Джоан Джонстън
Вкус на мед (7)

Глава седма

Хъни усещаше топлината на мъжа до себе си. Протегна се да погали мускулестото му силно тяло, което вече познаваше както своето собствено. Джес се размърда и тя дръпна ръка. Не искаше да го събужда. Бяха прекарали вълшебна нощ. Не желаеше да излиза от този прекрасен сън и да се изправи срещу реалностите на деня.

В призрачната светлина на сипващото се утро Джес изглеждаше по-млад, въпреки наболата черна брада, която му придаваше вид на бродяга. Хъни потърка буза във възглавницата и установи, че кожата й е изключително чувствителна там, където бе преминала четката на тази брада — и то неведнъж. В същото състояние бяха и гърдите й — откри с прискърбие тя.

Не можеше да се каже, че бе мил, но това се отнасяше и за нея! Любенето им бе един бушуващ от емоции ураган, разсечен от светкавиците на отчаянието, последвало ги по стълбите.

Хъни обясняваше своите лични преживявания със стремежа да натрупа колкото е възможно повече спомени от Джес, преди да си е отишъл. Но нямаше и най-малка представа защо Джес се любеше така отчаяно! Дали вече бе решил да потегли и с това да сложи край на краткотрайната им идилия?

Докосна долната си устна, подута от ненаситните целувки и пламенните любовни ласки, с които Джес я бе дарил. Нейното настървение не бе по-малко! На врата му се забелязваше мораво петно — спомен от миг на развихрила се страст! Хъни не си спомняше кога го бе направила и реакцията му сериозно я притесняваше. Не бе оставяла такива отпечатъци от тийнейджърските си години — от любовните игрички с Кейл.

Тя премига от изненада. Нито веднъж през тази незабравима нощ не се бе сетила за Кейл! Джес не бе оставил в съзнанието й и най-малката пролука за подобна мисъл! Бе проникнал в нея така както завоевател нахлува в покорен град и се разпорежда с плячката. И какво направи тя? Позволи му този победен марш! Не, истината не бе точно такава! Тя се отдаде напълно във властта му — с радост и наслада. Присъствието на Джес я караше да ликува и тя му позволи волности, на които Кейл никога не се бе наслаждавал.

И дори не изпитваше съжаление!

Хъни никога не бе желала друг мъж така силно, никога не бе изпитвала по-върховно удоволствие — нещо напълно необяснимо. С какво Джес бе толкова по-различен от Адам? Защо не бе могла да си избере мъж, който да й бъде сигурна опора в живота? Защо трябваше да се влюбва…

Мислите й спряха насред път. Каква дума бе употребила? „Влюбва?“ Затова ли любенето им бе толкова опияняващо? Влюбена ли бе в Джес Уайтлоу?

Не бе честно да търси отговора на този въпрос, когато обектът на неутолимия й копнеж бе пред очите й. Защото харесваше как гарвановочерната коса пада над челото му. И тъмните клепачи, които потрепваха над бронзовите бузи. И устните му — горната, тясна и очертана, долната, пълна и страстна — извор на наслада.

Когато се галеха, обичаше да усеща тежестта на тялото му. Обичаше допира на кожата му — нежна като тежка коприна и изопната като корабно платно над възлестите мускули. Обичаше горещата вълна, която избликваше изпод мазолестите му пръсти, поели пътя от нежната й гръд надолу към корема и още по-надолу към скритата между бедрата й бездна.

Обичаше тържественото ликуване на двете слети тела — така, както бе предначертано от памтивека — поели пътя към омайния връх. И търпението, с което я насочваше към него. И прикритото от натежалите, полуспуснати клепачи удоволствие, когато тя изливаше в несвързани слова своя екстаз. Обожаваше агонизиращото му от върховна наслада лице, докато бавно и тръпнещо я догонваше към кулминацията на божественото, неописуемо щастие, което бяха търсили заедно.

Хъни реши да прекрати разбора на другите черти на Джес, които й въздействаха не по-малко. Бяха много и различни. И без това фактът, че го обичаше по този начин, й причиняваше болка. Защото неизбежен спътник на любовта е надеждата! Тя не можеше, нямаше сили да се надява, че скитникът ще остане при нея. Всъщност — докога? Не бе сигурна, че ще успее да събере достатъчно спомени.

Хъни почувства, че не може да остане повече в леглото, без да се обърне отново към Джес. И за да не я сметне за ненаситна, тя тихичко се измъкна изпод завивките, събра дрехите си и се отправи към кухнята да се облече.

Не направи кафе, защото миризмата щеше да го събуди. Искаше й се да остане още малко сама. Реши да нахрани животните. Може би тежката физическа работа щеше да се отрази благотворно на неуравновесеното й либидо! Влезе в обора и мигновено бе обсадена от познати миризми, които я поуспокоиха. Тръгна към клетката на Генерал и внезапно се закова като вкаменена. Не можеше да повярва на очите си! Краката й се подкосиха и тя се вкопчи с все сила за вратата, зад която би трябвало да бъде Генерал. Дали не го бе оставила в кошарата през нощта? Ужаси се от своята разсеяност.

Изтича навън, но бикът никъде не се виждаше. Върна се обратно да разгледа клетката. Може да е счупил резето! Но то си бе на място!

Хъни не преставаше да се взира в празната клетка, но това не спомогна за появяването на бика. Беше изчезнал! Откраднат!

Завладя я отчаяние, което прерасна в необуздан гняв към единствения виновен, който все още й бе под ръка. Грабна инстинктивно два предмета и се затича към къщата. Спря за миг в кухнята и решително се заизкачва по стълбите.

 

 

Джес се върна в реалния свят с див рев, измокрен до кости от ведрото леденостудена вода, което Хъни плисна върху него.

— Какво, по дяволите, правиш? — изръмжа яростно той и скочи като лъв от бърлогата си. Беше съвсем гол и никога досега не й се бе струвал толкова мъжествен. И съблазнителен. Опита се да я хване, но тя отстъпи.

— Ти, копеле мръсно! — изсъска тя.

— Хъни, какво, по дяволите…

— Не се приближавай нито милиметър повече! — размаха тя файтонджийския камшик, който бе сграбчила в обора — една старовремска реликва. — Ще го използвам! — заплаши тя.

— Но какво става тук? — учуди се той. — Не е ли малко късно за оскърбена добродетел, а?

— Оскърбена добродетел ли? Ти, долен, мръсен, сладкодумен негодник! Ти открадна моя бик! — кипеше тя от гняв. Искаше й се Джес да отрече! С цялото си сърце копнееше за ожесточена съпротива! Но тъмноморавата пелена, която покри широките му рамене и плъзна нагоре към белязания от любовните ласки врат и изсечените като с длето скули, бе най-фрапантното доказателство за вина, което някога бе виждала. — Как можа? — изшептя тя, повече наранена, отколкото ядосана. — Аз ти вярвах! — Гневът отново я заля и камшикът изплющя с цялата ярост на унижението и болката, които я разкъсваха заради неговото предателство. — Вярвах ти!

Докато успее да се пресегне и го изтръгне от ръцете й, камшикът лизна раменете му. В следващия миг Джес го запокити в другия край на стаята и притегни Хъни в прегръдките си. Тя се съпротивляваше с все сила, като го удряше с юмруци и риташе, където свари. Най-после той я хвърли върху подгизналото легло, където я укроти с тежестта на тялото си.

— Престани, Хъни! Достатъчно!

— Мразя те! — изкрещя тя. — Мразя те! Мразя те! — И избухна в задушаващ плач, като изви глава, за да не гледа Джес сълзите, които проливаше заради него. После се укроти. Душата й бе напълно опустошена и почти не усещаше как Джес събира сълзите й с устни.

— Хъни — погали я дрезгавият му глас. — Ужасно съжалявам!

— Къде е… моят бик? — изхълца тя през стиснати зъби.

— На сигурно място — отвърна той. Хъни изстена. Думите му бяха окончателно потвърждение, че я бе използвал, лъгал и окрал! — Не е така, както си го мислиш! — продължи той.

— Можеш ли да отречеш, че ме излъга? — От очите й изскачаха искри.

— Не, но…

— Че открадна Генерал?

— Да, наистина, но… — Нещо в гърлото й изклокочи и тя поднови борбата. — Най-добре ще направиш, ако лежиш мирно! — предупреди я той.

Хъни застина, внезапно осъзнала, че той е гол и са в леглото.

— Да не си посмял да ме докоснеш! Ще се боря! Ще ритам, ще драскам и…

— Ако млъкнеш само за миг, ще ти обясня всичко!

— Не искам да слушам извиненията ти, копеле гадно! Аз…

Той я целуна, за да прекрати този нескончаем водопад.

Хъни усети, че целувката му бе наказателна мярка. Беше лесно да противопостави на гнева му своя собствен, да извие тялото си под тежестта му, да сграбчи мъжките пръсти, вплетени в нейните, да се опълчи срещу надмощието му.

Колкото повече се бореше, толкова повече тялото й откликваше на неговата агресивност. Той вмъкна бедро между краката й, защото знаеше, че това ще я възбуди. В същия миг устните му смекчиха хватката си и я превърнаха в милувка. Езикът му потърси вкуса на своя събрат — тежък като мед, сочен и възбуждащ. Тя се съпротивляваше срещу магията на съблазняването, но ръцете му приковаха нейните от двете й страни и тялото й попадна напълно в негова власт.

— Недей! — примоли се тя, усещайки, че се поддава на страстта, която никога не я бе напускала напълно. — Недей!

Беше безпомощна пред силата му. За нейно голямо учудване той спря да я целува и се изправи на лакти, за да я погледне.

— Сега готова ли си да слушаш? — Тя изви глава встрани и затвори очи. Джес мушна една от ръцете й зад гърба й и я затисна с тялото си, а освободената му ръка подхвана брадичката й и насила я обърна. — Отвори очи и ме погледни! — нареди той. И тъй като тя не го послуша, устните му болезнено се впиха в нейните. — Отвори очи, Хъни! Ще продължавам да те целувам, докато не ме послушаш!

Изправена пред тази сериозна заплаха, тя веднага се подчини и очите й засвяткаха. Неговите също искряха от гняв. Устните му бяха здраво стиснати. На бузата му играеше мускул.

— За всяко нещо има обяснение! — процеди той.

— Съмнявам се! — не му остана длъжна тя.

— Млъкни и слушай!

Тя изсумтя. Но замълча.

Той отвори уста и после я затвори. Няколко пъти. В търсене на нови лъжи, помисли си тя. Джес притвори очи и когато я погледна, тя прочете в тях разкаяние.

— Не зная как да ти обясня, освен да започна направо!

Тя чакаше, като се чудеше как ще понесе признанието, че мъжът, с когото бе прекарала тази неповторима страстна нощ, мъжът, в когото бе започнала да се влюбва, е част от банда крадци и убийци. Той пое дълбоко дъх и каза:

— Работя при рейнджърите под прикритие с цел залавяне шефа на банда крадци, която тероризира фермите в околността.

Хъни не можеше да повярва на ушите си. Първата й реакция бе облекчение. Джес не бе крадец! Следващата — гняв, не — ярост! Беше я излъгал! Всъщност бе премълчал, но нали целта му бе да скрие истинската си самоличност! После я заля отчаяние. Което бе глупаво, защото никога не бе хранила реални надежди, че свикналият на свободен живот Джес ще остане в ранчото. Сега, след като знаеше, че е рейнджър, всичко бе ясно. Щеше да си тръгне след приключване на задачата! Нима имаше някакво значение? Никога не би повторила грешката, която направи с Кейл!

— Хъни, кажи нещо!

— Пусни ме да стана!

— Не и преди да ти обясня!

— Вече разбрах достатъчно!

— Не исках да те лъжа, но Далас…

— И Далас ли е забъркан? Ще го убия! — измърмори тя.

Джес се зарадва на искрите в очите й след онази страшна пустота, последвала неговото признание. Е, поне на част от истината, която му бе възможно да сподели!

— Далас също изпълнява нареждания — продължи Джес. — Според капитана по-добре беше да не знаеш нищо. Защото… — провлече той, тъй като не можеше да й каже останалото. — Всъщност той предполагаше, че ще ни разбереш, след като си била съпруга на рейнджър.

— Да, разбирам ви, при това много добре! — отвърна тя разпалено. — Използвахте ме, без да помислите за болката и страданията, които ще ми причините!

— Каква част от тревогите ти се дължат на изчезването на Генерал и каква част — на това, че те разочаровах? — попита той тихо. — Генерал ще бъде тук след ден-два — цял и невредим. Не съм и помислял, че между нас може да се случи всичко това, Хъни!

— Не трябваше изобщо да ме докосваш!

— Зная — отвърна той.

— Не биваше да се вмъкваш в живота ми!

— Зная!

— Защо не се въздържа тогава?

— Защото не успях! Не знаех, че тук, при тези специални обстоятелства, ще открия собствената си половинка! — Хъни с мъка преглътна буцата, която се надигна в гърлото й. Затвори очи, за да се спаси от потоците нежност, които струяха от тъмните му очи. — Обичам те, Хъни!

Когато отново го погледна, в очите й бе събрана мъката на целия свят.

— Престани! Не казвай неща, в които не си убеден!

— Никога през живота си не съм бил убеден повече в нещо!

— Е, добре, аз пък не те обичам! — сопна се тя.

— Кой лъже сега, Хъни?

— Нищо няма да излезе от това, Джес! Дори да искаш да създадеш дом, не съм сигурна, че можеш да си го позволиш, тъй като преди всичко си боец!

— И какво общо има това?

— Не желая всяка вечер да се чудя дали ще се прибереш у дома жив и здрав. С Кейл нямах право на избор — за разлика от този път! Избирам да не водя вече такъв кошмарен живот!

— Аз не мога… и няма да променя живота си заради теб!

— Не те и моля! — отсече Хъни.

— Какво ни остава тогава?

— Мисията, която трябва да приключим! Предполагам, че ще се срещнеш с крадците и ще предложиш Генерал срещу голяма сума!

— Точно такъв е планът! — усмихна се той загадъчно.

— Тогава е време да се хващаш за работа!

— Но… ние не решихме нищо!

Нима имаше смисъл да спори? След като приключеше със задачата, Джес неминуемо щеше да замине! Болката от раздялата вече я пареше. Дори да бе скитникът, за когото се представи, той рано или късно щеше да си тръгне. Знаеше го от самото начало! Сега обаче се прибавяше една неотменна сигурност, която я караше да приеме… и да скърби за бъдещата раздяла.

Тя плъзна изпълнен с копнеж поглед по лицето му. Искаше да запомни всяка черта, всяка подробност! За безкрайното бъдеще! После премина на тялото, което цяла нощ бе обсипвала с целувки и на дясното рамо откри огромен червен прорез, скрит досега от възглавницата.

— Боже мой, Джес, какво съм направила! — Когато пръстите й докоснаха мястото, белязано от камшика, той стисна зъби. Хъни го побутна по гърдите. — Позволи ми да стана, Джес! Трябва да го намажа с нещо успокоително, преди да се възпали!

Хъни не знаеше как би реагирала, ако Джес не се бе отдръпнал. Разкъсваха я толкова противоречиви чувства — угризения, смущение и любов. Любовта като че ли надделяваше. Не искаше да обича този мъж! Болката от раздялата би била непоносима!

Джес се възползва от отсъствието на Хъни, за да си обуе панталоните и ботушите. Когато тя се върна, той седеше на ръба на леглото, гол до кръста и я чакаше.

Ръцете й бяха пълни с медикаменти. Остави ги на масичката до леглото и приседна до него, за да се погрижи за раната. Когато започна да я почиства с хладка вода и памук, между зъбите му изсвистя силна струя въздух, а лицето му се сгърчи.

— Сигурно много те боли!

Както бе приведена над него, Джес като че ли не усещаше толкова болката, колкото искрената й загриженост. От години в живота му не бе имало жена, която да се грижи за него и да го обича. Майка му почина при раждането на сестра му Тейт и остави малкото момиченце в ръцете на бащата и тримата по-големи братя. На колко години бе той тогава? Не повече от единадесет или дванадесет.

Отдаде се с наслада на грижливите, нежни ръце на Хъни. Всеки жест, всяко движение бяха просмукали с обич. Нямаше никакво съмнение. Въпреки че Хъни отричаше, потрепващите й ръце и изписаната на лицето тревога я издаваха. Тя бе предопределена за него и той щеше да я притежава — въпреки нейните резерви!

Никога не му бе минавало през ум, че Хъни ще иска от него да напусне рейнджърите. Обожаваше напрежението и риска. Би трябвало да може да запази и двете — Хъни и своята работа! Оставаше да открие как!

— Кога ще се срещнеш с крадците? — попита тя.

— Тази нощ.

Тя прехапа устни, за да не го замоли да остане. Беше научила урока си при Кейл. Увещания, сълзи — всичко щеше да бъде напразно! Затова само промълви:

— Обещай ми, че ще се пазиш!

— Не се тревожи за мен, Хъни! — На лицето му блесна усмивка. Внимателно отдръпна ръката й от рамото си и нежно я притисна. — Отдавна се занимавам с тези неща! Зная как да се грижа за себе! Освен това не мисля да се оставя да ме убият, след като ти ще ме чакаш да се върна!

— Джес…

Той протегна ръка и я прихвана за брадичката, повдигайки я към себе си.

— Хъни… — Топли, сочни и нежни, устните му я направиха роб на волята му. Ръката му обгърна тила й и се плъзна в косата й. След миг тя седеше в скута му, с ръце, обвити около врата му, а устните му нежно гъделичкаха шията й. — Не мога да ти се наситя! — промърмори той. — Ела с мен в леглото, Хъни! — Предложението си струваше. Господи, какво изкушение! — Забрави за Генерал, за рейнджърите и техния живот! Не мисли…

Хъни се изскубна от мамещата клопка на ръцете му и се изправи. Гърдите я боляха. В утробата й пламтеше разгорялата се жарава на страстта. Едва си поемаше дъх. Но успя да каже:

— Не, Джес! Трябва да спрем! И то веднага! Можеш да останеш тук, докато приключиш с мисията си. Но, моля те, остави ме на мира!

— Това е глупаво, Хъни! — Джес бе не по-малко възбуден и засегнат от ненадейния финал на милувките им.

— Значи като капак на всичко сега съм и глупачка! — възкликна тя. — Е, Джес, ти направо улесняваш раздялата ни!

— Знаеш, че не това имах предвид — заоправдава се той и зарови нервно ръка в косата си. — Друго исках да кажа! — Изправи се и закрачи из стаята като ранен звяр. — Ние сме предопределени един за друг, Хъни! Усещам го ей тук, вътре в мен! — И той потупа гърди с юмрук — там, където бе сърцето. — Безполезно е да се бориш срещу неизбежното! Ще прекараме живота си заедно, ще видиш!

— Докато те застрелят ли? — избухна тя. — Докато те погреба като Кейл? Не, Джес! Няма да прекараме живота си заедно! Нуждая се от човек, на когото да се опра в това дълго, изтощително състезание. Ти не си за тази работа!

— Ще поживеем, ще видим! — процеди той през стиснати зъби.

Джес не бе подготвен за сълзите, които започнаха да се събират в очите й. Видя как упорито премигва, как повежда храбра борба. Очевидно й бе писано да загуби, защото скоро двете езерца се разплискаха и преляха надолу по бузите.

— Свършено е, Джес! Не се шегувам! — Тя избърса сълзите с опакото на ръката си. — И няма да плача заради теб!

Той видя искриците гняв, които се запалиха в очите й, докато се бореше със силните, разкъсващи я емоции. И победи! Сълзите спряха и само влажните солени вадички по бузите напомняха за болката, която изживяваше. Той усети как Хъни се отдръпва от него, въпреки че не бе направила и най-малкото движение.

— Не си отивай, Хъни! Имам нужда от теб! — Замълча за миг и добави: — Обичам те!

— Ти ме излъга, Джес! Използва ме! Хората, които се обичат, не се отнасят така един към друг! — Тя се изкашля, за да потисне сълзите, които заплашваха да потекат отново. — Трябваше да ми кажеш, да ми се довериш! Да ми позволиш да избирам, преди отношенията ни да се задълбочат! Ето това не мога да ти простя, Джес!

Тя се обърна и излезе — с изправени рамене и вирната брадичка, горда и недостъпна. Никога не я бе желал така силно, както в този миг, когато тръпнеше от мисълта, че ще я загуби. Отпусна се на леглото и се загледа през дантелените пердета. Трябваше да си признае, че първоначалното обяснение, което бе дал на Хъни, за присъствието си в „Диамантът“, звучеше неубедително дори в неговите уши. Напълно споделяше гнева й. И усещането, че е измамена.

Но нямаше абсолютно никаква възможност да й каже истинската причина, поради която самоличността му бе държана в тайна. Всяка улика срещу крадците, всяка съмнителна следа водеше право към „Лейзи Ес“ — ранчото на… Адам Филипс!