Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Нашето „Клерже“[1]

 

По него време софийски митрополит беше Н. П. Партений, умен духовник с гръцка култура. Той говореше перфектно гръцки език. Правеше впечатление с дългата си чисто бяла брада и белоснежни коси. Партений не взимаше никакво участие в политическия живот, па даже и в обществения. Той обичаше много церемониите и ръкоцелуванията и се мъчеше да бъде винаги тържествен навсякъде. В архиерейските служби влагаше много църковен етикет и те добиваха една мажестиозност[2], която привличаше столичаните. Неговата фигура се заобикаляше от снажния поп Георги Забунов, голям богаташ и не особено щедър в разходите си, поп Матей Бенчев, баща на актьора Матей Икономов и поп Рафаил (още жив) — и тримата свещеници импонираха със своите грамадни благоутробия. За да могат да се дават тонови реплики между служащите свещеници и Николаевия хор, дойде дякон Иван, прочут с басовия си глас, когото ние наричахме „Мечето“.

Енорийски свещеник на църквата Св. Никола на ул. Цар Калоян беше Иван Бенчев — Казакът. Заслужава да се спрем на него повечко. Наричаха го Казака, защото в турско време е бил офицер в полка на Чайковски (Садък паша) и на младини е бил луд кавалерист. Отсетне се е опопил, но си остана светски човек. Поп Иван Казакът беше чревоугодник и почиташе много винцето. За тия си влечения той беше в постоянен конфликт с владищината, но той не обръщаше никакво внимание на бележките, които му се правеха от владиката Партений. Когато поп Иван ви кажеше, че еди где има хубаво вино, вие можете да отидете слепешката, уверени, че ще пиете хубаво вино. Той носеше много широко расо с още по-широки ръкави. Подрасникът му беше снабден с необикновено дълбоки джобове. Единият от тези джобове беше пълен с най-разновидни монети: рупчета, гологани, половин левчета, левчета, двулевки, петолевки. Петолевката беше най-голямата пара. В отделно портмоне имаше златни монети и банкноти. Ръката му беше широка — той щедро раздаваше тия монети на действително нуждаещите се. Важното е, че когато той даваше, никой не виждаше, така дискретно даваше своята помощ. Когато и гдето да срещнете поп Иван, ако ви разреши да бръкнете в джобовете на подрасника му, непременно ще намерите мезета в изобилие. Но понеже ние днес сме изгубили понятието за изобилие, искам да уточня: ще намерите една или две луканки или три-четири кравая суджуци, а може би и едното и другото, половин килограм кашкавал или толкова наденици, които трябва само да се припекат малко на дилафа. Понякога той носеше в джоба си 250 грама щука хайвер и два лимона. В първото заведение, в което влизаше, той ще ги подаде на съдържателя за разбиване с чисто айвалийско дървено масло, а сам той ще изстиска лимоните. Килцето вино, което ще донесат, се хлъзга в гръкляна, без пиячът да се намръщи. Ще ми забележите: Как е възможно да се носят толкова работи в подрасника? Казах. Расото беше много широко и в гънките му можеше да се скрие още един человек.

Ще допълня: Един ден поп Иван влезе в моето бюро. Аз пишех. Той седна на широкия диван, който беше до самото ми писалище. Извиних му се, че не мога да прекъсна работата си, но че след десет минути съм на негово разположение.

— Нищо, нищо! пиши си… Аз не бързам. Не искам да отида в механата, защото пак са ме заяли. Като свършиш, ще пратиш момчето да вземе едно килце вино, а пък аз имам мезето. Ха, па нося ти армаган.

Аз продължих да пиша, а дядо поп Иван извади табакерата си от кавказко сребро, и цигарските си книжки и почна мераклийски да си завива една цигара, която скоро кацна на неговото сребърно цигаре и задимя.

Както пишех, дочух едно квичене. Обърнах поглед към него, той се позасмя и рече:

— Пиши си, пиши, не се тревожи!

След малко чух второ и трето квичене на прасе. Дигнах отново погледа си към него. Той се смееше.

— Е, пиши де! Няма да те изядат. Ходих на пазара и намерих две много евтини прасета. Купих ги. Едното е за дома, другото е за теб.

Дядо поп пусна на земята две прасета, които изтърчаха по стаята.

— Ама как не ги забелязах, когато влезе? — го запитах аз.

— Носех ги в ръкава на расото, под расото. Нали знаеш, под моето расо мога да скрия цяло яре.

Това беше добрият дядо поп Иван Бенчев „Казакът“. Той се е поминал през време на моето дълго отсъствие от България, но аз и днес пазя най-мил спомен за тоя свещеник, който преди всичко беше човек.

* * *

Моят учител по Богослужение в гимназията беше поп Кънев, габровец. Ако се не лъжа, малкото му име беше Христо, но никой не го именуваше с това му име, а — било с поп Кънев, или поп Къню. Поп Кънев е бил повечето учител и много малко време свещенослужител. Когато напусна гимназията, той мина като военен свещеник във Военното училище, гдето остана до края на живота си. Поп Кънев беше меломан и притежаваше чуден чист глас. Той пееше божествено и може би поради тази своя меломания беше неразделен приятел на учителя и диригента на черковния хор на Св. Крал (Св. Неделя) Г. Николаев.

Поп Кънев минаваше също за голям гастроном, който не се насища лесно. За него ми разказваха от няколко места следната история. Диригентът Николаев получил покана да отиде в Драгалевци на сватбата на един свой приятел. След сватбата щяло да има пищен обед и, главното, щяло да се сервира сърна, приготвена от Мориц Рат. Сватбарите обаче задължили Николаев на каквато и да е цена да намери поп Кънев и да го доведе със себе си. Николаев търсил вечерта поп Кънев, но не го намерил. На другия ден, неделя, Николаев взел файтон и отишъл в дома на попа, но пак не го намерил. Научил се, обаче, че попът бил поканен на касапски гювеч у неговия приятел Васко М. Бързо отива той у Васко, гдето намира поп Кънев да яде наденици, преди гювеча. Николаев му съобщил за поканата и че той е дал дума да го отведе на сватбата.

— Е добре де! Но… напуща ли се тоя гювеч? Я го виж само!… Ха, седни! Има време за всичко.

Нямало какво да прави, Николаев седнал до поп Кънев и хапнал малко наденици в очакване на гювеча. Дошъл редът на гювеча, изяли го, облизали го добре и тогава поп Кънев станал и казал:

— Сега да не забравяме, че си поел задължението да отидеш на сватба. Ставай! Тръгваме.

Качили се на файтона и тръгнали за Драгалевци, гдето пристигнали точно след бракосъчетанието. Седнал поп Кънев на почетното място срещу младоженците и започнал да яде, като че ли не е ял от три дни. От сърната не останало много нещо за прислужниците.

Поп Кънев не ходеше много из кръчмите. Рядко се отбиваше в „Червен рак“ и седеше в компанията на полковник Раковски и Русев, за да изпие няколко бири. Виждал съм го обаче в градинката му пред собствената му къща на булевард Дондуков, недалеч от ул. Стара планина, седнал в подрасник под малката беседка, а слугинята му шопкиня дотъркаля едно малко буренце бира. На бурето тя слага канелката, а на малката масичка — вестници и цигари. Поп Кънев, сам, докато прочете вестниците, ще си изпие буренцето от 12 1/2 литра бира, без да усети, че е пил нещо.

Културен поп, с приятна и свежа физиономия, с доста напредничави схващания, поп Кънев като че ли беше сбъркал кариерата си.

Бележки

[1] „Клерже“ — фр. clerge „висше духовенство, клир“.

[2] Мажестиозност — от фр. majeste „величественост“.