи обороти, когато Шийла пристигна както обикновено в 8:30 ч. Беше изпратил статията от „Ню Йорк Таймс“ по електронната поща на всички вестници в щата и вече звънеше в редакциите им. Шефката влезе в офиса му отпочинала и усмихната и поиска чаша ананасов сок.

— Побъркахме ги тези клоуни! — обяви тържествуващо той. — Мръсните им номера ги провалиха!

— Поздравления. Наистина е прекрасно.

— В момента изпращаме копие от уводните статии и от материала в „Ню Йорк Таймс“ на всички регистрирани гласоподаватели.

— Колко ще струва?

— Какво значение има? До изборите остава само една седмица, не можем да си позволим да пестим. Готова ли си?

— Тръгвам след час.

През следващите седем дни Шийла Маккарти щеше да отиде на трийсет и четири различни места в двайсет различни окръга — с помощта на частен кинг еър, който й беше предоставил един адвокат, и на един малък реактивен самолет, предоставен й от друг. Акцията беше координирана от Нат и щеше да се проведе с подкрепата на учители, представители на синдикатите, чернокожи лидери и, естествено, адвокати. Тя щеше да се прибере в Джаксън едва след изборите. А докато бе на предизборна обиколка, последната й серия от телевизионни клипове щеше да наводни целия избирателен район.

Докато дойдеше моментът да броят гласовете, в касата на предизборната й кампания нямаше да е останал нито цент. Маккарти само се молеше да не влезе в дългове.

В понеделник сутринта Рон Фиск най-сетне излезе от къщи, но не се запъти към кантората както обикновено. Двамата с Дорийн отидоха с колата до Джаксън, в офиса на „Съдебно бъдеще“, за да проведат поредната продължителна и напрегната среща с Тони Закари. В неделя следобед бяха провели мъчителна четиричасова среща без никакви резултати. Рон прекратяваше всичките си предизборни действия, докато не възстановеше репутацията си. Беше уволнил Тони поне четири пъти, но двамата продължаваха да си говорят.

През целия ден и в неделя вечерта Тедфорд от Атланта не беше спрял да прави проучвания и в понеделник сутринта вече имаха някакви резултати. Въпреки канонадата от обвинения Рон Фиск продължаваше да води с три пункта пред Шийла Маккарти. Проблемът за гей браковете беше завладял въображението на гласоподавателите и повечето от тях все още предпочитаха по-консервативно настроения кандидат.

Рон вече не беше сигурен дали може да вярва на когото и да е, ангажиран с предизборната му кампания, но все пак му поолекна, когато научи новите резултати.

— Вече си спечелил, Рон — не спираше да му повтаря Тони. — Не се отказвай.

Най-сетне стигнаха до някаква уговорка, която Рон настоя да подпишат, все едно беше официален договор. Първо, той нямаше да се отказва от изборите. Второ, Тони щеше да запази поста си на шеф на предизборната му кампания. Трето, Рон щеше да се срещне лично с редакторите на вестниците, щеше да признае грешките си и да обещае честна кампания през оставащите осем дни. Четвърто, нямаше да се използват никакви брошури, радио- и телевизионни клипове, писма по пощата или каквото и да е друго, което да не е одобрено лично от него.

След като се одобриха, тримата обядваха заедно в „Капитъл Грил“, а после Рон и Дорийн се прибраха вкъщи. Бяха горди, че са защитили позицията си, и нямаха търпение да подновят предизборната кампания. Вече усещаха вкуса на победата.

Бари Райнхарт пристигна в Джаксън в понеделник на обяд и разположи щаба си в най-големия апартамент на един хотел в центъра. Смяташе да остане в Мисисипи, докато не минат изборите.

Нетърпеливо зачака Тони, от когото се надяваше да научи, че все още разполагат със състезател в надбягванията. За човек, който много се гордееше със способността си да запазва самообладание и в най-напрегнатите ситуации, последното денонощие беше истински кошмар. Бари почти не беше успял да спи. Ако Фиск наистина се откажеше от надпреварата, кариерата на Райнхарт щеше да пострада сериозно, ако не и да се провали.

Накрая Тони пристигна в апартамента широко усмихнат и двамата се разсмяха с облекчение. Веднага се заеха да прегледат медийните планове за оставащата седмица. Имаха предостатъчно средства, за да залеят избирателния район с телевизионни клипове, и щом мистър Фиск искаше само положителна реклама, щяха да направят точно това.

Борсата реагира на новината за провала на извънсъдебното споразумение светкавично и грозно. Акциите на „Крейн Кемикъл“ започнаха деня с котировки от 15,25 долара, но към обяд се бяха сринали до 12,75. Карл Трюдо с радост проследи срива, въпреки че стойността на активите му намаляваше с всяка минута. За да засили допълнително паниката на пазара, той свика среща на директорите на „Крейн Кемикъл“ и адвокатите, които отговаряха за евентуалното обявяване на фалит, и се погрижи новината да достигне до един репортер.

Във вторник сутринта на финансовите страници на „Ню Йорк Таймс“ излезе статия, в която един от щатните юристи на компанията заявяваше следното: „Вероятно в рамките на тази седмица ще подадем молба за обявяване на фалит.“ За пръв път от двайсет години насам акциите на компанията пробиха дъното от 10,00 долара и се търгуваха за около 9,50.

Във вторник на обяд Майърчек и Спано пристигнаха в Джаксън с частен самолет. От летището ги взе кола с шофьор, която ги откара до кантората на техния адвокат. Там ги очакваше репортер от „Клариън-Леджър“. Двамата дадоха едночасово интервю, в което отрекоха твърденията на репортера Гилбърт, потвърдиха жителството си в щата Мисисипи и подробно обсъдиха значението на тяхното дело, което предстоеше да се гледа във Върховния съд на щата Мисисипи. По време на цялото интервю двамата се държаха за ръце, а накрая позираха за снимка във вестника.

Междувременно Бари Райнхарт и Тони Закари проучваха резултатите от последната социологическа анкета. Преднината от шестнайсет пункта, с която разполагаше Рон Фиск, се беше свила до пет — най-драматичния спад в рамките на седемдесет и два часа, който Бари беше виждал през кариерата си. Но той беше твърде опитен, за да се поддава на паниката. Тони обаче беше напълно съсипан.

Двамата решиха да сменят телевизионните клипове. Махнаха агресивния материал за Даръл Сакет и още един, в който бяха заснети нелегални имигранти, пресичащи границата. През следващите три дни щяха да се придържат само към проблема с гей браковете и огнестрелните оръжия. А през уикенда щяха да излъчват само позитивни клипове, така че гласоподавателите да останат с приятно чувство за Рон Фиск и неговата безспорна почтеност.

През това време измъчените пощальони от южната част на щата Мисисипи щяха да доставят по няколко тона пропагандни материали всеки ден, докато предизборната кампания най-сетне не свършеше и на мъките им не се сложеше край.

И, разбира се, всичко щеше да става с изричното одобрение на мистър Фиск.

След няколко чернови Дени От най-сетне завърши писмото и го даде на съпругата си, за да го прочете. Едва когато тя го одобри, той отиде да го пусне по пощата. Писмото гласеше следното:

„Скъпи братко Тед,

Чух записа на твоята проповед от миналата неделя, която беше излъчена на живо по радиото. Не съм сигурен, че «проповед» е най-точната дума. Прозвуча ми по-скоро като предизборна реч.

Не се съмнявам, че редовно нападаш хомосексуалистите от амвона, и не искам да коментирам този въпрос. И все пак твоята атака срещу либералните съдии само девет дни преди изборния ден е насочена пряко срещу Шийла Маккарти, макар че, разбира се, ти не я споменаваш по име. А след като атакуваш нея, очевидно поддържаш нейния конкурент.

Подобни политически речи са изрично забранени от закона. Като нестопанска организация «Жътвено светилище» няма право да участва в политически действия. Ако го прави, тя може да загуби статута си на нестопанска организация — катастрофално събитие за всяка една църква.

Научих от надеждни източници, че и други местни пастори, които членуват в твоята Коалиция на братството, също намесват себе си и църквите си в тази предизборна кампания. Сигурен съм, че всичко това е част от умело организиран процес, който трябва да подпомогне избирането на Рон Фиск. Не се съмнявам, че тази неделя ти и останалите пастори ще използвате амвона, за да призовете паството си да гласува за него.

Мистър Фиск е използван от конспирация на представители на едрия бизнес, искащи да вкарат във Върховния съд юристи, които ще защитават корпоративните нарушители, като ограничават отговорността им. От това ще пострадат единствено малките хора — както моите, така и твоите.

Предупреждавам те, че тази неделя ще гледам и слушам внимателно. И няма да се поколебая да уведомя данъчните служби, ако продължаваш незаконната си дейност.

Твой Божи раб,

Дени От“

В четвъртък на обяд кантората на семейство Пейтън се събра да прегледа плановете за предизборна агитация в последния момент. Шърман беше наредил на една стена в „Дупката“ всички печатни материали, използвани до този момент от Рон Фиск. Имаше шест пълни страници от вестниците и пет брошури, изпратени по пощата. Колекцията се допълваше всеки ден, защото печатниците сякаш работеха извънредно за каузата на Фиск.

Беше впечатляващо и доста потискащо постижение.

С помощта на една карта на Хатисбърг и на списък с регистрираните гласоподаватели от щата Мисисипи Шърман разпредели кварталите близо до университета. Самият той щеше да обикаля с Таби, Ръсти щеше да бъде с Вики, а Уес — с Мери Грейс. През следващите пет дни трябваше да позвънят на две хиляди врати. Оливия се съгласи да стои в кантората, за да вдига телефона. С нейния артрит не беше подходящо да обикаля улиците.

Други екипи, събрани най-вече от канторите на местните адвокати, щяха да покрият останалата част от Хатисбърг и предградията. Освен агитационни материали за Шийла Маккарти повечето доброволци щяха да разпространяват и брошури за съдия Томас Харисън.

Перспективата да позвънят на стотици врати всъщност беше добре дошла — поне за Уес и Мери Грейс. От понеделник насам настроението в офиса беше траурно. Провалът на преговорите за извънсъдебно споразумение беше сразил духа им. Слуховете, че „Крейн Кемикъл“ се канят да подадат молба за обявяване на фалит, ги плашеха. Бяха разсеяни и изнервени, така че и двамата имаха нужда от няколко дни почивка.

Последният спринт беше организиран от Нат Лестър. За всички райони в двайсет и седемте окръга бяха определени отговорници, а Нат разполагаше с номерата на мобилните телефони на всички доброволци. Започна да им звъни още в четвъртък следобед и нямаше да спре да ги тормози чак до понеделник вечерта.

Писмото с отговора на брат Тед беше донесено на ръка в църквата на Пайн Гроув. Гласеше следното:

„Скъпи пастор От,

Трогнат съм от тревогата ти за мен и съм очарован, че проявяваш интерес към проповедите ми. Ако ги слушаш внимателно, някой ден и ти ще откриеш, че Исус Христос е твоят Спасител. Докато този ден не настъпи, няма да спра да се моля за теб и за душите, които водиш в заблуждение след себе си.

Сам Бог построи тази църква преди четиринайсет години, а след това пак Той изплати ипотеката. Той ме доведе на амвона Си и всяка седмица говори чрез мен на любимото Си паство.

Докато подготвям проповедите си, аз слушам само Него и никой друг. А Той заклеймява както хомосексуалността, така и онези, които я практикуват и подкрепят. Пише го в Библията — препоръчвам ти да я четеш по-често.

Така че не се тревожи за мен и моята църква. Не се съмнявам, че в Пайн Гроув имаш предостатъчно работа.

Ще проповядвам каквото реша. Изпрати ми федералните власти, ако искаш. Щом Бог е на моя страна, нямам от какво да се страхувам.

Слава на Бога,

брат Тед“