Джоан Джонстън
Вкус на мед (4)

Глава четвърта

Хъни отпусна глава на ръба на ваната, която бе подпряна на четири огромни ноктести лапи, и затвори очи. Цялото й тяло потъна под плискащата се по ръба вода, от която се издигаше гъста пара. В къщата нямаше душ — само тази старовремска бяла порцеланова вана. Усмихна се като си представи каква ще бъде реакцията на Джес, когато се сблъска с този чудовищен факт.

Обяснението, че откак се бяха оженили с Кейл парите все не им стигаха, бе прекалено удобно. Но истината всъщност бе, че Хъни обичаше старомодната дълбока вана с пиринчения обков и лъвските лапи. Вместо да монтират душ двамата с Кейл бяха увеличили капацитета на бойлера, за да могат да пълнят гигантското приспособление с гореща вода догоре.

Хъни бе изсипала във врялата вода ароматизиран шампоан за вана и банята ухаеше на орлови нокти. Припомни си горещите вани, които си бяха взимали заедно с Кейл. Обгърна рамене и бавно, с галещи движения започна да втрива шампоана. И си помисли как ли би се чувствала, ако Джес…

Не! Тя отривисто се изправи и водата се разплиска по пода. Очите й се разшириха и тя се огледа. Виденията, прелетели през съзнанието й, бяха почти като истински! За част от секундата й се стори, че онзи мъж бе тук. В нейната вана! С нея! Ръцете му — не, няма никакво значение къде бяха ръцете му! А устните му… ярките картини, рисувани от въображението й, я накараха да потръпне.

— Глупости! — измърмори тя.

Надигна се решително, без да обръща внимание на плискащата се вода и посегна за хавлиена кърпа. После се наведе и издърпа запушалката. Почувства се гузна. Бойлерът пълнеше ваната само веднъж. Угризенията й не продължиха дълго, а бяха изместени от лукава усмивка. Джес Уайтлоу имаше нужда от малко охлаждане. Една студена вана щеше да свърши отлична работа!

Хъни бе в стаята си и почти се бе облякла, когато Джес почука на вратата.

— Ей, в тази баня няма душ! — подвикна той.

— Зная! — Хъни се опита да запази гласа си сериозен.

Чу се някакво неясно, очевидно нецивилизовано промърморване, последвано от въпроса:

— А къде са кърпите?

— Можеш да разполагаш с хавлиите на рафта в банята.

Хъни чуваше как водата от крана тече известно време, а после спря. Тя излезе от спалнята и се спря пред вратата на банята, ослушвайки се. Последва дълга тишина, а след това — силен мъжки вик, съпроводен от неистови плясъци.

— Тази вода е ужасно ледена! — изрева той.

— Зная! — осведоми го тя, достатъчно силно, за да я чуе през вратата. Сега вече не можеше да скрие усмивката си. Джес отново изруга тихо. — Слизам долу да приготвя вечеря за Джак и Джонатан. Приятно къпане!

Смехът й отекна, докато тя слизаше по стълбите.

Джес потръпна, но не от студ. За пръв път чуваше Хъни да се смее и звукът се разля на вълни по тялото му. Устните му се извиха иронично. Сега поне знаеше, че има чувство за хумор!

Той насапуниса една кърпа и се затърка разгорещено, като че ли масажът можеше да заличи мислите за нея. Но Хъни Фаръл му бе влязла под кожата! При всяко вдишване дробовете му се изпълваха с аромата на орлови нокти — уханието на шампоана й! Всичко наоколо му напомняше, че бе прекрачил границите на нейното женско царство.

Поставката над мивката бе отрупана с най-разнообразни женски джунджурии — пудра и червило, дезодоранти и други подобни — с изключение на едно малко местенце, разчистено за него.

Докато се обливаше с леденостудената вода, Джес изруга грубо, после грабна една кърпа и стъпи на най-дебелата пухкава постелка, която някога бе усещал под краката си. Беше обсипана с причудливи лилии, както и кърпата, обгърнала хълбоците му. Ако братята му можеха да го видят сега, щяха да го съсипят от майтап.

Обу си набързо чисти слипове и джинси и започна да се бръсне, метнал пешкира около врата си. Поколеба се дали да остави самобръсначката в банята и стигна до извода, че след като Хъни е направила място, трябва да го използва. Подреди вещите си до нейните и замислено присви устни. Като че ли бе нанесъл финалния щрих на недовършена картина!

После просна мократа кърпа на стойката за сушене и облече ризата, която си бе донесъл. Надяваше се изпаренията от топлия душ да поизпънат малко гънките. Сега, след ледената изненада, нямаше друг избор, освен да я облече намачкана.

Посегна към гребена на Хъни, но размисли и се отказа, след което прокара пръсти през влажната си коса. Твърда и непокорна, тя винаги се отпускаше право надолу, когато бе суха.

Джес слезе тихо по стълбите и се спотаи зад кухненската врата, незабелязан от триото на масата. Хъни поднасяше вечерята на по-малкия си син. Лицето й бе порозовяло — вероятно от всичката онази гореща вода, която бе изхабила, пошегува се той наум. Стана му приятно, като видя, че не е облечена отново в черно, но реши, че светлозеленият цвят не й отива особено. Би трябвало да се облича в ярки тонове — червено и кралско синьо — пълни с живот като самата нея. Харесваше му как роклята обгръща тялото й и подчертава заоблените й гърди, тънката талия и ханша. Беше изключително женствена и Джес усети как кръвта му нахлува неудържимо в слабините.

Все още скрит зад вратата, той я проследи как отметна един кичур от челото на Джонатан. После, докато поставяше солта и пипера, отпусна ръка на рамото на Джак. След малко намери друг повод да докосне Джонатан. Дали Хъни осъзнава тези свои жестове, помисли си Джес. Усети как тялото му се изопва при мисълта, че нежните й пръсти могат да го докосват по същия начин.

В семейството на Джес бяха фанатично предани един на друг, но ласките не бяха тяхна слабост. Можеше да преброи на пръстите на едната си ръка случаите, когато майка му го бе галила. Но едва сега в гърдите му лумна неудържимият копнеж за нежност, парещото желание да усети ръцете на Хъни върху тялото си.

— О, ето те и теб! — Хъни застина с ръка, протегната към купичката с масло. Колко ли дълго бе стоял там? Гледаше я по особен начин, който ужасно я изнервяше. В тъмния му премрежен поглед се четеше истински неутолим глад, който отнемаше дъха й. Но едновременно с това струеше и копнеж, наситен с дълбока нежност.

— Готова ли си да тръгваме? — попита той.

Хъни внимателно огледа облеклото му и леко се намръщи. Какъв ли живот бе водил Джес Уайтлоу, след като това бе всичко, което можеше да облече за вечеря? Джинсите му бяха чисти, но протрити от носене по гънките и коленете. Избелялата джинсова риза, освен че бе разръфана по яката и маншетите, бе и ужасно намачкана. Коженият колан бе потъмнял от дългото носене, а бляскавата му сребриста катарама вероятно бе награда от някое родео. Черните кожени ботуши не бяха сваляни през целия ден. Избелелите места от вътрешната страна на петите подсказваха прекомерна употреба.

Мисълта да му изглади ризата я изкуши, но набързо се отказа. Сякаш усещаше, че предложението й не би се посрещнало с ентусиазъм. Всъщност ако Джес държеше на външността си, можеше сам да я помоли!

— Когато кажеш — тръгваме! — отвърна тя.

Пътуването в пикапа на Джес — който бе на по-малко от две години и при това в учудващо добро състояние, за разлика от дрехите му — им отне не повече от час. Заради безсмисления, празен разговор, накъсан от големи, всяващи неудобство паузи, то им се стори значително по-дълго.

Дори в напредничавия Запад мъжките тайни бяха неприкосновено табу. Ето защо на Хъни не й бе удобно да го разпитва за живота му. А от безбройните други теми нито една не й идваше наум! Мълчанието направо ги подлудяваше, когато най-после Джес каза:

— Откога познаваш Далас и Ейнджъл?

Хъни се вкопчи в темата като страстен комарджия в тесте карти.

— Срещнах Далас преди около четири години, когато заедно с Кейл започнаха работа при рейнджърите. Далас ме запозна с Ейнджъл преди малко повече от година, почти непосредствено след срещата им.

— Как са се запознали? — попита Джес.

— Всъщност никога не узнах. Всеки път, когато ги питах, Ейнджъл се изчервяваше, а Далас започваше да се смее и казваше: „Няма да ми повярвате, ако ви кажа!“.

— А как се запозна ти с онзи тип Филипс? — продължи да се осведомява Джес.

Навлизаше в личния й периметър. Хъни се поколеба, но после се усмихна и обясни:

— Далас ме покани на среща. Там бяха Ейнджъл и Адам. Далас обаче не се отдели от Ейнджъл, а ние с Адам станахме двойка.

— Сериозна ли е връзката ти с Филипс?

— Мисля, че това изобщо не е твоя работа! — стрелна го тя с поглед, но лицето му остана напълно безизразно.

— Не се знае!

— Не мога да си представя защо…

— Не можеш ли? — Пронизващият му поглед я прикова за един безкрайно дълъг миг, преди да се върне към пътя.

Сърцето й бясно заби. Ето, тъкмо сега трябваше да го постави на място — веднъж и завинаги!

— Адам ми предложи да се оженим! — кротко каза тя.

Един мускул на бузата му потрепери.

— Ти не го обичаш! — отсече категорично той.

— Не е възможно да знаеш какво изпитвам към него!

— Не е ли? — повдигна вежда той, като присви цинично устни. Хъни се обърна и се втренчи през прозореца, за да избегне изпитателния му поглед. — Ще приемеш ли?

— Аз… — Мислеше да го излъже. Ако знае, че е обвързана с друг мъж, Джес щеше да я остави на мира. Но не, тя не можеше да злоупотребява с Адам по този начин — само за да държи други мъже на разстояние! — Не! — призна най-после.

— Хубаво.

През следващите няколко минути, докато прекосяваха пространството между оградата и входа на просторната викторианска къща, не размениха нито дума повече. Но Хъни усещаше, че скитникът бе открехнал врата, зад която се спотайваха хиляди тайни и изненади.

— Никога няма да те нараня — промълви той.

— Знаеш, че може да се случи — отвърна тя по същия начин.

Той стисна устни.

— Не искам да се страхуваш от мен!

— Тогава ме остави на мира!

— Не мога!

— Джес…

Лампата пред входа на къщата светеше и Джес паркира на осветеното място. Изключи мотора и изгледа Хъни.

— Заради съпруга ти ли? — попита той направо.

Болката, която я пронизваше винаги, когато си мислеше за Кейл, отново я навести.

— Кейл е мъртъв.

— Зная. Но знаеш ли го и ти?

— Какво искаш от мен? — въздъхна Хъни и впи очи в лицето му.

— Повече, отколкото си готова да ми дадеш.

Острият му категоричен глас разсече болката й и Хъни усети, че я обзема гняв.

— Едва ли можеш да ме обвиниш в нещо! Не бързам да разбивам отново сърцето си!

— А кой казва, че ще ти се наложи?

— Звучи доста смешно от устата на човек като теб! — изсумтя тя. — Колко жени си обичал и изоставял, Джес? Колко дълго мога да разчитам, че ще се навърташ наоколо? И как очакваш да постъпя, когато си тръгнеш? Трябва да съм пълна глупачка, за да хлътна по теб! Може да съм всичко друго, но глупачка не съм! Аз…

Тя внезапно замълча, защото Ейнджъл тичаше да ги посрещне. Мълниеносният поглед, с който Хъни стрелна Джес, преливаше от възмущение и дълбока тъга. В следващия миг бе вече навън и крачеше към входа.

— Радвам се да те видя, Хъни! — прегърна я радостно Ейнджъл. Не протегна обаче ръка на Джес, а запази разстоянието между тях. — Далас приспива бебето. Ще слезе след минутка. Защо не влезете?

Тя отстъпи и им направи път. Когато Джес мина покрай нея, Хъни забеляза, че младата жена потръпна. Какво ли у този каубой я смущаваше толкова много? Възможно ли бе Далас да й е разказал нещо за Джес? Нещо зловещо?

Хъни тръсна глава и отхвърли тази възможност. Не знаеше почти нищо за Джес, но не го възприемаше като злодей. А може би нещо в собственото й минало, караше Ейнджъл да реагира така странно към приятеля на съпруга си?!

Далас не споделяше резервираността на жена си. Той поздрави Джес топло и двамата сърдечно се здрависаха.

— Радвам се, че успя да дойдеш. Помислих си, че можем да си поговорим за добрите стари времена, да се до опознаем. Как са братята и сестра ти?

— Значи имаш семейство? — ококори се Хъни и се вторачи в Джес, все едно че го вижда за пръв път.

— Двама по-големи братя и една по-малка сестра — усмихна се Джес.

— Къде живеят? — поинтересува се Хъни.

— В семейното ранчо „Пътят на ястреба“ в северозападен Тексас, близо до пролома Пало Дуро.

Значи Джес не бе чак такъв обрулен от съдбата скитник, както я бе оставил да повярва! Всъщност имаше яки корени!

— Искате ли нещо за пиене? — попита Ейнджъл.

— Уиски с вода — рече Джес.

— За мен чай с лед — добави Хъни.

— Далас?

— Ще правя компания на Джес и ще пийна едно уиски, но без вода, Ейнджъл.

Хъни се отпусна на викторианския диван, а Далас се разположи на коженото кресло, което, очевидно, бе любимото му място в хола. Джес седна до Хъни на тясното канапе, което едва ги побра. Мускулестото му бедро неволно докосна крака й.

Хъни припряно се дръпна и крадешком погледна Далас, за да провери дали е забелязал реакцията й. Уви, да! Стори й се обезпокоен, но Хъни нямаше намерение да му разяснява нажежената от сексуалност атмосфера между себе си и Джес. Само направи една неопределена гримаса и скръсти ръце в скута си. Чакаше я дълга изтощителна вечер!

Добре че беше Ейнджъл! Хъни винаги я бе харесвала и я чувстваше някак особена близка, без да може да си го обясни. По време на пикантната мексиканска вечеря тя с всички сили се опитваше да съсредоточи вниманието си върху Ейнджъл и да забрави за Джес Уайтлоу, но не отбеляза значителни успехи.

Ейнджъл не успя да преодолее особената напрегнатост, причинена от присъствието на Джес и това не убягна от погледа на Хъни. Беше като изпъната струна, а очите й боязливо го дебнеха, колчем се спираха върху него. Хъни до такава степен се разтревожи, че когато след вечеря оставиха мъжете да пълнят съдомиялната машина, а те се качиха при бебето, тя направо я попита.

— Като че ли Джес Уайтлоу не ти допада особено!

Ейнджъл избягна да я погледне в очите, като нарочно се взираше в спящото бебе.

— Не че не го харесвам, само…

— Само какво? Да не би Далас да ти е разказал нещо? Трябва да ми кажеш!

— О, не! — успокои я Ейнджъл. — Нищо подобно! Само… — Хъни търпеливо я изчака да намери думите, с които да обясни антипатията си към непознатия скитник. — Когато бях малка… много отдавна, имах неприятно преживяване с едни индианци. — Ейнджъл не можеше да разкаже, че бе виждала потресаващите останки от едно нападение на команчите през 1857. Никой, освен Далас не знаеше, че Ейнджъл бе пътувала през времето, за да стигне до двадесети век. Така че трябваше да обясни чувствата си, без да навлиза в подробности. — Когато погледна Джес, винаги виждам в тъмните му очи нещо толкова дивашко и грубо, че не мога да не си спомня за онова време. Той ми вдъхва ужас! — потръпна тя. — Теб не те ли плаши?

— Понякога — призна неохотно Хъни. — Но не като теб. — Беше сигурна, че Джес не я заплашва физически. Дивият му варварски вид, който ужасяваше Ейнджъл, още повече възбуждаше интереса й. — Дори го намирам привлекателен! — Беше съвсем откровена. Тъкмо това признание на неясните й емоции към скитника я плашеше повече от всичко!

Разговорът им събуди бебето, но Хъни не се разкая особено, защото умираше от желание да подържи момченцето.

— Какъв красив малък мъж си, Рет! — прошепна тя, докато Ейнджъл внимателно поставяше детето в ръцете й. — Може ли да го вземем с нас долу? — Ейнджъл се поколеба и тя настоя: — Моля те!

— Добре! — трябваше да привикне с мисълта, че страхът й от Джес бе изместен във времето! Защо да не започне тъкмо сега?

При появата на жените и бебето разговорът между Далас и Джес мигновено замря.

— Виж го! — поднесе Хъни бебето към Джес, така че да успее да разгледа лицето му. — Не е ли прекрасен?

Джес не гледаше детето, а поглъщаше сиянието, което струеше от лицето на Хъни. Наистина беше прекрасно! Никога не я бе виждал така лъчезарна и щастлива! И внезапно, сам не разбра как, си я представи с тяхното дете в ръце!

Смръщи вежди, като се чудеше откъде ли бе изникнала тази приумица?! Вярно, че изпитваше влечение към Хъни, но бебетата имаха свойството да връзват мъжа. Въпреки това неочакваната идея продължаваше да се върти из главата му и в гърдите му се надигнаха неочаквани емоции. Гордост. Желание да закриля. И страх.

Беше ли Хъни достатъчно млада, за да роди дете без опасност за здравето? Не изглеждаше на повече от тридесет, но Джес знаеше, че е по-възрастна, защото Джак бе на тринадесет.

— На колко години си родила Джак? — последва директният въпрос.

Хъни занемя от изненада.

— На осемнадесет. С Кейл се оженихме веднага след гимназията.

Значи — тридесет и две. Три години по-млада от него самия. Може би по-правилно бе да се запита дали той не бе стар за баща? Досега не бе осъзнал колко дълбоко и силно бе заложено у него желанието да има свое дете. Май не трябваше да отлага прекалено дълго!

— Би ли искала да имаш други деца? — продължи разпита той.

Тя не отклони поглед от бебешкото личице. Джес видя как пръстите й обходиха миниатюрните вежди, пълните бузки, розовите устенца и стигнаха до тънките пръстчета, които настървено сграбчиха кутрето й.

— О, да! — едва промълви тя.

После го погледна и сърцето му запулсира в гърлото. Очите й преливаха от дълбока, неовладяна емоция. Внезапно Джес пожела да се махне оттук — някъде надалеч, насаме с Хъни.

Тя не пропусна бушуващите в очите му огньове, но чувстваше, че няма от какво да се страхува. Неговата пламенност я развълнува, притегли и стопли. Наистина, Джес Уайтлоу представляваше реална заплаха за нея! Но само защото имаше власт да открадне сърцето й!

По-късно Хъни не можеше да си спомни как съумяха да се сбогуват така набързо, но изпита облекчение, че е на път за дома. В мрака на кабината бе насаме с мислите си. Едва след десетина километра се сети да попита:

— Каза ли на Далас за онзи съмнителен тип, когото видях тази сутрин в горичката?

След почти незабележимо колебание Джес отвърна:

— Да. Обеща да провери.

— Доволен ли си от вечерта?

— Бях забравил колко общи неща имаме с Далас!

— О, така ли? И какво по-точно? — Не мислеше, че двамата си приличат по нещо.

Мълчанието му продължи толкова дълго, че Хъни спря да очаква отговор. Най-после той проговори:

— Не мога да се сетя за нищо конкретно. Просто имам някакво вътрешно усещане! — Не можеше да й каже нищо повече, без да повдигне въпроси, с чиито отговори не бе готов.

— Как намираш Ейнджъл?

— Чудесна е! — „Когато не трепери от мен“, добави той наум. Но и това не бе за пред Хъни. Не беше сигурен с какво точно плаши Ейнджъл Мастърсън. Знаеше обаче, че й вдъхва ужас. Устните му се свиха презрително. Вероятно бе чувала истории за свирепите команчи! Наистина, преди сто години прадедите му са били ужасно безмилостни. Може би Ейнджъл е станала тяхна жертва в някакъв предишен живот, кой знае?!

Той опита да се отърси от неприятното чувство, което го обсеби, докато мислеше за страха на Ейнджъл. Имаше нещо у нея, което му въздействаше не по-малко отколкото неговото присъствие — на нея самата. Е, ако се задържеше тук известно време, може би имаше изгледи да реши загадката!

— Джес? Нещо не е наред ли?

Не бе разбрал, че се е смръщил, докато не чу гласа на Хъни. Отпусна лице и каза:

— Не, добре съм.

— Мога ли да те попитам нещо?

— Каквото пожелаеш.

— Защо не ми каза, те имаш роднини?

— Не ми се струваше, че е особено важно — сви рамене той.

Значи семейството не бе важно?! Хъни тръсна отчаяно глава. Всичко около Джес потвърждаваше, че бе вълк единак. Трябваше да се държи на разстояние, ако искаше да преживее неминуемото му заминаване без разбито сърце!

— А сега аз искам да ти задам един въпрос — каза Джес.

— Какъв?

— Защо си се омъжила толкова млада?

— Бях влюбена. — Замълча за миг и добави: — И бременна.

Той не очакваше такъв отговор, но всъщност не се изненада. Можеше да си представи младежкия й жар! Нали сам бе вкусил частица от него!

— Съжалявала ли си някога?

Как можеше да му отговори? Може би съжаляваше за някои пропуснати възможности. Но не си и бе помислила да съжалява за Джак. Що се отнасяше до женитбата…

— Запознах се с Кейл, когато бях на четиринадесет и се влюбих от пръв поглед — започна тя. — Никога не съм искала да бъда нещо друго, освен съпруга на Кейл, майка на децата му и да работя до него в „Диамантът“!

Досега Хъни не бе изразявала чувствата си с думи и в този миг загубата й се стори неизмеримо по-тежка — нали целият й живот се бе въртял около Кейл? Сега, след като него вече го нямаше, бе принудена да признае, че всъщност онази вълшебна връзка, за която бе мечтала в началото, никога не успя да се осъществи. Младежките блянове бяха отлетели. Децата щяха да й дадат възможност да ги обича още известно време, преди да поемат своя път. Накрая щеше да остане само с „Диамантът“! Въпреки че напоследък и той бе сериозно застрашен!

— Много ми се иска най-после да хванат онези крадци на добитък! — сподели тя страховете си. — Единственият доход, който все още крепи ранчото и донякъде компенсира кражбите, идва от участието на Генерал в състезания. Не мога да си позволя нови загуби!

Той почти си представи зашеметяващия шок, който щеше да я срине при изчезването на бика, но отблъсна мислите си на заден план.

— Няма да губиш повече животни! — обеща й той тържествено и му се прииска да си прехапе езика.

— Откъде си толкова сигурен?

— Имам такова предчувствие — повдигна той рамене.

Между тях се възцари едно от онези неловки мълчания. Хъни прехапа устни, като се чудеше дали да го попита нещо, което напоследък й се въртеше из ума. Между дърветата проблесна двуетажната къща и тя разбра, че ако не побърза, ще изпусне случая.

— Бил ли си някога женен?

Челото му се сбърчи от прекалено личния характер на въпроса.

— Не.

— Защо?

— Не съм срещнал подходящата жена! — обърна се той към нея, а очите му заблещукаха на оскъдната светлина на таблото.

Хъни потръпна от настойчивия му поглед. Подсъзнателно тя усети, че вече са пристигнали, че Джес е изключил мотора и че този път е паркирал в сянката, далеч от входната лампа.

— Хъни?

Гласът му я облъхна като груба ласка. Той я зовеше с цялото си тяло, но тя не знаеше как да постъпи. Наклони се към него с не повече от няколко милиметра, но Джес не се нуждаеше от друга покана. Ръката му се вплете в косите й и я притегли по-близо. Един дъх делеше устните им, но той не взриви това свещено разстояние.

— Хъни?

Искаше от нея сама да направи своя избор. Но в миг тя рязко се дръпна назад, сепната от силно чукане по стъклото.

— Ей, мамо! Вие двамата ще излизате ли или какво? — викаше Джак от другата страна на прозореца.

Хъни затвори очи и пое дълбоко дъх. Боже господи! Беше забравила своя свръхчувствителен рицар тийнейджър! Никога не бе постъпвал така невъздържано с Адам, но очевидно Джес му се струваше по-сериозна заплаха. И не бе далеч от истината! Тя не разбираше невероятната сила, с която я привличаше този скитник, но сега за пръв път осъзна, че трябва да е глупачка, за да я подценява.

Погледна Джес, за да види как ще реагира и с изненада срещна усмивката му.

— Радвам се, че ти се струва толкова забавно! — каза тя.

— Ако подозренията ми се окажат верни, значи Джак не те е оставял много насаме с Филипс! Трябва да съм му благодарен до гроб!

— Май не се тревожиш, че ще попречи на намеренията ти!

— Никак! — ухили се Джес.

— А защо?

— Защото мисля да не му позволя да ми попречи! — И докато Джак се взираше с тревога през прозореца, Джес я взе в обятията си и силно я целуна. После се пресегна през нея и отвори вратата, като побутна леко момчето да направи място. — Защо не съпроводиш майка си, Джак? Аз имам малко работа.

Хъни слезе от пикапа напълно зашеметена, без да знае как да реагира, а Джес даде на заден ход и потегли.

Хъни и Джак стояха един до друг под слабата светлина, струяща от верандата и чак когато загубиха колата от поглед, момчето атакува майка си:

— Защо му позволи да те целуне, мамо?

— Джак, аз… — Не знаеше какво да отговори.

— Нали няма да се омъжиш за него или нещо подобно?

Е, това бе значително по-лесен въпрос!

— Не, няма да се омъжа за него! — Джес не би могъл да се задържи толкова дълго, че да се стигне чак дотам!

— Защо тогава го целуна? — не отстъпваше Джак.

— Аз много го харесвам, Джак. Когато двама възрастни се харесват, целуването е начин да изразят това чувство. Като пораснеш още малко, ще разбереш!

— Това никак не ми харесва! — отвърна Джак. — Също както и Джес!

Колко трудно му бе на Джак да приеме друг мъж на мястото на Кейл, помисли си Хъни. И да дели майка си, над която имаше пълни права през последната година!

— Виж какво, Джак, това, че целунах друг мъж ни най-малко не означава, че ще обичам баща ти по-малко! Нито пък теб или Джонатан!

— О, нима? Въпреки това на татко не би му харесало!

— Татко ти щеше да разбере — отвърна тихо Хъни. — Никога не би поискал от нас да спрем да живеем само защото него го няма. Ти, Джак, ще продължиш да растеш и да се променяш. Татко ти не би пожелал да останеш малко момченце! Би се радвал да се превърнеш в голям и силен мъж! Що се отнася до мен, мисля, че Кейл не би искал да прекарам живота си сама, без да се влюбя в друг мъж.

— Искаш да кажеш, че си влюбена в този скитник? — подскочи Джак, като се вкопчи в последната й дума.

— Не, не съм — „Но бих могла!“ Тя отпусна ръка на рамото на момчето, но Джак й се изплъзна. Престори се, че не забелязва цупенето му и бавно изкачиха стълбите на верандата. — Нека изживяваме всеки ден сам за себе си, Джак! Зная, че ще обсипеш Джес с немалко въпроси, което е съвсем нормално. Аз не го обичам, но доста го харесвам, Джак! Ще ти бъда много благодарна, ако опиташ да се сприятелиш с него!

— Добре, ще опитам — измърмори Джак. — Но нищо не обещавам!

— Точно за това те моля! — усмихна му се Хъни.

След като изпрати Джак до стаята му, Хъни се изправи до прозореца в спалнята си и се взря в тъмнината.

Къде си, Джес Уайтлоу? Какво те доведе тук? И какво искаш от мен?

Минаваше три часът, когато Хъни чу външната врата да изскърцва. Беше Джес. Тя седна в леглото с намерение да го поразпита, но след малко отново се отпусна по гръб.

Джес не й бе съпруг. И не бе длъжен да й дава отчет! Ни най-малко не я засягаше какво бе правил! Нито пък с кого!

Тя затвори очи. Когато Кейл загина, си бе дала дума никога вече да не допусне друг мъж да разбие сърцето й. Обърна се на една страна и издърпа завивките над рамото си. Да, просто щеше да зачеркне този непоправим скитник от съзнанието си! Веднъж и завинаги!

Джак, може би, бе прав! Отсега нататък възнамеряваше да държи помощника си на по-сериозно разстояние!