Джилиан Хофман
Възмездие (75)

74

Мелодичният сигнал на мобилния му телефон моментално изтръгна Доминик от дълбокия му сън. Филмът по телевизията, който бе гледал, преди да заспи на дивана, бе сменен с реклама за обезкосмяване. Той погледна телефона, мигайки, за да се увери, че не сънува все още.

— Фалконети слуша.

— Какво е ДР? — попита гласът от другата страна.

— Какво? Си Джей, ти ли си? — разтърка очи и се огледа за часовник. — Колко е часът?

— Един през нощта. Какво и ДР? Кой е ДР?

— За какво говориш? Откъде се обаждаш?

— В кабинета съм. През последните четири часа прегледах дневниците на Бантлинг и служебните му записки, които сте иззели, и забелязах, че инициалите ДР се появяват от време на време през цялата 1999-та и настоящата година, без никакви пояснения. Всъщност ДР се появява един ден преди изчезването на Ана Прадо и един ден преди арестуването на Бантлинг. Направи ли ви впечатление?

— Да, разбира се. Проверихме. Разпитахме всички, които издирихме с тези инициали. Нищо не излезе. Нямаме престава какво означават.

— Същото се среща поне при три от останалите жертви. Дни до седмица преди изчезването им отново се появява ДР. Какво може да значи това?

— Всичко. И нищо. Не зная. Какво, Мани не е ли вкъщи?

— Какво искаш да кажеш?

— Не си ми се обаждала от две седмици, а зная, че когато ти трябва нещо, се обаждаш първо на него. Затова си помислих, че ме търсиш, защото не си го намерила.

Сарказмът му беше посрещнат с мълчание от другата страна.

— Питах се дали това ДР не означава нещо — нарочно избягна тя да отговори на подмятането му. — Нещо, което сме пропуснали досега. Някакво място, където може би е довършвал жертвите си…

— Минали сме вече по този път, хващаш се за сламка. Късно е вече.

Отново мълчание. Това беше удобна възможност за нея да приключи разговора. Но за негова изненада тя остана на телефона и добави по-меко:

— Съжалявам за вчера в моя кабинет. Не трябваше да си го изкарвам на теб. Явно се притеснявам за следващите стъпки на Лурдес.

— Виж какво, ясно е, че той е откачен. За него е вълнуващо да ни разиграва. Прави си тръпка. Затова не поиска да се запознае предварително с доказателствата. Целта му е да ни направи смешни, да покаже, че е по-умен от нас. Ако беше наистина невинен, още от първия ден щеше да ни засипе с оправдаващи го данни. За него всичко е игра, не забравяй това, Си Джей. И не му позволявай да ти влезе под кожата, защото точно такава е целта му.

— Ти се справи чудесно днес, както в прекия, така и при кръстосания разпит. Лурдес не успя да те извади от равновесие.

— Но здраво се опита. Успя обаче да ме обрисува като отчаян полицай, който се страхува за кариерата си, ако не разкрие този случай. Кажи ми, на такъв ли ти приличам?

— Не. Ти пък не забравяй, че аз те извиках да свидетелстваш.

Той се засмя.

— Според теб заседателите повярваха ли на Лурдес?

— Не. Всъщност ти се държа много добре.

— А Чавес? — Свидетелите на двете страни не бяха допускани да слушат другите, за да не бъдат повлияни от техните показания.

— Не беше по-добър от предишния път. Все пак след онова, което Лурдес го накара да преглътне, е свалил перченето с няколко градуса. Този път показанията му бяха по-гладки, но си личеше, че много е репетирал, така че накрая нищо не спечелихме.

— Какво е впечатлението на заседателите?

— Че е или прикрит, или глупав. А вероятно и двете. Те явно уловиха напрежението. Двамата с Лурдес бяха като куче и котка.

Си Джей не сподели с Доминик как Лурдес отново вкара Чавес в опасните води на предишното му показание с няколко намека за истинските причини, накарали новака да спре ягуара. И как в този момент Си Джей усети как я облива пот, а сърцето й да се качва в гърлото, докато чакаше следващия въпрос. Въпросът, който щеше да сложи край на всичко.

Анонимният сигнал. Знае ли Лурдес за обаждането или само блъфира? Ще го използва ли? Притежава ли и тя копие от записа на 911? И което е по-важно, знае ли кой се е обадил? Можеше ли Си Джей да очаква всеки момент притежателят на дрезгавия глас да влезе в съдебната зала и със своите изненадващи показания да разбие на пух и прах обвинението?

Лурдес отново тласна упорития Чавес само до тази точка, спря внезапно и остави у членовете на журито усещането, че в показанията на новака се крие още нещо. Тогава Си Джей усети, че от гърдите й пада тежкият товар на страха.

— Какво ти остава да минеш още?

— Съдебните медици, находките на местопрестъплението, Мастерсън с порнокасетите. Може би два, най-много три дни. Вероятно процесът ще приключи веднага след Нова година, но при този съдия човек никога не може да е сигурен. Спокойно може да свърши и утре.

— Ти беше права, че Часкъл е бързак. За една седмица отупа повече работа, отколкото други съдии за един месец. И то по углавно дело. В колко часа започвате?

— В осем. А вчера и днес заседанията продължиха до девет вечерта. Съдебните заседатели са бесни. Той им провали празниците. Дано не хвърлят вината върху мен, защото аз никога не бих се опитала да съдя убиец през най-прекрасното време на годината.

— Как мина твоята Коледа? — Тонът на разговора им се смекчи и се върна към обичайната близост. Тя му липсваше почти болезнено.

— Чудесно — излъга го. — Тиби ми подари топка от косми. И то голяма. А твоята?

— Добре — излъга я на свой ред. — Мани не ми подари нищо. Но пък си има смучка. И напълно в духа на Коледа, е подарил две.

— Така ли? Не на теб, надявам се.

— Не. Но твойта секретарка през следващите седмици ще носи поло с висока яка.

— Всички мъже ли са слепи?

— Да. Всички сме слепи.

Тя не каза нищо, но се чу, че се подсмихва.

— Тиглър продължава ли да е бесен? — попита той и веднага съжали за нетактичността си.

— Не. Поне докато спечеля. Но това става все по-малко вероятно.

Той усети, че гласът й потреперва, както преди два дни, когато ги извика с Мани в кабинета си.

— Как си? — попита почти нежно. — Всичко наред ли е? Искаш ли да дойда?

Тя обаче го прекъсна решително, защото знаеше какво ще последва.

— Хайде, връщай се в леглото си — каза бързо, защото сълзите й напираха. — Извинявай, че те събудих. Лека нощ.

Тя затвори телефона, но той знаеше, че плаче. Сама в тъмнината на пустия кабинет. Напълно буден, стана и закрачи из апартамента.

Тя беше на ръба. Усещаше го в гласа й, виждаше го в очите й, все по-често през последния месец, особено през последните дни. Още едно препятствие, още една изненада…

Погледна през прозореца към центъра на града, където тя беше сама и много объркана.

Само да можеше да е до нея и да я подкрепи, когато рухне.