Джилиан Хофман
Възмездие (48)

47

Сякаш бе минала цяла вечност от последния осемчасов сън на Си Джей. В петък до късно през нощта бе на оглед на зловещото място в Евърглейдс, където откриха останките на Морган Уебър. На другия ден рано сутринта заедно с Доминик и Мани присъства на аутопсията, извършена от д-р Джо Нилсън. Следобедът прекара в своя кабинет, опитвайки се да установи дали рибарската хижа в Евърглейдс се намира на федерална земя или на територията на окръг Маями-Дейд. С голямо облекчение установи, че е второто, а след това нейната събота вечер мина на телефона — да слуша крясъците и нападките на оня фукльо Де ла Флорс и неговите помощници. И чак когато хвърли в лицето му данните от поземления кадастър и го заплаши с преследване за нарушаване на чужда собственост и възпрепятстване на правосъдието, той изтегли копоите на ФБР от нейното местопрестъпление, но не спря да се зарича, че ще си отмъщава на нея и службата й до края на света. Момчетата от оперативната група я засипаха с овации, но в неделя вечер тя се прибра толкова изтощена физически и психически, че след като рухна в леглото, дори кошмарите й не можаха да я събудят.

Морган Уебър. Деветнайсетгодишна, руса, жизнена, красива и мъртва. В понеделник сутринта, докато пътуваше към съда, за да предяви обвинение срещу Бантлинг за убийството на Ана Прадо, Си Джей още не можеше да отпъди от съзнанието си образа на красивия модел от Кентъки. Гледката в рибарската барака беше ужасяваща. Завързано с рибарски корди, дребното телце на Морган Уебър висеше от паянтовите греди на тавана на хижата като прилеп с широко разперени ръце и крака. Главата и вратът бяха извити силно назад като шия на лебед, също закачени за една от гредите. Тя беше мъртва от много време и от трупа бе останал почти само скелетът. Късове почерняла плът все още обвиваха тук-там нежните кости. Успяха да направят бърза предварителна идентификация на тялото, защото точно под него откриха окървавената й шофьорската книжка. Окончателната идентификация щеше да се извърши по-късно по зъбната картина.

Ясно беше, че това е работа на Купидон. От голямото количество кръв по пода и многобройните пръски по стените можеше да се заключи, че е била убита на мястото, където висеше. Дивата жестокост и старателното подреждане на местопрестъплението отговаряха напълно на неговия почерк. По някаква жестока ирония точно неговата прецизност в детайлите и инсценировката можеха да доведат разследването до Бантлинг. Окачена на гредите, тя приличаше на птица в полет и странно напомняше на препарираните летящи твари, които криминалистите намериха в бараката на Бантлинг.

Никога досега обвинението не бе изглеждало толкова сигурно. Дори и най-гласовитите противници на смъртното наказание едва ли щяха да намерят аргументи в защита на Бантлинг, когато смъртоносната инжекция се насочеше към вената му.

Стиснала един екземпляр от обвинителния акт, Си Джей си проправи път през претъпканата съдебна зала. Както всеки понеделник, в графика бяха включени много съдебни процедури, молби, обвинения и прошения. Към обичайната публика се бяха присъединили и много разбунени представители на пресата, очакващи нетърпеливо да бъде обявено официалното обвинение. Когато зае мястото си на банката за прокурорите от лявата страна, в залата пробяга възбуден шепот.

Обвиняемите вече бяха доведени от затвора и с крайчеца на окото си тя зърна яркочервения комбинезон и русата коса на Бантлинг, отново встрани от останалите, охраняван отвсякъде от затворническата полиция. Постара се очите й да не срещнат неговите и се съсредоточи в листовете, които стискаше с потни ръце.

Съдия Леополд Часкъл прегледа графика и бързо установи причината за необичайното вълнение в залата. Пренебрегна хленчещата защита на някакъв адвокат, който искаше специален съд за наркомани за своя клиент, и се обърна направо към Си Джей.

— Добро утро, госпожице Таунзенд. Май сте в моя график тази сутрин.

— Да, Ваша чест.

Си Джей се упъти към подиума на обвинението.

— Изглежда аз съм щастливият съдия, избран да води заседанието по делото „Щатът Флорида срещу Уилям Бантлинг“, така ли е?

— Да, господин съдия. Делото е ваше.

— Добре. Защитата присъства ли тази сутрин?

— Да, Ваша чест, Лурдес Рубио от името на обвиняемия, който също е тук — обяви Лурдес и се изправи като сянка до своя клиент в ложата.

— Добре, да започваме тогава. — Съдия Часкъл се обърна към адвоката, който продължаваше речта си, и строго го прекъсна. — Ще се оправя с вашия клиент след малко, господин Мадона. Не се отчайвате. Днес е едва понеделник, а вие сте в графика ми още три пъти тази седмица. Ханк, донеси ми делото на Бантлинг.

Съдия Леполд Часкъл беше сбъдната мечта за всеки държавен обвинител. Той самият имаше стаж като прокурор и за разлика от повечето съдии не беше много загрижен да угоди на защитата. Даваше равни възможности на страните и не допускаше празни приказки. Неговите решения рядко се оспорваха.

— Така. Госпожо прокурор, представете се за протокола.

— Си Джей Таунзенд за държавното обвинение.

— Лурдес Рубио за защитата — обяви Лурдес и застана на своя подиум.

— Така. Разглеждаме делото „Щатът Флорида срещу Уилям Рупърт Бантлинг“. Днес е двайсет и първият ден от ареста. Обвинението ще направи ли декларация?

— Да, Ваша чест. Съдебният състав прие обвинението срещу Уилям Рупърт Бантлинг по дело номер F2000-17429, за предумишлено убийство на Ана Прадо.

Си Джей подаде на протоколчика папката с обвинението.

— Добре. — Съдията пое документите от пристава. — Господин Бантлинг, щатът ви обвинява в предумишлено убийство. Какво е вашето изявление?

— Невинен, Ваша чест — заяви Лурдес. До нея в ложата Бантлинг мълчеше. — Отказваме се от правото да изслушаме формално обвинителния акт, пледираме невинност и настояваме за съдебен процес със съдебни заседатели.

— Предварително гледане след десет дни?

— Не, Ваша чест. Съветвах се с клиента си и той не желае предварително гледане. Само възможно най-бързо насрочване на процеса — каза Лурдес.

Съдията се намръщи.

— Госпожо Рубио, искам да ви напомня, че процесът е за убийство първа степен и залогът е много голям. Защо клиентът ви не желае предварително гледане?

— Обясних му, че има право на това, но той не пожела да се възползва.

Погледът на съдията се плъзна покрай Лурдес и се спря изпитателно на Бантлинг.

— Господин Бантлинг, току-що ви бе предявено обвинение в убийство първа степен. Имате право да се запознаете с доказателствата, които щатът е събрал срещу вас, и да говорите със свидетелите, които те са решили да призоват. Тази процедура се нарича предварително гледане и според законите на щата Флорида вие имате право на нея.

— Разбирам — отговори Бантлинг, без да отклонява поглед от съдията.

— Ако сега решите да не се възползвате от това ваше право, не можете да се оплачете по-късно, ако ви осъдят. Разбирате ли? Нямате право да искате преразглеждане по тази причина.

— Разбирам, господин съдия.

— Въпреки това сте готов да се откажете от предварително гледане и не желаете да чуете свидетелите на обвинението?

— Точно така, господин съдия. Съветвах се с моя адвокат, зная какви са възможностите и не желая да участвам в предварително гледане.

Съдията поклати глава недоверчиво.

— Ваша воля. Да определим дата за процеса. Какви възможности имаме, Джанин?

Джанин, която водеше протокола, погледна в книжата си.

— Дванайсети февруари две хиляди и първа.

Лурдес се прокашля и каза:

— Ваша чест, господин Бантлинг иска този въпрос да се реши колкото е възможно по-бързо и да очисти името си. Можете ли да определите по-ранна дата?

— Нали разбирате, че това е процес за убийство първа степен, госпожице Рубио?

— Да, господин съдия. Това е изричното желание на моя клиент.

Съдията отново поклати учудено глава.

— Добре, ще се съобразим с вас. Джанин, потърсете по-близка дата.

— Осемнайсети декември две хилядната година.

— Добре. Уговаряме се за декември. Весела Коледа. Щастлива Ханука. Надявам се обаче да не кажете след два месеца, че не сте готова, госпожице Рубио. Вие си избрахте по-близка дата.

— Не, господин съдия. Няма да подавам молба за отсрочка.

— Значи ще се видим през декември. Исковете за съдебно постановление да постъпят в срок от трийсет дни. И да няма изненади. Не обичам изненадите.

— Господин съдия — обади се Си Джей. — Имам да направя още едно изявление пред съда.

— Допусках, че ще поискате, госпожице Таунзенд.

Тя се изкашля и подаде на чиновничката един документ.

— Въз основа на Наказателния кодекс на щата Флорида обвинението внася писмена декларация, че има намерение да поиска смъртна присъда по това дело. Смъртна присъда за Уилям Рупърт Бантлинг.