Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Виктория Лесър (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Single Rose, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2009)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)

Издание:

Барбара Делински. Единствен цвят

ИК „Коломбина прес“, София, 1998

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-732-008-4

История

  1. — Добавяне

Пета глава

Шей съзнаваше, че Ной е прав. Не можеше вечно да се крие в каютата. Преди малко беше побягнала като петнадесетгодишна тийнейджърка, но просто не бе намерила сили да се пребори с усещането, което разтърсваше цялото й тяло. Ной стоеше толкова близо до нея, почти гол и предизвикателно възбуждащ, че физическото привличане бе просто неудържимо. А това я плашеше до сълзи.

Пренебрегващ всички установени норми на поведение, безочлив, импулсивен и без задръжки — Ной се държеше точно като онези хора, които Шей обикновено се стараеше да избягва. Какво се криеше зад това държане обаче оставаше загадка. В действителност, тя не знаеше почти нищо за него — какво работи, дали има по-сериозна връзка с жена, какви бяха вълненията, тревогите, истинските му мисли и чувства. Опитваше се да го определи веднъж завинаги като просто още един нагъл грубиян, но нещо все й пречеше да произнесе окончателната присъда. Объркваше се, когато го виждаше колко мило се държи с Виктория и колко силна и искрена привързаност проявява към чичо си. Нещо интуитивно й подсказваше, че зад подобно поведение се крие друг човек.

И така, седеше си тук самичка, с насълзени очи и влажни длани, разтреперана като някоя хлапачка след първата й среща. Усмихна се леко — дали всъщност не изпитваше онзи вид юношески преживявания, които едно време бе пропуснала? Още съвсем млада тя вече се бе чувствала като голям, зрял човек. Порастването при нея бе станало толкова бързо, че дори не бе усетила истински болките на растежа. Е, сега спокойно можеше да използва този термин, за да опише начина, по който се чувстваше в момента. Съзнаваше, че насила бе принуждавана да преосмисли своите нужди, желания, ценностната си система — труден и болезнен процес.

Нищо обаче нямаше да постигне, ако стоеше в тази каюта. В края на краищата, не беше тийнейджърка, че да си позволи лукса да се самосъжалява цял ден. Най-разумният ход, който трябваше да предприеме, бе да се вземе в ръце и да се присъедини към останалите горе на палубата. Само така можеше да възстанови себеуважението си, а с течение на времето щеше да се опита да си изясни постепенно нещата.

Сложи си бански костюм, разпусна и среса косата си, след което я върза високо на опашка, наплиска лицето си с вода, облече къса плажна рокличка, която се връзваше през кръста и напусна каютата.

Завари Ной в салона, разположил се удобно в един стол — вероятно я чакаше. Тя се спря на прага и го изгледа колебливо. Не се чу никакъв коментар по отношение на настоящето й облекло, не се спомена нито дума за голите й крака или за косата й. Всъщност, той явно също се чувстваше неловко, което й вдъхна известна увереност.

— Не спомена ли нещо за плуване? — подхвърли Шей тихо.

В продължение на около минута Ной остана неподвижен, а лицето му изразяваше противоречиви чувства на обърканост, надежда, нерешителност.

— Съгласна ли си? — попита предпазливо.

Тя кимна.

В погледа му се прокрадва познатият дяволит блясък. Усмихнат, той каза:

— Виждам, че си готова. Изчакай ме само миг да си сложа някакви бански и отиваме.

— А платната?

— Помоли Самсон да ги спусне. Ще се зарадва на предложението — обожава да плува! Подсети Виктория също да се приготви. Нали и тя искаше да дойде.

Вратата на каютата му се затвори зад него. Шей постоя, загледана натам в продължение на няколко мига, след което тихо прекоси салона и се заизкачва нагоре по стълбичката. Опитваше се да разбере защо бе толкова смутен и нерешителен преди малко и какво правеше, седнал самичък в салона. За първи път го виждаше такъв и дори не бе подозирала за съществуването на подобна страна от характера му, нямаща нищо общо с типичните му прояви на нахалство, самодоволство и безочливост. Не беше се опитвал да я дразни и дори когато бе възвърнал самоувереността си, се бе държал различно и много по-дружелюбно, даже отстъпчиво. Ако само можеше да разбере какви мисли го вълнуваха…

Ной провеси една въжена стълба през кърмата и покани Шей да се спусне първа. Тя слезе до средата и скочи. В мига, в който се гмурна във водата, осъзна колко различно се чувства в сравнение с преди малко, когато бе имала усещането, че е потънала в пот и мръсотия от горещината. Заля я вълна от въодушевление и бодрост.

Гмурна се отново и когато изплува, отметна радостно глава назад и се разсмя. Отвори очи точно навреме, за да види как Ной, се задържа за секунда в равновесно положение, стъпил върху перилото и веднага след това, се хвърля в идеална дъга нагоре и после надолу като стрела, плавно разцепвайки вълните. Изчака го да се появи на повърхността, като плискаше с ръце, изпълнена с неповторимото усещане за лекота и безгрижие.

— Не беше зле — подхвърли като комплимент за скока му.

— При теб също — отвърна той, мислейки си обаче за щастливия й, усмихнат вид сега. После се отдалечи, като загребваше равномерно вода със силни движения, заобикаляйки кърмата на „Златно ехо“ и преминавайки покрай десния й борд. Шей го последва, но по-бавно, настигайки го при носа, където Ной я изчакваше, преди да се върнат назад покрай другата страна на платноходката. След като завършиха обиколката, той се обърна към нея и подхвърли усмихнато:

— Добра плувкиня си. Дали няма някаква тайна в това, че си с цял бански, покриващ почти напълно тялото ти? Вероятно под него се крие някакво съоръжение за по-лесно придвижване във водата?

Шей завъртя очи в престорено възмущение.

— Петнадесет минути!

— Какво петнадесет минути?

— Толкова ти е рекордното време, което можеш да издържиш, без да подхвърлиш някоя хаплива забележка! Сега пък се зае с банския ми, като не успя нищо друго да измислиш! Е, мога да те уверя, че той си е напълно в ред! — всъщност, Шей бе платила огромна сума за него, тъй като бе от последната колекция на известен дизайнер.

Ной се потопи изцяло във водата и остана така около минута, след което рязко изскочи навън, отмятайки коса назад и хвърляйки хладни пръски наоколо.

— Надявах се, че ще си с бикини, за да видя повече от тялото ти.

— Много съжалявам! — отвърна тя, като се обърна и заплува.

Само след миг вече я беше настигнал.

— Съжаляваш ли? Как пък не! Доставя ти някакво перверзно удоволствие да ме дразниш по този начин!

— Я виж ти кой го казва!

— Но ти си толкова податлива на заяждане, че просто не мога да се спра — защити се Ной с игрив блясък в погледа. — Веднага се докачаш!

— Повече няма да е така, уверявам те! — отсече тя и заплува обратно.

Само с един замах Ной преодоля за миг разстоянието между тях.

— Искаш ли да проверим?

— Защо не? — обърна се настрана, повдигайки леко брадичка така, че да изглежда спокойна и невъзмутима. Позата й бе малко абсурдна, тъй като същевременно движеше непрекъснато ръцете и краката си, за да се задържи на повърхността.

Внезапно Ной се гмурна под вода. Шей зачака. След малко хвърли кос поглед към мястото, където беше изчезнал и продължи да стои в очакване всеки миг да я дръпне за глезена. Нищо подобно не се случи и тя се огледа.

Не се виждаше и следа от Ной. Никакви мехурчета. Нищо, освен лекото набраздяване на морската повърхност от слабото вълнение.

Усети наченки на безпокойство и заплува в кръг. Не го видя никъде и, вече сериозно разтревожена, се гмурна на свой ред. Нищо!

— Ной! — провикна се, след като изплува отново на повърхността. — Ной, къде си?

— Някакъв проблем ли има, Шей? — главата на Самсон се появи над перилото на кърмата.

Усещаше сърцето си да бие с бясна скорост.

— Ной изчезна! Гмурна се и вече сума ти време го няма никакъв!

Самсон кимна с глава в посока към другата страна на яхтата.

— Защо не провериш там? — предложи й и веднага се скри. Младата жена заплува с шеметна бързина и за отрицателно време успя да заобиколи кърмата и да премине от другата страна, където веднага забеляза Ной. Лежеше по гръб във водата, затворил очи и се наслаждаваше на слънчевите лъчи.

— Глупак такъв! Знаеш ли как ме изплаши! — изкрещя вън от себе си Шей, като заудря с яростни движения по водата, заливайки го целия и нарушавайки самодоволното му безгрижие. Той заплува към нея, въртейки глава ту на едната, ту на другата страна, опитвайки се да предпази очите си от пръските. В следващия миг успя да я хване здраво през кръста и да я придърпа към себе си, принуждавайки я да прекрати водната атака.

— Виждаш ли? — подхвърли със злорада усмивка. — Опитът успя!

— Абсолютна идиотщина от твоя страна! — извика Шей, все още цялата разтреперана, като го разтърси за раменете. — И адски безотговорно! Ами ако наистина нещо ти се беше случило? Не съм се тренирала да спасявам удавници, така че нямаше да мога да ти помогна! Самата аз можеше да пострадам, не се ли замисли? Ако се бях гмурнала да те търся и не успеех да изляза навреме на повърхността, ти щеше да си лежиш спокойно тука, чак от другата страна на яхтата и да се забавляваш с тъпите си номера, без въобще да разбереш, че в този миг аз се давя!

— Самсон те наблюдаваше!

— Това няма нищо общо! Имай предвид, че следващия път дори няма да си направя труда да те търся — присви очи тя. — Нали знаеш приказката за лъжливото овчарче?

— Да, но аз не съм някой хлапак!

Шей само изсумтя пренебрежително. Тогава усети как Ной я стисва още по-здраво.

— Кръстосай краката си около кръста ми — изкомандва той.

— Ти майтап ли си правиш?

— Не се бой — ще задържа и двама ни на повърхността.

— Нямам ти доверие.

— Не, нямаш доверие на себе си.

Прав беше.

— Нищо подобно. Грешиш.

— Така ли мислиш? — изкриви устни младият мъж в насмешлива гримаса. — Не искаш да го направиш, защото се страхуваш, че така ще се допреш до моя… Хей, престани веднага!

Шей беше открила, че Ной има гъдел и то тъкмо навреме. Само за миг се освободи от хватката му след кратко боричкане под вода и когато отново изплува на повърхността, той вече я очакваше. Последва обичайната шумна и лудешка битка във вода, прекъсната от виковете на Самсон:

— Деца, деца! Хайде, стига вече!

Погледнаха нагоре и разбушувалите се покрай тях вълни постепенно се уталожиха.

— Време е за баня! — поясни чичото, внимателно спускайки през борда малка плетена кошница, в която имаше сапун и шампоан за коса.

Шей и Ной се спогледаха.

— Да не би да иска да ни намекне нещо? — попита я той.

— Май да. Колко тактично от негова страна.

Ной сбърчи нос.

— Толкова ли е лоша миризмата ми вече?

— А моята?

— Сигурно просто не можем да се усетим един друг.

— Е, чак пък толкова!

— Явно е така — намръщи се отново Ной. — А се къпах едва преди три дни!

— Цели три дни! Отвратително!

— Същото се отнася и за теб! — отхвърли обвинението той с широко отворени от престорено възмущение очи. — Не вярвам да си по-чиста!

— Не е вярно! При мен са минали само два дни, а освен това…

— Е, какво решавате? — чу се отново гласът на Самсон над тях. — И на нас с Виктория страшно ни се къпе в морето, но няма да влезем преди вие двамата да сте излезли!

Шей изгледа племенникът му ужасена.

— Толкова ли е лошо положението, че не искат да са близо до нас дори и във водата?

Ной се изкикоти и заплува към кошницата.

— Не, Шей, става въпрос за сигурността ни — на яхтата винаги трябва да има поне един човек, а тъй като на никого не му се плува сам, разумно е да се разделим на двойки — извади от кошницата светложълто пластмасово шише и изстиска солидно количество от течния сапун върху дланта си, разнасяйки го по ръцете, раменете и врата си.

— „Джой“ ли е? — попита го Шей, когато доплува по-наблизо.

— Да. Един от малкото, който се пени в солена вода — отвърна Ной, като й подхвърли шишенцето и започна да се търка, за да й докаже. — Хайде, давай. Върши работа.

Младата жена последва примера му и придържайки се на повърхността, като непрестанно движеше краката си, тя също бързо насапуниса ръцете, раменете и врата си. След малко Ной взе отново поставеното обратно от Шей в кошницата шише и продължи да се къпе, но вече застанал при ватерлинията.

През това време Шей успя да изплакне ръцете си.

— Реших да се измия и по-надолу. Гърдите и така нататък — в очите му проблясваше игриво пламъче. — А ти? Няма ли да го направиш?

— И дотам ще стигна — успя да отвърне тя, но се чувстваше някак притеснена. Хвърли тайно поглед нагоре и с облекчение установи, че над перилото нямаше и следа от Самсон.

— Ще ти трябва още сапун — подметна Ной, посочвайки с глава към кошницата.

Шей взе за втори път шишенцето, изстиска малко от течността върху дланта си и постави бутилката обратно, след което втренчи поглед в сапуна, питайки се как да действа.

— Не се обръщай с гръб. Искам да гледам — чу се гласът на племенника.

— О, не се и съмнявам!

— Хайде, застанали сме в сянката на яхтата. Никой не може да те види — водата тук е прекалено тъмна!

Шей не се притесняваше от това, което Ной щеше да види, а от нещата, които можеше да си представи. Самата тя съзнаваше, че въображението й бе започнало да работи и да реди картини, докато в сянката срещу нея младият мъж извиваше рамене и се движеше по начин, който явно подсказваше, макар ръцете му да не се виждаха, че в момента сапунисва якия си, добре оформен гръден кош, а вероятно и други части на тялото си по-надолу.

— По-добре да побързаш, Шей. Самсон няма да ни чака вечно.

— Добре де!

Припряно, тя разтърка длани и пъхна ръце под банския си костюм.

— Съветвам те да смъкнеш банския си. Ще ти бъде по-лесно, а е и по-резултатно.

— Всичко е наред, благодаря — насочила поглед встрани, тя насапуниса възможно най-бързо гърдите си.

— Гледай към мен — нежно я изкомандва Ной.

Шей понечи да го изгледа смразяващо, но в мига, в който очите й срещнаха неговите, тя повече не успя да ги отмести. Сега те изразяваха нещо съвсем различно от леденото, високомерно отношение, което тя първоначално целеше да прояви — в този миг очите й отразяваха същата страст и желание, които се четяха и в неговите. Страст неочаквана, всепоглъщаща, изгаряща. Делеше ги не повече от една ръка разстояние, което в огромния океан се равняваше на почти интимна близост.

Шей сапунисваше с бързи, кръгови движения шията и гърдите си, докато в същото време Ной бавно търкаше широката си гръд. Това караше младата жена да изпитва усещането, че всъщност я докосват неговите пръсти, възбуждайки всеки милиметър от нея. Същевременно, сякаш тя плъзгаше длан не по своята кожа, а по неговата гладка, мускулеста плът. Когато ръцете на Ной се насочиха към долната част на гърба, Шей последва движенията му, като чувстваше как тръпките по тялото й се усилват, преминавайки по цялото протежение на гръбнака и концентрирайки се в туптящо кълбо в слабините й.

С полуотворени устни, тя си пое рязко дъх, а в същото време краката й продължаваха по рефлекс да се движат като ножица във водата. Усещаше, че вече е напълно във властта на Ной, изцяло омагьосана от неговите тъмни и блестящи като въглен очи и в плен на собственото си развихрило се въображение.

По сведените му рамене разбра, че той вече се сапунисваше отпред и ръцете му постепенно се спускаха все по-надолу. Едва успя да преглътне буцата, заседнала в гърлото й, но сякаш свързана по някакъв начин с него, тя повтаряше огледално жестовете му — нейните длани също започнаха да слизат все по-надолу и по-надолу.

Погледът на Ной не й позволяваше да откъсне очи от него — не бе насмешлив, но не бе и стеснителен. Дори и за миг не го сведе към нежната, едва докосвана от вълните, повърхност на океана, който се издигаше и се спускаше в пълна хармония с движенията на телата им, подобно на настойник, приучващ ги как да се слеят с неговия спокоен ритъм, залюлени в ласките му.

Те обаче не се нуждаеха от ласките на океана. Шей чувстваше как цялото й тяло трепери и си представяше как тези вибрации се предават през водата и достигат до Ной. Той, от свята страна, усещаше и най-малкия мускул стегнат на кълбо в порив да освободи напиращата и съзнателно сдържана страст.

Затвори очи и в миг магията изчезна, оставяйки ръцете им да се съединят и да придърпат телата им едно към друго в неистово желание. Преплели крака, те се задържаха с едно общо движение във водата и трябваше да измине цяла минута, преди най-сетне Ной да проговори.

— Сигурно си истинска фурия, когато правиш любов — каза дрезгаво, като се усмихваше на себе си. — Хайде, ела насам!

Шей поклати рязко глава няколко пъти.

— Искам само да измия косата ти!

— Не е необходимо!

Ной тъкмо се опитваше да извади шампоана от кошницата, когато над тях се чу гласът на Виктория:

— Още ли не сте готови вие двамата?

— Ей сега идваме! — провикна се смутено Шей в отговор. Понечи да се насочи към подвижната стълба, но с едно нежно дръпване отзад за кората, Ной я привлече обратно към себе си. Тя не успя да се възпротиви, тъй като течението я понесе в същата посока. Усети как пръстите му внимателно разхлабват ластика, пристягащ косата й.

— Моля те, Ной! Недей!

— Достави ми поне това удоволствие, след като преди малко ми отказа другото! — прошепна й той в ухото.

— Нищо не съм ти отказвала!

— Да, но не ми даде това, за което истински копнеех…

Шей нямаше никакво желание да зачекват отново същата тема, затова се обърна с лице към Ной и приближи обърнатата си нагоре длан.

— Малко шампоан?

— Веднага! — отвърна й и моментално изля течността от ръката си върху нейната глава, разтърквайки я енергично.

— Не, не! Мога и сама! — запротестира Шей, стиснала здраво очи.

— Вече е твърде късно — изсмя се той в отговор, след което неочаквано се поколеба. — Никога преди не съм мил косата на жена. Действам ли по правилата?

Пръстите му работеха бързо и сръчно, като не оставяха нито един кичур извън облака сапунени мехури, масажираха скалпа й, стимулирайки нервните окончания дори там, където Шей никога преди не бе предполагала, че кожата на главата й може да бъде толкова чувствителна. Дали действаше по правилата? Кога го беше правил?

Тя се напрягаше да измисли какво да каже, но не успяваше — сякаш пръстите му бяха проникнали през черепа и разбъркваха ума й. Все още стоеше със затворени очи, но вече изцяло потопена в усещане на неповторимо блаженство. Бе навела глава леко назад, докато Ной разтъркваше косата над челото й, без да си дава сметка, че гърдите й се докосваха до неговите, а краката й неусетно се бяха обвили около неговите бедра. Така тя изцяло бе прехвърлила тежестта си върху него, но не можеше да обърне внимание на тези дребни детайли, когато всяка част от тялото й тръпнеше в чувствена наслада.

Внезапно Ной спря да търка главата й, обхвана лицето й с две ръце и я целуна по челото. Каза със странно удебелен глас:

— Май идеята всъщност не бе толкова сполучлива. По-добре се изплакни сама, докато аз измия моята коса. Може и да разполагаме с още време, но самоконтролът ми е на изчерпване.

Шей отвори изненадано очи и в следващия миг ги разшири в истинско изумление, когато осъзна как се бе обвила около Ной.

— О, Боже! — прошепна и бързо се дръпна назад. Загребвайки хаотично вода, тя заплува настрани.

— Много си развратна, момиченце! — подкачи я Ной, като изля шампоана направо върху главата си.

Шей се гмурна и разтърси коси, за да ги измие от сапуна. Когато изплува отново на повърхността, видя Ной да се търка яростно, като същевременно й се усмихваше дяволито.

— Развратничка и подигравчия! Това сме с теб!

— Не, ти си нещо повече! Можеш да поквариш всекиго!

— Аз ли? Та нали само се опитвах да те поизмия! Ти си тази, която ме провокираш през цялото време!

Шей го изгледа ядно, докато разресваше с пръсти косите си, наклонила глава встрани.

— Ето как точно ще изглеждаш след десет години, Ной! Със сбръчкано лице и изцяло побеляла коса — тя се наведе на другата страна и продължи да изплаква дългите, си гъсти кичури. — Тогава нито една жена няма да иска дори да те погледне!

— Значи да действам, докато не е станало късно — това ли ме съветваш? Може би трябва да си направя и застраховка! — на свой ред, Ной също се гмурна под вода, за да отмие шампоана.

— Предполагам, че ще ти се наложи да плащаш доста големи вноски — подхвърли Шей, щом го видя да се появява на повърхността.

— Готова ли си тогава да ми продадеш някоя застрахователна полица?

— На теб ли? Да не съм луда! — насочи се към подвижната стълба и добави: — Като те знам какъв си лукав и подъл… съблазнител на невинни девойки.

Ной я настигна, когато бе стъпила на второто стъпало и обви здраво бедрата й с една ръка. Не каза нищо, докато накрая тя не го погледна и тогава тихо и без никаква следа от насмешка прошепна:

— А ти невинна ли си?

Шей знаеше, че може да интерпретира въпроса по няколко начина, но, ако беше искрена, отговорът на всички щеше да бъде един и същ. Без съмнение, носеше вина по отношение на случилото се преди малко, защото никой не я бе карал насила да обвива краката си около него. Същото важеше и за предишната нощ — беше подивяла от възбуда в прегръдките му, но нима той я бе принудил? Най-малкото пък бе невинна в широкия смисъл на думата: бе загубила девствеността си на половината на сегашната си възраст.

Не каза нищо, но натъженият й поглед бе достатъчно красноречив отговор. Ной вече оказваше огромно влияние върху й и това я плашеше. Силата му щеше да нарасне, ако узнаеше колко далеч от невинността бе тя.

Погледът му се спусна надолу — по блесналите от лъчите на слънцето мокри рамене и изящния гръб, та чак до долния ръб на банските й. Неговата ръка последва движението на погледа му, като се приплъзна по стегнатия задник и обви бедрата й. После леко я побутна нагоре и тя се изкачи, прекоси палубата и побърза да стигне до носа на яхтата, защото знаеше, че Ной ще остане на кърмата, за да пази Самсон и Виктория, докато се къпят.

Нуждаеше се да остане малко сама. Миналото тежеше на душата й и тя нямаше никакво желание за разговор.

Още на тринадесет бе започнала да се бунтува срещу деспотичния характер на баща си и еснафските привички на майка си, които започваха да потискат нейната юношеска енергия и естествени стремежи. До този момент бе водила спокоен живот с неизменен, от нищо ненарушаван ритъм, заключаващ се в редовното ходене на училище и църква. Неочаквано бързо бе израснала от червенокосо хлапе в красива и привлекателна девойка и даже ако самата тя бе пропуснала да го забележи в началото, красноречивите мъжки погледи, които я проследяваха навсякъде, бяха достатъчно доказателство. В тях тя виждаше нещо вълнуващо, непознато, нещо, което никога преди не бе изпитвала и което сега я изпълваше с нов живот и с нови очаквания. Тези погледи я подхранваха и възвръщаха самочувствието й, тъй като бяха съвсем различни от предишното пренебрежително отношение към малкото момиченце. Баща й бе обикновен работник във фабрика и макар да се трудеше усилено, социалната класа, към която семейство Бърк се числяха с неохота, принадлежеше към най-бедната част от обществото. Дейвид Бърк се гордееше, че бе успял да събере пари и да закупи малката къщичка с две спални, в която живееха, защото това поне в някаква степен ги издигаше малко над средното ниво в квартала. Държавните училища обаче не бяха строени на квартален или класов принцип и поради тази причина в класа си Шей и Шанън имаха съученици с далеч по-привилегировано положение.

Ето защо, фактът, че привличаше вниманието на най-известните момчета в училище, бе сериозно постижение за Шей, тъй като й предоставяше за пръв път възможността да се съревновава с по-богатите си съученички, на които винаги бе завиждала. За пръв път й се откриваше шанс да изживее нещо по-свободно, по-весело и по-безгрижно — до момента приоритет единствено на тези момичета, навлизайки в тяхната действителност като гост на момчетата, за които те толкова силно и тайно копнееха.

По принцип, Ан Бърк нямаше намерение да се противопоставя на подобен интерес към дъщеря й. Макар да боготвореше своя съпруг и да се чувстваше напълно удовлетворена от начина си на живот, тя си даваше сметка колко повече бе постигнала нейната сестра Виктория, омъжвайки се за Артър Лесър и нямаше да има нищо против, ако Шей също успееше да се издигне по обществената стълбица. При все това бе сериозно притеснена от факта, че дъщеря й бе едва на тринадесет, а момчетата, които я заглеждаха и по които си падаше — на по шестнадесет, седемнадесет години — една определено опасна възраст, когато младите хора търсеха възбуждащи преживявания, и тя се страхуваше Шей да не бъде използвана. По тази причина ограничи максимално социалния й живот, а когато срещаше съпротива от нейна страна, се обръщаше към съпруга си, който прибягваше до далеч по-категорични мерки.

Години по-късно Шей си мислеше, че вероятно ако родителите й бяха проявили малко повече гъвкавост и разбиране, биха постигнали и повече послушание. А може би ако тя ги бе слушала повече, те щяха да се отнасят към нея с по-голямо разбиране. Така или иначе, когато навърши петнадесет години, между нея и тях вече съществуваше абсолютна пропаст. Не можеше да понася лъжеморалността и ограничеността им и при всеки удобен случай се стараеше да покаже пренебрежителното си отношение. Така например, веднъж тайно отиде на парти в къщата на Джим и Данфорт, като ги излъга, че ще чете в библиотеката. Друг път избяга от училище, за да се повози с новия мустанг на Брет Хейгън, подарен от родителите му за осемнадесетия му рожден ден. Веднъж пък излъга в къщи, че ще гледа бебето на някакви хора, като всъщност единственото живо същество, освен нея и Александър Бигълоу, с когото имаше среща, бе неговото куче.

Три дни преди да навърши шестнадесет, Шей прави любов с Бен Паркър на пода в избата за вино на родителите му. Знаеше съвсем ясно какво прави и защо го прави. Бе позволила на Бен да отнеме девствеността й, защото й се струваше забавно, вълнуващо и рисковано — а и защото бе последното нещо, което техните можеха да допуснат да й се случи. Беше решила да бъде вярна на себе си. Родителите й можеха да се задоволяват със съществуването, което водеха, но тя се бунтуваше срещу предразсъдъците за самоограничаване, отговорност и тежък труд, които се опитваха да й налагат. Почувства се свободна и щастлива, откривайки, че може да има съвсем различен живот и то без никой в къщи да разбере.

Така изкара гимназията. Бе достатъчно интелигентна, за да поддържа сравнително висок успех без кой знае какви усилия, тъй като и без това не прекарваше много време в училище. Непрестанно се караше с родителите си, което бе безкрайно изнервящо и досадно, докато в един момент комуникацията с тях стана практически невъзможна. Това обаче не притесняваше Шей. Бе наясно какво иска да постигне и винаги успяваше да го направи. Кандидатства в Ню Йоркския университет и бе приета със стипендия. Най-сетне настъпи мигът да избяга от вечно следящите я погледи на нейните родители.

Ню Йорк се оказа точно толкова интересен и забавен град, колкото бе очаквала. Училището й харесваше, но най-много се радваше на свободата си и на шанса да се среща с най-различни хора. Обожаваше леля си Виктория, с която се виждаше често. Сега Шей си даваше сметка, че тази привързаност бе продиктувана най-вече от нуждата й да има наистина близък човек, макар по онова време да си мислеше, че харесва Виктория, защото тя я разбираше така, както родителите й никога не бяха успели.

Виктория бе толкова различна от сестра си Ан, колкото слънцето е от луната. Докато Ан бе предпочела по-отъпкания и по-обикновен маршрут в живота, Виктория пое по по-трудните и неотъпкани пътеки, които в края на краищата я отведоха до много по-големи красоти и щастие. Това, по което си приличаха, бе общата им привързаност към съпрузите им, но тъй като всяка се бе омъжила за човек, отговарящ на нейните собствени вкусове, с течение на времето, различията между двете се бяха засилили.

Шей се идентифицираше с Виктория. Не че копнееше чак толкова да бъде богата: никога не бе обръщала особено внимание на богатството, но авантюрите и приключенията винаги бяха разпалвали кръвта й. За разлика от нея обаче Виктория правеше нещо, действаше в съответствие с импулсите си и никога не отлагаше реализирането на хрумванията си за някой друг ден. А когато деликатно се опитваше да посъветва Шей да проявява повече умереност и да бъде по-предпазлива, момичето го отдаваше на чувството й за сестринска лоялност към Ан.

Въпреки приятелските предупреждения на леля й, Шей се забавляваше лудо. През февруари от първата година на следването си двамата с Греъм Хок отидоха до Ню Орлиънс на автостоп за карнавала преди началото на Великите Пости. Когато дойде ваканцията, с още петима приятели наеха къща в Провинстаун, като всички си изкарваха парите, работейки в местни ресторанти. Като второкурсничка Шей прекарваше по-голямата част от времето си в апартамента на последната й любов Джош Милграм, който бе достатъчно богат, за да си позволи да не живее в студентските общежития. Джош завършваше философия и при него имаше непрекъснат наплив от приятели — повечето от тях доста екстравагантни, но очарователни.

Лятото преди третата си година Шей прекара във Вашингтон, където продаваше компютърна техника към някаква фирма. Назначиха я само след едно-единствено интервю, на което обаче бе демонстрирала както умения по отношение работата с компютри, така и способност да продава самата себе си. Обожаваше Вашингтон. С още двама нейни състуденти наеха общо апартамент, а работните й часове бяха точно фиксирани, така че й оставаше достатъчно време за забавления.

Именно през това лято към нея се присъедини и сестра й, което я направи безкрайно щастлива. Шей винаги бе имала усещането, че Шанън се задушава в еснафската, ограничена атмосфера на техния дом и неведнъж я бе подтиквала да последва примера й и да се измъкне оттам. Едва сега обаче и то посредством една лятна програма за гимназисти, провеждана към Американския университет, Шенън бе получила възможност да последва съвета й.

Горда със сестра си, Шей веднага я представи на всичките си приятели. В края на лятото, когато Шанън си замина обратно при родителите им, Шей я изпрати на гарата, уверена, че прекараната ваканция й се е отразила добре, събуждайки я за един нов, изпълнен с удоволствия и забавления живот.

Шей изкара третата година в университета със същото интензивно, купонджийско темпо, като последователно ходи с Том, Питър и Джийн, но истинското забавление настъпи в последния курс от следването, когато се запозна с Андре. Всъщност, той се казваше Андрю, но бе решил, че това име е прекалено обикновено и неподходящо за неговата артистична натура. Андре бе вечният студент по живопис. Имаше малко таванче в Сохо, където Шей прекарваше повече от времето си и което бе посещавано от несекващ поток приятели и последователи — непрекъснато се появяваше някоя нова, странна птица, внасяща поредната порция екстравагантност. Шей и Андре бяха гаджета, но във възможно най-свободния смисъл на думата. Андре бе далеч от всякакви стремежи да я притежава само за себе си, а тя, от своя страна, не се чувстваше кой знае колко обвързана с него. Обожаваше го заради неговата ексцентричност и непредсказуемост — стилът му на рисуване бе също толкова еклектичен, колкото и начинът, по който правеше любов.

Същевременно, Шей обожаваше и дръзкото, безочливо поведение на Кристофър, дивото въображение на Джамал и невероятната липса на уважение към каквото и да било на Стефан.

В личния си живот бе тръгнала по острието на бръснача, макар по онова време да не го съзнаваше. Когато завърши университета, започна работа в компютърния отдел на една застрахователна компания. Приятелите й се подиграваха, че се занимава с нещо толкова еднообразно и отегчително, но Шей само се изсмиваше, дръпваше си от нечия лула, която й бе най-подръка и се хвърляше устремно към поредното щуро приключение, за да покаже на всички към какво я тегли сърцето.

Близо година след като се дипломира, когато все още живееше на таванчето при Андре и множеството му приятели, вестта за разпуснатия й живот достигна до нейните родители.

 

 

— Фройлан?

Шей вдигна стреснато глава и мислите й стремглаво се насочиха към настоящето. Видя пред себе си Самсон, облечен в черен смокинг, върху който си бе вързал през кръста бяла кухненска престилка, стигаща му до под колената.

— Мога ли да ви предложа да се присъедините към нас за вечеря? Масата е сложена — моля, не ни отказвайте.

Този път поканата бе произнесена на немски и на Шей й трябваше около минута, за да осъзнае за какво става дума. Тя не разбираше немски, но прецедентът предишната вечер, както и видът на Виктория и Ной, които се суетяха около сложената отново на палубата масичка, бяха достатъчни като информация.

Нямаше представа колко време бе прекарала така, потънала в мисли — може би час, може би повече — но беше доволна от възможността да остане сама за малко, необезпокоявана от никого. Сега се усмихна на Самсон, пое подадената му ръка и едва когато се изправи осъзна, че все още бе с банския си.

— Ще отида само да се преоблека — подхвърли притеснено.

— О, не, не е необходимо.

Шей обаче знаеше, че ще се навре право на вълка в устата, ако се появеше пред Ной така оскъдно облечена.

— Ще побързам.

Затича се надолу и когато влезе в каютата, веднага се отказа от официалния костюм, като навлече спортен гащеризон с къси крачоли. Вече бе тръгнала обратно, когато си даде сметка, че не е вързала косата си. Реши, че е прекалено късно да се връща и само я среса надве-натри с пръсти, отмятайки я после назад.

Вечерята се състоеше от печено говеждо в кисел сос, червено зеле и щрудел, както и силно ингелхаймско червено вино, което леко замая главата на Шей, помагайки й да превъзмогне както далечните спомени от миналото, така и съвсем реалното, наблюдаващо я, живо присъствие на Ной.

Всъщност, през цялото време той се държа удивително добре или поне така му се струваше на него. Не подхвърли никаква забележка за свободното падащата по раменете й коса, макар че умираше не просто да каже нещо, но направо да я докосне. Сега, измита и блестяща, тя му изглеждаше още по-гъста и прекрасна от преди, сякаш водата и вятърът бяха събудили истинския живот в нея. Ной си замълча и за усмивката, която тази вечер озаряваше лицето на Шей по-често от обикновено. Питаше се дали причината бе във виното или следобедното къпане в морето бе освободило напрежението в младата жена. Подозираше, че бе по-скоро второто, особено след разговора им накрая. От друга страна, Шей бе прекарала доста време сама на носа след това и Ной се чудеше дали по някакъв начин нейните мисли тогава не са спомогнали за настоящата очевидна промяна в настроението й.

Беше я наблюдавал, без тя да разбере, потънала в своя собствен свят. Дори сега, докато допиваха бутилката вино, Шей от време на време се отнасяше нанякъде и лицето й придобиваше далечно, спокойно, леко натъжено изражение — същото като онова, когато го бе погледнала на въжената стълба при въпроса му дали се чувства невинна.

Бе по-заинтригуван от всякога, но предпочиташе да изчака и да действа предпазливо. Слънцето вече залязваше и скоро щеше да настъпи нощта. Ако все още я владееше същото настроение, вероятно щеше да успее да научи нещо повече за нея без излишни спречквания.

След вечеря Шей се върна на предишното си място на носа на яхтата, като взе със себе си една възглавничка и макар да бе понесла и книга, дори не я отвори. Вместо това се облегна удобно на една мачта и се загледа в звездното небе.

На запад потъмняваха последните оранжеви отблясъци на отиващия си ден, а точно над главата й настъпващата нощ оцветяваше в пурпурно облаците. Цветовете постепенно ставаха все по-здрачни, докато в един миг и последните слънчеви лъчи не се изгубиха над хоризонта.

Шей си пое дълбоко въздух няколко пъти. Усещаше тялото си чисто и отпочинало и макар напрежението все още да не я бе напуснало съвсем, вече се чувстваше много по-спокойна и уравновесена. Имаше да мисли за много неща, но не и в този миг, когато можеше да се наслади на невероятната красота на карибската нощ.

Виктория стоеше при Самсон на кърмата. Без съмнение, двамата се харесваха и дълбоко в себе си Шей бе доволна. Техният домакин бе интересен и вълнуващ мъж, а освен това притежаваше стил и дух, които можеха да превърнат това пътуване, в истинско приключение за Виктория, дори и без пиратското съкровище, за което все още никой не говореше.

Шей измести възглавничката и се настани по гръб, като кръстоса изпънатите си крака, сгъна ръце на корема и затвори очи. „Колко различно от вкъщи е тук“, помисли си. Не можеше да си спомни кога за последен път бе лежала така отпусната и просто… бе слушала звуците на нощта. Та и какво можеше да чуе у дома си във Филаделфия? Шума на преминаващите превозни средства? Сирената на някоя полицейска кола или линейка? Смях, долетял от партито в съседния апартамент?

Такива неща тук нямаше. Вместо това — единствено тихият, ритмичен шепот на разбиващите се в яхтата вълни и слабото изплющяване на някое разлюляно от вятъра платно. Май трябваше да признае, че и търсенето на скрито съкровище може да предложи известно удоволствие.

Шей сбърчи леко чело. Спомни си думите на Ной, че съществуват различни видове съкровища. Явно бе прав. Всъщност, оказваше се прав за много неща. Оставаше й да определи за себе си какво съкровище тя самата търси. Добре платена, перспективна работа във Филаделфия? Напредък в кариерата? Или да се захване с друг вид, по-престижна дейност?

Усмихна се, като си помисли за спомените, развълнували я следобеда и си даде сметка, че животът й сега бе пълна антитеза на онзи отпреди седем, осем или девет години. Ако тогава някой й бе разкрил с какво ще се занимава за в бъдеще, сигурно би го сметнала за побъркан.

Но дори в онези дни, макар и без някакъв съзнателен план, Шей бе започнала търси начини да си осигури едно по-стабилно и сигурно съществуване. Дипломира се успешно и си намери работа в проспериращ и доходен бизнес. Може би интуицията й тогава й бе подсказвала правилните стъпки?

Въпросът обаче бе дали настоящият й стил на живот щеше да я задоволява и през следващите тридесет години. Ако отговорът бе положителен, питаше се тя, и ако наистина бе напълно удовлетворена от всичко, което правеше и което получаваше, защо тогава изпитваше това странно, мъчително усещане, когато Ной Ван Баар бе с нея? Може би и в този случай нейната интуиция искаше да й подскаже нещо?

Без да отваря очи, Шей инстинктивно се напрегна. Разбра, че той е някъде наблизо, макар да не го бе чула да приближава. Из въздуха витаеше някакво особено усещане за близост, проникващо в тялото й, сливащо се с мислите й, леко като ухание. Ной. С мириса на слънце и море, на мускус и мъж.

Младата жена отвори очи и срещна любопитния му поглед. Бе клекнал на не повече от една ръка разстояние и държеше прашен фенер, излъчващ бледа светлина.

— Не бях сигурен дали не си заспала.

— Не съм.

— Лежиш така от доста време.

Дори и сега тя не се помръдна — чувстваше се невероятно удобно.

— Какъв покой само!

Може би искаше да му намекне, че предпочита да се махне? Тъкмо се опитваше да реши този въпрос, когато го видя да се изправя, да окача фенера на бушприта и да се разполага по гръб на палубата до нея. Не се учуди, че не я попита дали е съгласна — не бе в негов стил. Поне й спестяваше труда от избора на решение…

Ной сложи ръка под главата си и въздъхна.

— Вече изминахме почти половината път. Като гледам облаците на изток, нищо чудно яхтата да издуе платна до краен предел.

— Облаци ли? — Шей погледна на изток. — Не виждам нищо подобно.

— Ммм. Няма нито луна, нито звезди.

— О, Боже! Ще има буря, така ли?

Ной повдигна рамене.

— Кой знае? Може само да завали или просто вятърът да се усили. Възможно е и да си остане спокойно, ако буреносните облаци се разсеят или тръгнат в друга посока. Времето в океана е капризно.

Шей се повдигна на лакти и го изгледа.

— Ти сигурно плаваш доста често, а?

— Напоследък не толкова много, но преди години — да. Самсон ме запали още като дете. Истината е, че няколко лета подред плавах на различни търговски платноходи по крайбрежието на Мейн.

— Изглежда е било много забавно!

— Наистина. Обожавам океана, особено когато е бурен. Мога да седя часове наред и да наблюдавам как вълните се блъскат в брега.

— Може би трябва да се преместиш да живееш някъде по-близо до океана, вместо във Вермонт.

— О, едва ли. Да наблюдаваш разбуненото море може да те вдъхнови и настрои творчески, но не носи отмора. А когато през уикенда напускам града, обикновено го правя, за да си почина.

— Градът? Имаш предвид Ню Йорк?

Ной кимна утвърдително.

— С какво се занимаваш всъщност?

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?

— А защо не?

— Това би ни сближило, а съм останал с впечатлението, че предпочиташ да ме държиш на възможно най-голяма дистанция.

— Вярно е, но при все това искам да ми разкажеш за работата си.

— И поради каква причина?

— Ами, от любопитство.

Ной обмисли за момент казаното от младата жена.

— Е, предполагам, че доводът ти не е по-лош от който и да било друг. Същевременно, си мисля — продължи с леко ироничен тон, накланяйки глава на една страна — колко хубаво би било, ако ми кажеше, че си променила решението и че изгаряш от желание да знаеш нещо повече за мъжа, който те кара да се разтреперваш в негово присъствие и че искаш — сниши глас Ной — да опознаеш душата му така, както вече започна да опознаваш тялото му.

Шей усети цялата да настръхва — бе благодарна, че фенерът служи по-скоро като предупреждение за преминаващите кораби, отколкото като осветление за тях двамата. Тъмнината бе единствената й защита — чувстваше се някак особено оголена пред Ной.

— Просто ми разкажи — промърмори, след което добави с по-закачлив тон: — Освен ако нямаш нещо за криене.

Ной очакваше да чуе именно това.

— Политически анкетьор съм за различни кандидати при избори.

— Политически…

— … анкетьор. Когато някой реши, че иска да се кандидатира за някакъв пост, той ме наема, за да следя посредством анкети и допитвания какъв е рейтингът му сред електората, т.е. как хората гледат на него.

— Много интересно — възкликна Шей с искрено любопитство.

— И аз мисля така. Всъщност, започнах с подобна дейност, но постепенно нещата, с които се занимавам, се разшириха и сега работата ми прилича по-скоро на „връзки с обществеността“.

— В какъв смисъл?

Окуражен от заинтригуваността на Шей, Ной започна да обяснява:

— Да вземем следния пример: Джон Доу идва при мен и ми казва, че смята да се кандидатира за някакъв пост. Тогава аз правя проучвания, преценявам какви са слабостите на неговия опонент и в какво се крие силата му, а също така правя анализ на електората. После с Доу се срещаме и заедно решаваме какъв да бъде имиджът, с който да се представя пред хората, с други думи, кое в неговата политическа платформа, а също и в личността му би се харесало на избирателите…

— Но това не е ли вид измама? Ако образът, с който се представя пред тези избиратели, е съобразен единствено с техните желания и очаквания, какво място заемат реалните му позиции? И не е ли това компромис със собствената му личност?

— В никакъв случай. Той не изменя на политическата и социалната си платформа, а само модифицира начина на представянето й. Ако се установи, че една или друга част от нея представлява по-голям интерес за електората, ние просто я измъкваме на преден план. Въпросът е този човек да спечели изборите — тогава той ще може свободно да действа по всички точки от предизборната си кампания.

— Хитро, макар и малко непочтено.

— Такива са правилата на играта. По същия начин действат и неговите опоненти, така че той няма друг избор. Особено по отношение на въпроси от по-личен характер.

— В смисъл?

— Ами — възраст, семейно положение, религия, етническа принадлежност, предишно участие в политиката. Пак ти казвам — работата е в това някои неща да се изтъкват, докато други минават в сянка, в зависимост от пристрастията на избирателите.

Шей се намръщи.

— Май професията ти не е много по-различна от тази на някой рекламен агент.

— Права си. Но именно рекламните агенти и медийните консултанти поемат по-нататък работата, като окончателно определят спецификата на самата предизборна кампания.

— И тук приключва твоето участие?

Ной поклати отрицателно глава.

— Анализите и проучванията продължават до самите избори, а понякога и след това. Разбира се, някои кандидати разполагат с повече финансови средства от други и ползват услугите ни за по-продължителен период.

Шей можеше да предположи кои са тези по-облагодетелствани кандидати и бе доста впечатлена.

— Предполагам, че това е от полза за теб — в противен случай работата би се ограничила само за през определени периоди, когато са политическите избори.

— О, не. Използвам „политически избори“ в най-широкия смисъл на думата. Ние се занимаваме също така и с анализи и проучвания за лобисти, обществени и нестопански организации, болници, агенции за недвижими имоти, образователни институции.

— Кого имаш предвид, като казваш „ние“?

— При мен работят близо деветдесет човека, а освен това разполагам и с още няколкостотин сътрудника.

— Но ти ръководиш агенцията като цяло?

— Да. Фактически аз я основах.

— И как започна?

— Посях семето и то покълна, макар и с доста грижи — в тона му се прокрадва известна интимност, което я накара да се изчерви. Ной обаче не продължи да говори, а се изправи, разтърка гърба си и отново зае предишното положение.

— Сигурно се чувстваш много горд.

— Така е.

— Вероятно обаче и работата ти е доста напрегната.

Ной кимна.

— Но пък напълно те удовлетворява, нали?

— Да — отговори, като се изправи отново, за да раздвижи мускулите на гърба и продължи с по детски сърдит тон: — Има още много неща да се оправят на тази лодка, за да стане наистина комфортна. Никога преди не съм виждал яхта с такива размери на палубата и без никакви шезлонги.

Шей едва успя да се сдържи да не се разсмее, припомняйки си разговора си с Виктория, когато пристигнаха на „Златно ехо“, чут и от Ной, който тогава й се бе подиграл по този повод.

— Нима платноходката не ти харесва? — попита го възможно най-мило тя.

Младият мъж усети насмешката в гласа й. Не можеше да подмине подобна забележка ненаказана — само след миг вече бе скъсил разстоянието между тях, привличайки я към себе си, така че гърбът й се опря в широките му гърди.