Барбара Делински
Единствен цвят (11)

Епилог

— Два хеликоптера? — попита с удивление Диърдри.

Виктория кимна.

— С единия дойдоха лекари, а с другия — мъжете, които повдигнаха скалата.

Лиа потрепери.

— Ной сигурно вече не е бил на себе си от болка.

— Наистина не беше на себе си, но не само от това. Нито единствено от виното. Докторите в Лимон направиха всичко необходимо на първо време, докато Самсон уреждаше транспорт до дома. За тези шест седмици, откакто си пристигнахме, Ной преживя две операции и следващата седмица очаква да приключат последните процедури преди изписването му.

— Диагнозата благоприятна ли е?

— Да, отлична, слава Богу. Но дори и да имаше усложнения, Ной щеше да се справи — бори се мъжки — Виктория въздъхна и добави: — Всъщност, той действително е мъж на място.

Диърдри кръстоса крака под себе си на шезлонга, в който седеше. Бе последният ден на август — рядко прохладен и сух за този период от лятото в Ню Йорк. А и градината на Виктория на покрива на нейната къща бе вероятно най-доброто място за прекарване на следобеда.

— Кога се състоя сватбата?

Виктория се усмихна.

— Още на четвъртия ден след завръщането ни. Беше прекрасно. Съвсем скромна церемония — само кумовете и най-близките приятели и роднини — в очите й се появиха сълзи. — Шей просто грееше от щастие. Знам, че казват това за всички младоженки, но наистина бе така. А когато Ной… Когато той й поднесе… нали знаете, онази единствена роза…

Лиа й подаде кърпичка — Виктория я взе и започна да я размахва развълнувана, като явно не й идваше наум за какво е в ръцете й.

— Когато й подаде розата, той каза… — гласът й премина в треперещ шепот — каза го толкова нежно и тихо, че вероятно въобще нямаше да чуя думите му, ако не стоях толкова наблизо…

Двете й събеседнички я гледаха с широко отворени очи, чакайки да продължи разказа си. Най-накрая Диърдри не издържа и попита нетърпеливо:

— Какво? Какво й каза?

Виктория подсмръкна и вече съвсем разплакана, добави:

— Каза й: „Една-единствена роза. Само една. Чиста, невинна, свежа. Вече е в нашите ръце“ — Виктория си пое дъх разтреперана и продължи: — Беше толкова… Беше толкова прекрасно, толкова вълнуващо!

Нито Лиа, нито Диърдри можеха да разберат дълбокото значение на думите, произнесени от Ной. Въпреки това, разказаното бе достатъчно романтично, за да ги впечатли. Лиа въздъхна и се усмихна, леко смутена от вълнението, което също изпитваше.

— Значи поредният план на Виктория Лесър отново се увенча с успех — бе искрено възхитена от това, което бе постигнала за пореден път тяхната приятелка. Не бе имала някакви конкретни очаквания, когато Виктория я бе поканила на гости, но сега нямаше търпение да се върне при Гарик и да сподели с него невероятната история на Шей и Ной. Имаше обаче още нещо, което Лиа искаше да разбере. Обърна се към Виктория и я попита с палави искрици в погледа: — Ами ти и Самсон? Какво се случи между вас?

Виктория помълча около минута, за да събере мислите си и да се поуспокои, преди да отговори на новия въпрос, който освен всичко друго, засягаше самата нея.

— Да? Какво точно те интересува?

— Стори ми се, че ти е харесал. Спомена, че въпреки произшествието, сте си прекарали чудесно!

— Така е.

— Е, разказвай тогава — подтикна я и Диърдри. — Това ли е всичко, което имаш да кажеш — че е било чудесно? Нийл няма да ме остави на мира цяла нощ, за да ме разпитва за вас, така че трябва да съм се подготвила!

Виктория се изправи грациозно и пресече с леки стъпки градината, за да откъсне изсъхналите листи на висящата бегония.

— Очаквате с нетърпение да чуете нещо пикантно, нали? — подхвърли безгрижно, като нарочно се бавеше с отговора. — След всички тези хитроумни машинации и номера, който ми скроихте с пътуването?

— Беше справедливо — трябваше да се погрижим за теб по същия начин, по който ти се погрижи за нас! — оправда се Диърдри.

Лиа се присъедини към нея:

— Нали разбираш, ти си го беше заслужила и то съвсем достойно!

— С твоите камъни — този път по твоята глава!

— Lex talionis! — Виктория се обърна и повдигна вежди в недоумение. Лиа преведе: — Правилото на отплатата. Само че в нашия случай — с възможно най-добри намерения! — замълча, след което продължи: — И така. Очакваме да чуем дали усилията ни са дали добър резултат?

Виктория дълго време се колеба с отговора. Изгледа последователно Лиа и Диърдри, след което им се усмихна дяволито:

— Знаете, че никога няма да се омъжа повторно! — каза предизвикателно тя.

— Да, знаем. И все пак? — потвърди Диърдри.

— Е, трябва да призная — Самсон бе изключително внимателен и…

— И? — Лиа затаи дъх.

— Решихме да се върнем отново в Коста Рика следващото лято, за да установим със сигурност дали съкровището съществува наистина. Ной и Шей не проявиха особен ентусиазъм — обхванала ги е манията да ходят в някакъв нормандски замък. Така че, вероятно ще ни се наложи да сформираме нова група. Междувременно, Самсон има намерение да направи малко пътешествие с велосипед из Райнленд и ме покани да го придружа, ако искам.

— Откъде намира толкова свободно време? — почуди се Диърдри. — Нали преподава в университета?

— Студентските ваканции, миличка, са доста по-дълги — каза Виктория и погледът й блесна. Добави, като леко се изчерви: — Освен това, през събота и неделя също могат да се правят най-различни неща. И то наистина изключително интересни и забавни — обърна се с гръб към своите две по-млади приятелки и започна да къса със замислени движения изсъхналите клонки на малко храстче кучешки дрян. — Мисля да попътувам с колата на север през следващия месец. Природата там е толкова красива през този период на годината, а освен това Самсон ме покани в къщата си в Хановер — казва, че прави страхотно ябълково вино. Теоретично погледнато, подобно занимание е сигурно убийствено досадно. От друга страна, на теория професорите по латински също се смята, че са страшно досадни. Самсон обаче е истинско изключение — с него ни най-малко не е скучно. Така че май ще рискувам и с поканата за ябълковото вино…