Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lightning, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2007)
Допълнителна корекция
moosehead (2020)

Издание:

BERKLEY BOOKS NEW YORK 1989

ИНТЕРПРИНТ СОФИЯ 1992

Фантастичен трилър

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от merichka)
  3. — Корекция на „и“ вместо „й“, слепени параграфи и правописни грешки.

Глава седма
До края на живота

1.

След повече от час, когато полицаите се придвижиха на север от мястото на въоръженото нападение срещу полицейската патрулна кола на щатско шосе 111, когато намериха надупчената от куршуми „Тойота“ и видяха кръв по пясъка и скалата близо до ръба на дерето, когато намериха захвърления автомат, когато забелязаха как Лора и Крис се мъчат да се измъкнат от канала близо до „Бюика“ с регистрационните номера на „Нисана“, те очакваха да заварят мястото осеяно с трупове и не се излъгаха. Първите три бяха на дъното на близкото дере, а четвъртият беше в далечното разклонение, към което ги насочи изтощената жена.

През следващите няколко дни Лора като че ли съдействаше изцяло на местните, щатските и федералните власти и въпреки това никой не можа да повярва, че им разказва цялата истина. Търговците на наркотици, които били застреляли мъжа и преди една година, сега пратили наемни убийци, защото, по нейните думи, явно се страхували, че ще ги разпознае. Нападнали я с такава сила и безпощадност в дома й до Биг Беър, че се наложило да побегне, но не се обърнала към полицията, защото не вярвала, че властите надеждно ще защитят нея и сина й. Бягала от преследвачите петнайсет дни, откакто я нападнали с автомати вечерта на десети януари, точно една година от убийството на съпруга й. Въпреки всички предпазни мерки, убийците я засекли в Палм Спрингз, проследили я по щатско шосе 111, принудили я да отклони колата от шосето към пустинята и я подгонили през деретата, където най-накрая се справила с тях.

Цялата тази история — една жена да ликвидира четирима опитни стрелци, плюс най-малко още един, чиято глава бе намерена в алеята зад къщата на Бренкшоу — щеше да е напълно невероятна, ако не се беше оказало, че тя е отличен стрелец, има значителна подготовка по бойни изкуства и притежава незаконен арсенал, на който биха завидели някои страни от третия свят. По време на разпитите за установяване на начина, по който се беше сдобила с незаконно модифицираните автомати и нервнопаралитичния газ, държан под ключ в армията, Лора бе заявила:

— Аз пиша романи. Част от работата ми е да проучвам много неща. Научих се да намирам всичко, което искам да знам и да се снабдявам с всичко, от което имам нужда.

После разказа за Дебелия Джак и обискът в „Пица Парти Палас“ изцяло потвърди нейните описания.

— Не й се сърдя — каза Дебелият Джак пред журналистите при явяването му пред съда. — Тя не ми дължи нищо. Никой на никого не дължи нищо, освен това, което иска да дължи. Аз съм анархист. Обичам такива мръсници като нея. Пък и в затвора няма да отида. Прекалено съм дебел, ще умра, наказанието ще е жестоко и необичайно.

Лора не пожела да съобщи името на човека, когото бе завела в дома на Картър Бренкшоу в ранните часове на единадесети януари, човека, чийто огнестрелни рани бе превързал лекарят. Каза само, че е неин добър приятел, който й гостувал в къщата до Биг Беър по време на нападението. Настоятелно твърдеше, че е невинен и случаен свидетел, чийто живот ще се разбие, ако го въвлече в тази отвратителна история. Намекна, че е женен и че е поддържала интимна връзка с него. Сега се възстановявал от раната и вече бил преживял достатъчно.

Властите здраво я притискаха по въпроса за безименния й любовник, но тя не се поддаде, а и средствата за натиск бяха ограничени, още повече че тя можеше да си позволи да наеме най-добрите адвокати в страната. Не й повярваха, че загадъчният мъж е неин любовник. Даже повърхностното разследване можеше да разкрие, че нейният съпруг, починал само преди година, е бил извънредно близък с нея и тя още не се беше възстановила, от загубата достатъчно, за да убеди някого във версията за любовна история в сянката на паметта на Дани Пакард. Не, тя не можела да си обясни защо никой от мъртвите нападатели нямаше документи за самоличност, защо са били облечени еднакво, защо не са имали кола и са били принудени да откраднат колата на двете жени в църквата или защо са изпаднали в паника на улицата в Палм Спрингз и са убили един полицай там. По корема на две от телата личаха следи от нещо като силно стегната превръзка, но не носеха нищо подобно и тя също нямала представа. Лора зададе въпроса кой познава подбудите за антисоциалното поведение на такива хора. Тази загадка, продължи тя, не е напълно изяснена дори от най-изтъкнатите криминолози и социолози. А ако специалистите не могат да хвърлят светлина върху социопатологичното поведение, как може да се очаква от нея да отговори на по-земната, но по-странна загадка на изчезналата превръзка? На очната ставка със собственичката на откраднатата „Тойота“, която твърдеше, че нападателите били ангели, Лора Шейн я изслуша с явен интерес, даже очаровано, но после запита полицията дали ще я подлагат на изкукуригалите фантазии на всеки луд, който се заинтересува от нейния случай.

Тя беше от гранит.

Тя беше от желязо.

Тя беше от стомана.

Нищо не можеше да я сломи. Властите я притискаха безмилостно и силно, както богът Тор бе ковал със своя чук Мьолнир, но без резултат. След няколко дни й се ядосаха. След няколко седмици бяха побеснели. След три месеца я ненавиждаха и искаха да я накажат за това, че не трепна в страхопочитание пред тяхната власт. След шест месеца им омръзна. След десет месеца им писна. След една година си наложиха да я забравят.

Междувременно, разбира се, гледаха на нейния син Крис като на слабото звено. Не го притискаха толкова силно, колкото нея, предпочетоха да прибегнат до фалшиво умиление, коварство, лукавство и измама, за да подлъжат момчето да издаде онова, за което майката мълчеше. Но когато го разпитваха за изчезналия ранен мъж, той започваше да им разправя за Индиана Джоунз, Люк Скайуокър и Хан Соло. Когато се мъчеха да изтръгнат от него подробности за случката в дерето, той им разказваше за сър Томи Тоуд, служител на кралицата и техен наемател. А като се опитваха да научат поне нещичко за мястото, където се бяха укривали с майка си или за действията им през шестнадесетте дни между десети и двадесет и пети януари, момчето отговаряше:

— Проспах всичко, бях в кома, мисля, че бях болен от малария или може би дори марсова треска и сега имам амнезия като Лошия койот, когато Кукувицата се изхитри да хвърли камък по главата му. Най-сетне, ядосан, че не разбират защо говори така, Крис допълни:

— Вижте, това е семеен въпрос. Не знаете ли нищо за семейните въпроси? По тях мога да говоря само с мама, това не е работа на никой друг. Ако започнеш да обсъждаш семейни въпроси с непознати, знаеш ли къде ще стигнеш много скоро вместо у дома?

За да усложни още повече положението в очите на властите, Лора Шейн публично се извини на всички, чието имущество бе взела или повредила при опитите си да се измъкне от изпратените след нея наемни убийци. На семейството, чиито „Бюик“ бе откраднала, подари нов „Кадилак“. На човека, чийто регистрационни номера на „Нисана“ бе свалила, купи нов „Нисан“. Във всички случаи възстановяваше повече, отколкото бяха щетите и печелеше приятели навсякъде.

Старите й книги претърпяха многократни преиздания. Някои от тях пак се появиха в класацията за бестселъри за преиздания с меки корици години след първоначалния им успех. Най-големите филмови компании се бореха за авторските права за филмиране на досега непродадените за тази цел книги. Разпространяваха се слухове, може би насърчавани от нейния литературен агент и все пак в голяма степен правдоподобни, че издателите дават мило и драго да платят рекорден аванс за следващия й роман.

2.

През тази една година на Стефан Кригер ужасно му липсваха Лора и Крис, но животът в къщата на Гейнз в Бевърли Хилз не беше труден. Обстановката беше великолепна, храната — вкусна. Джейсън с удоволствие го учеше на филмови трикове в домашното си студио, а Телма беше както винаги забавна.

— Слушай, Кригер — каза му тя един летен ден край басейна, — може би предпочиташ да си с тях, сигурно ти писва да се криеш тук, но помисли за алтернативата. Можеше да си стоиш в твоето време, където няма пластмасови чували за боклук, попзвезди, бельо „Дей Гло“, филми на Телма Акерсън или повторни излъчвания на „Островът на Джилигън“. Преброй благословените предимства на тази просветена епоха.

— Само че… — той се загледа в слънчевите зайчета по хлорираната вода. — Е, страх ме е, че след едногодишната раздяла губя всякакви шансове да я спечеля.

— Така или иначе не можеш да я спечелиш, хер Кригер. Тя не е пакетче пуканки, разиграно на томбола на някое увеселение. Жена като Лора не може да бъде спечелена. Тя сама решава кога иска да се отдаде и това е всичко.

— Не говориш особено насърчително.

— Да насърчавам не ми е работа…

— Зная…

— Работата ми е…

— Да, да…

— … комедията. Въпреки ужасяващия си външен вид, мога да имам не по-малък успех от гастролираща уличница, най-малкото в някой затънтен лагер на дървосекачи.

* * *

На Коледа Лора и Крис дойдоха в дома на Гейнз. Подаръкът за Стефан бяха нови документи за самоличност. Макар и наблюдавана отблизо от различни органи на властта почти през цялата година, Лора бе успяла чрез подставени лица да се сдобие с шофьорска книжка, карта за социално осигуряване, кредитни карти и паспорт на името на Стивън Крийгър.

Тя му ги поднесе сутринта на Коледа, опаковани в кутия от фирмата „Неймън-Маркъс“.

— Всички документи са изправни. В „Безкрайна река“ двама от героите са бегълци и им трябват нови документи.

— Да — каза Стефан. — Чел съм я. Три пъти.

— Една и съща книга три пъти? — изненада се Джейсън. Всички седяха около коледната елха, ядяха каквото им попадне от остатъците, пиеха какао и Джейсън беше в най-доброто си настроение през цялата година. — Лора, пази се от този човек. Струва ми се, че е обхванат от мания.

— Ами разбира се — намеси се Телма. — За вас, холивудските типове всеки, който изобщо чете книги, макар и само по веднъж, е или интелектуален гигант, или психопат. Е, Лора, пак успя да намериш всички тези толкова убедителни на вид фалшиви хартийки?

— Не са фалшиви — обади се Крис. — Истински са.

— Така е — обясни Лора. — Шофьорската книжка и всички останали документи са вписани в държавните регистри. Като правех проучвания за „Безкрайната река“; трябваше да открия как се получава нова, качествена самоличност и се натъкнах на един интересен човек от Сан Франциско, който върти търговия с истински документи в мазето под нощен стрийптиз бар „Без горнище“.

— Бил е без покрив? — изненада се Крис.

Лора разроши косата на момчето и каза:

— Както и да е, Стефане, ако поровиш в кутията, ще намериш и няколко банкови книжки. Открила съм ти сметки на новото име в „Секюрити Пасифик Банк“ и „Грейт Уестърн Сейвингз“.

Той се сепна:

— Не мога да взема пари от тебе. Не мога…

— Спаси ме от инвалидната количка, непрекъснато ми спасяваш живота и аз не мога да ти дам пари, ако поискам? Телма, какво му става?

— Той е мъж — каза Телма. — Предполагам, че това е обяснението.

— Космат, неандерталски тип — продължи Телма, — непрекъснато откачен от излишък на тестостерон, измъчван от расовите спомени за угасналата слава на ловни експедиции за мамути — всички си приличат.

— Мъже! — каза Лора.

— Мъже! — каза Телма.

За негова изненада и почти против волята му, Стефан Кригер почувства как част от вътрешния мрак се стопява и в сърцето му се отваря прозорче за заструилата светлина.

* * *

В края на февруари следващата година, тринадесет месеца след събитията в пустинята извън Палм Спрингз, Лора му предложи да се премести при нея и Крис в къщата до Биг Беър. Той отиде на следващия ден с елегантната си нова руска кола, която си беше купил с част от парите, получени от Лора.

Следващите седем месеца спа в стаята за гости. Всяка нощ. Не му трябваше нищо повече. Само да е с тях, ден след ден, да е приет от тях, да бъде свой — това беше цялата любов, за която можеше да се надява известно време.

В средата на септември, двадесет месеца след появата му на прага с прострелян гръден кош, Лора го покани в леглото си. След три нощи той събра кураж да отиде.

3.

В годината, когато Крис навърши дванайсет, Джейсън и Телма купиха вила в Монтърей с изглед към най-красивия бряг на света и настояха Лора, Стефан и Крис да им гостуват през август, когато и двамата бяха свободни от филмови ангажименти. Утрините на полуостров Монтърей бяха прохладни и мъгливи, дните — топли и ясни, а нощите — направо студени въпреки сезона, но такова време действаше ободрително.

На втория петък от месеца Стефан и Крис отидоха на разходка по плажа с Джейсън. На скалите близо до брега се приличаха и шумно ръмжаха морски лъвове. Туристите паркираха плътно кола до кола по крайбрежния път и излизаха на пясъка да снимат влюбените в слънцето „тюлени“, както ги наричаха.

— Година след година — обясняваше Джейсън, — чуждестранните туристи стават все повече. Истинско нашествие. Главно японци, германци и руснаци. Преди по-малко от половин век водихме най-голямата война в историята срещу трите държави, а сега и трите ни изпревариха. Японска електроника и коли, руски автомобили и компютри, немски коли и разнообразна висококачествена техника… Честна дума, Стефан, мисля си, че американците често се отнасят към предишните си врагове по-добре, отколкото към старите си приятели.

Стефан спря да погледа морските лъвове, които привличаха интереса на туристите и си помисли за грешката, направена при срещата с Уинстън Чърчил.

— Кажете ми поне едно нещо. Любопитството ме изгаря. Да видим… добре, например какво ще стане със Съветите след войната?

Старата лисица бе говорила така непринудено, сякаш въпросът му бе хрумнал случайно, все едно, че се беше заинтересувал от кройката на мъжките костюми в бъдещето, а всъщност въпросът е бил внимателно пресметнат и отговорът силно го интересуваше. На основата на наученото от Стефан, Чърчил бе обединил западните съюзници да продължат военните действия в Европа след поражението на германците. Като използваха за предтекст съветското нашествие в Източна Европа, останалите съюзници се обърнаха против руснаците, изтласкаха ги обратно в родината им и ги победиха окончателно. Всъщност през цялата война с Германия Съветският съюз бе получавал помощ от Съединените щати с оръжие и други доставки и когато тази подкрепа се прекрати, той рухна само за няколко месеца. В края на краищата войната със стария му съюзник Хитлер го бе изтощила. Сега светът изглеждаше твърде различно от предопределеното и всичко това се случи само защото Стефан отговори на един-единствен въпрос на Чърчил.

За разлика от Джейсън, Телма, Лора и Крис, Стефан беше човек извън времето. За него сегашната епоха не беше отсъденият от съдбата дом. Годините след световните войни бяха неговото бъдеще, а за останалите бяха минало. Затова той помнеше както някогашното бъдеще, така и бъдещето, което го бе изместило. Но те имаха спомени само от този свят, в който нямаше враждуващи велики сили, в който нямаше огромни ядрени арсенали в очакване на команда, в който демокрацията процъфтяваше дори в Русия, където имаше благоденствие и мир. Съдбата се бори да възстанови предопределения модел. Но за щастие понякога не успява.

* * *

Лора и Телма останаха в люлеещи се столове на верандата и наблюдаваха как мъжете стигат до морето, завиват на север по плажа и изчезват от погледа.

— Щастлива ли си с него, Шейн?

— Той е меланхоличен.

— Но е прекрасен.

— Никога няма да е Дани.

— Дани го няма.

Лора кимна. Залюляха се на столовете.

— Казва, че съм го спасила — каза Лора.

— Както се възстановяват купони за хранителни продукти?

Накрая Лора призна:

— Обичам го.

— Знам — отговори Телма.

— Никога не съм допускала, че мога… отново. Искам да кажа, да обичам мъж по този начин.

— Какъв е този начин, Шейн? Да не говориш за някоя откачена поза? Вървиш към средна възраст, Шейн, не след дълго ще станеш на четиридесет, не е ли време да промениш насоката на либидото си?

— Непоправима си.

— Старая се.

— А ти, Телма? Щастлива ли си?

Телма потупа издутия си корем. Беше бременна в седмия месец.

— Много съм щастлива, Шейн. Казах ли ти? Може да са близнаци.

— Каза ми.

— Близнаци! — повтори Телма, сякаш стресната от перспективата. — Помисли колко би се радвала Рути. Близнаци.

„Съдбата се бори да възстанови предопределения модел“, помисли Лора. И за щастие понякога успява.

Поседяха известно време в задушевно мълчание, вдишваха здравословния морски въздух и слушаха нежните въздишки на вятъра в боровете и кипарис Монтърей. След малко Телма каза:

— Помниш ли като дойдох при тебе в планината и ти се упражняваше в стрелба в задния двор?

— Помня.

— Стреляше по човешки силуети. Зъбеше се, предизвикваше целия свят, криеше оръжие навсякъде. Тогава ми каза, че цял живот си понасяла това, което съдбата ти е подхвърляла, но ще спреш просто да търпиш и ще се бориш, за да се защитиш. Беше много ядосана тогава, Шейн, много зла.

— Да.

— Сега знам, че още можеше да търпиш. Знам също, че още можеш да се бориш. Светът продължава да е изпълнен със смърт и трагедии. Въпреки всичко вече не си зла.

— Не.

— И ще ми разкриеш ли тайната?

— Извлякох третата голяма поука, това е всичко. Като дете се научих да търпя. След смъртта на Дани се научих да се боря. Сега продължавам да търпя и да се боря, но се научих също да приемам нещата. Съдбата е това, което е.

— Звучи много източно, мистично, трансцендентално и въобще това са глупости, Шейн. Боже! Съдбата е това, което е. Още малко и ще ме накараш да мърморя мантри и да съзерцавам пъпа си.

— Като си се надула от близнаците — каза Лора, — даже не можеш да си видиш пъпа.

— О, мога, ако правилно подредя огледалата.

Лора се засмя:

— Обичам те, Телма.

— Обичам те, сестричке.

Те се залюляха пак на столовете.

Долу на брега започваше приливът.

Край
Читателите на „Светкавица“ са прочели и: