Джоан Джонстън
Вкус на мед (9)

Глава девета

Емоциите с Джес през последните двадесет и четири часа бяха изтласкали мисълта за Джак на заден план. Всъщност през по-голямата част от това време Хъни не бе на себе си, а в някакво еуфорично, екзалтирано състояние. Цяла сутрин бе обсаждана от натрапчивите миражи на бурната им любовна нощ, последва страстното любене в обора, предложението за женитба и като капак — развихрилата се кавга. Тези противоречиви преживявания я бяха изолирали напълно от околния свят и едва след като се стъмни — към девет часа в събота вечер — тя забеляза отсъствието на Джак и започна да го търси.

Когато откри, че не само не е спал у приятеля си, но дори не е имал такива намерения, остана направо шокирана! Изобщо не бе гребал по реката! Досега Джак не я бе лъгал. Не можеше да си представи къде би могъл да прекара миналата нощ, освен ако…

Най-неприятното заключение изникна първо в съзнанието й — Джак бе избягал от дома! Внезапно тя си спомни колко силно я бе прегърнал снощи, преди да тръгне, с каква настойчивост я бе погледнал! Хъни не обърна особено внимание на прегръдката, освен че й стана много приятно, защото напоследък Джак рядко си позволяваше такива сантиментални излияния. А сега жестът му придоби огромно значение! Джак се бе сбогувал с нея!

Сърцето й с мъка отброяваше своите удари. Дланите й се изпотиха. Коленете й се подкосиха и за да не загуби равновесие, тя тежко се отпусна на стола.

Откак Кейл почина, не им бе никак леко, но очевидно синът й понасяше храбро всичко, след като не му се бе приискало да избяга. Появата на Джес бе добавила известно напрежение в семейните отношения, но оня ден, когато поправяха кошарата, Джак като че ли се бе помирил с каубоя.

А може би само се преструваше! Омразата му към новия им помощник би могла да бъде по-силна, отколкото я показваше. Да вижда майка си, ухажвана от двама мъже едновременно, вероятно му костваше повече усилия, отколкото можеше да понесе крехката му юношеска психика! Въпреки всичко не трябваше да избяга.

Стана й тъжно като осъзна, че първият човек, за когото се сети в този тежък миг, бе Джес Уайтлоу. Но малко след разправията в обора той се метна на пикапа и изчезна нанякъде. В неизвестна посока! Всъщност изобщо не я интересуваше!

Тя подсмръкна тъжно. Кого се опитваше да заблуди? Разбира се, че я интересуваше! Джес вече й липсваше, а още не бе напуснал „Диамантът“! Поне не окончателно, тъй като не си бе прибрал багажа от малката стаичка до кухнята. Нали провери?

Хъни потрепери при мисълта, че мъжът, когото обичаше, бе в известна степен виновен за бягството на сина й. В каква жестока каша се превърна животът й!

Налагаше се да сложи ред! Джак трябваше да се научи, че не може да бяга от проблемите си, че трябва да ги посреща смело и да ги решава! А Джес — е, няколко урока за бягството от отговорност нямаше да му се отразят зле! Двамата бяха попаднали точно на жената, която ще ги обучи идеално!

Нямаше да мине без подкрепления. Хъни вдигна телефона и набра номера на Далас Мастърсън. Обади се Ейнджъл.

— Далас вкъщи ли е? — попита нетърпеливо Хъни.

— Мисля, че ще отсъства цяла вечер. Има някаква секретна задача! — отвърна Ейнджъл. Хъни напълно бе забравила за Генерал и капана, който Джес залагаше за крадците. Дали не бе отишъл там? Дали точно в този миг животът му не бе в опасност? — Хъни, добре ли си? — попита Ейнджъл, разтревожена от дългото й мълчание.

Хъни се отпусна тежко на кухненския стол.

— Не съм много добре.

— Но какво има? Мога ли да ти помогна с нещо?

— Джак изчезна! — промълви Хъни съкрушено. — Изобщо нямам представа къде да го търся!

— Ей сега пристигам! — заяви Ейнджъл.

— Ами бебето?

— Ще го взема с мен. Ще се чувства чудесно в колата, докато обикаляме да търсим Джак. Стой там и не мърдай! Няма да се бавя!

— Добре, през това време ще позвъня и на други приятели на Джак! Може би някой знае нещо?! — В гласа й трепкаше крехка надежда.

Ейнджъл удържа на думата си и не след дълго паркира в двора. Хъни дотича запъхтяна и се метна до нея в колата.

— Имаш ли някакво предложение откъде да започнем? — попита Ейнджъл.

— Не! — въздъхна Хъни и прехапа долната си устна, за да спре нервното й потръпване. — Може би от „Диамантът“. Може да е… — Хъни не успя да изрече думите „претърпял злополука“ — една възможност, за която изобщо не искаше да мисли! Наистина, вариантът „бягство“ бе къде-къде за предпочитане! Усилията им се оказаха напразни. Никъде из ранчото не откриха и следа от Джак. С всяка изминала минута безпокойството на Хъни нарастваше. Още малко и щеше да стане полунощ. Къде бе синът й? — Нямам никаква идея как да продължим! — изпъшка тя. — Освен да проверим дали не е отишъл при Адам в „Лейзи Ес“, а?

— Далас ме предупреди, че тази нощ около „Лейзи Ес“ ще бъде опасно, Хъни! Нещо става около онази кошара, където рано тази пролет момчетата ти тренираха мятане на ласо.

— А, да, спомням си! Там имаше и нещо като покрит заслон за добитък — провлече замислено Хъни. — Ето къде Джес е скрил Генерал!

— Но за какво говориш? — възкликна Ейнджъл.

— Миналата нощ Джес открадна Генерал.

— Какво?!

— Това е дълга история, Ейнджъл! Както и да е — но той ми каза, че го е скрил на сигурно място. Хващам се на бас, че имаше предвид подслона в онази кръгла кошара в южния край на „Лейзи Ес“! Ако Далас ти е казал, че тази нощ там ще е напечено…

— … заради някаква секретна задача…

— … тогава е логично да мислим, че и двамата с Джес са точно там! — Хъни бе толкова развълнувана, че едва успя да поеме дъх с шумно свистене. — Джак не е могъл да предположи… Той не би отишъл… Джак не би могъл…

— Не би могъл какво? — попита силно разтревожена Ейнджъл.

Хъни усети, че я пронизва жестоко предчувствие.

— Трябва да се доберем до тази кошара на всяка цена! — процеди тя полугласно. — Побързай!

— Но Далас специално ме предупреди да не се доближавам до този район! — опита да се възпротиви Ейнджъл.

— Джак е там! — отсече Хъни.

— Откъде знаеш?

— Наречи го майчински инстинкт или както искаш, но зная, че е там! И освен това е в опасност! Трябва да бързаме!

 

 

Джак не искаше да лъже Хъни, но от време на време пред мъжа се изпречваха проблеми, с които бе длъжен да се справи сам. Като необходимостта да защитиш майка си, например. Затова я попита дали може да преспи у приятел и на другата сутрин да погребат по река Фрио. Всъщност, през цялото време възнамеряваше да следи Джес Уайтлоу.

След мъжкия им разговор в обора, Джак взе това решение с голяма неохота. Към края на деня, когато двамата заедно поправяха оградата на кошарата, Джак изпитваше искрено възхищение към каубоя. И точно тогава, след вечеря, чу Джес да разговаря по телефона. Искаше да наеме фургон за превоз на добитък.

В първия миг Джак си помисли, че майка му е продала няколко животни. Когато Джес спомена за някакви „изисквания заради бика“, Джак стана подозрителен. В „Диамантът“ имаше само един бик и той определено не бе за продан! Стана му ужасно тежко.

Джак тайничко си бе мечтал за възможността Джес Уайтлоу да му стане втори баща. Представяше си безкрайно много дни като оня, в който двамата поправяха заедно оградата. Джес се отнасяше с него като с равен. Уважаваше го. Да работиш с Джес не бе досадно домакинско задължение, а удоволствие.

Сега Джак разбираше, че държанието на Джес е било едно ужасно лицемерие — опит да се спечели доверието им, така че, когато открадне единствената останала ценност в „Диамантът“, никой да не се усъмни в него. Почувства се като пълен глупак. Колкото повече мислеше, толкова повече се ядосваше, докато най-после стигна до извода, че има само един изход. Трябваше да хване Джес Уайтлоу на местопрестъплението! И да го тикне в затвора, където този долен измамник ще има достатъчно време да съжалява, че е подценил едно наивно, доверчиво тринадесетгодишно момче.

Джак нахвърля малко багаж в сака и прегърна майка си, все едно, че отива да преспи у приятел. Вместо това се скри така, че да наблюдава обора. И подозренията му се оправдаха! Един час след като майка му излезе с Адам Филипс, Джес Уайтлоу паркира фургона за животни пред обора и свали платформата.

В първия миг Джак мислеше, че ще изскочи и ще се нахвърли върху скитника. Но въпреки младостта си той знаеше, че сдържаността е по-ценната компонента на смелостта. Помисли си да изтича до къщата и да телефонира на полицията, но прецени, че преди полицията да успее да блокира пътищата към „Диамантът“, Джес ще е далече.

Затова когато Джес влезе в обора за бика, Джак се промъкна под един брезент, хвърлен отзад в пикапа, който теглеше фургона. Стори му се невероятно лесно и идеята го възхити. За огромна изненада на момчето Джес откара бика в кръглата кошара в южната част на „Лейзи Ес“.

Джак знаеше, че веднага трябва да отиде при майка си и да й разкаже всичко, но се опасяваше, че тя ще остави скитника да се измъкне безнаказано заради глупавите си нежни чувства към него. И така, докато Джес настаняваше бика в един от навесите за добитък, Джак се промъкна в близката барака с тенекиен покрив, убеден, че постъпва правилно, като остава при Генерал. Та нали докато се върнеше с полицията, бикът вече можеше да е изчезнал!

Джак бе на косъм от разкритието, когато Джес влезе в бараката за сено. Очевидно кражбата бе организирана много по-добре, отколкото момчето предполагаше. Джес тръгна да излиза и Джак тъкмо щеше да си отдъхне, когато за негов най-голям ужас чу как Джес залоства вратата с огромното дървено резе. Джак бе хванат в капан!

Първата му реакция бе да извика. Но страхът го стискаше за гърлото и той не издаде нито звук. Един Бог знаеше на какво бе способен този скитник, ако откриеше, че е бил проследен! Камионът потегли и Джак запази мълчание. Нямаше как, Джес щеше да се върне скоро! Само трябваше да се въоръжи с търпение и да успее да се измъкне незабелязано при следващото отключване.

Момчето прекара една безумно дълга и кошмарна нощ върху купчината боцкащо сено. Успя да задреме едва на разсъмване и когато се събуди, слънцето бе високо в небето. Надзърна през една дупка на дървената стена и се успокои. Генерал бе още под навеса. Но в следващия миг го обзеха тревожни съмнения. Защо все още никой не бе пристигнал да прибере бика?

През целия ден Джак напрегнато очакваше завръщането на Джес. Едва късно следобед се досети, че размяната ще се извърши вероятно след мръкване. Беше гладен и жаден, целият плувнал в пот. Вече горчиво съжаляваше, че не бе съобщил на полицията веднага, щом заподозря намеренията на Джес.

Дали майка му бе открила лъжата? Дали се бе обадила у приятеля му? Успокояваше се с мисълта, че ще започне да се безпокои едва след здрачаване. Слънцето бе залязло преди часове. Къде ли бе тя? Защо никой не го търсеше? Къде бе Джес? И всички останали?

 

 

Джес се смъкна заднишком в долчинката, където Далас се бе скрил и го чакаше.

— Готово ли е всичко? — попита Джес.

— Цялата околност гъмжи от полицаи! — успокои го Далас.

— Надявам се, че Адам ще влезе в капана! — промълви Джес.

Далас поклати отривисто глава.

— Сигурен съм, че няма да е измежду тези, които ще се мернат насам тази нощ! Ще видиш! Залагам си главата!

Джес повдигна вежди недоверчиво.

— Все още ли си на страната на този тип, дори след всички доказателства, които ни водят към „Лейзи Ес“? След всички неприятности, в които напоследък е забъркано името на това ранчо? След тоталния крах на паричния му баланс през последната година, което, поне, е извън всякакво съмнение?

Далас кимна.

— Познавам Адам. Той просто не може да се забърка в нещо подобно! Трябва да има някакво друго обяснение!

— Надявам се да си прав — заради твое собствено успокоение! — каза Джес. Но не би имал нещо против Адам Филипс да се окаже злодей в очите на Хъни. Може би тогава тя щеше да започне да вижда Джес в по-добра светлина!

Тази жена бе най-упоритото, твърдоглаво, влудяващо същество, което Джес някога бе срещал! Как се бе влюбил така дълбоко — за самия него бе пълна мистерия, но фактът си оставаше факт! И сега тази глупава жена не искаше да се омъжи за него, ако не напусне рейнджърите! По дяволите ужасния й умопомрачителен инат!

Естествено, че не можеше да се откаже от една чест, към която така упорито се бе стремил! Специалните части включваха само елитни мъже! Независими. Безстрашни. Корави и безмилостни, когато се наложеше. Гордееше се, че принадлежи към организация с такава история. Не беше честно от страна на Хъни да го моли за тази жертва!

И въпреки всичко се поставяше на нейно място. През изминалите седмици опозна „Диамантът“ и сам се убеди колко малко време му бе отделял Кейл Фаръл. Не само покривът и оградата на обора се нуждаеха от поправка. Навсякъде из ранчото се забелязваха признаци на пълно занемаряване. Заради непрестанните служебни ангажименти на Кейл, цялата фермерска работа се бе стоварила на крехките плещи на Хъни. Раменете й бяха прекрасни, но не бяха достатъчно яки, за да се справят с непосилната тежест на имение с такива размери.

Джес виждаше не една възможност за повишаване на печалбите от ранчото — чрез по-умело ръководство и усилен физически труд. „Диамантът“ разполагаше с достатъчно земя за отглеждане на фуражни култури. А разширена, градината на Хъни би задоволявала със зеленчуци нуждите на цялото ранчо. Не би била лоша и идеята да инвестират в малко мохерни кози. Печалбата от скъпата вълна можеше да се вложи за увеличаване на добитъка.

Джес знаеше, че ако остане на служба при рейнджърите, няма да има много време за работа в ранчото. Винаги можеха да го извикат за някоя спешна акция. И Хъни щеше да остане сама. Както всъщност бе прекарала по-голямата част от брачния си живот, осъзна внезапно Джес!

Нито веднъж не я бе чул да се оплаква от тежкото бреме на всичките тези години. И то не само по отношение на ранчото. Хъни вероятно бе носила и огромната част от родителската отговорност. Беше свършила добра работа. Джак и Джонатан бяха чудесни момчета, които всеки мъж с гордост би нарекъл свои синове!

Сърцето му болезнено се сви при спомена за погледа, който си бяха разменили с Джак в края на онзи ден, когато работиха рамо до рамо. През целия си живот Джес не бе изпитвал по-голямо удовлетворение. Душата на Джак като че ли се разтвори за него. Беше му трудно да си представи как ще се раздели с двете момчета, а по отношение на Хъни тази мисъл бе направо абсурдна.

Откак се помнеше, Джес бе успявал да нагласи живота си така, че и вълкът да бъде сит, и агнето — цяло. Сега Хъни го поставяше пред трудна и непозната дилема.

В далечината проблеснаха светлини на камион и Джес инстинктивно провери пистолета, втъкнат отзад в джинсите му. Мястото не бе леснодостъпно, но той се надяваше, че полицейското надмощие ще сведе до минимум риска от престрелка. Изправен до кошарата, Джес изчака паркирането на влекача с огромното ремарке. Двигателят остана включен. В светлината на фаровете се появи Морт Барнс.

Джес се вцепени. Всичките му усилия да открие тартора на бандата се изпаряваха яко дим.

— Къде е шефът? — извика грубо той.

— Аз съм шефът! — усмивката на Морт бе по-скоро ужасна гротескна гримаса.

— Не ти вярвам! — сопна се рязко Джес.

— Аз ще отведа бика! — заяви Морт и повдигна автомата, който досега бе в сянка.

Джес не се поколеба. Бързо и ловко той се хвърли извън светлото петно точно в мига, когато Морт стреля. Вместо да изтича за подкрепление, Джес се метна към крадеца, който, заслепен от светлините, не го забеляза, докато не бе съборен на земята. Оръжието изхвърча от ръката му и изчезна нейде в храсталака. След няколко мига Морт лежеше проснат в смъртоносна хватка с пистолет, опрян о челото.

— Казах, че ще разговарям само с шефа ти!

— Защо… — изхърка крадецът.

— Можеш да го пуснеш! — разнесе се един глас от другата страна на влекача. — И хвърли пистолета! Аз съм тук!

Джес не позна мъжа, който се появи в обсега на фаровете с автомат, насочен право в гърба му. Но със сигурност не бе Адам Филипс. Той пусна пистолета, а след това и Морт. Изправи се и се обърна с лице към новата заплаха.

— Ти ли си шефът на този хлапак?

— Аз съм! — кимна мъжът. — Не мога да кажа, че ми е приятно да се срещнем, господин Уайтлоу. Всъщност ти доста обърка плановете ми! Ако си така любезен да се приближиш до тази барака, ще си уредим набързо сметките!

— Донесохте ли парите? — попита Джес.

— О, естествено, че не! Край на всички сделки! Предлагам ти само един шанс да се измъкнеш жив, господинчо! Доброволно ли ще се занесеш дотам или не? Вече съм убивал и няма да се поколебая да го повторя!

Джес изобщо не се съмняваше, че шефът ще го убие при всички случаи, но разчиташе Далас да се намеси навреме. А дотогава трябваше да запази хладнокръвие! Отмести резето на вратата, колкото се може по-бавно, за да даде време на Далас да заеме необходимите позиции. Щом влезеше веднъж в бараката, той се надяваше хората на Далас да се окажат по-сръчни в стрелбата от шефа на бандата и да го спасят.

В мига, когато вратата бе напълно освободена, покрай Джес прелетя светкавично неясна фигура. Вихърът бе укротен в ръцете на Морт. Кръвта на Джес се смръзна в жилите му, когато разпозна издължения слабоват младеж, който се мяташе в хватката на престъпника.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — изхриптя Джес.

— Чакам те! — отвърна ядосано Джак. — Знаеш ли, няма да се измъкнеш така лесно! Всичко ще разкажа! Ще те хванат и ще те тикнат в затвора за цял живот.

— По дяволите, Джак, аз…

— Хей, вие! — Джак гледаше мъжа, насочил автомата към Джес. — Аз ви познавам! Вие сте управителят на „Лейзи Ес“. Какво правите тук, господин Лумис?

— По дяволите, Джак! — измърмори Джес. Маслото бе налято в огъня!

— Скрил ли си още изненади наоколо? — изсумтя Лумис.

— Виж, това момче е изненада и за мен! — опита се да го увери Джес, като не го изпускаше от поглед. Устните на Лумис изтъняха, очите му се присвиха. Като разпозна шефа и го заплаши с полицията, Джак подписа собствената си смъртна присъда. Джес се опитваше да не се оглежда наоколо. И без това Лумис — дясната ръка на Адам бе станал много подозрителен! Неочакваната поява на момчето бе сериозно усложнение, но Далас несъмнено щеше да промени плана.

— Влизайте тук и двамата! — изви Лумис автомата към вратата.

Джак се вторачи в оръжието за първи път. Очите му, изпълнени с ужас, се впиха в Джес.

— Всичко е наред! — опита се да го успокои Джес. — Само ще ни заключат в бараката.

Последните съмнения на Джес относно намеренията на Лумис бяха разсеяни от грубоватия злорад смях на Морт:

— Вътре хубавичко ще си починете! — Джак не спираше да се мята в ръцете на Морт и бандитът го шляпна силно: — Я трай и се размърдай! — Джес тъкмо бе решил да използва суматохата покрай Джак и да се хвърли върху Лумис, когато по пътя засвяткаха фаровете на някакъв автомобил. — Знаех си, че е капан! — изсъска разбойникът.

Лумис рязко се обърна и насочи пушката към Джак. В мига, когато натисна спусъка, Джес го сграбчи за ръката и я дръпна надолу с все сила.

Куршумът се заби в бедрото му и Джес изскърца със зъби, но не пусна китката на бандита. Замахна с юмрук право в лицето му и със задоволство чу звука от счупена кост. Носът на Лумис. Преди Джес да изтръгне оръжието, той успя да стреля още веднъж, но куршумът безобидно се заби в земята.

След части от секундата наоколо гъмжеше от полицаи и рейнджъри. Съвсем скоро, от начина, по който Далас поздрави Джес, на Джак му стана ясно, че няма да го арестуват. Защото самият той бе един от тях!

— Кой идиот включи тези светлини? — провикна се Джес. — За малко да ни убият, по дяволите! — Нейде зад осветения кръг се разнесе женски глас и той подскочи от изненада. — Кой е там?

— Идиотът, който включи фаровете! — усмихна се Далас.

Джес едва успя да се подпре, преди Хъни да се хвърли на врата му. Зениците й трепкаха, разширени от ужас. Цялото й тяло необуздано се тресеше.

— Видях всичко! Ти спаси живота на Джак! Чух изстрелите. Ранен ли си? — Тя се отдръпна и го изгледа изпитателно. Веднага забеляза тъмната искряща струйка кръв, която се стичаше по крака му. — Боже мой! Та ти си прострелян! — Обзета от паника се обърна към пръснатите наоколо мъже и извика: — Къде е лекарят? Този човек трябва да се заведе в болница!

— Всичко е наред, Хъни! — придърпа я Джес обратно в обятията си. — Една съвсем незначителна рана! Ще се оправя!

Джак пристъпи напред, но не посмя да се доближи до майка си и скитника… Който всъщност не бе скитник! Хъни го видя и протегна ръка да го придърпа по-близо.

— Добре ли си? Не си ли ранен?

— Нищо ми няма! — смотолеви Джак, сконфузен заради усложненията, които бе причинил.

— Имаш страхотен късмет, че не си мъртъв! — каза Джес.

— Ако само ми бе казал истината — погледна го умолително Джак, — всичко това нямаше да се случи! Цял ден дремах в тази тъпа барака за едното нищо! — И като се обърна към майка си, добави: — Гладен съм! Има ли нещо за ядене у дома?

Хъни зяпна от изумление и избухна в смях. Щом синът й мислеше за стомаха си, значи всичко бе наред!

— Ето кола за болницата, Джес! — приближи Далас.

— Ще се видим у дома, Хъни! — каза Джес.

Сега, след като се увери, че Джес е добре, Хъни трябваше да се раздели с него — веднъж завинаги! Ако не друго, тази случка само потвърди нейните опасения. Не искаше да се омъжва за рейнджър!

— Ела само да си вземеш нещата! — промълви тя. — Надявам се, че ще намериш къде да прекараш остатъка от нощта.

Джес не отговори, а се обърна и закуцука към колата, където го чакаше Далас. Но Джак не можа да премълчи.

— Той ми спаси живота, мамо!

— Да, така е, Джак.

— Не можеш просто така да го изхвърлиш от къщата!

— Мога и ще го направя!

— Ако се интересуваш от мнението ми, искам да ти кажа, че правиш грешка! — заяви Джак.

— Не те питам за мнението ти! Самият ти имаш да ми разказваш доста неща, младежо!

— Мога да ти обясня всичко! — сбърчи чело Джак.

— Първо трябва да чуя, за да преценя!

— Хайде да ви закарам у вас! — прекъсна ги Ейнджъл.

— Да тръгваме! — отсече Хъни. В колата прегърна Джак, така че да му даде възможност да подремне. — Каква кошмарна нощ! Да отиваме у дома и да се наспим!

— Но аз съм гладен, мамо! — възнегодува Джак.

— Добре. Първо ще хапнеш! А после — и двамата си лягаме!

Но часове по-късно, когато малко преди зазоряване Джес Уайтлоу се завърна, тя седеше в кухнята с чаша кафе в ръка и го чакаше.