Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Spuk unterm Riesenrad, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2013 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Клаус Улрих Визнер. Призраци под виенското колело

Повест

Немска, първо издание

Превод от немски: Елена Иванова

Редактор: Валерия Еленкова

Художник: Станимир Стоилов

Художествен редактор: Елена Пъдарева

Технически редактор: Божидар Петров

Коректор: Албена Любенова

Формат: 84 x 108/32

Печатни коли: 9,50

Издателски коли: 7,98

Издателска къща „Младеж“, 1992 г.

ДФ „Балканпрес“

История

  1. — Добавяне

Тревога на „Александерплац“

prizratsi_na_aleksanderplats.png

Когато се озоваха на „Александерплац“, трите призрака все още се движеха с малко несигурна походка и се помъчиха незабелязано да се смесят с минувачите. Изведнъж спряха уплашено, защото на пътя им се изпречиха момче и момиче.

— Имате ли значки, моля?

— Що? — ококори се Ото.

Момичето помисли и бавно произнесе:

— Brass mark… Emblem. Do you speak English?[1] Ти знач-ка?

Призраците недоумяващо се спогледаха.

Ема първа се опомни и отговори в същия тон:

— Няма зна-чи. Ние не разбира ваш език, непознати дечица.

Румпи изгледа двамата намръщено.

— Кажете ни по-добре как се нарича тая страна и кой цар я управлява?

— Цар? — момчето не вярваше на ушите си. — Да не идвате от страната Мармеладия?

Румпи ядосано тупна с краче.

— Подиграваш ли ми се, хлапе?

Момчето дръпна момичето настрани.

— Да изчезваме! Тоя сякаш иска да ни ухапе.

И вече от сигурно разстояние се провикна:

— Нашият цар се казва Питиплач[2] Първи!

Ото възхитен огледа широкия площад.

— Построил е огромни замъци и дворци. Къде ли живее цар Питиплач?

Румпи посочи телевизионната кула.

— Оттам може да гледа цялата си страна. Наистина могъщ владетел.

Ото надменно се засмя.

— Ами, някаква куличка. Иска ми се да я изтръгна и затова отново ще се превърна във великан.

Ема енергично поклати глава.

— Трябва да запазим образа си. Без дързости, братовчеди! Още не сме опознали всички вълшебни сили на новите хора. Спомнете си за живата стълба току-що!

Малко след това те седяха изтощени на ръба на фонтана пред Централния универсален магазин и хората постоянно ги заглеждаха. Някои им се присмиваха. Румпи вътрешно щеше да се пръсне от яд.

Вещицата обаче замислено рече:

— Подиграват ни се заради мизерното ни облекло. Огледайте се! Малки или големи, мъжлета или женички, те се носят по-различно и по-скромно от хората по наше време, но всички са облечени чисто и прилично.

— Право казваш, братовчедке Ема — обади се Ото. — Аз самият бих искал да имам такава дреха. И никой няма да ме зяпа тъй глупаво.

Румпи изръмжа и сведе поглед. Не му беше убягнало, че двама млади мъже от известно време мълчаливо и сериозно наблюдаваха тримата другари. Единият бързо се отдалечи, а другият се преструваше, че за пръв път вижда универсалния магазин.

— Изобщо искам да се махна — заяви Румпи. — Тук има повече народ, отколкото на панаир.

— Най-добре далеч в планините, те са ми по-познати — съгласи се с него Ема.

Ото енергично кимна.

— Да, да! Но как да стигнем там?

 

 

Междувременно децата на Крьогерови седяха в една стая на полицейското управление близо до „Александерплац“ и нетърпеливо чакаха. Отначало не се случи нищо, само госпожица Хазе, секретарката на лейтенант Мерценбехер, им поднесе три бутилки лимонада и една чиния, пълна със сладкиши. Тами единствен веднага си напълни устата, а брат му и сестра му от вълнение не можаха да хапнат нито парче.

— Къде е лейтенант Мерценбехер? — осведоми се Умбо.

— На „Алекс“ — отвърна госпожица Хазе. — Там видели вашите духове.

— А защо — попита Тами с пълна уста — просто не ги арестува?

— Но как така? — възрази Кекс. — Арестуват се само истински престъпници, нали, госпожице Хазе?

Умбо почука с пръст по челото си.

— Ама че си тъпа. Трябва да ги хванат, защото иначе дядовото влакче на ужасите няма да работи.

— Първо — каза госпожица Хазе, — необходимо е да се установи дали заподозрените на „Алекс“ са идентични с вашите фигури.

— Тогава лейтенантът можеше да ни вземе — нацупи се Тами, — та ние ги познаваме най-добре.

— Лейтенантът сигурно е имал нещо предвид — отвърна младата дама в униформа. — Не си представям твърде добре всичко, но тези… е, призраци, трябва да са горе-долу толкова необуздани, колкото някой лъв, избягал от зоологическата градина. Вероятно ще се наложи да вземем предпазни мерки за населението.

— Във всеки случай тия гадове няма да стигнат далеч — произнесе се Тами и спокойно взе трето парче сладкиш.

— Веднага ще ги познаят по дъртите мутри.

 

 

Трите призрака все още седяха на ръба на фонтана, но вече бяха обзети от някакво странно напрежение. Вещицата присви очи като котка, която дебне пред миша дупка.

— Надигни се, Ото! — изсъска тя.

Великана стана и незабелязано пристъпи зад един едър мъж, който в тоя момент здравата беше захапал една наденичка. Устата на Ото се напълни със слюнка, но той се овладя. Мъжът носеше елегантен сив летен костюм и светла спортна риза с отворена яка. Ото погледна Вещицата и едва забележимо кимна.

Ема вдигна очилата си на челото. От очите й изскочиха искри. Внезапно мъжът за секунди загуби сакото, ризата, чорапите и обувките си, сякаш невидими ръце ги бяха смъкнали от тялото му. Стоеше като ударен от гръм, бос, по потник и долни гащи. Наденичката падна от ръката му.

Никой не обърна внимание на Ото, който вместо в своите парцали изведнъж се оказа в дрехите на мъжа и те му стояха идеално. Бързо направи няколко крачки встрани. Човекът обаче от ужас захапа пръста си, който беше потопил в горчица.

gol_myzh_jade_nadenichka.png

Минувачите веднага забелязаха полуголия мъж. Един кльощав младеж с червени джинси и износена фланелка подигравателно се провикна:

— Внимание, хора! Модно ревю на „Алекс“! Баща ми показва нов модел следобедно облекло!

Той нито забеляза дебнещия го Румпи, нито видя как очите на Вещицата отново проблеснаха. С него се случи това, което бе сполетяло и едрия мъж. Докато объркано поглеждаше към плувките си, Румпи в червените джинси, надут като петел, се скри в тълпата, наобиколила жалкия младеж.

Хората се разсмяха и възбудено заговориха един през друг. Някой изкрещя:

— Хей, насам! Страхотно ревю!

Лейтенант Мерценбехер се опитваше да проникне във все по-стесняващия се кръг.

Някаква млада дама със супермодерна светла рокля и яркочервен колан изврещя на лейтенанта:

— Какво се блъскате така?

Секунда по-късно тя стоеше без рокля, само по сутиен и гащички. Гледаше лейтенанта, а лейтенантът нея. Лицето й стана яркочервено, докато тълпата наоколо виеше и пищеше от удоволствие.

Изведнъж мъжът по долни гащи изрева:

— Оня тип там е с моите дрехи!

Младата дама проследи погледа му и изкрещя:

— Оная мръсница ми открадна роклята!

Тогава лейтенант Мерценбехер видя трите новоиздокарани призрака да бягат. Полуголите им жертви хукнаха подир тях, следвани от неколцина минувачи, към които се присъединяваха все нови и нови. За малко не събориха лейтенанта. Ревяха деца. Ругаеха хора. Лаеха кучета.

Лейтенант Мерценбехер извади свирката и остро изсвири. На секундата се появиха двама униформени полицаи, застанаха начело на преследвачите и се разкрещяха:

— Стой, спри!

Но призраците профучаха през площада, като бягаха на зигзаг, и се насочиха към входа на универсалния магазин. Цивилните лица, които лейтенант Мерценбехер предвидливо бе поставил на „Александерплац“, преградиха входа.

Обраният кльощав младеж по плувки и двамата мъже в униформа бяха най-бързи. Настигнаха призраците и всъщност можеха да ги хванат. Те и се опитаха, но сякаш посегнаха към въздух. Същото се случи и на онези, които пазеха входа.

— Знам, че не звучи научно — казал после един от тях, — но тия същества наистина минаха през нас, без да ги усетим.

Бележки

[1] Месингов знак… Емблема. Говорите ли английски? (англ.) — Б.пр.

[2] Герой от предаването „Лека нощ, деца“ на Телевизията на ГДР, който обича сладки неща. — Б.пр.