Джоан Джонстън
Вкус на мед (8)

Глава осма

— Открадна ли бика? — попита Морт.

— Да — отвърна Джес.

— Къде е тогава? — продължи нетърпеливо крадецът.

— На сигурно място.

— Шефът отдавна го чака! Нали трябваше да го доведеш тук? — Морт се обърна и изплю възмутено към огромното покрито ремарке, предназначено за превозването на бика, което несъмнено щеше да се върне празно.

— Планът се промени — подхвърли невъзмутимо Джес.

— Какво означава това, по дяволите? — присви очи Морт.

Джес се вгледа внимателно в посивялото лице на каубоя.

— Реших да изменя някои от точките на нашето споразумение.

— Шефът хич няма да се зарадва! — В гласа на Морт затрепкаха заплашителни нотки.

— Ако не е навит, ще си намеря друг купувач! — заяви не по-малко предизвикателно Джес.

— Хей, почакай! — изломоти Морт. — Не можеш…

— Кажи на шефа си да бъде тук довечера в полунощ — прекъсна го Джес. — Ще го чакам с бика, но ще преговарям само лично с него! Кажи му, че цената е два пъти по-висока от тази, за която говорихме! В брой — в дребни банкноти.

Очевидно ултиматумът на Джес доста разтревожи Морт.

— Правиш голяма грешка! — предупреди го той.

— Ако наистина иска този бик, ще дойде!

Не бе избрал най-остроумния начин да стигне до шефа, помисли си Джес, но този метод поне действаше безупречно. Заради човешката алчност и лакомия! Естествено, че трябваше да бъде нащрек в тази неизбежна „двойна игра“! Всеки миг можеха да засвирят куршумите! Е, дано поне има късмет да види, че неговият отбор печели!

Морт потегли като псуваше под нос, а Джес се метна на пикапа и пое в посока, обратна на „Диамантът“. Вярваше, че мисията му при рейнджърите скоро ще приключи. Тогава щеше да се отдаде на най-важното — връзката си с Хъни. Но преди това се налагаше да уточни с Далас подробностите по плана за залавяне на бандитите през нощта.

Ако обаче знаеше, че срещата му с Морт Барнс бе наблюдавана и от трета, силно заинтересована страна, очакванията на Джес за предстоящите събития биха били съвсем различни…

 

 

Когато по-късно същия следобед Адам Филипс паркира пред къщата, Хъни метеше верандата. Обзе я мимолетно чувство за вина, изтласкано почти веднага от удовлетворението, че е прекратила тази връзка. За какво ли я търсеше Адам, след като краткият им роман бе приключил?

Тя подпря метлата на дървената стена — която наистина се нуждаеше от една нова боя — и пристъпи към парапета.

— Здравей, Адам! — поздрави го тя сдържано, като засенчи очи с ръка, за да се предпази от слънцето. — Какво те носи насам? — Доколкото можеше да съди по мрачната извивка на устните му, не бе нещо хубаво. Той слезе от колата и се отправи към нея, а чертите на лицето му като че ли още повече се изостриха от напрежение. — Заповядай, седни! — посочи му тя дървената люлка, закачена на две от гредите на покрива. Тя самата се подпря на парапета на верандата.

Адам седна, но миг след това подскочи нервно и доближи до Хъни.

— Какво всъщност знаеш за онзи мъж — новият ти помощник?

— Не много — призна тя, като вдигна рамене. — Има диплома по фермерски мениджмънт и…

— Замисляла ли си се някога защо човек с диплома ще се задоволи с мястото на обикновен помощник в ранчо? — Думите му прозвучаха настойчиво.

Хъни го изгледа изпитателно. Разбира се, че не! Не му бе задавала никакви лични въпроси. Затова признанието му, че е от специалните сили я изуми до такава степен. Ясно защо Адам се отнасяше все още с подозрение към мотивите му! При това, без да има никакво право!

— Не се тревожи заради Джес! — увери го тя.

— Откъде идва това спокойствие?

— Та той е рейнджър — от специалните части!

— Какво? — зяпна Адам втрещен.

— Работи под прикритие — усмихна се Хъни. — Заради крадците на добитък, които действат в района. Не вярвам да има нещо против, че ти казах, но ще запазиш информацията за себе си, нали?

— От самото начало ли знаеше с какво се занимава? — изгледа я остро Адам.

— Не, научих го тази сутрин — призна тя.

Адам натъпка палци в джобовете на джинсите, присви устни и замислено тръсна глава:

— Изглежда съм бил пълен глупак! Мислех, че той… няма значение. Трябва да тръгвам. Имам да свърша някои неща, преди да се стъмни.

— Адам — извика Хъни след него.

— Кажи, Хъни? — спря той и се обърна.

— Не може ли да останем приятели?

За миг на лицето му се изписа болка, но той успя да се усмихне и каза:

— Да, можем. Но ми дай малко време, а?

— Добре, Адам. Довиждане!

През останалата част от следобеда Хъни остана сама. Имаше много работа, но бе доволна, че Джак е на гости. Удаваше й се възможност да обмисли новата ситуация. За щастие, виновникът за нейните вълнения — Джес, също го нямаше. Беше потеглил по разни задачи.

Може би беше добре, че не оставаха прекалено често насаме. Отминалата нощ бе миг извън времето, толкова прекрасен, че почти й се струваше нереален, толкова изумителен, че просто бе невъзможно да продължи. Само ако…

От какво трябваше да се откаже, за да остане Джес в живота й? От една страна — от партньор, с когото да споделя отговорността за ранчото, от мъж, на когото да се опре в тежки моменти. Когато Кейл загина, тя се закле да не се омъжва за човек, който не поставя интересите й и грижите за ранчото поне на равна нога с професията си.

И въпреки че на Адам му предстоеше да отсъства заради лекарските си задължения, свободното му време щеше да й бъде посветено изцяло. Беше достатъчно богат, за да назначи едни местен човек — Харис Лумис — бивш разорен собственик, за управител на своето ранчо. Хъни бе сигурна, че Адам щеше да наеме и достатъчно работна ръка, която да поддържа „Диамантът“ и да го запази като наследство за синовете й. През последните четиринадесет години, докато Кейл преследваше бандитите, Хъни с всички сили се бе борила с непрестанния упадък на своето ранчо. Но нейните самотни усилия не се увенчаха с особен успех. „Диамантът“ си остана бледа сянка на това, което бе по времето, когато бащата на Кейл го стопанисваше с преданост и любов.

Хъни носеше отговорност пред синовете си! Трябваше да се омъжи за човек, който да върне ранчото в бляскавите му години. Ако се посветеше изцяло на фермерската работа, Джес би се справил. Но Хъни не можеше да си представи какво на този свят би могло да го накара да напусне службата си — но едва ли една нейна молба!

Дори да преглътнеше гордостта си и да се нагърбеше сама с всички проблеми, оставаше непрестанният страх, че някой куршум всеки миг може да й го отнеме. Не, мисълта да живее в тази постоянна неизвестност и всяка вечер да тръпне дали ще се прибере или не, й бе непоносима!

Настоящата мисия на Джес бе ярък пример какво би могла да очаква и в бъдеще. Нали й бе казал, че бандата, която преследва, са не само крадци, а и убийци! Убили били един фермер в Ларедо! Ако само откриеха, че между тях се е промъкнал човек на закона… Хъни потрепери при мисълта какво би могло да се случи на Джес.

Не бе забравила ужаса, който преживя, когато научи, че Кейл е загинал при изпълнение на дълга си. Не искаше да преминава отново през този ад! През изминалите няколко седмици Джес си бе извоювал място в сърцето и живота й. Защо да страда отново?

— Давам долар, за да прочета мислите ти! — Хъни подскочи и се олюля над парапета. Джес се протегна и я хвана, като я притегли в прегръдките си. Ръцете й обгърнаха широките му рамене и тя се озова срещу развеселеното му лице. — За малко да те загубя! За какво мечтаеше посред бял ден?

Нямаше да си признае, че се тревожи заради него, разбира се!

— Тъкмо си мислех какво хубаво време се падна на Джак за гребане по реката.

— Искаш да кажеш, че още не се с прибрал?

— Не — отвърна тя, смутена от неуверения си, треперлив глас. Изчерви се, щом вдигна очи и срещна настойчивия му поглед. Къщата бе изцяло на тяхно разположение, както бе намекнал Джес. Тя преглътна с усилие и попита: — Къде беше през целия ден?

— Имах служебни задачи — отвърна той неохотно. — Но сега съм изцяло твой!

Блясъкът в очите му не оставяше съмнение относно предстоящите му намерения. За миг я изкуши мисълта да предизвика спор или да го ядоса, за да я остави на мира. Но полъхът на чувственото му обаяние вече я обгръщаше и тя си помисли за краткото време, което им остава да бъдат заедно. Беше й неимоверно трудно да откаже, когато той бе срещу нея и я желаеше страстно — с гласа, очите и тялото си.

Джес протегна ръка и подръпна колана на джинсите й. Горното копче се разтвори.

— Не си го помисляй дори! — закани се тя.

— Значи ми четеш мислите?

— Достатъчно, за да разбера, че си луд!

— Може и да съм за освидетелстване — призна той. — Но ако не ме издадеш, няма да ме хванат!

Зъбите му леко се впиха в шията й, изпращайки по вените й огнена вълна.

Тя сграбчи лицето му, за да го накара да спре тези влудяващи ласки, но ръцете й бяха оковани и преместени зад гърба й. Пръстите му се вплетоха в нейните и тя се озова притисната в обятията му.

— Джес — възпротиви се тя със задавен смях. — Не може посред бял ден…

— Никой няма да ни види! — притисна се той към нея, като я накара да изстене — незабавен отговор, с който тялото й откликна на нетърпеливата му покана.

— Джак може да се върне! — търсеше тя отчаяно извинения за това, което желаеше толкова силно.

— Значи трябва да се скрием там, където няма да ни намери! — прошепна той съзаклятнически.

Хъни помисли, че има предвид стаята й, но очевидно намеренията му бяха други. Направо зяпна от изненада, когато се озова — преметната през рамото му — на път към обора.

— Не, не в обора! — възкликна умолително тя.

— Защо не? — усмихна се той.

— Защото сеното гъделичка!

Той спря и я обърна към себе си, така че да вижда лицето й.

— Говориш убедително като от опит! — По бузите й изби руменина. Когато Джес се разсмя, тя се сгуши в него. Чувстваше се лека като перце, далеч от всякакви грижи! Само ако можеше този миг да продължи вечно — смях и любов, без мисли за бъдещето, които развалят всичко. Хъни нежно захапа ухото на Джес и го чу да поема въздух на пресекулки. — Продължавай така, момиче, и няма да стигнем до обора!

Усети, че я обхваща някакво странно настроение. Гъделичкаше ухото му с език и изследваше тайните гънки на сложния лабиринт. Когато Джес се престори, че ще я пусне на земята, от устните й се откъсна пронизителен писък. На вратата на обора той спря и я изгледа продължително.

Тя се взря в лицето му и разбра, че си играе с огъня. Под полуспуснатите клепачи горяха два живи въглена, чертите му бяха изопнати от страст. Ноздрите му леко потрепваха, а ръцете му пристегнаха хватката си. Тялото й затрептя в отговор на неприкрития му сексуален глад.

Пръстите й погалиха скулите му и се плъзнаха от слепоочието в гъстата черна коса на тила.

— Желая те, Джес!

Думите й подействаха като клечка кибрит на прахан. Устните му се впиха в нейните, а езикът му поде онзи неуморен, всевечен танц между мъжа и жената. Пръстите й се вкопчиха в косата му, избутвайки назад шапката му. Беше се притиснала в него с всички сили, като че се страхуваше да не отлитне в небитието. И наистина, всичко, което й се случи от този миг нататък, бе неизживяно, несънувано, неземно!

Езикът му погали нежния връх на гръдта й, скрит под тънката риза и зърното мигновено се втвърди до болка. Ръката му се плъзна под джинсите й и обгърна нажежения женствен олтар. В отговор нейната нежна длан притисна твърдата набъбнала грамада, сериозна заплаха за шевовете на джинсите. Той я посрещна с възторг — желанието й го опияняваше по-силно и от най-магическия афродизиак на шаманите.

Бяха точно пред полуотворената врата на обора, с плътно прилепнали бедра, отмалели, задъхани. Без да спират вихрения танц на запалените си тела, той я придърпа на сянка и като я притисна с тялото си към стената, изшептя:

— Крайно време е да си поговорим какво може да ти се случи, когато си играеш с един мъж! — После провря бедро между краката й и я повдигна така, че да възбуди най-чувствената й женска плът. Едната му ръка погълна гръдта й, а другата я прихвана за тила, за да не избяга пред нашествието на неутолимите му устни и вечно търсещия език. — Хъни — проскърца гласът му, — не мога да ти се наситя! Желая да усетя и вкуся всяка твоя частица! Вкус на мед!

Главата й се замая. Едва си поемаше дъх. Не можеше да помръдне. Само отвръщаше на усещанията, които я обсаждаха отвсякъде. Коленете й се подкосиха и Джес я задържа.

Внезапно мъжът се отдръпна и тя остана сама — подпряна на дървената стена, с раздалечени нозе, олюляваща се. Джес сграбчи една чиста наметка за седло и я разстла върху прясното уханно сено в една празна, отдалечена клетка.

Когато се върна и я вдигна на ръце, целият гореше от нетърпение. Пренесе я и внимателно я положи на одеялото, след което я притисна под тялото си.

Очите, в които Хъни надникна, пламтяха от необуздана страст, присвити и помрачнели като буреносно небе. Но вместо да я уплашат, те я подлудяваха.

Бавно, много бавно Джес започна да разкопчава ризата й. Устните следваха пръстите му и оставяха своя отпечатък върху току-що разкритата плът, докато най-после достигнаха копчето на джинсите й. То безгласно се предаде на настъплението. Устните му продължаваха да следват пътя, проправен от ръцете и скоро покориха възвишението между бедрата й.

Хъни протегна ръка да го улови, но когато я целуна през копринените бикини, пръстите й конвулсивно се сгърчиха и ноктите се забиха в мускулите на гърба му.

— Джес! — изохка тя. Той седна и събу ботушите си, а после и нейните. Тъкмо започна да разкопчава ризата си и тя го възпря. — Нека аз!

И се зае да му достави същото удоволствие, което току-що бе изпитала — бавно и методично разкопчаната риза разголваше бронзовата му кожа, която мигновено обсипваше с целувки. Заинтригувана от раздалечените връхчета на гърдите му, тя прекоси обширното пространство и съсредоточи цялата си нежност върху едното от тях.

Тялото му затрептя като струна, без да смее да помръдне, а тя не преставаше да подлага на изпитание самообладанието му. Той не издържа дълго. След миг Хъни се озова по гръб, прикована от тялото му.

— Когато си играеш с огъня, има опасност да изгориш, момиче!

Сутиенът й се закопчаваше отпред и той бързо се справи с преградата. След миг езикът му вече войнствено провокираше чувствителната тъмна област на гръдта й. Тялото й се изви като обръч и срещна съпротивата на твърдата възбудена мъжка плът.

Тя се вкопчи в хълбоците му, като го притегли по-близо и разтвори бедра. Той отвърна на нежното леко потъркване с мощен, приковаващ я тласък, но внезапно, с рязко движение се освободи от прегръдката й и започна да я съблича. Тя се опита да стори същото с не по-малко нетърпение и след няколко мига, под проникващата между процепите слънчева светлина, те вече се взираха един в друг.

— Господи, колко си хубава! — възкликна Джес с благоговение.

Искреното възхищение я накара да се изчерви от удоволствие.

— Радвам се, че ти харесвам!

Ефирното докосване на устните му до нейните бе като поклонение на вярващ пред богиня. Възхищаваше й се. Обожаваше я. Желаеше я. Устните и езикът му я боготворяха. Целувките, започнали от устата й, продължиха надолу по шията, устремяваха се към гърдите, корема и… по-надолу.

Хъни застина и протегна ръка да го сграбчи за рамото. Това не бе очаквала! Не бе сигурна, че го желае.

Джес повдигна очи.

— Искам да опитам всяка твоя частица!

През всичките години на тяхната женитба Кейл никога не я бе любил така. Това бе най-интимната от всички целувки. И изискваше пълно, неоспоримо доверие. Явно Джес добре го разбираше, защото чакаше разрешението й. А тя се колебаеше — изпъната като струна от напрежение, тласкана от силното желание да му се хареса, притеснена, че няма да успее, тръпнеща от страх пред непознатото. Пред тази забранена наслада!

Често си бе мислила какво ли е това върховно удоволствие, дали наистина те издига във висините на неизмеримия екстаз, за който се споменава само шепнешком?! А сега просто трябваше да се довери на Джес, да му разреши да я люби така, както самият той толкова силно желаеше!

Тя отвори уста, за да се съгласи, но не успя да издаде нито звук. Преглътна с огромно усилие и бавно и колебливо кимна.

Мигновената усмивка на Джес я изненада.

— Няма да съжаляваш! — увери я той и усмивката изчезна така бързо, както се появи. — Само една дума и спирам! Трябва да ни харесва и на двамата, нали?

Хъни отново кимна. Не очакваше, че той ще се повдигне и ще я целуне по устните. А после отново пое по познатия дълъг път. И когато най-после достигна целта си, тя бе толкова силно възбудена, както никога през живота си.

Защото Джес не разчиташе единствено на устните си по време на това дълго пътуване. Загрубелите му длани се плъзгаха по тялото й, галеха гърдите й. Под мазолестите му пръсти нежните им деликатни върхове разцъфваха в твърди, налети от възбуда пъпки. Той обходи дългата змия на гръбнака й, от тила до трапчинките ниско под кръста, спря на хълбоците й — толкова подробно и задълбочено, че несъмнено бе оставил отпечатъци от пръстите си.

Най-после я вдигна на ръце, а езикът му — като неуморен любовник — я изпращаше на седмото небе. От гърлото й се откъсна силен стон, а тялото й се изопна. Дланите й се вкопчиха във вълненото одеяло. Не, не трябваше да го докосва, за да не си помисли, че иска да спре! Защото тя не искаше! О, не, в никакъв случай!

Усети как приливните вълни от разтопена лава се зараждат нейде дълбоко в нея, как заливат плътта й. Усети как мускулите на бедрата й се стягат и вече не може да се помръдне. А Джес продължаваше да я целува, да вкусва, да я люби. С устните и езика.

Хъни изстена и конвулсивно се сгърчи от неописуема наслада. Тялото й се изви към неговото като привлечено от магнит, ръцете й, впити в раменете му, го зовяха, като че ли той можеше да я спаси от неземните — чудодейни, зашеметяващи, възхитителни — неща, които тялото й заплашваше да извърши.

Хъни не желаеше да загуби малкото самообладание, което й бе останало. Но не бе възможно да прикрие силните разтърсващи я спазми, когато най-сетне се озова на дивния, омаен връх. Диви звуци на неизразимо удоволствие се изтръгнаха от гърлото й, а тялото й — неподвластно на никаква воля — се разтресе в мощни конвулсии.

Впил поглед в нея, Джес наблюдаваше агонията на екстаза — първична, могъща и опияняваща.

Когато притихна, тя изви лице настрана. В гърлото й се бе заседнала огромна буца и от очите й потекоха сълзи.

— Хъни? — Тя долови тревогата в гласа му и се опита да го успокои. Но огромното кълбо в гърлото й не пропускаше нито звук. Затова само го улови за ръката. Той легна до нея и отмести мокър от пот кичур от челото й. — Добре ли си? — Тя рязко кимна. — Не очаквах да реагираш така!

Тя зарови лице в гърдите му, обгърна го с ръце през кръста и го притисна с всички сили.

Джес продължи да приглажда нежно косата й, като галеше гърба й. Тя не виждаше лицето му, но по напрегнатостта на тялото му разбра, че е притеснен. Прииска й се да го успокои, да му обясни, че всичко е наред, но бе така поразена от преживяното, че думите й се струваха бедни и безизразни за току-що отлетелите неземни мигове.

Постепенно дишането й се поуспокои и спазъмът в гърлото й се отпусна:

— Беше толкова…

Джес повдигна брадичката й с пръсти се взря в очите й.

— Толкова какво?

— Прекрасно! — прошепна тя.

В следващия миг тя се загуби някъде в прегръдките му, разлюляна напред-назад с необуздана радост и пламтяща страст.

— Толкова се радвам! — почти заекна от вълнение той. — Толкова съм щастлив! Страхувах се да…

— Беше чудесно! — прекъсва го тя. И срамежливо добави: — Надявам се само да ми позволиш да ти доставя същото удоволствие!

— Добре, някой ден, скоро — обеща той и се усмихна. — Но сега искам нещо друго от теб.

— Какво е то?

— Това!

Той разтвори коленете й и с лекота проникна във все още възбуденото й тяло.

Когато я целуна, тя усети на устните му вкуса на собствената си плът. И му отвърна. Всички разумни мисли отдавна бяха отлетели от главата й и в съзнанието й пулсираше една-единствена — да се слее с него, да му се отдаде изцяло!

Хъни плъзгаше ръце по тялото му, докато той се стараеше да я въздигне отново до несравнимия с нищо връх на чувствената наслада. Не осъзнаваше как и къде го гали, но движеше ръцете си в синхрон с ритмичните тласъци на мускулестото тяло под себе си — така както той се приближаваше и отдръпваше от нея. Съвсем случайно откри едно място — гънката между корема и бедрото — което го накара да се сгърчи от наслада.

Джес не й остави много време. Повдигна краката й над бедрата си и я поведе по пътя на блаженството. И след като светът за Хъни престана да съществува, той достигна върха на чувствения екстаз, с глава — извита назад в екстаз, всеки мускул — напрегнат до краен предел от неизразима наслада.

После и двамата задрямаха. Когато Хъни се събуди, навън бе почти тъмно. С подпряна на ръката си глава Джес я наблюдаваше, като че ли искаше завинаги да запечати чертите й.

— Късно е — каза тя.

— Да, по-добре да се облечем! — съгласи се той. Но никой не помръдна. — След акцията тази нощ моята работа тук ще приключи — каза най-после Джес.

Хъни затвори очи, за да прикрие неизброимите емоции, борещи се за превес.

— Кога си тръгваш?

— Хъни, аз…

Тя повдигна клепачи.

— Ще ми липсваш! — промълви и протегна ръка да докосне устните му. Нима тя бе причина за тази подута долна устна, символ на чувствеността?

Той вдигна ръката й и бавно, като в някакъв свещен обред, целуна поотделно всеки пръст.

— Обичам те, Хъни! Ще се омъжиш ли за мен? — Шокът бе толкова силен, че тя зяпна насреща му. Той побутна челюстта й с пръст и се пошегува с приглушен глас: — Така ще налапаш доста мухи!

Но Хъни забеляза, че когато се дръпна, ръката му трепереше. Въпреки непринуденото му поведение, отговорът й несъмнено бе очакван с голямо напрежение. Изкушението да каже „да“ бе огромно! Но не бе честно да го стори, без да сподели душевните си терзания.

— Склонен ли си да напуснеш тази работа? — попита тя.

— Това условие за съгласието ти ли е? — отвърна той остро.

Тя пое дълбоко дъх и каза:

— Да, мисля, че да!

В следващия миг той бе на крака и нервно си обуваше панталоните.

— Това е дяволски неразумно, Хъни, и ти много добре го знаеш! — изрецитира той на един дъх.

Тя почувства неудобство от голотата си — сега, след като той бе облечен. Грабна ризата си и я навлече. Потърси бикините си и ги откри в другия край на клетката. Обърна се с гръб към Джес, за да ги обуе. Мълчанието, което последва, не можеше да отмине незабелязано. Хъни обърна глава и откри, че Джес я съзерцава влюбено.

Тя дръпна бикините, след което нахлузи и джинсите.

— Не виждам какво толкова неразумно има да искаш съпруг, който да ти помага в ранчото!

— Но аз ще ти помагам! — настоя той.

— Между две спешни задачи! — сопна се тя. — Забравяш, че вече бях омъжена за рейнджър! Ти не си по-добър от Кейл!

— Не прилагай същата мярка и за мен!

— Но с какво си по-различен? — възкликна тя. — Не можеш да отречеш, че се излагаш на същите глупави и безсмислени рискове като него! И виж до къде стигна! Не бих могла да го понеса, ако…

Тя млъкна и затърси чорапите си. Джес я сграбчи за ръцете и я обърна към себе си насила.

— Зная, че ме обичаш! — започна той.

— Не става въпрос за това! — прекъсна го Хъни.

— Значи все пак ме обичаш?

Той стоеше и чакаше за отговор. Хъни се намръщи леко и призна:

— Обичам те, но…

Джес я прекъсна с една разпалена целувка.

— Значи всичко останало са дреболии! Ще се справим някак си!

— Ти изобщо не ме слушаш! — повтори Хъни, повишавайки глас, тъй като почувства, че изпуска контрола на положението. — Няма да се омъжа за теб, Джес! Поне докато не се откажеш от специалните части!

— Искаш невъзможното! — Стиснатите му устни побеляха от яд.

— Защо да е невъзможно? Животът крие и други предизвикателства, освен гонитбата на престъпници!

— Какви например?

— Отглеждане на деца. И възраждане на това съсипано ранчо! Или възстановяването на една градина. Или един следобед, отдаден на страстна любов с жена ти.

Той я сграбчи в обятията си и устните му погъделичкаха шията й.

— Това за следобеда ми звучи доста обещаващо!

Хъни не помръдваше в обятията му, защото отчаяно се бореше със сълзите, които заплашваха да рукнат всеки миг.

— Чуй ме! — примоли се тя. — Аз се боря за нашия съвместен живот!

Главата му се повдигна рязко и той впери поглед в лицето й.

— Също и аз! — подчерта той. — Но ти искаш да се откажа от своето „аз“!

— Не, Джес! — поклати тя тъжно глава. — Само от работата ти! Можеш да я напуснеш!

— А ако не искам?

Тя го отблъсна леко, но настойчиво, като го накара да я пусне.

— Тогава просто трябва да се сбогуваме!

— Не говориш сериозно, нали? — Устните му потрепнаха.

— Сбогом, Джес! — Тя вдигна брадичка и изпъна рамене. После се обърна и излезе боса навън, като го остави с поглед, втренчен в гърба й.

— Проклета глупава жена! — процеди той през зъби. — Не може да очаква, че ще се откажа от всичко заради нея! Направо е луда, ако мисли, че ще успее! Няма жена, която да заслужава такава жертва!

Мъжът, който прекрачи прага на обора, бе сериозен и вглъбен в мислите си. Най-доброто, което можеше да направи засега, бе да забрави изцяло за Хъни и да се концентрира върху срещата си с разбойниците. Не можеше да си позволи да се разсейва! Хъни бе права за едно — животът на рейнджъра бе много опасен! Трябваше да внимава за всяко движение, за всяка дума! Подсмръкна недоволно. Не бе сега моментът да покаже на Хъни, че опасенията й са напълно основателни!