Джилиан Хофман
Възмездие (84)

83

Само двайсет минути след като Грег Чеймбърс излезе от кабинета й, телефонът на бюрото й иззвъня. Отначало не му обърна внимание, но той продължи и след десетото позвъняване избърса сълзи с опакото на ръката си и вдигна слушалката.

— Таунзенд. Щатска прокуратура.

— Си Джей, аз съм, Доминик.

В далечината се чуваха полицейски сирени, примесени с викове и заповеди от различни гласове.

— Доминик, моментът не е много подходящ. Ще ти се обадя по-късно…

— Напротив. Моментът е много подходящ, повярвай ми. Току-що ги намерихме и ти трябва веднага да дойдеш.

— Какво сте намерили? Къде да дойда?

— Обаждам се от един жилищен фургон в Кий Ларго до магистрала №1. Бил е на покойната леля на Бантлинг Виола Траун. Намерихме сърцата. Всичките. В един фризер в кухнята. И ужасно много снимки. Купища снимки от всички жертви, правени на тъмен фон, докато ги е измъчвал на металната количка. Даже на някои се вижда как ги убива. Снимките са качествени. Прилича да са правени в неговата барака. Имаме всичко.

— Как ги открихте? — Сърцето й щеше да се пръсне. От облекчение, възбуда, страх и паника. Емоциите претовариха тялото й.

— Попаднахме на заповед за арест на Бантлинг, издадена от съдия в окръг Мънро преди няколко седмици. Тя е по гражданско дело, затова не е стигнала до нас. Бантлинг бил пълномощник на леля си, докато била жива, но след като починала, не попълнил в определения срок от два месеца някакви тъпи документи и съдията издал постановление, предполагам, без да включи, че Бил Бантлинг е същият Уилям Бантлинг, обвинен в убийство на процеса в Маями. Научих за фургона и пристигнахме с Мани, а пазачът на паркинга ни пусна да влезем. Господи, какво място! Снимките бяха във фризера при сърцата. Не се тревожи, всичко е по правилата, защото къщата ще се конфискува за неплатен наем на терена. Собственикът разполага с всички документи. Проверил съм. Но ни трябва заповед за обиск, за да действаме нататък. Не искам тоя път да изтървем работата заради някоя процедурна измишльотина.

— Боже мой! — Тя едва си пое дъх. — Добре. Тръгвам веднага.

— Пипнахме го, Си Джей — възбудено промърмори Доминик. — Този път ни е в ръцете.