Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хоукс уей (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Honey and the Hired Hand, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Джоан Джонстън. Вкус на мед

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-110-166-6

История

  1. — Добавяне

Глава пета

Още първия път, когато докосна Хъни Фаръл, Джес разбра, че нагазва в дълбоки води. Но не намери сили да я подмине. Нещо в нея непреодолимо го привличаше. Хич не му се искаше да се забърква с когото и да било, предвид живота, който водеше. И въпреки това не успяваше да потисне изблика на страст, който направо го задушаваше всеки път, когато тя бе наблизо. Вече бяха изминали три седмици от първата им среща, но чарът й го опияняваше така силно, както и първата нощ на запознанството им. След като веднъж я бе докоснал и вкусил устните й, само силата на волята му го задържаше на прилично разстояние.

Постъпи адски глупаво, като избра стаята до кухнята. Дори да се бе настанил до обора, пак би намерил начин да открадне Генерал, без да събуди подозрения! А сега всяка сутрин бе подложен на нелекото изпитание да я наблюдава на закуска, при това без никакво право да я приласкае така, както би искал.

С течение на времето стаята до обора му стана убежище за тежки мигове като сегашния — когато търсеше уединение. Джес кръстоса ръце зад главата си и се отпусна на леглото. Стаята предлагаше съвсем незначителни удобства. Леглото бе твърдо, а дървените стени — напълно голи. Миришеше винаги на кожа и сено. Тук поне се чувстваше достатъчно отдалечен от Хъни, за да може да събере мислите си.

Тази сутрин се случи нещо, което не бе сигурен, че иска да запомни, но със сигурност никога нямаше да забрави.

Събуди се с пукването на зората, тъй като с Хъни се бяха договорили, че първо той ще използва банята. Докато се качваше по стълбите, обут само в джинси и по чорапи, и разсеяно се почесваше по гърдите, стори му се, че водата в банята тече. Какво ли правеше Хъни толкова рано? През тези три седмици вратата на спалнята й бе винаги плътно затворена, докато той се бръснеше, къпеше и после отиваше в кухнята да приготви кафето. Чак тогава тя се вмъкваше в банята, а после заедно довършваха приготовлението на закуската преди събуждането на момчетата.

Промяната в установеното разписание го озадачи и той се доближи до вратата на банята. Почука, но отговор не последва.

— Хъни? — Тъй като не чу гласа й, той леко натисна дръжката. Беше отключено и Джес предпазливо открехна вратата. Не бе сигурен какво точно очаква да види, но гледката определено го смути. Водата се плискаше о ръба на ваната и всеки момент щеше да прелее. Хъни бе легнала, с отпусната назад глава. Лицето й не се виждаше. Мократа й коса бе прилепнала към главата и откриваше част от бузата й. В наситения с пари въздух тя наподобяваше безплътно видение. Втренчил поглед, Джес се закова като хипнотизиран. — Хъни?

Тя не отговори и сърцето му се присви от злокобно предчувствие. Направи крачка напред и коленичи до ваната. Дъхът му секна от възхитителната гледка на голото й тяло. Но преди страстният порив да го отнесе, той погледна лицето й, застинало в мъчителна агония. Очевидно нещо не бе наред и Джес се пресегна да затвори крана. След това ловко издърпа една кърпа, за да я завие.

Когато я извади от водата, очите й не се отвориха. Лицето й бе като издялано от мрамор, притихнало в трагична гримаса. Отправи се към стаята й, като я носеше внимателно, като нещо чупливо. Тя не оказа никаква съпротива, което още повече засили опасенията му. Джес затвори вратата на спалнята с рамо и се отправи към широкото легло с балдахин.

Почуди се дали бе спала със съпруга си в тази натруфена стая, но реши, че я е пренаредила след смъртта му. Всичко наоколо излъчваше натрапчиво женско присъствие — и балдахинът над леглото, и дантелените завеси на прозорците. Въздухът ухаеше на някакво цвете — да, това бяха орловите нокти, миризмата на шампоана й.

Наведе се да я положи на леглото, но тя изненадващо се вкопчи във врата му. Джес седна на кревата и я притегли към себе си. Чак тогава разбра, че плаче. Всъщност, хлипаше беззвучно — тялото й се издигаше и потреперваше, а лицето й конвулсивно се свиваше в гримаса.

— Всичко е наред! — прошепна той нежно. — Вече си добре. Нали съм тук до теб? — Тя се притисна още по-силно и носът й погъделичка гърлото му. Изстена, без да успее да овладее беззвучното хлипане. В гърлото на Джес заседна огромна буца. Прегърна я нежно, като че ли да я защити от злото, което й причиняваше страдание. Нямаше никакво понятие какво я бе разстроило толкова много! — Всичко е наред, Хъни! Не се плаши от нищо! Аз съм тук, не бой се!

Нямаше да позволи на никого да я нарани! Това бе самата истина! Притисна я покровителствено и усети леката й съпротива. Което му напомни, че няма право на такива чувства! Бяха само двама непознати. Джес знаеше за нея толкова малко, а тя — практически нищо за него.

Той отпусна ръце и погали голите й рамене, като възнамеряваше да се отдръпне. Но щом понечи да го стори, тя впи ръце в тялото му и зарови глава още по-дълбоко в гърдите му. Джес нямаше нищо против да я държи така цял ден, щом наистина го желаеше! Настани се по-удобно, като качи крака върху кувертюрата и зачака сълзите й.

Тя си поплака и заспа.

 

 

Джес посрещна изгрева със спяща в обятията му жена. Винаги се бе чудил какво ли е това да се задомиш, да имаш собствена жена и да се събуждаш с усещането за меката й плът, долепена до твоята. Животът не му бе предоставил това разточителство. Напоследък съмненията по този въпрос все по-често го спохождаха.

Вече имаше горчив опит с една жена, която не бе могла да се примири с начина му на живот. Беше се молила, плакала, изпадала дори в истерия в желанието си да промени навиците му. Но Джес не бе способен — или може би не бе пожелал — да се откаже от собствените си планове за бъдещето. Последва горчива раздяла, която го научи, че може да уязвява дълбоко и от своя страна — да бъде болезнено раняван.

Оттогава изминаха около десет години. Не си бе позволил да се влюби повторно. Или да мечтае за постоянно женско присъствие в живота си.

Докато не срещна Хъни.

Той отметна един поизсъхнал кичур от челото й. Не можеше да проумее какво отличава тази жена от всички останали. Усещаше я като половинка от себе си — с нея се чувстваше завършен, едно цяло. И с тревога очакваше мига, в който тя щеше да научи истината за него.

Е, нима беше толкова важно?

Лицето му се сви в гримаса. Важно бе, и то страшно много!

Добре поне, че момчетата не се навъртаха наоколо тази сутрин! Джес потръпна, като си помисли какво ли би си представил Джак, ако го залови в стаята на Хъни — независимо от напълно невинните обстоятелства. За щастие, тъй като вчера бе последният учебен ден, Джак отиде на прощална забава и остана да спи у приятели. Джонатан прекарваше първите шест седмици от лятната ваканция с родителите на Хъни.

Той усети, че жената се размърда в обятията му, и си помисли колко е пухкава и топла, как нежните й меки форми обгръщат гальовно тялото му. После нежно приглади влажната й коса.

— Как се чувстваш?

— Джес? — застина в ръцете му тя. — Какво правиш тук?

— Не си ли спомняш?

— Не… — сбърчи чело Хъни. — О, да!

Мила затрогваща червенина разцъфна върху шията й и се заиздига нагоре към лицето, когато осъзна, че е гола под пешкира, леко смъкнат по време на пренасянето. Сега той загадъчно разбулваше закръглен хълбок, а леко загатнатият ръб на тъмното като мед зърно на гръдта й като че ли неволно го предизвикваше. Гледката бе очарователна.

Хъни направи опит да се прикрие.

— Няма смисъл да се притесняваш! — рече той. — Вече видях всичко, което можеше да се види. Но бих искал да разбера какво те разстрои толкова много!

Раменете й потръпнаха. За миг Джес се усъмни, че Хъни няма да му се довери. А когато започна да говори, му се прииска да спре.

— Вчера бе четиринадесетата годишнина от сватбата ми. Образът на Кейл витаеше в съзнанието ми цяла нощ. Вероятно съм искала да отмия спомените си — става въпрос за тъжните.

— И успя ли?

— Може би да! — Лицето й бе невероятно спокойно. — Сега се чувствам по-добре. Благодаря, че беше тук! Не знаех, че толкова много се нуждая… от една прегръдка!

След като се увери, че Хъни вече не страда, Джес реши, че е време да разкрие и другите чувства, които го споходиха, докато я държеше в ръцете си. И да не отстъпва от намеренията си!

— Няма да съм честен, ако не си призная, че всичко това ми хареса — каза той. — Ти си красива жена, Хъни! — Тялото му конвулсивно се стегна и той бе сигурен, че тя усеща нарастващата му възбуда. Опита се да седне, но Джес не й позволи. — Няма смисъл да се преструваш, че не си чула думите ми. През тези три седмици се държах на разстояние, но не ми бе леко. Желая те, Хъни! Не искам повече да потискам чувствата си!

— Как можеш да кажеш такова нещо, когато знаеш, че цяла нощ съм страдала по друг мъж?

— Кейл е мъртъв, Хъни! Спомените са си лично твои! Но няма да му позволя да се вмъква между нас!

— „Нас“ не съществува! — възпротиви се тя. — Ти си един вечен скитник, Джес! Днес си тук, утре те няма! Не мога…

— Важното е, че имаме „днес“! — В гласа му се прокраднаха нотки на ожесточение, защото чувстваше, че тя е права. — Не съм в състояние да ти обещая „утре“ засега. Повярвай ми, ако можех, щях да го сторя!

Виждаше, че тя го желае, че се изкушава да грабне днешния ден и да запрати утрешния по дяволите. Страшно би искал да й обещае нещо красиво, но поетите ангажименти не му позволяваха. Замълча, стиснал зъби, в очакване на отговор.

— Ако се отнасяше само до мен — започна Хъни, — може би щях да приема предложението ти. Но имам двама сина, за които съм длъжна да мисля! Ти си скитник, Джес. Не можеш да се задържиш на едно място и да бъдеш бащата, от когото те се нуждаят.

— Ами ако кажа, че мога? — Ясносините й очи го пронизаха като стрели — преливащи от надежда… и отчаяние.

— Иска ми се да ти повярвам. Но не мога.

— Значи поставяш знак „Влизането забранено“?

— Не съм казала такова нещо.

— А какво казваш тогава?!

— Трябва да си помисля — разсърди се тя. И надзърна дълбоко в черните му очи с надежда да намери отговор на обърканите си чувства. Погледът му бе настойчив, премрежен, устните — изопнати, напрегнати от едва сдържана страст.

В миг тя отново осъзна своята голота и твърдите мъжки форми под себе си. Джес обхвана бедрата й и я премести така, че сърцето й заблъска в горещата му плът. Тя с мъка пое дъх. Беше забравила неизразимото удоволствие от притискането на здраво мъжко тяло до меките й заоблени форми.

— О, мила моя, толкова е прекрасно да те усещам! — прошепна той.

Тя се вкопчи в раменете му, уплашена от всяко движение, което би могло да я хвърли в лапите на удоволствието или… да я отдалечи от него. Затвори очи и отпусна глава на гърдите му. Мощта му й вдъхваше сигурност — като че ли рамо до рамо с него би могла да отхвърли всички светски тревоги.

Тя можеше да вземе тази сила. Сега, за малко. В миг Хъни осъзна, че размисля над предложението му съвсем сериозно. Не искаше да се влюбва в него. По този път я дебнеше нещастието. Когато Джес си тръгнеше, сърцето й щеше да бъде разбито. Но не можеше да отрече, че присъствието му я караше да се чувства закриляна и… странно — обичана. Не бе изживявала подобно нещо след смъртта на Кейл.

Щеше да постъпи като истинска глупачка, ако живее само за „днес“! Но не по-малко глупаво би било да се откаже от настоящето заради утрешната надежда. Вероятно бе време за някоя малка глупост, защо пък не?! Взела най-сетне решение, тя се отпусна и зарови лице във врата на Джес.

Той усети нейната готовност. Тялото й го обгърна като горещ воал — тежък и мек. В кръвта му заехтяха хиляди барабани.

Внезапно Хъни усети, че я обръща по гръб. Лицето на Джес се озова над нейното, а хълбокът му се прилепи плътно в извивката между бедрата й, така че да няма колебание относно намеренията му. Подпрян на дланите си, той бавно и обстойно разгледа избликналите й гърди и тя усети, че трепери.

— Толкова си красива! — изшептя той с дрезгав глас.

Устните му се плъзнаха по тялото й толкова бавно, че тласъкът на желанието разбуни утробата й много преди зърната на гърдите й да изживеят милувката. Тя очакваше този допир, но реалността я зашемети. Топлината. Страстта. Живителната влага на езика. Острата болка от хищните му зъби и после изсмукването — всепоглъщащо до умопомрачение — когато гръдта й се озова в устата му. Удоволствие — по-силно, отколкото можеше да понесе!

Желанието й да го докосва бе неудържимо. Устните му сграбчиха нейните и ноктите й оставиха отпечатъци върху гърба му. Ръката му обхвана гръдта й и грубите му пръсти потъркаха нежния й връх. Неописуема наслада! Не, не можеше да се справи с толкова много усещания! Грапавината на дланите му, влагата на устните му, тежестта на приведеното му тяло. Чувстваше се като изгубена в джунгла от чувственост!

С Кейл биха се устремили към върха. Но когато посегна към металните копчета на панталона му, ръката му мигновено я възпря. Джес не се бе наситил да я докосва и вкусва. За миг задържа ръката й прикована към издутината на панталона си, а после я пренесе до бузата си.

— Погали ме, Хъни! Копнея за милувките ти!

И тя не го разочарова. Пръстите й изрисуваха лицето му — като сляпа жена, която се опитва да го опознае. Откри миниатюрен белег в косата му и паяжина от бръчици около очите. Дебелината на веждите. Нежната мекота на клепачите и гъстите трепкащи мигли.

Потърси кухината под скулите и усети силата на челюстта му. Издълженият правилен нос и двете тънки ивички, които водеха към устните — меки, сочни и пълни.

Той гризна върховете на пръстите й и тя се засмя весело, докато зъбите му не уловиха възглавничката между палеца и показалеца й. Любовната му ласка надигна трепетни вълни, които се разляха по гърба й.

С устни, зъби и език тя нарисува сложния контур на ухото му с целия лабиринт от гънки. Наградата й бе задавен стон, процеден през стиснати до болка зъби. Вниманието й бе изцяло погълнато от емоцията на откритието, и в началото почти не забеляза сходните занимания на Джес.

Той хапеше лекичко шията й и заличаваше любовните закачки с езика си. Хъни усети, че в отговор цялото й тяло се напряга и изтръпва. Ръцете им се сплетоха и той прикова нейните от двете страни на главата й, така че да не се намесват в чувствените му изследвания. Устните му проследиха контура на ключицата й и се плъзнаха към деликатната кожа под мишницата, като галеха, пощипваха и целуваха, докато Хъни конвулсивно се изви и простена.

— Джес, моля те! — изпъшка тя. Честно казано, и на нея не й бе ясно за какво молеше — дали да спре, или да продължи.

Джес обаче изобщо не възнамеряваше да спира. Жената под него бе истинска магьосница! Опиваше го чрез уханието, вкуса и разкошната си плът. Миришеше на орлови нокти, но на вкус бе по-различна — това бе усещането за жена, предназначена само и единствено за него! Кожата й бе като сатен, по-скоро — като коприна, гладка и съблазнителна. Не можеше да й се насити! Устните му откриха нейните и телата им се изпънаха едно върху друго. Той я усещаше — нажежена като жар и сочна като плод — през плата на джинсите, които все още ги разделяха. Желаеше я! Боже Господи, колко много я желаеше!

Отпусна ръцете й, за да се справи с джинсите, но тя се оказа по-бърза от него.

— Позволи ми! — Очите й под натежалите клепачи изпускаха искри, а синият цвят преливаше в оттенъците на виолетовото. Джес почувства спазъм в слабините си. Бе загубил дар слово, затова само кимна отсечено.

Сладка и игрива, тя никак не бързаше. Бавно и методично, копче след копче, той чувстваше приближаващото освобождение, докато най-сетне не попадна в клопката на ръката й. Въздухът от дробовете му изсвистя.

— Проклета жена! Твоето внимание ще ме убие!

— Значи ще умреш с усмивка на уста, младежо! — засмя се тя съблазнително.

На устните му проблесна дяволита усмивка, но миг по-късно изчезна, тъй като тя го поведе към олтара на женствеността, който го очакваше.

— Взела ли си предпазни мерки? — изхриптя той и спря само за част от секундата.

Тя кимна в мига, когато проникна в нея. Топла. Сочна. Стегната. Джес изживяваше нещо невероятно! От гърлото му се изтръгна неразбираем стон и той потъна дълбоко в тялото й.

После спря. С всяка своя клетка вкусваше неописуемата наслада да бъде вътре в нея. Бяха слети в едно цяло! Като че ли така бе отредено от векове — само за тях двамата! Вълшебство!

— Хъни, по дяволите, аз… — Искаше му се да изчака по-дълго, да я възбужда, да я доведе до ръба на пълната самозабрава, когато няма да е способна да говори и дори да диша. Но скоро стана ясно, че Хъни е възбудена не по-малко от него. Тя смъкна джинсите и краката й нежно обгърнаха хълбоците му. Тежестта на тялото му се поддържаше от ръцете, а устните му нежно галеха лицето и гърдите й. В този миг от хилядолетното, неспирно препускащо време Джес изпита безумна, неудържима нужда от тази жена. — Хъни, не мога…

Нямаше защо да се притеснява, че я оставя назад. Той почувства конвулсиите дълбоко в утробата й и разбра, че и тя като него достига до екстаз. Отметна глава назад и стисна силно зъби, като че ли се съпротивляваше на сладостната агония, която го помете. Дори не чу възторжения вик, изтръгнал се от гърлото му в този момент на върховна наслада.

Стройното му тяло се отпусна на леглото, без да я освобождава от страстната си прегръдка. Издайнически сълзи замъглиха погледа й. Беше се вкопчила в него с всички сили, уплашена да признае свещенодействието, което току-що бяха извършили. Всичките й очаквания бяха надминати! Удоволствие — да! Но усещането, че другият напълно ти принадлежи… Ето, това не можеше да си обясни и не желаеше да разнищва сега.

— Хъни? Засегнах ли те?

Усети устните му да попиват сълзите в крайчеца на очите й.

— Не — промълви тя. — Ни най-малко!

— Тогава защо…

— Не зная — призна тя сподавено и по бузата й се търкулна нова сълза.

— Беше чудесно, Хъни! Не можехме да устоим! Не съжалявай! — успокои я той със своя продран глас и я притегли в обятията си.

— Не съжалявам! — възкликна тя и в този миг разбра, че изрича самата истина. Кейл бе мъртъв, но тя живееше! Не биваше да се заблуждава! Преживяването й с Джес бе рядък дар. Дори с Кейл не бе успяла да достигне този вълшебен връх! Значи чувствата и към скитника бяха много по-дълбоки, отколкото предполагаше! Все още не бе готова да ги анализира. Не знаеше какво ще открие там, дълбоко в душата си — и дали ще има сили да го посрещне.

— Джак всеки момент ще си дойде — смени тя темата.

— Да, по-добре е да си тръгвам! — усмихна се Джес и прокара ръка през мократа си от пот коса. — Една вана ще ми се отрази прекрасно!

— Перчиш ли се, или се оплакваш? — шеговито сбърчи чело тя.

Внезапно очите му станаха сериозни.

— Получих точно това, което исках. Да не би да казваш, че ти не си го желала?

— Не, нямах това предвид!

Джес опита да надзърне в очите й, стаили ураган от чувства. Смущението доминираше. Е, напълно я разбираше! Сега като че ли имаха нужда най-вече от време и разстояние. Особено след като усещаше нов прилив на възбуда — и то само заради близостта й!

— По-добре да отида да се изкъпя. — Навлече джинсите и ги закопча до средата, тъй като знаеше, че след няколко крачки ще ги събуе. После се обърна и я изгледа. Тя бе сграбчила кърпата и се мъчеше да се завие. — Полуоблечена си още по-съблазнителна, отколкото гола! — предупреди я заканително той.

Хъни притегна пешкира още по-силно и неволно разкри още повече тялото си. Ако я докоснеше, не би могла да окаже съпротива!

Джес се поколеба дали да се любят отново, но здравият разум надделя. Всеки момент очакваха появата на Джак. Досега Джес не бе позволил на момчето да се намеси в отношенията му с Хъни, но също така не желаеше да се срещат на вратата на майчината му спалня. Момчето не трябваше да мисли лоши неща за майка си заради връзката й с един непознат скитник! По-късно, в подходящ момент, щеше да им каже цялата истина, а Хъни трябваше да реши дали има повече нужда от него… или не.

След като привърши с ваната, Джес, както обикновено, слезе в кухнята да направи закуска. Малко след това дойде и Хъни — освежена от банята, тя изглеждаше още по-привлекателна с влажните къдрици, обрамчили лицето й. Беше облякла същия мъжки халат, в който я бе видял в деня на пристигането си. Почуди се дали не го е направила нарочно — за да му напомни, че е принадлежала на друг мъж. Прииска му се да прекоси стаята и да я прегърне, но загриженият й поглед го възпря.

— Сложих кафето — подметна той, за да наруши неловкото мълчание.

— Какво ще кажеш за шунка с яйца? — предложи тя и се доближи до хладилника.

Той я пропусна да мине, без да я докосне, но ноздрите му уловиха уханието на косата й — аромат на орлови нокти. Наблюдаваше я как изпълнява всички свои всекидневни, рутинни задължения, все едно че там горе, в леглото, не бяха преживели един велик космически миг.

После вниманието му бе приковано от ръцете й, които трепереха. Значи не бе толкова спокойна, колкото искаше да се покаже! Без да се замисли, Джес намали разстоянието помежду им. И отпусна ръце на раменете й. Зад гърба им се разнесе някакъв шум, който ги накара да замръзнат.

— Ей, какво става тук? — разнесе се войнственият глас на Джак. Бутнал входната врата, той вече бе в кухнята.

Джес се обърна към голямото момче, но не отдръпна ръцете си.

— Майка ти прави закуска.

— Не това имах предвид, естествено! — сопна се Джак.

Напрежението в раменете, подозрението в очите — всичко това не можеше да убегне от погледа. Нямаше смисъл ситуацията да се нажежава допълнително. Джес отмести ръце и взе каната с кафе от печката. После седна на масата и си наля една чаша.

Враждебният поглед на Джак, застанал на прага, не го изпускаше. Момчето приближи с решителна крачка.

Джес очакваше съпротива, но не бе готов за такава директна атака.

— Стой по-далеч от мама! Тя не иска да има нищо общо с теб!

— Това е нейното мнение, нали?

— Сега, след като свърших училище, мога да поема грижите за ранчото! — не спираше Джак. — Нямаме нужда от теб!

Зад предизвикателните му думи прозираше истинска болка.

— Доколкото сам се убедих, майка ти може да се възползва от още чифт здрави ръце!

— Никога не ще можеш да заместиш татко! — извика Джак. — Той бе Тексаски рейнджър, герой! Ти си едно нищо, някакъв скитник, довян от вятъра като глухарче. Защо не се върнеш там, откъдето си дошъл?

— Джак! — Хъни онемя от озлоблението на сина си. — Извини се! — нареди тя.

— Няма! — заяви Джак. — Държа на всяка своя дума! Да си отива!

— Но ние се нуждаем от помощта му, Джак! — възпротиви се Хъни. — Не мога да се справям с всичко сама! Въпреки че ти много ми помагаш, има неща, които просто не са за мен! Нуждаем се от мъжка помощ! Затова Джес е тук!

Още докато говореше, Хъни осъзна грешката си. Бе избрала погрешен подход. Пред прага на възмъжаването Джак бе много чувствителен. Бе напомнила на подрастващия младеж, че въпреки удебеления глас и издължената като върлина фигура, все още не е мъж.

— Чудесно! — подчерта обидено той. — Задръж си помощника! Но не очаквай да изпадна във възторг!

И като се врътна рязко, Джак излезе и се отправи към обора. Без да закусва. Което, като се има предвид вълчия му апетит, подсказа на Хъни колко дълбоко е разстроен.

— Ужасно съжалявам за случилото се! — промълви тя. В очите й блестяха сълзи.

За да я успокои, Джес отново обгърна раменете й.

— Всичко ще се оправи!

— Много бих искала да имам твоята увереност!

— Не се тревожи, Хъни! Всичко ще си дойде на мястото. Ще видиш!

Но докато размишляваше, изтегнал се на леглото в обора, Джес почувства как стомахът му се свива на топка — колко ли много препятствия се налагаше да преодолее, ако поемеше пътя към тази жена!