Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сашо

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

Георги Каназирски-Верин

София преди 50 години

 

Издателство „Българска книга“

София, ул. „Росица“ 12

Януари 1947

Печатница Захарий В. Попов, София

Предговор от Минко Генов

Рисунките са от А. Божинов

 

(Преди няколко години издателство „Весела Люцканова“ прави ново издание, като променят заглавието на „София преди 100 години“. В книгата не е отбелязана нито година на издаване, нито издателски номер.)

 

Забележка: Поставил съм някои разяснения за значението на думи, които ми се струват поостарели и неясни. Но за някои от тях нищо не можах да намеря… Който може да помага, да ми се обади (eto(при)applet-bg.com). Сашо.

История

  1. — Добавяне

Един несполучлив опит на кореняците да се организират

По много стара традиция срещу заговезни кореняците палеха из мегданлъците големи огньове. Имаше съревнование между махалите, коя да запали по-голям огън. Два месеца по-рано младежите от всяка махала почваха да събират и трупат слама, сено и приготовляваха една или две големи купи, които трябваше да подпалят на заговезни. Младежите от съседните махали издебваха сгоден момент, за да откраднат някоя такава купа или част от нея, едно за да увеличат своята и второ, да намалят купата на своите съседи.

Махаленци поставяха постови пазачи на тия купи, но съседите настъпваха и с бой я заграбваха. По тази причина между младежите от две съседни махали ставаха истински битки. Едните настъпваха с тояги, геги и с прашкохвъргачки, с които хвърляха много умело камъни. Всяка битка завършваше със счупване на няколко глави. Защитниците се биеха със същите средства и геройски защищаваха своите купи от слама. Най-много битки ставаха между Башчешменци и Черноджамийци. Черноджамийци се водеха от Бабата, а башчешменци от Кърлето, Макюш и Старото.

През 1935 година по инициативата на 84 души стари софиянци, участвували в тия битки, повечето от които днес са генерали, полковници, адвокати, художници, един политически лидер, един поет, неколцина лекари, правят опит да се съберат, да се видят и организират в кореняшка група. Пред очите ми е печатната покана с техните имена и следния

Протокол № 3

Днес 30 март 1932 год. софийските младежи полувековници — бивши жители на Драз махала, Алигина махала, Буката, Банишора, Баш чешма, Кафене Баши и пр. и редовни посетители на Герена, Вайсовата воденица, Кюлуците, Курубаглар и пр., като взехме пред вид, че животът особено при днешните тежки времена е сравнително кратък и че веднъж се само тука живее, решихме да възобновим силите си и да си спомним за юношеството си, като се съберем на чашка винце и печено балканско сугаре в Княжево, на 20 май т. година в 4 часа сл. пладне, в локала на бирарията „Земен Рай“ при 10-ия километър, край реката.

Само по такъв начин нам ще се даде възможност да се видим и покажем, че наистина сме съвременници на едновремешните славни голиятски битки предвождани от незабравимите герои Манол Караманов, Янко Кривио, Павел Гърчето, Бояната, Джадията и пр.

Прочее, на това мило тържество, единствена по рода си среща, поканвате се, като бивш другар съкласник, съвременник и участвуващ в ония борби с прашкохвъргачки, да присъствувате без колебание и отказ, в гореозначения ден, час и място, а за приготвяне на менюто е необходимо да внесете при срещата сумата 40 лева.

За подробности: Борис Мандушев

Княжево, телефон № 9

Не вярвам тая среща да е оставила други следи освен спомена от нея и от гуляя. Казах вече, коренякът е много оригинален в живота си.

Край