Джилиан Хофман
Възмездие (86)

85

— Това ли е вашето решение? — попита съдия Часкъл председателя, гледайки го строго над очилата си, докато публиката бързо пълнеше залата. Никой не бе очаквал, че заседателите ще се произнесат толкова бързо по дело за убийство. Особено Си Джей, която едва успя да стигне до автомата за кафе на първия етаж с намерението след това да го изпие в кабинета си, докато чака присъдата. Точно в този момент Еди Боуман я настигна в асансьора и извика, че съдебните заседатели са готови.

Докато четеше решението, по лицето на съдията не се изписа никакво вълнение. Всички в залата стояха прави — прокурори, адвокати, представители на пресата, зрители и роднини на жертвите. Възбудата жужеше като високоволтово електричество.

— Да, Ваша чест, това е — отговори притеснено председателят, четирийсетгодишен служител по чистотата в Маями. Той се опитваше с все сили да не обръща внимание на камерите и микрофоните, които регистрираха всяко негово вдишване и снимаха всеки нервен тик. По горната му устна избиха капчици пот и той я избърса с опакото на ръката си.

— Добре тогава, можете да седнете. Обвиняемият да стане! — Съдия Часкъл подаде листа с решението на Джанин, секретарката на съда.

Облекчен, че вече не е център на вниманието, председателят зае мястото си сред останалите единайсет заседатели, които се бяха втренчили в съдийския подиум и избягваха дори бегъл поглед по посока на Бил Бантлинг.

— Госпожо писар, моля прочетете решението. — Съдията се издърпа по-напред в креслото си с висока облегалка, здраво стиснал чукчето в ръка.

— Днес, на петия ден от месец януари, две хиляди и първа година, ние, съдебните заседатели на окръг Маями-Дейд, Флорида, решихме, че обвиняемият Уилям Рупърт Бантлинг е виновен в предумишлено убийство първа степен.

Виновен. Виновен в предумишлено убийство. В залата се чу задавено хлипане, което Си Джей допусна, че идва от майката на Ана Прадо.

— Да се запази мълчание и всеки да остане на мястото си! — заповяда съдията, привличайки вниманието на свръхвъзбудената нервна публика. — Госпожице Рубио, искате ли да чуете поименното гласуване на заседателите?

— Да, Ваша чест — каза Лурдес след моментно колебание, стиснала ръба на масата за опора.

Бантлинг гледаше напрегнато съдията, сякаш не беше чул решението.

— Дами и господа съдебни заседатели, ще ви попитам един по един, за да се убедя, че решението ви е взето самостоятелно. Съдебен заседател номер едно, каква е вашата присъда?

— Виновен! — каза през сълзи пенсионираната секретарка от Кендъл.

— Заседател номер две?

— Виновен.

И така до последния. Очите на някои заседатели бяха зачервени от плач, други видимо изпитваха облекчение, трети се споглеждаха с погнуса и гняв, докато произнасяха кратките си отговори.

След като и дванайсетият съдебен заседател потвърди вината на обвиняемия, залата изригна в хаос. Госпожа Прадо заплака на глас, роднините на останалите жертви на Купидон, които присъстваха в залата, крещяха и се поздравяваха, репортерите се втурнаха навън, за да предават информациите си на своите агенции, а Си Джей отправи мълчалива благодарствена молитва до Бога, в чието съществуване вече бе почнала да се съмнява.

Всичко свърши. Най-сетне всичко свърши.