Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Appeal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho (2014)
Разпознаване и корекция
Egesihora (2014)

Издание:

Джон Гришам. Обжалването

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2008

Редактор: Матуша Бенатова

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-175-9

История

  1. — Добавяне

32

В петък на обяд Бари Райнхарт беше успял да възстанови предварителните резултати в достатъчна степен, за да се обади да докладва на мистър Трюдо. Фиск водеше с преднина от седем пункта и продължаваше да набира инерция. Бари не се притесняваше да позакръгля цифрите, за да накара шефа да се почувства по-добре. И бездруго от една седмица насам само лъжеше. Мистър Трюдо никога нямаше да разбере, че едва не бяха провалили кампанията, след като бяха водили с шестнайсет пункта.

— Водим с десет пункта — съобщи уверено Бари от хотелската си стая.

— Значи всичко е сигурно?

— Не знам за избори, в които водещият кандидат да е изгубил преднина от десет пункта за един уикенд. Освен това харчим много пари за клипове в последния момент, така че според мен преднината дори ще се увеличава.

— Браво, Бари — каза Карл и затвори.

Докато на Уолстрийт очакваха новината за фалита на „Крейн Кемикъл“, Карл Трюдо тайно закупи пет милиона акции на компанията. Продавачът беше мениджър на фонд, който се грижеше за пенсионните осигуровки на държавните служители в щата Минесота. Карл следеше състоянието на портфейла му от няколко месеца и усети момента, в който мениджърът реши, че положението на „Крейн Кемикъл“ вече е безнадеждно. Продаде му акциите за по 11 долара е усещането, че е сключил изгодна сделка.

После Карл състави план как да купи още пет милиона акции в момента, в който отворят борсата. Самоличността на купувача нямаше да бъде разкрита, преди да подаде формулярите, изисквани от Комисията по ценните книжа и фондовите борси десет дни по-късно.

Но тогава, разбира се, изборите щяха да са минали.

През цялата година след обявяването на присъдата той тайно и методично увеличаваше дела си в компанията. С помощта на офшорни тръстове, банки в Панама, две подставени корпорации в Сингапур и експертните съвети на швейцарски банкер Трюдо Груп вече притежаваше 60 процента от „Крейн Кемикъл“. Бързата покупка на още десет милиона акции щеше да увеличи дела на Карл до 77 процента.

В 2:30 ч. следобед в петък „Крейн Кемикъл“ пуснаха кратко съобщение до пресата, в което се казваше, че „обявяването на фалит се отлага за неопределено време“.

 

 

Бари Райнхарт не следеше новините от Уолстрийт. Финансовите операции на „Крейн Кемикъл“ не го интересуваха. През следващите седемдесет и два часа трябваше да мисли за поне трийсет различни важни неща, нито едно от които не биваше да се пропуска. И все пак, след като беше прекарал последните пет дни в хотелския си апартамент, имаше нужда да се пораздвижи.

Тони седна зад волана и двамата излязоха от Джаксън и отидоха в Хатисбърг, където Бари набързо разгледа забележителностите: сградата на окръжния съд, където с обявяването на присъдата беше започнало всичко; полуизоставеният търговски център, който семейство Пейтън наричаха свой офис — от едната им страна имаше зала за карате, а от другата — магазин за уиски; и няколко квартала, където предизборните плакати на Рон Фиск бяха два пъти повече от тези на Шийла Маккарти. Двамата вечеряха в един ресторант в центъра и в 7:00 ч. паркираха пред спортната зала „Рийд Грийн“ в кампуса на местния университет. Поседяха в колата трийсет минути, като гледаха как хората пристигат — в микробуси, училищни автобуси и луксозни автобуси с името на съответната църква. Идваха отвсякъде — от Първис, Попларвил, Лъмбъртън, Баумор, Колинс, Маунт Олив, Бруклин и Санд Хил.

— Някои от тези градове са на един час път оттук — отбеляза доволно Тони.

Богомолците се изсипваха на паркингите около спортната зала и бързо влизаха вътре. Много от тях носеха еднакви плакати в синьо и бяло с надпис „Да спасим семейството“.

— Къде ги поръча? — попита Тони.

— Във Виетнам.

— Виетнам?

— Да, по долар и десет цента парчето, общо петдесет хиляди. Китайската компания искаше по долар и трийсет.

— Радвам се, че пестим пари.

В 7:30 ч. вечерта Райнхарт и Закари влязоха в спортната зала и се изкачиха до най-високите редове — възможно най-далеч от развълнуваната тълпа. В единия край беше издигната сцена, украсена с огромни банери с надпис „Да спасим семейството“. Популярен госпъл квартет, съставен от бели изпълнители (хонорарът им беше 4500 долара за една вечер и 15 000 за целия уикенд), вече подгряваше публиката. На пода бяха наредени хиляди сгъваеми столове, вече заети от развеселени хора.

— Колко зрители събира тази зала? — попита Бари.

— Осем хиляди, когато има баскетболен мач — отвърна Тони и хвърли поглед към пространството зад сцената, което все още беше празно. — Като броим и сгъваемите столове, според мен сме по-близо до девет хиляди.

Бари изглеждаше доволен.

Водещият събитието беше местен проповедник, който първо укроти тълпата с продължителна молитва. В края й много от присъстващите вдигнаха ръце, все едно се опитваха да достигнат небето. Докато се молеха горещо, хората често шепнеха или направо говореха на глас. Бари и Тони наблюдаваха отстрани, защото не изгаряха от желание да се включат.

Квартетът подгря публиката с още една песен, а после на сцената излезе госпъл хор от чернокожи изпълнители, който разтърси залата с шумна версия на популярния химн „Ще отлетя“. Първият говорител беше Уолтър Ътли от Американския съюз на семействата със седалище във Вашингтон и когато застана на подиума, Тони си спомни първата им среща преди десет месеца. Тогава Рон Фиск започваше кампанията си. Струваше му се, че са минали години. Ътли не беше проповедник, нито добър оратор. Той отегчи хората, когато започна да изрежда всички злини, които се раждаха във Вашингтон. После яростно нападна съдилищата, политиците и всички останали лоши хора. Когато свърши, публиката го аплодира и размаха плакатите си.

Последва още музика. И още една молитва. Звездата на митинга беше Дейвид Уилфонг, християнски активист, който притежаваше завидното умение да се вмъква във всяка голяма дискусия, свързана с Бог. Всеки ден двайсет милиона души слушаха неговото радиопредаване. Много от тях му изпращаха пари. Много си купуваха книгите и аудио записите му. Беше добре образован и ръкоположен за свещеник, имаше страстен яростен глас и за пет минути успя да вдигне всички на крака, за да го аплодират. Осъди неморалните действия на всички фронтове, но запази най-тежките думи за хомосексуалистите и лесбийките, които искаха да сключват бракове помежду си. Публиката отказваше да седне на местата си. Това беше единствената им възможност да изкажат позицията си на висок глас, пред много други хора. След всяко трето изречение Уилфонг трябваше да изчака да стихнат аплодисментите и виковете.

Хонорарът му за уикенда беше 50 хиляди долара, а източникът на парите, преведени няколко месеца по-рано, беше някъде в тъмните недра на Трюдо Груп. Но на света нямаше човек, който да може да ги проследи дотам.

Двайсет минути след началото на своето представление Уилфонг направи пауза, за да представи двама важни гости. На сцената излязоха Рон и Дорийн Фиск и цялата зала сякаш се разтърси до основи. Рон говори в продължение на пет минути. Помоли хората да гласуват за него във вторник, както и да се молят за него. Двамата с Дорийн прекосиха сцената под взрив от аплодисменти. Помахаха на множеството, после слязоха от сцената сред оглушителни викове и тропане с крака.

Бари Райнхарт едва се сдържаше да не изкрещи от възторг. Рон Фиск беше най-съвършеното творение в цялата му кариера.

 

 

Спасяването на семейството продължи в цялата южна част на щата Мисисипи на следващия ден, както и в неделя. Ътли и Уилфонг привлякоха огромно множество, а публиката просто обожаваше Рон и Дорийн Фиск.

Онези, които предпочитаха да не ходят на митинги с автобусите на църквата, бяха бомбардирани от безмилостна рекламна кампания по телевизията. Пощальоните също непрестанно носеха пропагандни материали в обсадените домове.

И докато предизборната кампания достигаше безумни размери, през уикенда се изяви и тъмната й страна. Под ръководството на Марлин десетина оперативни агенти се разпръснаха в целия район и се свързаха със старите си познайници. Посетиха ферми, църкви, където проповядваха чернокожи свещеници, и множество ловни хижи, където бяха отседнали отговорници на избирателни райони. Списъците на гласоподавателите бяха внимателно прегледани. Бяха договорени определени числа. Голямо количество пари в брой смениха собствениците си. Някои дори ги наричаха „пари за бензин“, все едно можеха да бъдат отчетени като законни разходи.

Оперативните агенти работеха за Рон Фиск, макар че той никога нямаше да разбере за дейността им. Подозренията щяха да възникнат след преброяването на гласовете, когато станеше ясно, че Фиск е получил смайващо много гласове в избирателните райони с предимно чернокожо население. Тони обаче щеше да го увери, че просто е имало достатъчно умни хора, които са се ориентирали правилно.

 

 

На 4 ноември две трети от регистрираните гласоподаватели в южния избирателен район отидоха да гласуват.

Когато в 7:00 ч. вечерта урните затвориха, Шийла Маккарти отиде с колата си направо в казино „Ривиера“ в Билокси, където нейните доброволци се подготвяха да празнуват. Не бяха допуснати представители на медиите. Първите резултати сочеха, че Маккарти е спечелила в родния си окръг Харисън, където за нея бяха гласували 55 процента от гласоподавателите.

Когато Нат Лестър видя тази цифра в предизборния щаб в Джаксън, той веднага осъзна, че това е краят. Фиск беше успял да спечели почти половината гласове в най-пасивния окръг в целия избирателен район. Скоро щеше да стане много по-лошо.

Рон и Дорийн ядяха пица в претъпкания предизборен щаб в центъра на Брукхейвън. В момента от другата страна на улицата преброяваха гласовете от окръг Линкълн. Когато дойде новината, че неговите съседи масово са отишли до урните и са му осигурили 75 процента от гласовете, започнаха да празнуват. В съседния окръг Пайк Фиск спечели 64 процента.

Когато се разбра, че Шийла е изгубила в окръг Ханкок, на крайбрежието на Мексиканския залив, вечерта й отиде по дяволите — както и кариерата й във Върховния съд. В рамките на следващите десет минути тя загуби последователно в окръг Форест (с главен град Хатисбърг), окръг Джоунс (с главен град Лоръл) и окръг Адамс (с главен град Начес).

До 11:00 ч. вечерта пристигнаха резултатите от всички избирателни секции. Рон Фиск категорично беше спечелил изборите с 53 процента от всички гласове. Шийла Маккарти беше получила 44 процента, а Клийт Коули имаше толкова яростни симпатизанти, че за него бяха гласували 3 процента, въпреки че се беше отказал. Победата на Фиск беше почти пълна — беше загубил само в окръг Харисън и в окръг Стоун.

Беше успял да победи Маккарти дори в окръг „Тумор“, макар и не в четирите избирателни секции, които попадаха в град Баумор. Но в селскостопанските райони, където свещениците от Братството не спираха да орат духовните ниви на паството си от амвона, Рон Фиск беше спечелил почти 80 процента.

Мери Грейс се разплака, когато видя окончателните резултати от окръг Кеъри: за Фиск бяха гласували 2238 души, за Маккарти 1870, а за Коули — 55.

Единствената добра новина беше, че съдия Томас Харисън беше успял да запази поста си, макар и на косъм.

 

 

През следващата седмица прахът постепенно се слегна. Шийла Маккарти даде няколко интервюта, в които демонстрира, че може да губи със стил. Но все пак не се сдържа да не каже и следното: „Ще бъде интересно да видим колко пари е събрал и похарчил мистър Фиск.“

Съдия Джими Макълуейн не беше толкова дискретен. В няколко статии цитираха следното му изказване: „Нямам особено желание да работя заедно с човек, платил три милиона долара, за да получи място във Върховния съд.“

Когато все пак излязоха финансовите отчети, прогнозата за три милиона долара се оказа доста оптимистична. В действителност, предизборната кампания на Рон Фиск беше струвала общо 4,1 милиона долара, от които зашеметяващите 2,9 милиона бяха събрани само през октомври. Деветдесет и един процента от тези пари бяха пристигнали от източници извън щата Мисисипи. В отчета не бяха записани даренията или плащанията към организации като „Съдебни жертви за истината“, „Жертвите отвръщат на удара“ и Организацията на собствениците на оръжие. Рон Фиск подписа отчета, както се изискваше по закон, но имаше много въпроси за финансирането. Той притисна Тони да му каже с какви методи е събирал парите и когато получи твърде мъгляви отговори, двамата си размениха остри думи. Фиск обвини Закари, че е укрил средства, като се е възползвал от неопитността му. Тони ядосано отговори, че на Фиск поначало е било обещано безгранично финансиране и не е честно да се оплаква, че го е получил.

— Трябва да ми благодариш, а не да мрънкаш! — извика той.

Караха се дълго и ожесточено, но съвсем скоро щеше да се наложи да се помирят, за да отговорят на неминуемата атака в медиите.

Предизборната кампания на Шийла Маккарти беше набрала 1,9 милиона долара, които бяха похарчени до последния цент. Заемът от 500 хиляди долара, гарантиран от Уили Бентън и подписан от дванайсетте директори на адвокатската организация, щеше да се изплаща с години.

След като излязоха окончателните резултати, в медиите се разрази истинска буря. Цял екип от разследващи журналисти от „Клариън-Леджър“ се зае да проучва Тони Закари, „Съдебно бъдеще“, Рон Фиск и много от спонсорите извън щата Мисисипи, които бяха изпратили чекове за по 5000 долара. Бизнес групировките и адвокатите си размениха остри думи в медиите. Уводните статии яростно настояваха за промяна. „Съдебни жертви за истината“, „Жертвите отвръщат на удара“ и Организацията на собствениците на оръжия бяха притиснати да разкрият подробности — като имената на членовете си и общите суми, похарчени за кампанията. Но искането беше посрещнато със силна съпротива от адвокатите във Вашингтон с богат опит в изборите.

Бари Райнхарт проследи всичко това от луксозния си офис в Бока Ратоун. Подобни изпълнения след изборите бяха правило, а не изключение. Победените винаги пищяха, че не е било честно. Но след няколко месеца съдия Фиск вече щеше да седи във Върховния съд и повечето хора щяха да са забравили за кампанията, която го беше издигнала дотам.

Бари продължаваше напред, като вече преговаряше с други потенциални клиенти. Апелативен съдия в щата Илинойс от години гласуваше против застрахователната индустрия и беше дошъл моментът да го извадят от играта. Засега не успяваха да се споразумеят за хонорара на Бари, който драматично се беше повишил след победата на Рон Фиск.

От общо 8 милиона долара, преведени по различни пътища от Карл Трюдо към Бари и подчинените му „звена“, почти 7 милиона бяха все още скрити и непокътнати.

А Бари продължаваше да благодари на Бог за демокрацията по няколко пъти на ден. „Нека хората да гласуват!“