Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хоукс уей (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Honey and the Hired Hand, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 52 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2011)
Разпознаване и корекция
asayva (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Джоан Джонстън. Вкус на мед

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-110-166-6

История

  1. — Добавяне

Глава шеста

Джес откри Джак в обора. Решеше Генерал. Мушна ботуш под най-долната греда на вратата и се облегна с ръце на горната.

— Изглежда сте добри приятели! — започна Джес. Момчето сякаш не го забеляза и задълбочено продължи работата си. Джес килна шапката над челото си. — Когато бях на твоята възраст, баща ми подари един бик, за когото трябваше да се грижа съвсем сам.

— Татко купи Генерал, когато бях на осем години — отвърна Джак. — Тогава не бе кой знае колко забележителен, но според татко бе нещо много специално. И се оказа прав. Генерал винаги побеждава!

Момчето като че ли се притесни от този словесен поток, млъкна изведнъж и продължи да четка добичето с удвоено усърдие.

— Доколкото разбирам и баща ти е бил много специален — подхвърли Джес.

— Ти поне изобщо не можеш да се мериш с него!

— Сигурен съм! — съгласи се Джес. — Все пак си приличаме по едно нещо.

— И кое е то? — полюбопитства Джак.

— По чувствата към майка ти.

Джак се вторачи в каубоя.

— Защо просто не я оставиш на мира?

Как да опише на момчето какво изпитва? С какви думи, така че да го разбере? Джес се поколеба. Какво се казва на едно тринадесетгодишно момче, за да разбере непреодолимото привличане между мъжа и жената? Би било по-лесно, ако по някакъв начин можеше да му обясни, че се чувства отговорен пред майка му. Но Джес никога не бе споменавал „завинаги“ пред Хъни. И нямаше право да го стори, докато не приключеше с последния си поет ангажимент.

— Много бих искал да отговоря просто и ясно на въпроса ти — започна той тихо. — Но не мога. Ще бъде ли достатъчно, ако кажа, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да не нараня никога майка ти?

Внезапно ръката на Джак замря.

— Тя никога няма да те обича като татко! Направо си луд, ако се надяваш! Няма смисъл да се мотаеш наоколо! Сега като съм във ваканция, мога да се справям сам! Защо просто не си тръгнеш?

— Не мога — отвърна кратко Джес.

— И защо не можеш?

— Майка ти се нуждае от помощта ми! — „И най-после трябва да открадна този бик!“

Тялото на Джак се сгърчи като издишащ балон.

— Ех, защо татко не е жив? — Гласът му бе тих и сериозен.

Джес издърпа стиска сено от хранилката и взе да я разнищва.

— Баща ми почина, когато бях на двадесет години — каза той. — Бронк го хвърли на земята и той си счупи врата. Никога преди не бях мислил, че човек може да изживее такава мъка. Толкова много ми липсваше, че напуснах дома си и взех да се скитам. Едва след няколко години разбрах, че той винаги ще бъде с мен. — На лицето му се изписа издайническа болка и момчето сбърчи чело. Джес се протегна и почеса огромния бик зад ухото. — Исках да кажа, че когато правех нещо, се улавях, че мисля как баща ми вършеше същата работа и как ме учеше. Татко ми остави най-доброто от себе си — спомените за думите и делата си. — Джак преглътна с усилие. После стисна зъби с все сила, за да спре треперенето на брадичката си. — Твоята майка никога няма да забрави баща ти, Джак! Нито пък ти! Който и да се появи в живота й, тя винаги ще пази своите спомени. Също като теб.

Джес не бе убеден, че думите му бяха внесли промяна в отношението на Джак към него, но не знаеше какво друго да каже. Неловкото мълчание все повече нажежаваше атмосферата, докато най-после Джес додаде:

— Чудесно е, че се грижиш за Генерал, момко! Когато привършиш, ще се радвам, ако ми помогнеш да сменим няколко счупени кола от оградата на кошарата.

После рязко се обърна и излезе, без да изчака отговора на момчето. След петнадесет минути Джак се появи с работни ръкавици и права лопата. Двамата заработиха рамо до рамо — изкопаваха счупените колове и ги заменяха с нови.

Когато погледна през прозореца на кухнята, Хъни направо не повярва на очите си. Реши, че не трябва да се появява, а да ги остави насаме. Минаха няколко часа, но те не спираха да се трудят усърдно. Тогава тя приготви табла с два леденостудени чая и я отнесе до кошарата.

— И двамата изглеждате доста жадни — подхвърли тя.

— Аз — да! А ти, Джак? — избърса Джес струящата по врата и гърдите му пот с измъкната от задния джоб кърпа.

— Толкова съм жаден, че мога да пресуша цяла река и пак да не ми стигне!

Хъни бе изумена от непосредствения, почти сърдечен тон на сина си. И двамата набързо се справиха с питиетата. Докато оставяше чашата на таблата, Джес й намигна и Хъни се изчерви. Бързо премести поглед към Джак, за да види как ще реагира на тези закачки, но момчето само повдигна рамене… и се усмихна.

Хъни се обърна и онемяла впери поглед в Джес. Какво, за Бога, бе казал на сина й, за да постигне такава чудотворна промяна в поведението му? Но когато двамата си размениха съучастнически мъжки поглед, тя се намръщи. Всъщност каквато и да бе причината, можеше само да бъде благодарна. И беше. Но не съвсем.

Докато се връщаше с таблата в ръце, Хъни се опита да открие с какво точно я тревожи фактът, че Джак приема странника. Заключенията, до които стигна, никак не я очароваха.

Докато Джак го смяташе за заплаха и натрапник, на Хъни й бе лесно да го държи на разстояние от сърцето си. Имаше си извинение! Нямаше никакъв смисъл да се обвързва с Джес, ако едно от децата й искрено го ненавиждаше! Внезапното омекване на Джак я лишаваше от сигурна броня. Сегашната ситуация я правеше изключително уязвима към ухажването му.

Бе изминала половината път, когато чу телефонът да звъни. Най-после го вдигна, но едва си поемаше дъх.

— Хъни? Пак ли те изненадах в градината?

— О, Адам! Ъъъ, да, точно така! Кога се прибираш?

— Вече съм си у дома. Свободна ли си да излезем тази вечер?

Тя се замисли за момент. Трябваше да бъде напълно сигурна, че Джес няма да се навърта наоколо, когато съобщава отказа си на Адам. Всъщност идеята му не бе никак лоша.

— Да — отвърна тя най-после. — Кога ще се срещнем и къде?

— Ще мина да те взема.

— Няма нужда, Адам! Аз…

— Настоявам!

Очевидно не бе настроен да приеме отказ. Хъни отстъпи, без да спори.

— Добре.

— Ще се видим в осем, Хъни!

Тя почти изръмжа, вбесена от мъркащия глас, с който Адам произнесе името й. Вечерта нямаше да бъде приятна!

— В осем — потвърди тя, без особено въодушевление.

Когато Джес и Джак влязоха в кухнята за вечеря, те видяха, че масата е подредена за двама. Това, според Хъни, бе най-деликатният начин да им съобщи, че ще излиза. Но по погледа на Джес разбра, че тактичността й не е оценена високо.

— Няма ли да вечеряш с нас? — попита Джак.

— Не! Адам ме покани да излезем.

Върху двете мъжки лица се изписаха идентични гримаси. На Джак очевидно му просветна, че майка му има не един, а двама ухажори. Хъни с удоволствие би се разсмяла на оскърбената му физиономия, стига атмосферата да не бе така натегната от напрежение. Джак погледна унило към Джес:

— Адам… е приятел на мама — смотолеви той нещо като обяснение.

— Така каза и майка ти — съгласи се Джес.

Като разбра, че Джес не се притеснява особено, Джак се отпусна.

— Ще кажеш ли на Адам, че не приемаш предложението му? — обърна се той към майка си.

Хъни вкопчи ръце една в друга, смутена от неудобното положение, в което я постави Джак. Веселите пламъчета в тъмните искрящи очи на Джес ни най-малко не й помогнаха.

— Адам заслужава да получи отговор на предложението си. Да, точно тази вечер възнамерявам да му го дам — отвърна тя просто и ясно.

— И? — уточни Джак.

— След като Адам узнае моя отговор, ще го научиш и ти! Дотогава мисля, че е добре да седнеш и да се заемеш с вечерята си!

Хъни се скри в стаята си да се облече и почти успя да запълни двата часа до пристигането на Адам. Малко преди осем Джак почука на вратата и попита дали може да пренощува у един приятел.

— Кога ще се върнеш? — попита Хъни.

— Амии, двамата с Рино мислехме сутринта да се поупражняваме малко на гребния канал. После да обядваме и да се поизкъпем в реката.

— Джак, не съм убедена, че…

— Но това е първата събота от ваканцията, мамо! Няма да ме накараш да се прибера тук и да бачкам, нали? — Джак много добре знаеше как да събуди чувството за вина у майка си.

— Добре — отвърна тя замислено. — Но според мен не трябва да ти става навик! Това лято изключително много разчитам на помощта ти в ранчото!

— Повярвай ми, мамо, само този път!

След няколко минути Джак се появи със сак на рамо и я прегърна — забързано и силно. След това полетя надолу по стълбите и изчезна през кухненската врата, която се блъсна след него.

Ако все пак бе разчитала да избегне конфронтацията с Джес, като си остане в стаята до последния момент, Хъни просто не бе познала. И разбра грешката си веднага щом заслиза по стълбите. Джес я чакаше в подножието им.

— Нали ми каза, че няма да се омъжиш за онзи тип Филипс?

Хъни отклони отговора, като пое към дневната. Подръпна дантелените завеси на прозореца и се взря в тъмнината за светлините на колата, но не забеляза нищо. Никакво спасение! Обърна се и го изгледа решително. Защото Джес я бе последвал и се подпираше на облегалката на старинния кожен фотьойл — любимото място на Кейл.

— Все още не съм дала никакъв отговор на Адам. Мисля, че заслужава да го узнае от собствените ми уста!

— Кажи му го тук! Не излизай на вечеря!

Обля я вълна гняв.

— Може и да не искам да се омъжа за Адам, но го уважавам като човек! Обещах му да вечеряме заедно и ще го направя!

Тя видя как очите на Джес едва забележимо се присвиха, ноздрите му нервно потрепнаха, устните му се изопнаха. Беше вбесен не по-малко от самата нея! Но не проговори повече.

И не напусна стаята! Когато след пет безкрайно дълги минути Адам се появи, той намери Джес удобно разположен в креслото на Кейл да прелиства разсеяно едно земеделско списание. Каубоят изгледа Адам с пронизващ, преценяващ поглед, но не се изправи да го поздрави. Подпрял левия си глезен на дясното коляно той само потъна още по-дълбоко във фотьойла и се задълбочи в списанието.

— Не закъснявай прекалено! — подвикна, когато Адам обви ръка около кръста на Хъни, за да я съпроводи до вратата. И тъй като другият мъж се вцепени от изумление, на скритото му зад списанието лице грейна злорада усмивка.

Самодоволството му обаче бързо се изпари, когато Хъни отвърна с ангелска невинност:

— По-добре не ме чакай!

Джес би се почувствал стократно по-загрижен, ако бе успял да чуе разговора между Хъни и Адам в колата по пътя за ресторанта.

— Този каубой се чувства като у дома си в твоята дневна! — не се стърпя да сподели възмущението си Адам.

— Не е така, както изглежда! — въздъхна Хъни раздразнено.

— О, нима?

— Искаше да те постави в неудобно положение — това е всичко!

— И напълно успя! Но тревогата ми щеше да бъде далеч по-незначителна, ако не се вмъкваха и някои други нещица, които понаучих за него.

— Та ти си го виждал само два пъти! — възпротиви се Хъни. — Изобщо не го познаваш!

— Всъщност посъбрах някои сведения — от тук от там.

— Адам, но ти… Просто не се налагаше! — Хъни не се постара да прикрие яда си. Мъже! Това е то!

— Може би ще промениш мнението си, като чуеш какво ще ти кажа! — Хъни сбърчи чело и зачака. — Знаеше ли например, че има криминално досие?

— Какво? Джес ли? — Дъхът й секна, като че ли някой бе скочил върху гърдите й с два крака. — Далас гарантира за него!

— Далас очевидно е прикривал приятеля си. Този мъж е бил арестуван, Хъни! — Кратка многозначителна пауза, последвана от обяснението: — За кражба на добитък.

— Арестуван! — Хъни се вкопчи в единствената сигурна сламка, която Адам й бе подхвърлил. — Значи не е бил осъден?

Събеседникът й въздъхна шумно.

— Не, доколкото успях да открия. Вероятно е имал прекрасен адвокат! Абсолютна случайност е, че са останали някакви следи от арестуването му! Не ти ли е ясно, Хъни? Би могъл да е един от разбойниците, отмъкнали твоите животни! Несъмнено целта му е била да се вмъкне в ранчото и да огледа нещата отвътре.

— Губих животни много преди появата на Джес — отвърна студено Хъни. — Не мога да повярвам, че участва в бандата!

Но не можеше да забрави онази нощ, когато Джес изчезна до три часа сутринта. Къде бе ходил? И защо? А когато Хъни забеляза нещо съмнително в горичката, не се бе съгласил да повикат полиция. Сам предложи да съобщи на Далас. Дали го бе сторил?

Адам събуди немалко въпроси в съзнанието й и Хъни остана мълчалива и замислена до края на пътуването. Пристигнаха в „Хондо“ — пред ресторанта, известен с традиционния си Тексаски специалитет: пилешка пържола с кръгчета от лук. По-късно засвири и селският оркестър. Хъни и Адам потанцуваха на Тексаския дъбъл-степ и на бързичкия и леко циничен „Джо с вързаните очи“.

Адам отново бе добрият стар компаньон и Хъни не можеше да не се смее на шегите му. Но с напредването на вечерта разговорът, който й предстоеше, все повече я изнервяше. Все пак успяваше да се владее, въпреки мрачното настроение, което се разливаше по вените й. Най-после Адам престана да поддържа веселия, непринуден тон.

— Време ли е да тръгваме? — попита той.

— Мисля, че да.

Няколко пъти в колата тя се опита да произнесе думите: „Не мога да се омъжа за теб“. Но да бъдеш откровен не бе никак лесно!

Адам изобщо не бе безучастен към душевните й терзания. И тя го разбра, когато той самият подхвана разговора, с което неимоверно й помогна.

— Всичко е наред! — каза той тихо. — Разбирам, че съм се заблуждавал. Когато не ми каза „да“, веднага си въобразих, че имаш някакви дребни резерви към нашата женитба. Мислех, че ако съм по-настойчив, ще промениш мнението си.

— Съжалявам! — успя да промълви Хъни.

— Също и аз! — продължи Адам, като огорчено сви устни. — Мисля, че няма нужда да те предупреждавам отново за този скитник! Пази се!

— Ще помисля над думите ти! — кимна Хъни. Макар да не можеше да повярва, че Джес е дошъл в „Диамантът“, за да я ограби! В противен случай би умряла от непоносимата болка, че през цялото време той само я е използвал!

Когато се приближиха, видяха, че цялата къща бе тъмна. Хъни изпита облекчение, че тази вечер няма да й се наложи да иска обяснение от Джес по въпросите, които така дълбоко я вълнуваха.

— Лека нощ, Адам! — промълви Хъни. Чувстваше се неловко. Не бе сигурна дали иска да я целуне. От друга страна не искаше да го нарани, ако все пак има желание, а тя се отдръпне. И без това му бе причинила достатъчно болка!

Адам надмина очакванията й и се държа като истински джентълмен. Взе ръката й в своята и я задържа за миг. Изражението му бе сдържано, но очите му издаваха мъката от раздялата.

— Довиждане, Хъни!

Тя едва преглътна буцата в гърлото си. Не искаше да го нарани!

— Съжалявам! — повтори тя.

— Няма смисъл. Ще го преживея! — Но само той знаеше колко силно си бе позволил да се влюби и колко тежко му бе да се откаже от надеждата, че ще я направи своя жена! Той бавно отпусна ръката й и тя се плъзна между пръстите му. После излезе от колата, помогна й да слезе и я отведе до верандата. Когато си тръгна, не забрави да я предупреди за последен път: — Внимавай, Хъни! Не се доверявай на този скитник!

После потегли. Хъни влезе в тъмната къща и се облегна на предната врата. Цялото й тяло се отпусна с облекчение. Без да го желае, причини болка на един добър човек. Но въпреки това не съжаляваше за отказа си.

— Доста дълго те нямаше!

Обвинението, дошло нейде от тъмнината, бе така неочаквано, че тя подскочи от страх.

— Изплаши ме до смърт! — изсъска тя. — Какво правиш в тъмното?

— Чакам те.

Когато очите й привикнаха към оскъдната светлина от лампата на верандата, Хъни установи, че Джес не е седнал, а тъкмо обратното — приближава към нея. Бягството й се стори добра идея и тя се насочи към стълбите. Но преди да измине и две крачки, ръцете му я сграбчиха за раменете.

— Не го покани вътре. Това означава ли, че всичко между вас е свършило?

— Не е твоя ра…

— Отговори ми! — раздруса я силно Джес.

Хъни се вбеси не на шега — повече от всеки друг път след смъртта на Кейл. Как смееше този мъж да й държи такъв тон? И да й задава въпроси, които изобщо не го засягаха?

— Да! — процеди тя през зъби. — Да! Това ли искаше да чуеш?

Отговорът на Джес последва мигновено. Той сведе глава и впи устни в нейните. Целувката му бе необуздана и дива, той я заставяше, искаше. Ръцете му я притиснаха като в железен обръч и я притеглиха в обятията му. И дума не можеше да става за нежност, но Хъни откликна на нетърпението, което долавяше във всичките му действия. Противно на всякакъв разум, тя усети как в нея лумват пламъците на страстен пожар и като в сън взе да отвръща на горещите му целувки.

— Хъни, Хъни — прошепна той върху устните й, — копнея за теб! Желая те!

Ласките на ръцете му я издигаха в някакъв неземен свят и тя като че ли губеше разсъдък. Страстта, силният му копнеж възпламеняваха всяка нейна фибра и я караха да се чувства като жена — може би първата и единствената. Тя се вкопчи в раменете му и изшептя:

— Не може, Джес! Джак е…

— Джак е у приятели тази нощ! — напомни й той, изопнат като струна. И се усмихна на удивлението, застинало на лицето й. Младият й настойник не бе тук, за да й послужи за извинение!

Без да й дава възможност за размисъл, Джес я вдигна на ръце — една великолепна имитация на Рет и Скарлет — и понесе нагоре по стълбите.

— Какво правиш? — изумена запита Хъни.

— Отнасям те в леглото, където ти е мястото!

— Не, не можем да го направим! — възпротиви се решително тя.

— А защо не? — преустанови той изкачването.

През продължителното мълчание, която последва, Хъни се колебаеше дали веднага да го нападне с обвиненията на Адам.

— Защото… Ти никога няма да ме излъжеш, нали, Джес?

Беше тъмно и лицето му се криеше в сянка, но тъй като я притискаше до гърдите си, тя усети внезапното изтръпване на тялото му.

— Никога няма да сторя нещо, което да те нарани, Хъни!

— Като че ли не е съвсем същото, нали?

— Ето едно от качествата ти, които харесвам! — усмихна се той едва доловимо. — Че не насилваш момента!

— Мисля, че е по-добре да ме оставиш, Джес! — настоя тя.

Той бавно наклони краката й, така че тялото й се плъзна покрай неговото. Беше му благодарна за внимателното отношение, защото не се чувстваше много стабилна. Гръдта й, докоснала неговата плът, се стегна в очакване.

— Но ти ме желаеш, Хъни! — отново този дрезгав глас.

— Би било трудно да го отрека, без да изляза глупачка! — признанието й бе наситено с горчивина.

Той обсипа с изкусителни целувки шията й. За да не падне по стълбите, тя се вкопчи в него и отметна глава. Тялото й затрепери от омагьосващия допир на устните, зъбите и езика му.

— Джес, моля те! — дрезгавият гърлен глас бе на Хъни.

— Какво искаш, Хъни?

Тя изпъшка отново — вопъл на наслада и отчаяние.

— Теб — призна с усилие тя. — Желая те!

Джес я пое в прегръдките си и на един дъх доизкачи стълбите.