Юрий Брезан
Черната воденица (9)

VIII

Воденичарят открива още през същата нощ, че му липсва една книга. Мисълта му веднага се спира на Крабат. Но как този момък е успял да се добере до книгите? Та аз не му издадох, че гайтанът дава достъп до тях! И освен това аз му го смъкнах от рамото!

Воденичарят отваря чекмеджето, двата гайтана са вътре. Той ги разглежда внимателно: неговите са. Брои нишките им: точно на брой. Прави последен опит: ако хвърли истинските гайтани в огън — да се е запалила дори цяла къща — пламъците веднага ще угаснат. Воденичарят държи първия гайтан над една запалена свещ. Гайтанът изтлява, свещта продължава да гори спокойно. Воденичарят взема втория гайтан: свещта си гори, от гайтана остава ивица черна пепел. Воденичарят помирисва пепелта.

— Разбойници проклети! — крещи той, защото пепелта мирише като истинска вълнена нишка. — Измамници! — реве воденичарят.

Но после се успокоява. Сега лицето му наподобява муцуна на свиреп вълк, повалил жертвата си.

— Който ме измами, тозчас ще умре! — изсъсква той. Очите му са пълни със студена ярост, устата му е сякаш рязка от нож.

Изтекли са дванайсет часа откак Крабат си е присвоил книгата, но какво са дванайсет часа за човек, когото Черният воденичар е обрекъл на смърт!

Воденичарят издава крясък на кукумявка — крясъкът е толкова ужасен, че самата гора и всички твари в нея изтръпват. Всички кукумявки прекратяват нощния си лов и се събират на воденичния двор. Воденичарят изважда на дванайсет от тях дясното око, а на дванайсет други — лявото, омачква ги в шепата си, както се валя снежна топка, заповядва им да намерят още в този час Крабат и Маркус, и запокитва кълбото от жълти очи в простора.

После изпъжда кукумявките, почуква трижди с пръчката си по земята и дворът на воденицата се превръща в географска карта. Сега проклина яростно и чака.

Не е изминал дори час и ето че кълбото от очи на кукумявки се спуска отвисоко на двора.

Воденичарят хвърля поглед върху картата си и узнава в кой край се намират търсените двама. Той стъпква с крак очите на кукумявките — в гората се разнася зловещ вой — и в същото време изчезва и картата.

Воденичарят повиква една от свините в кочината, докосва я с пръчката си и пред него се изправя един от бившите воденичарски ратаи.

— Ще бъдеш мой заместник — казва му воденичарят. — Ще гледаш момците във воденицата да работят така, че да им тече пот от вода и кръв. Нали знаеш, че трябваше да умреш?

— Да, господарю — отговаря момъкът.

— Нали помниш, че си свиня?

— Помня, господарю.

— Аз те избавих. Ти трябва да ми се отплатиш с вярност и строгост. Остана ли доволен от тебе, ти ще живееш. Но само от тебе зависи докога ще живееш. Разбра ли?

— Да, господарю, разбрах. Ще заслужа живота си — отговаря момъкът и пада на колене.

Воденичарят дори не помисля да му залепи гайтан на рамото, само му дава кожен бич и му заповядва:

— Използувай го усърдно! И никой да не мръдне от мястото си!

— Никой не ще мръдне! — отговаря момъкът и върти бича.

Внезапно воденичарят му изтръгва бича из ръката, шибва с всички сили на яростта си момъка през лицето и отново хвърля бича пред него.

— Така ще биеш! Така и аз ще те пребия до смърт, ако ти не…

— Да, господарю — хленчи момъкът.

Воденичарят нехае за него, разгонва десетте гарвана от пръта за спане и подгонва десетима ратаи да работят. Заместникът също се запретва — бичът му свисти във въздуха и насинява кожите на другарите му.

Воденичарят зарешетва и залоства всеки отвор на воденицата и се отправя на път в образа на ластовица. В едно село уславя два момъка и ги изпраща във воденицата си. Защото: дванайсет е ръководно правило за него.

Сутринта на другия ден воденичарят стига в онзи край, дето очите на кукумявките бяха открили Крабат и Маркус. Той обикаля селата като търговец, пита за жито и добитък, но всъщност търси Крабат. Представя си как ще си отмъсти, измисля най-жестокото и най-страхотното наказание, което може да се наложи на човек. Колкото по-дълго бъде принуден да го дири, толкова по-ужасно ще бъде наказанието му.

Ходи от село на село, от чифлик на чифлик, пита навсякъде и всеки нов ден го приближава до целта му.