Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Стар Трек: Оригиналният сериал (56)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Legacy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2013)

Издание:

Майкъл Ян Фрийдман. Наследство

Редактор: Юлия Рачева

Технически редактор: Стефка Димитрова

Коректор: Марияна Авдеева

 

Издателство „Калпазанов“ — Габрово

STAR TREK НОМЕР 201.004

Печат: ПОЛИГРАФИЯ АД — Пловдив

Формат 64/108/32 п.к. 16

ISBN 954-17-0016-0

Отпечатана през февруари 1994

Основен дистрибутор на изданията на ИК „Калпазанов“ е ФРП „Торнадо“ тел.: 066/37066 и 02/466 370

История

  1. — Добавяне

Глава четиринадесета

Кърк изтри потта от лицето и врата си с горнището на униформата си и приседна уморено. Беше все още горещо, макар че слънцето вече залязваше.

Сега трябваше да измъкне останалите при себе си. Едно голямо дърво би свършило добра работа, но наблизо нямаше дървета, а онези, които бяха по-надалече, бяха твърде тежки, за да ги влачи сам през джунглата. Лозите бяха другата възможност, особено като се има предвид, че Оуенс е ранен и че ще му е много трудно да се изкачва по каквото и да е. Но докато на мястото за телепортиране имаше много от тях, тук не се срещаха често.

Кърк трябваше да изследва джунглата около дупката часове наред, преди да открие подходящо място, откъдето да вземе лозите. Докато ги среже ниско долу с остри скални парчета, му беше необходим още един час. След това трябваше да ги върже здраво — една нелека задача, като се има предвид здравината им и липсата на гъвкавост. Слънцето вече приближаваше хоризонта, когато той опря направената от лози стълба в едно ниско здраво дърво.

Трябваше да вземе решение. Те биха могли да тръгнат още сега и да намерят мястото за телепортиране. Или пък да прекарат още една нощ тук и да изчакат до сутринта.

От една страна, той нямаше търпение да тръгнат. Все още се надяваше, че на мястото за телепортиране можеше да се намери нещо, някаква следа, която да им помогне, ако успеят да стигнат навреме. Добре беше да тръгнат преди да се стъмни. Всъщност те имаха само бегла представа къде се намира мястото за телепортиране. Да се опитат да го намерят през нощта би било не само трудно, но и опасно. Особено ако съществото се мотаеше все още наоколо. А ако теорията на Каррас, че то води стационарен начин на живот се окаже правилна, то няма къде да отиде, освен да е там. От друга страна, тук беше комуникаторът на Оуенс, който му казваше, че греши в желанието си да бърза. Казваше му, че те имат достатъчно време да се върнат на мястото, където земята пропадна.

За четвърти или пети път, откакто изпрати комуникатора на ръба на скалата, той се опита да осъществи връзка с „Ентърпрайс“. За четвърти или пети път отговор нямаше…

На капитана като че ли му се искаше проклетото устройство да е счупено, макар че Каррас беше разбрала, че то работи. Тогава щеше да му е по-лесно да си обясни защо все още не са спасени. Но устройството си работеше чудесно, просто чудесно!

Кърк поклати глава. Ниско долу хората му се приготвяха за предстоящото изкачване. Оуенс връзваше захарните стебла на връзки. Отри проверяваше състоянието на стълбата, като искаше да се увери, че тя ще го издържи. А Каррас, Бог да благослови изследователското й сърце, правеше допълнителни записи на йероглифите с трикордера си, защото не знаеше кога ще има възможността да ги види отново.

Капитанът прокара ръка по бузите си, където беше започнала да се появява вече брада. Независимо от всички съображения, на него му се искаше да се завърне на мястото за телепортиране колкото е възможно по-бързо! Но все пак съществуваше някакъв предел. Макар и неохотно, той взе решение: ще изчакат до сутринта, преди да тръгнат. Като коленичи и надникна през ръба на скалата, той извика на своите хора.

* * *

Чеков си подсвиркваше тихо, докато стоеше на мястото си до навигационното табло. Не само той изразяваше възхищението си от онова, което се виждаше на панорамния екран.

— Вълнуващо! — промърмори Сулу. — Много вълнуващо!

Разбира се, те бяха видели записания образ на меркаанската триада по време на брифинга със Скот. Но записът беше правен преди десет години…

Тази триада беше добре организирана. Спартански. Изглеждаше смъртоносно. И докато външният вид често можеше да бъде измамен, това рядко важеше за дизайна на звезден кораб. Кой би направил външни изменения, ако те не бяха свързани с нови технологични и технически решения? Защо да си прави труда? За съжаление нямаше възможност да се разбере какви нови технологии са използвали меркаанците. Това можеше да се установи при непосредствен контакт, нещо, до което се прибягваше само в крайни случаи.

Гласът на Спок върна руснака от мястото, където го бяха отвели мислите му.

— Има ли някакви признаци, че меркаанците са ни забелязали?

Главният инженер поклати глава.

— Все още не, сър! Но това важи само в случай, че техните сензори работят също като нашите. А за това гаранции няма.

Спок прие информацията в движение. „Ако нещо не е наред при Вулкан — помисли си Чеков, — той наистина не го показва“. Изглежда както обикновено. Вероятно приятелката на Лесли е преувеличила нещо.

Най-после Спок взе решение.

— Лейтенант Ухура, свържи се с тях!

— Да, сър — отговори тя официално по комуникатора.

Чеков и Сулу си размениха погледи, но не казаха нищо.

Очевидно Спок беше решил да се откаже от предимствата на изненадата. Но защо? Каква би могла да бъде ползата?

След това кормчията се опита да си отговори сам на въпроса. „Ако «Ентърпрайс» пръв влезе в контакт, това ще създаде впечатление за увереност. Особено ако този контакт бъде изненадващ за меркаанците. Но това би било полезно само ако Спок…“ — той спря по средата на изречението. Значи такава е била стратегията му!

Чу се гласът на Ухура.

— Меркаанците отговориха на поздрава ни, сър. Инструктираха ни да стоим настрана.

Преди още Ухура да каже това, корабът на меркаанците започна да се движи, променяйки своята конфигурация, която съвпадаше с направлението, от което се приближаваше „Ентърпрайс“.

Видът на Спок оставаше спокоен и безразличен.

— Информирайте ги, че няма да предприемаме нищо, лейтенант. Можете ли да осъществите визуален контакт.

Настъпи мълчание.

— Да, сър.

— Моля, направете го!

Секунда по-късно корабът на меркаанците изпълни панорамния екран. Столът в средата на пулта беше празен, но един доста важен меркаанец стоеше до него.

— Аз съм Тезлин — съобщи той, — трети заместник. Кой се осмелява да приближи?

Спок не обърна внимание на въпроса. А когато проговори, поведението му опровергаваше смисъла на каквато и да е заплаха.

— Внимание, меркаански кораби! Планетата, над която се намирате, е владение на федерацията. Вие не сте упълномощени да бъдете тук. Веднага трябва да напуснете!

„Да — помисли си Чеков, — съвсем определено блъф“. При нормални условия той би одобрил с цяло сърце подобен тип поведение. Освен това в миналото явно бяха успявали по този начин. Но това беше, когато Джеймс Кърк беше на капитанското място. Доколко добре би могъл един Вулкан, дори като Спок, да осъществи акция, основаваща се на такъв блъф? Кормчията застана на мястото си. Времето щеше да покаже!

* * *

Облегнат в стола на Брадфорд Уейн, Дриин дъвчеше яйце от нарга, което беше специално транспортирано от „Клодиаан“. Докато опитваше едновременно соления му и сладък вкус, светлочервеният жълтък се разля надолу по брадата му в гъсти, бавно стичащи се струйки. Разбира се, той би могъл да си приготви яденето в отделението, където си готвеха хората, така, както правеха неговите подчинени, откакто бяха пристигнали на Бета Кабрини. Но хората явно не можеха да приготвят меркаански деликатеси без определено препрограмиране, а Дриин не искаше да чака толкова дълго, преди да усети вкуса на домашната кухня.

Като изля в устата си това, което беше останало от топлото, сочно яйце, той облиза жълтъка от дългите си сиви пръсти. Нямаше желание да губи дори частица от яйцето, като се имаше предвид, че зареждането на кораба беше толкова слабо. Скоро все пак „Клодиаан“ и сродните нему кораби щяха да се върнат на родната планета като победители. Той ще постави пред собствениците им такъв вид плячка, какъвто малко грабители са успявали някога да заграбят. Деветнадесет тона дураний, дилитий и вероятно един или двама роби от жителите на колонията, просто като новост. Частта, която се полага на самия Дриин, ще бъде значителна. Тогава той може да си позволи колкото си желае яйца от нарга! Може да яде от тях от сутрин до вечер. Но което беше най-важното, тази експедиция щеше да му създаде име. Може би някой друг собственик на кораб ще му предложи по-голяма комисионна, достатъчна да си купи собствена триада, макар и по-скромна от тази. Или поне някакво имение на една от малките луни…

Бръмченето на комуникатора прекъсна мечтанията му. Като се чудеше какво би могъл да иска третият му заместник, той се протегна през бюрото към устройството, натисна необходимото копче и отговори.

— Да?

— Господарю, на екраните ни има кораб. Кораб на федерацията!

Дриин се облегна напред, като се опита да контролира усиления си пулс. Лош късмет, но той би се справил с един-единствен кораб! Това беше предимството да имаш на разположение триада. Всъщност той дори очакваше с нетърпение момента, в който ще може да изпробва разрушителните способности на триадата си. До този момент такава възможност не се беше появявала. От друга страна, това означаваше, че той няма да може да остане тук още дълго време. Ако има достатъчно време, федерацията би могла да събере цяла армада. А той не би искал да подложи на опасност такава ценна плячка, както и извоюваните си позиции.

— Всъщност — каза той, като провлачи думата, — те поздравиха ли те вече?

— Не. Ние имаме… Моля да ме извините. Те точно в този момент започнаха да го правят.

— Добре. Заеми отбранителна позиция. И ми предавай всички съобщения. Искам да ги чуя.

— Както желаете, господарю.

Дриин изчака няколко секунди. След малко в комуникатора се чу един глас, който беше много по-спокоен и плавен, за да принадлежи на меркаанец. „Странно“ — помисли той. Имаше чувството, че го е чувал и преди, макар че всички човешки гласове му звучаха по един и същи начин.

— … е колония на федерацията. Вие не сте упълномощени да бъдете тук. Напуснете веднага!

Това естествено беше блъф. Той беше очаквал да го чуе. Но нямаше да се хване! Той знаеше колко хитри могат да бъдат хората-капитани на звездни кораби.

За известно време настъпи пълно мълчание. След това съобщението започна отново от самото начало.

„Внимание, меркаански кораби! Говори «Ентърпрайс»“…

Дриин скочи на крака. „Ентърпрайс“ — нима беше чул правилно?

„… под командването на първи офицер Спок“.

Спок! Той удари с юмрук по бюрото на Уейн. Беше прекалено хубаво, за да е вярно! Вулкан беше онзи, когото бяха телепортирали на борда на кораба му преди десет години. Онзи, който беше отвлякъл вниманието на Дриин, докато една група от хората завзе инженерното отделение.

„Федерацията предявява права над планетата, над която се намирате. Тя е…“

Главата на Дриин се въртеше. Той я хвана в ръце, сякаш се стремеше по този начин да спре това чувство. Съдбата му беше дала тази възможност. Трябваше да я използва, но да бъде предпазлив. Не биваше да позволи на „Ентърпрайс“ да се откачи от куката, на която се беше хванал.

— Тезлин! — изрева той.

Третият му заместник отговори веднага.

— Да, господарю?

— Телепортирай ме обратно на кораба. Веднага!

Настъпи мълчание.

— Господарю, ще се наложи вдигане на предпазните щитове.

— Няма нищо. Корабът на федерацията няма да атакува. Ние ги превъзхождаме многократно и хората знаят това.

Този път третият заместник отговори веднага:

— Както желаете.

— Тезлин!…

— Господарю?

— Телепортирай ме директно на мостика!

— Разбира се.

Докато Тезлин предаваше заповедта до транспортната зала, Дриин се опита да подреди мислите си. Явно Спок командваше сега, макар че се беше представил като първи офицер, а не като капитан. Дали това означава, че Пайк си е заминал? Вероятно е бил повишен през изминалите десет години. А може би е бил просто убит? Тази вероятност му допадаше много повече. Във всеки случай скоро щеше да узнае…

Изведнъж той беше обгърнат от съскащата червена светлина, която предхождаше телепортирането. В следващия момент Дриин вече се намираше на „Клодиаан“, прав на мостика до Тезлин.

Третият му офицер вдигна юмрук за поздрав, но Дриин почти не го забеляза. Беше твърде много зает с това, да се взира в панорамния екран, който заемаше цялата стена. Той се усмихна: беше Вулкан.

— Спок — изсъска той между зъби, като се наслаждаваше на звука. — Колко хубаво, че те виждам отново!

Първият офицер на „Ентърпрайс“ изглеждаше безразличен при появата му. Изведнъж Дриин си спомни за една от най-дразнещите го мисли: че ще се срещне с враговете си още веднъж, а те няма да го познаят. Но както се оказа, страховете му бяха неоснователни.

— Завоевателю Дрйин — отговори Спок, — бих искал да мога да кажа същото.

Меркаанецът се усмихна. Явно му беше забавно.

— А къде е капитанът ти? Онзи, на име Пайк?

— Той вече не служи на този кораб. Но това няма връзка със сегашната ситуация.

— Разбирам. А аз си помислих, че идваш да ме посетиш след толкова много години…

— Ти добре знаеш причината, поради която сме тук, Дриин. Ти си завзел колония на федерацията. Трябва веднага да се оттеглиш!

— А ако не го направим?

— Няма да ни остане друга възможност, освен да употребим сила.

Нещо в тона на Вулкан накара Дриин да замълчи. Все пак бяха изминали десет години, откакто той се беше срещал с кораб на федерацията. Възможно беше през това време хората и техните съюзници да са измислили някаква нова техническа система, която би наклонила везните в тяхна полза.

Да, това беше възможно. Но дори и завоевателят да грешеше по отношение на Спок, дори и Вулкан да казваше истината, това не променяше нещата. Дриин предпочиташе смъртта, отколкото да се върне в родината с празни трюмове! Никаква смърт не можеше да се сравни с това да се посрамиш за втори път! А що се отнасяше до хората и до корабите им — те нямаха никакво значение. Ако те изгорят в огъня на славата, то ще е много повече от това, което заслужават.

Дриин се обърна с лице към Тезлин и му каза нещо тихо, така че тези на „Ентърпрайс“ да не го чуят.

— Издайте инструкции до другите кораби. Заобиколете врага! Не им позволявайте да избягат. Ако изстрелят дори предупредителен сигнал, извадете ги от строя!

Веждите на Тезлин се сбръчкаха.

— Да ги извадим от строя? А не да ги разрушим, така ли?

— Правилно си ме разбрал. При никакви обстоятелства „Ентърпрайс“ не бива да се унищожава! Имам сметки за уреждане с Вулкан.

Тезлин се поклони леко.

— Както желаете — каза той и излезе, за да изпълни заповедта на капитана.

Когато Дриин отново се появи на екрана, Спок не беше помръднал от мястото си на мостика на кораба. Нито пък изражението на лицето му се беше променило. Беше така невъзмутим, както винаги.

— Искрено се надявам, че ти инструктира корабите си да приберат личния си състав и да се приготвят за тръгване.

Дриин повдигна рамене.

— Нищо подобно! Ако бъдеш така любезен, да се консултираш със своите прибори…

Той беше прекъснат от възклицанието на един от офицерите на „Ентърпрайс“. Без съмнение мъжът току-що беше забелязал движението на меркаанските кораби. Докато Дриин наблюдаваше, информацията беше предадена на Спок, който продължаваше да гледа панорамния екран.

Дриин довърши фразата си:

… ще видиш, че си заобиколен. Имай предвид, че ще те унищожим при най-малката провокация, така че в твой интерес е да не ни предизвикваш.

„Сега — помисли си Дриин — ще видим дали Спок ще оттегли заплахата си“. Той очакваше отговора на Вулкан с огромен интерес.

— Дриин — започна Спок с ни най-малък оттенък на страх в гласа, — силата, за която говорех, не се отнася само до този кораб. Докато разговаряме, определен брой кораби от Звездната флота се доближават до същата тази координата.

— Аха — каза Дриин. — Разбирам!

С други думи нямаше никакво тайно оръжие, никаква новооткрита технология. Накратко, както беше очаквал, Вулкан отново блъфираше.

— Няма да е много разумно, ако погледнеш лекомислено на въпроса — посъветва го Спок.

— Не — декларира подигравателно завоевателят. — Никога няма да направя това! Но трябва да ти кажа, че съм направил някои изследвания върху месторазположението на корабите на Звездната флота. Аз знам, че когато подкрепленията дойдат, отдавна ще съм си заминал. Ако бях на твое място, първи офицер на „Ентърпрайс“, бих се тревожил много повече за близкото бъдеще. Тъй като е крайно време да реша съдбата на жителите на колонията, както и на екипажа ти.

Вулкан се намръщи съвсем леко.

— Трябва да ти кажа, че няма да позволя да нанесеш някаква вреда на жителите на колонията!

Дриин се разхили.

— А ти трябва да признаеш дори сам на себе си, че не можеш да направиш нищо! — той престана да говори, защото в главата му се зароди един изкушаващ малък план. — Освен, разбира се, ако не искаш да ми бъдеш гост.

Спок го погледна.

— Твой гост?

— Да. Намираш тази идея за неприятна ли? — почувства, че чертите на лицето му се опъват от внезапно обхваналия го яд. — Невинаги си мислил така, нали? Имаше време, когато ти нямаше търпение да се възползваш от моето гостоприемство, макар че, доколкото си спомням, престоят ти при мен беше прекратен много бързо!

Вулкан изглежда мислеше по въпроса.

— Не разбирам — отговори той, макар че знаеше чудесно за какво говори Дриин.

— Ето — каза завоевателят, — нека да ти го обясня. Аз и ти имаме стари сметки за уреждане. Предай се и аз ти давам дума пред всички офицери тук, че няма да навредя нито на някой от жителите на колонията, нито на екипажа ти, докато трае посещението ти.

Очите на Спок се присвиха.

— И ще оставиш Бета Кабрини с непокътнати минерални ресурси?

Дриин поклати глава.

— Не! Сделката е такава, каквато я предложих аз! Приемаш и виждаш хората си свободни или отказваш и поемаш отговорността за последствията. Изборът е твой, първи офицер!

Отговорът дойде по-бързо, отколкото завоевателят очакваше.

— Ще приема предложението ти! — каза Спок. Той погледна към един от офицерите си. Не онзи, който беше съобщил за маньовъра на меркаанския кораб. — Мистър Скот, заемете командирското място! Аз ще се телепортирам на меркаанския кораб.

Имаше нещо в гласа на Вулкан, което накара завоевателя да се замисли. Някаква готовност, която го караше да бъде предпазлив. На Дриин му дойде на ум, че телепортирането на Спок до неговия кораб не е много добра идея. Всъщност Пайк го беше измамил по същия начин. Като го убеди за момент да снеме предпазните щитове, хората успяха да се телепортират и да превземат „Мананяни“. Ако един човек, който е техник по транспорта, беше съумял да се възползва от тази малка възможност, може би някой друг също би успял.

— Промених си решението — съобщи завоевателят.

Спок се обърна към Дриин.

— Моля, не те чух?

— Добре си ме чул! Реших, че ще бъдеш мой гост на планетата. Аз съм сигурен, че твоят инженер по транспорта знае координатите на главната площадка на колонията. Ще се явиш там точно след пет минути. Всякакво отклонение от инструкциите ще се приема като акт на враждебност и не е необходимо да ти казвам как се действа в подобни случаи.

Вулкан кимна.

— Не, ти беше съвсем ясен.

— Добре. Пет минути!

Като показа на Спок гърба си, той погледна техника по комуникациите. С отсечено движение на главата му заповяда да прекъсне връзката. Техникът изпълни заповедта.

Дриин се обърна към екрана, който сега показваше омразния „Ентърпрайс“, обграден от сходните на „Клодиаан“ кораби, и се разсмя.

Тезлин приближи до него, очаквайки заповедите му.

— Дай сигнал на техника по транспорта — каза Дриин накрая. — Искам да се върна в стаята на администратора.

Третият офицер кимна.

— Както желаете.

Той започна да се оттегля.

— А, Тезлин…

— Да, господарю?

— Искам животните ми да бъдат транспортирани също!

Тезлин го погледна. Макар да беше объркан от инструкцията, той не зададе никакъв въпрос, за да си обясни нещата. Само се досещаше какви са плановете на Дриин.

— Ще бъде сторено! — каза той и отиде да изпълни заповедта.