Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Виктория Лесър (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Single Rose, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,9 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
ganinka (2009)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)

Издание:

Барбара Делински. Единствен цвят

ИК „Коломбина прес“, София, 1998

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-732-008-4

История

  1. — Добавяне

Осма глава

Ной се събуди в осем часа сутринта на четвъртия ден от пътуването и дълго време лежа в леглото. Бе прекарал по-голямата част от нощта на палубата, вдигайки и намествайки платната, след като към един часа вятърът най-сетне се бе засилил. Легна си с надеждата, че ще спи до късно и ще си почине добре, но въпреки всичките си усилия дълго време не успя да пропъди образа на Шей от съзнанието си. Дори когато заспа, тя остана в съня му и присъствието й бе толкова осезаемо, както и в действителност.

Предишния ден при неочакваната им среща във водата, младата жена бе преживяла несъмнена промяна и то не само за един-единствен кратък миг. През останалата част от следобеда изглеждаше някак далечна и разсеяна, а вечерта я бе обхванало продължително замислено настроение.

Беше ли се отказала да му се противопоставя повече? Не съвсем. Ето, тази нощ не бе дошла при него на палубата да засвидетелства нежните си чувства към него и да поиска да правят любов. И все пак, очевидно поне бе приела да се изправи лице в лице с вътрешните си терзания, осъзнавайки, че те няма да изчезнат просто ей така, стига само да се старае да ги пренебрегва.

На Ной му се щеше да разбере от какво точно произлизаха тези нейни душевни терзания, но Шей старателно избягваше да говори по въпроса. А младият мъж не бе някой безчувствен глупак и знаеше кога да настоява, но също така и кога да замълчи. Освен това вече се чувстваше твърде силно привлечен към нея, за да я измъчва излишно.

В края на вечерта обаче Шей по собствена воля бе разкрила още нещо за себе си. Малко преди тя да отиде да си легне, Ной й предложи да поиграят на карти и тогава тя му спомена, че като дете често бе играла на белот със сестра си Шанън, тъй като това била една от малкото игри, които родителите им считали за безвредни. При тези си думи Шей се бе усмихнала пресилено и на подкачането от негова страна бе отвърнала, че баща й и майка й държали изключително много на доброто възпитание и спазването на моралните норми на поведение. На Ной му бе станало пределно ясно, че Шей им се бе противопоставяла, но, от друга страна, начинът, по който сега тя се държеше спрямо самата себе си, бе видимо също толкова строг и безкомпромисен, както и изискванията на родителите й към нея в детството и младостта й.

Нима никога не се бе разбунтувала, питаше се Ной, знаейки, че това бе доста обичаен начин за самоутвърждаване при децата на родители-потисници. Вероятно Шей някога наистина бе постъпила така и последствията може би са се оказали доста тежки, което е породило силно чувство на вина. Човек трудно успява да преодолее без допълнителни угризения дълбоко вкоренените от родителите представи за поведение и морал.

Шей бе пламенна, страстна жена — той не се съмняваше нито за миг. За това говореше и начинът, по който реагираше, сякаш пробудена за истински живот в малкото случаи, когато се бе престрашавала да свали защитната маска на равнодушна, хладна жена, за каквато се представяше пред него. Вътре в нея тлееше истински огън — въпросът бе дали щеше да му позволи да се разгори.

Ной обаче бе решен да не остави този огън да угасне безцелно, макар че за момента предпочиташе да изчака подходящото време за действие. Вече познаваше нейните слабости и знаеше, че е по-уязвима и податлива, когато се държеше мило и нежно с нея. Бе изпълнен с нетърпение, а освен това нежното, внимателно и възпитано поведение не бе най-типичното за него, или поне не бе сред най-силните черти на неговия характер. Но, от друга страна, досега никога не бе срещал жена като Шей, а и за пръв път усещаше толкова силно привличане и интерес към някого.

Трябваше, същевременно, да признае, че не му се струваше и толкова трудно и непосилно да проявява нежност и загриженост към Шей, колкото бе очаквал — във всеки един такъв миг тя се отзоваваше на неговите ласки и топло, приятелско отношение по един изключително искрен и затрогващ начин. Е, вярно бе, че в слабините си усещаше сладостна болка и див копнеж за взаимност и изгаряше от чисто първобитна страст да я обладае веднага, на момента. Въпреки това не желаеше просто да се търкалят обезумели от страст в сеното — или на палубата, или в каютата, или където и да било другаде. Ной искаше нещо повече.

Всъщност, наистина, къде ли биха могли да го направят, без да се страхуват, че някой може да ги обезпокои? В неговата кабина спеше и Самсон, а Шей делеше едно легло с леля си. Отвън на палубата винаги можеха да ги изненадат, а и коравите дъски не му изглеждаха кой знае колко удобни. Естествено, можеха да се любят във водата, но Ной предпочиташе някаква по-равна повърхност, а също и достъп до всички части на тялото й — нещо, трудно за постигане сред океана. От друга страна, ако се намираха на някой малък, закътан плаж по крайбрежието на Коста Рика…

Като се вземеше предвид времето, което бяха изгубили първо заради бурята и после заради последвалото безветрие, вероятно им предстояха още поне два дни плаване. И това бе цялото време, с което разполагаше, за да смекчи настроението й и да я накара да се отпусне. Май по-добре бе още сега да се захваща с това, реши той, скокна от леглото и протегна ръка към чифт къси панталони. Като начало щеше да подеме един приятелски сутрешен разговор с нея.

Когато се изкачи на палубата, завари Виктория и Самсон, но никъде не зърна Шей. И тъй като пазеше за нея уменията си за нежно и внимателно държане, сега се обърна доста рязко и нетърпеливо към чичо си:

— Къде е Шей?

Самсон се опита да прикрие усмивката си, но неуспешно:

— Не съм я виждал тази сутрин.

— Мисля, че е още в леглото — подметна Виктория и добави с най-невинен тон: — Успя да заспи чак към два часа.

Ной се навъси и се отправи към носа на платноходката.

— Ти не би могъл да знаеш това, след като си легна рано-рано и в единадесет часа вече спеше сладко! — настигна го закачката на чичо му.

Виктория се попита как пък Самсон е разбрал кой кога си е легнал снощи — докато племенникът му бе играл карти с Шей на палубата, той я бе придружил до каютата й, оставайки да си говори с нея, докато най-накрая тя се унесе, изморена от вълнуващата вечер. Обикновено Виктория бе нощна птица, но като знаеше, че по правило Самсон отменя Ной при кормилото някъде между три и четири часа сутринта, тя искаше да поспи малко дотогава, за да може да бъде с него. Посрещането на изгрева в неговата компания бе изключително приятно и интересно преживяване.

— Макар да не съм съвсем сигурна — прошепна заговорнически Виктория на ухото на Самсон — струва ми се, че снощи моята племенничка спа неспокойно, като дълго се мята и въртя, докато най-накрая се унесе. Май няма да навреди, ако подшушнем на Ной, че заради него Шей прекарва почти безсънни нощи.

— Наистина ли?

— Поне така предполагам.

Самсон присви хитро едното си око и подхвърли:

— Ти да не би да се опитваш да ги сватосаш?

Виктория също го изгледа през присвити очи и каза:

— Не повече от теб самия.

Самсон сведе глава виновно по същия начин, както при първата им среща, когато двете жени го бяха разпитвали за пътуването.

— Всъщност, целта ми не бе точно да уредя Ной с някое момиче — поколеба се той. — Просто когато ми се обади, за да ме попиташ дали и твоята племенница може да се присъедини към нас, обяснявайки, че е на двадесет и девет години, привлекателна, интелигентна и почти работохоличка — е, трябва да ти призная, че веднага си помислих за Ной.

— Значи наистина си го поканил едва след като ти се обадих по телефона!

— Както ви казах на теб и на Шей, моят приятел Барни се отказа в последния момент!

— Но освен малкото информация за Шей, която си научил от съобщението ми по телефона, ти не си знаел нищо друго за нея!

— Така е. За това, пък, добре познавам Ной. Той също се нуждаеше от почивка, но във всеки случай не в някакъв усамотен замък в Нормандия. Другото е, че му е необходима жена, която да го обича, да се грижи за него… Ной е точно от онези мъже, които притежават всичко, с изключение на това. Същевременно — допълни чичото с дяволита усмивка, — Гарик вече ми беше разказвал за теб и аз си направих извода, че ако племенничката прилича поне малко на леля си, то тогава…

Виктория се вдигна на пръсти и леко го целуна по бузата.

— Ти си наистина невероятно мил човек. Но май вече ти го казах няколко пъти.

— Нямам нищо против да го чувам по-често.

— Е, добре — пак ще повторя — ти си невероятно мил и симпатичен. Благодаря ти за комплимента преди малко, а също и за това, че си поканил Ной. Убедена съм, че двамата с Шей са просто един за друг и е въпрос на време да го установят.

В този миг Ной премина покрай тях в посока към стълбите надолу.

— Надявам се, че се забавлявате! — подхвърли им с мрачно изражение на лицето.

— А ти къде отиваш? — попита го Самсон.

— Да закусвам — бе краткият отговор на племенника му.

И това ако не беше страхотна идея, размишляваше Ной, докато разбиваше тестото за палачинки. След като е още в леглото и не бе яла нищо от вечерта, а и при положение, че самият той умираше от глад, нямаше нищо по-естествено да занесе закуска за двама в каютата й. Всичко щеше да бъде съвсем небрежно и в никакъв случай нямаше да насилва нещата. Какво толкова? Просто й предлагаше да похапне след сън.

Докато изливаше първия черпак с палачинкова смес в тигана, Ной си припомни първоначалните си страхове, когато бе видял Шей за пръв път, че вероятно тази високомерна и претенциозна млада жена ще иска да й се прислужва по време на цялото пътуване. В този случай обаче той нямаше да й прислужва — или поне не в смисъла да се съобразява с глезотиите на някакво надуто същество, което не можеше да си приготви само едно ядене. Всъщност, Шей се бе показала много по-скромна и непретенциозна, като дори му бе приготвила закуска предишната сутрин. Сега той просто й се отплащаше по същия начин, макар и с малко по-различни намерения.

Няколко минути по-късно, придържайки внимателно таблата, с която Самсон обикновено изнасяше вечерята на палубата, Ной се отправи към каютата на Шей. След като почука и не получи отговор, той тихо открехна вратата и предпазливо надникна вътре. Постоя известно време, запленен, както и преди от гледката на спящата жена. Шей лежеше по корем на леглото с разпиляна във всички посоки медночервена коса, която изпъкваше по-живо от обикновено върху снежнобелите чаршафи. Там, където свършваше завивката някъде по средата на гърба й — започваше тениската, която я покриваше от кръста нагоре, така че нито частица от тялото й не оставаше непокрито. Но дори и така Шей го привличаше неудържимо.

Белият цвят се съчетаваше с огненочервения на косите й — една чудна смесица от благовъзпитаност и плам, от добродетелна недосегаемост и вулканична страст. Господи, колко беше съблазнителна!

Ной тихо остави подноса със закуската на пода до леглото и седна внимателно на края му.

— Шей? — прошепна, поколебавайки се за миг, преди да я хване нежно за рамото и да произнесе повторно името й. — Шей…

Тя се размърда и обърна глава в посоката, откъдето идваше гласът му, но очите й продължаваха да бъдат затворени. Кичур по кичур, Ной отметна разпиляната по лицето й коса. Шей полуотвори уста и промърмори в просъница:

— Нещо мирише хубаво.

— Палачинки с ябълково масло. Предположих, че ще ти е приятно да ми правиш компания за закуска.

Тя не отговори и мълчанието продължи толкова дълго, че в един миг младият мъж се усъмни дали не се е унесла отново. Най-накрая Шей каза, все още произнасяйки неясно думите:

— Никога не закусвам в леглото.

— Значи ще откажеш обслужване по стаите?

— Не — произнесе го след поредна кратка пауза, като продължаваше да държи очите си затворени.

Ной преглътна и едва чуто въздъхна с облекчение.

— Можеш да ми кажеш, ако предпочиташ да поспиш още малко.

Тя се прозя и с мъка полуотвори едното си око.

— Колко е часът?

— Девет и половина.

Шей изпъшка и се обърна на другата страна.

— Легнах си чак към два и половина!

Бе казала „легнах си“, а не „заспах“ — двата глагола носеха съвсем различен смисъл. Първият можеше да означава, че е чела в леглото, например. Освен това, след играта на карти Ной бе останал на палубата, така че нямаше как да знае дали не е поседяла малко в салона, преди да се отправи към каютата си. „Заспах“, израза, който бе използвала Виктория, от друга страна, предполагаше, че преди това Шей се е опитвала да се унесе в сън, но мислите й я бяха държали дълго будна. Ной се надяваше, че в действителност се бе случило второто, но реши да не я пита — по-добре просто да се възползва от факта, че за човек, който обикновено бе в кисело и раздразнително настроение след сън, Шей се държеше впечатляващо дружелюбно.

— Да не вземеш да ми заспиш сега? — прошепна той.

Тя поклати глава, без обаче да я повдига от възглавницата.

— Значи просто искаш да се разсъниш спокойно, така ли?

Шей не се помръдна. Отново настъпи мълчание, прекъснато най-накрая от приглушения от възглавницата глас:

— Опитвам се да реша дали да се ядосам, че ме събуди или не. Не беше много честно от твоя страна!

По тона й обаче не личеше да е ядосана кой знае колко и това окуражи Ной.

— Ако искаш, мога да си тръгна. Достатъчно съм гладен, за да се справя сам с всичките палачинки!

Сега вече Шей не издържа и се обърна, издърпа се нагоре в седнало положение, с гръб опрян в стената, и след като се загърна до кръста в чаршафа, потупа с ръка по леглото в очакване да й бъде сервирано. Ной се усмихна и се пресегна да вземе подноса.

Докато похапваха доволно, почти не говореха. Шей поглеждаше от време на време към мъжа до себе си и си мислеше каква грижовност бе проявил, носейки й закуската в леглото. Бе толкова хубав дори и небръснат, а разкопчаната на гърдите риза му отиваше невероятно много.

От своя страна, Ной също хвърляше по някой и друг поглед на Шей, забелязвайки как сенките под очите й вече ги нямаше, а лекият тен, който бе придобила я правеше да изглежда жизнена, радостна и енергична. С разрошената, разпиляна във всички посоки коса тя му изглеждаше по-съблазнителна от когато и да било. От време на време погледите им се срещаха — гледаха се в продължение на една-две секунди, след което с мъка откъсваха очи един от друг.

Шей довърши и последната от палачинките в чинията си и каза:

— Ти си почти толкова добър готвач колкото чичо ти.

— Закуската е моят специалитет.

— Двамата със Самсон спокойно можете да отворите ресторант.

— Благодаря, но си имам предостатъчно работа.

Около минута Шей седя неподвижно, като съсредоточено обмисляше нещо.

— Май се движим, а?

— Точно така. Още в един часа през нощта вдигнахме платната.

Шей не бе забелязала и сега се почуди как е могла да бъде толкова вглъбена в мислите си, че въобще да не разбере и да не усети подновеното движение на яхтата.

— Искаш ли да се качим на палубата? — попита Ной.

— Първо трябва да се облека.

— Добре, а през това време аз ще измия чиниите. Чакам те горе след… да речем, десет минути. Става ли?

— Става — съгласи се тя, наблюдавайки го да излиза от стаята.

Десет минути по-късно двамата бяха застанали един до друг на носа. Шей повдигна нагоре лице със затворени очи.

— Ммм… колко е приятно!

Ной не каза нищо по въпроса, че му прави впечатление как този път тя не бе пожелала да върже косата си на обичайния кок и сега вятърът развяваше свободно червено-кафявите кичури във всички посоки. Замълча и за желанието си да я привлече към себе си, съблазнен от вида й на дива червенокоса амазонка. Вместо това той само си пое дълбоко дъх и подхвърли небрежно:

— В апартамент под наем ли живееш във Филаделфия?

— В жилищен блок — една доста обновена сграда в историческата част на града. Апартаментът си е моя собственост.

— И родителите ти ли живеят във Фили?

— Имат къща в Кънектикът.

Ной се обърна, облягайки се с гръб на фалшборта. Платната бяха опънати докрай — той се загледа в тях, чудейки се дали да продължи да задава въпроси. Преди да реши обаче Шей вече го бе изпреварила.

— Ами ти? Предполагам, че също си имаш собствено жилище в Ню Йорк.

— Да.

— А във Вермонт — къде живееш?

— В една къща, построена в съвременен провинциален стил.

Шей се изсмя весело.

— Колко си искрен! Като се има предвид, че повечето хора биха казали по-скоро само „провинциален“, и то гордеейки се с това, без обаче да отчитат факта, че вътре къщата им е обзаведена с всички възможни удобства на модерния живот! А ти директно си признаваш, че такъв стил е просто имитация.

Малко по-късно, докато стояха облегнати на перилото и наблюдаваха преминаването на пасаж риби, Шей попита:

— Караш ли ски?

— Разбира се! А ти?

— Няколко пъти се пробвах в колежа, но без особен резултат. Явно никога не съм била истински запалена.

Искаше му се да й каже, че може да му идва на гости във Вермонт, когато си пожелае и че той ще я научи да кара ски; да й обясни, че най-голямото удоволствие бе след това, когато се излягаш гол върху мечата кожа пред камината, топлейки се на разгорения огън и с чаша горещ пунш в ръка. Вместо това обаче Ной само я попита каква книга бе чела предишния ден.

След известно време изнесоха възглавнички от салона и се разположиха по-удобно на палубата. Почти не разговаряха. От време на време някой подхвърляше нещо, но и двамата избягваха сериозните теми. При все това дори и най-обикновения разговор ги сближаваше и ги караше да се чувстват добре един с друг.

Шей научи, че Ной бе горещ почитател на бейзболния отбор на Метц и стига да имаше възможност — за съжаление, не особено често — не пропускаше нито един техен мач. Бе се сприятелил с някои от играчите, а веднъж някакъв репортер от малък провинциален вестник дори го бе сметнал за един от тях и бе взел интервю от него пред съблекалните след края на един мач. Шей научи, че, ако въобще пуска телевизора, Ной предпочита да гледа документални филми или публицистични програми. Имаше си своите любими ресторанти, най-предпочитаният, от които бе някакво безименно местенце в Долен Ийст Сайд, с мръсен под, нехайни и развлечени келнери, но и предлагащ най-страхотните мексикански коктейли източно от Чихуахуа. Вече бе наясно и с това, че Ной мрази да пазарува, обожава да се маскира за Празника на Вси Светии — който, както я увери той, се празнуваше само веднъж годишно в офиса му, а също така си мечтаеше да си купи мотор „Харли Дейвидсън“ и да пътешества с него из страната.

От своя страна, Ной научи, че Шей обича да разговаря с цветята, които отглежда в къщи, че по принцип също ненавижда готварските задължения, но с удоволствие приготвя някое и друго странно ястие, когато я обземе вдъхновение. Разбра, че четенето е било винаги едно от любимите й занимания и че дори принадлежеше към някакъв клуб на любителите на книгата; че искаше да ходи на курсове по аеробика, но все не й оставаше време; че харесва „Форинър“, „Сървайвър“ и „Чикаго“, но никога досега не е ходила на техни концерти.

Часовете се нижеха изненадващо бързо. Няколко пъти през този ден Шей се замисляше дали този нов, дружелюбен, мил и внимателен Ной, толкова различен от предишния, бе всъщност по-истински от досега проявяващия се, много по-настъпателен и саркастичен мъж. Така или иначе, неговото ново поведение сега поне й даваше възможност да си почине от вечните дрязги и словесни двубои и тя нямаше намерение да поставя въпроса на дневен ред.

Подсъзнанието й обаче не се поддаваше толкова лесно на контрол. Едва си бе легнала късно същата нощ и мислите й бяха начаса завладени от образа на неговото красиво, възбуждащо тяло. Само че сега положението бе дори по-лошо, защото Шей вече бе започнала да уважава този мъж, който доскоро успяваше да я развълнува единствено физически, макар и също така силно да бе я заинтригувал. Събуди се внезапно, цялата разтреперана, обезумяла от желание, разкъсвана от противоречиви чувства, потна и разрошена и побърза да потърси причината за състоянието си във виетнамските специалитети, които им беше приготвил Самсон за вечеря. На следващата сутрин обаче извинението вече й се струваше като съшито с бели конци — един-единствен поглед към Ной, гол до кръста и навлякъл само чифт едва завързани на кръста къси панталонки, бе достатъчен да накара кръвта й да закипи.

Шей се бори с поривите на тялото си през целия ден, но напразно — във всеки един миг Ной се оказваше наблизо до нея, с нея. Въпреки че не се престараваше да бъде подчертано внимателен и грижовен както предишния ден, нито пък се държеше предизвикателно и заядливо, той продължаваше да не я изпуска от очи и в погледа му се четеше същото желание и пламтеше същата страст, каквито изпитваше Шей — сякаш в отговор на най-дълбоко скритите й копнежи. Тя усещаше единствено и само неговото присъствие — с всяка частица от тялото си и с цялата сила на своята съблазнена женска природа.

На закуска Ной погълна с огромно удоволствие невероятно количество храна. Докато го наблюдаваше как се храни, Шей бе запленена от силната му, подвижна, волева челюст, от чувствените, изразителни устни. Не можа да устои на спомена за това с каква страст тези устни се бяха впивали в нейните и когато за един миг погледите им се срещнаха, Шей разбра, че мъжът срещу нея мислеше за същото.

По-късно през деня му прави компания, докато той почистваше огнеупорните фенери, наблюдавайки неговите дълги, чувствителни пръсти, които внимателно прокарваха навлажнения парцал по месинговия обков. Шей бе като хипнотизирана от плавните му движения. Едва успя да откъсне очи от умело пипащите му ръце — в съзнанието й обаче остана споменът за това как със същата пъргавина и нежност тези пръсти бяха галили гърдите й, бяха възбуждали зърната й и припомняйки си тези мигове, Шей усети как цялото й тяло пламва и как страните й се покриват с червенина. Ной не каза нищо във връзка с това как внезапно и безпричинно се бе изчервила и извърнала рязко очи встрани. Когато обаче младата жена погледна отново към него, нямаше как да не забележи възбудата и нескритото желание, изписани на лицето му.

По-късно следобеда Ной отмени Самсон при кормилото и Шей най-сетне остана насаме със себе си. Облегна се на парапета с надеждата да започне да мисли за нещо друго, а не за Ной, но скоро разбра, че това е невъзможно — погледът й отново бе неудържимо привлечен от едрата му, силна фигура. Имаше изключително добре оформено, здраво, пропорционално тяло, а и начинът, по който стоеше — с изправени рамене, вдигната глава и леко разкрачени крака — бе не по-малко вълнуващ. Във всеки един миг, независимо от позата, която бе заел, Ной излъчваше спокойствие и самоувереност. Походката му бе мъжествена и решителна и я караше да се пита защо мъжете с тесни бедра, които сякаш се движеха единствено с таза си, я възбуждаха толкова силно — дали защото го правеха с такава плавност и грация, или може би заради небрежното, но затова пък толкова еротично поклащане на бедрата, или просто поради факта, че мъжете бяха конструирани по съвсем различен начин от жените именно в областта от кръста надолу.

От една страна, Шей, естествено, не си спомняше да се бе заглеждала с такъв интерес в мъжките дупета преди, дори и в старите времена на доста разпуснат сексуален живот. Причината за интереса, който проявяваше сега, трябва да бе самият Ной — самоуверен, секси, естествен и спонтанен при всеки един жест, никога не проявяващ излишна суета спрямо себе си и пренебрегващ всякакви изкуствени форми на поведение. Нито едно негово движение не бе заучено или пресилено… Тялото му си бе просто… неговото тяло и ничие друго, а безразличието, с което се отнасяше към него, го правеше още по-привлекателно и желано за Шей.

Това можеше да се каже най-общо за Ной. Ако обаче се преминеше към детайлите… Шей усети как отново пламва цялата, вглеждайки се в атлетичния му гръб, красиво оформените скули на лицето, яките мускули, изпъкнали под кожата с бронзов тен, вдлъбнатината на кръста малко над колана на панталоните, нежната извивка на силните му бедра там, където платът скриваше гледката по-нагоре… Толкова много места по тялото му искаше да докосне с устни и да погали с ръка; толкова много неща докосваха душата й от разстояние, събуждаха нейното тяло за живот, привличаха я неистово към този, съвсем непознат до скоро, мъж.

Шей се вгледа в широките му гърди — искаше да почувства повторно разнообразието на плътта там, да прокара пръсти по гладката кожа, а после по окосмената част на гръдта му, по яката мускулатура и по нежната плът около врата. Зърната на гърдите му бяха малки, както е при повечето мъже, но при все това в тяхната оголеност имаше нещо интимно и еротично и колкото повече ги гледаше Шей, толкова по-голяма възбуда изпитваше.

Но неговите очи винаги я вълнуваха най-силно. Имаше чувството, че Ной сякаш я разсъблича с този свой нажежен, пламнал поглед, но това бе само физическата страна на усещането. Същевременно, Шей чувстваше погледът му да прониква дълбоко в нея, да стига до най-потулените кътчета на душата й, да изважда на открито неща, за които не бе допускала нито един мъж да узнае до този момент. И не само мъж — нито един човек! При всеки един поглед на Ной тя разбираше и какви мисли го вълнуваха — знаеше, че копнее за нея също толкова силно, колкото и тя за него.

Напрежението, породено от физическото привличане между двамата нарастваше с всяка изминала минута. Желанието, което бе започнало да се поражда сутринта, по обяд вече се бе разгоряло с пълна сила. Вечерта пламъкът на страстта изгаряше телата им и сякаш нажежаваше въздуха наоколо. Не можеха и не искаха да разрушат породилата се близост, поради което не се отдалечаваха нито за миг един от друг. По същия начин не можеха и да пренебрегнат привличането на телата си.

Малко преди пет часа забелязаха някакви неясни очертания на хоризонта и Ной се провикна откъм носа на платноходката:

— Земя! Виждам земя! — новото вълнение му помогна да забрави за миг от притегателната сила на младата жена до него.

— Дали е Коста Рика? — попита го тя.

— Да се надяваме! В противен случай ще настъпят усложнения.

Шей разбра, че той нямаше предвид единствено възможността да са се отклонили към брега на друга страна, а намекваше и за ситуацията, в която се намираха те двамата. Нуждаеха се от нещо, което да насочи мислите им в друга посока.

— И какво следва да се направи сега? — попита ги приближилата се към тях Виктория.

Ной и Шей се спогледаха.

— На първо време, ще трябва да определим точно местоположението си — обясни младият мъж.

В този миг забелязаха Самсон, зает именно с тази задача — с бинокъл и компас в ръка, той се бе навел над картата и бележките си, като внимателно ги разучаваше.

— Отдалечили сме се съвсем малко от предначертаното място за акостиране — обяви той най-накрая. — И като се има предвид, че товарните кораби, които видяхме на няколко пъти, отиват или в Лимон, или в Моин, налага се единствено да изменим посоката малко по на север. Трябва обаче да се приближим още известно разстояние, за да установя със сигурност къде ще пуснем котва.

Отне повече време, отколкото предполагаха, тъй като с приближаването им до брега вятърът отслабваше. Постепенно успяха да налучкат вярната посока и Шей, тръгнала на това пътуване без никакво желание и още по-малко с интерес към Коста Рика, сега не можеше да откъсне очи от заобикалящата ги отвсякъде красота на тази тропическа страна. Никога преди не бе виждала нещо подобно — извисяващи се в далечината призрачни планински върхове, на фона, на които се разпростираше буйната растителност на джунглата; дългите грациозни листа на палмите, извиващи се като дъги над ивиците блеснал под слънцето жълт пясък; малките мангрови горички и гъсто засадените редици лозя, покриващи със своите красиви правилни форми по-мочурливите части на крайбрежието.

Яхтата приближи към малко заливче и три чифта изпълнени с очакване очи погледнаха към Самсон. Той обаче поклати глава.

— Очертанията на брега не съвпадат с тези на картата.

— Но може би просто са се променили с течение на времето? — предположи Шей.

— Не е възможно до такава степен.

И така, те продължиха по-нататък, като скоро пред тях се разкри още една, закътана между скалите лагуна.

— Има вероятност това да е мястото — подхвърли Самсон.

— Достатъчно широко е в средата, а брегът се издига равномерно към вътрешността… — известно време помълча, но после продължи с много по-голям ентусиазъм: — Да, да, съвсем възможно е да сме пристигнали! Все пак, мога да бъда напълно сигурен, едва след като направя необходимите измервания със секстанта, но засега май звездите няма да могат да са ни от помощ.

Неговите трима спътника също вдигнаха глави нагоре, наблюдавайки огромния черен облак, затъмнил небето и бързо придвижващ се към тях.

Припомняйки си колко зле се бе почувствала през втората нощ от плаването, Виктория възкликна ужасена:

— О, Боже! Още една буря?

— Едва ли. По-скоро само ще завали — успокои я Ной, след което се обърна към Самсон: — Дали да не акостираме тук?

— Май така ще е най-добре — отговори чичо му. Вече се бе стъмнило съвсем, когато най-после „Златно ехо“ спусна котва на около двеста метра от брега. Четиримата пътешественици се събраха в салона развълнувани и изпълнени с нетърпение.

— Положението е малко изнервящо, не мислите ли? — усмихна се Виктория. — Да си толкова наблизо и все още да не знаеш дали наистина си достигнал целта.

— Търпение — отвърна също с усмивка Самсон. — Съвсем скоро ще разберем със сигурност. Пътувахме почти по график, а съм предвидил цели пет дни за издирване на съкровището — предостатъчно, след като веднъж намерим обозначения на картата залив. Дори и да се окаже, че тази лагуна тук не е въпросното място, няма начин да сме далеч и да не го открием още утре.

Шей и Ной срещнаха погледите си за миг, преди и двамата да побързат да ги отклонят встрани. Виктория обаче бе вперила очи в Самсон.

— А как се отнася правителството на Коста Рика към нашето начинание?

— Попълних всички необходими документи и получих разрешение от властите, като единственото условие е, че половината от намереното, каквото и да е то, остава за държавата.

Виктория вече знаеше, че професорът се нуждаеше от злато не повече, отколкото самата тя и че на първо място го вълнуваше приключението.

— А какво смяташ да правиш с останалата половина? — попита го.

— От съкровището ли? Всъщност, имам право само на четвърт от останалата половина — отговори Самсон, като изгледа многозначително всеки един от спътниците си.

— Аз не искам нищо! — побърза да вметне Шей. Никога не й бе минавала мисълта, че може да получи част от намереното богатство, ако въобще съществуваше такова. Изпита обаче силно вълнение, когато си спомни за приличащото на роза скално образование, при което бе зарито съкровището.

— Същото важи и за мен! — присъедини се към нея Ной. Погледна я и очите му отново придобиха онзи тъй познат тъмносив цвят. Съществуват различни видове съкровища…

— Лично аз предпочитам да ти прехвърля дела си — обърна се Виктория към Самсон. — И без това плащам достатъчно големи данъци! — намести се по-удобно на канапето и попита отново: — И така, какво смяташ да правиш със съкровището?

Самсон сви рамене.

— Може би ще го дам на някоя благотворителна организация — и то явно ще бъде три пъти повече, отколкото смятах първоначално!

— Идеята ми харесва — усмихна се Виктория. — А ти какво мислиш, Шей?

Младата жена вдигна стреснато глава. Беше се загледала замислено в преплетените пръсти на ръцете си, с надеждата, че някак ще може да насочи към тях изпълващото я отвътре напрежение.

— Моля? — попита смутено тя.

— Става въпрос за благотворителност. В тази насока Самсон планира да вложи намереното богатство.

— О, чудесно! Идеята ми харесва.

— Това бяха и моите думи — изсмя се отново Виктория. — О!

— Ами ти, Ной? — подхвърли Самсон. — Имаш ли някакви възражения?

Чувайки името си, Ной също се стресна и с мъка откъсна очи от Шей.

— А? За това да си разделите с Виктория съкровището ли? Не, аз нямам нищо…

Самсон въздъхна.

— Не. Питам те дали възразяваш да дадем всичко на някоя благотворителна организация.

— О, идеята ми харесва! — съгласи се ентусиазирано племенникът му и мигом се намръщи, когато Самсон и Виктория прихнаха. Очевидно бе пропуснал нещо от разговора, но не знаеше какво и не успяваше да проумее защо бе целият този кикот. Освен това, Шей май също бе в неведение и мълчаливо поглеждаше ту към леля си, ту към чичо му.

Най-накрая Виктория ги съжали и се обърна към Самсон с възможно най-сериозен тон:

— Какво ни очаква за вечеря този път?

— Сандвичи по болонски.

— Сандвичи по болонски ли?

— Точно така.

Шей и Ной обаче не проявиха ни най-малко любопитство към обявеното меню. Хвърляха плахо поглед един към друг, след което бързо го отклоняваха към пода и само от време на време поглеждаха към Самсон или Виктория — ей така, просто от любезност. Не виждаха нищо, още по-малко обръщаха внимание на разговора.

— Значи най-накрая се умори да ни готвиш всяка вечер — подметна доволно Виктория. — Е, и ти си човек, нормално е!

Самсон повдигна многозначително вежди, хвана я за ръката, изтегли я да стане от канапето и я поведе след себе си в посока към кухничката, шепнейки тихо:

— Въобще няма да забележат, дори и да им сервирам храна за кучета!

Прав беше — нито Шей, нито Ной обърнаха внимание на липсата на кулинарни специалитети по време на вечерята, макар че и двамата изпиха доста голямо количество от италианското червено вино, с което Самсон често допълваше чашите им. Шей правеше всичко възможно да се съсредоточи върху разговора около масата, но мислите и чувствата й бяха заети единствено с Ной — в съзнанието й просто не оставаше място за нищо друго.

Ной, от своя страна, също се стараеше да подхвърля някоя и друга забележка, за да покаже, че се интересува от обсъжданите теми, но обикновено думите му въобще не бяха на място или бе разбрал погрешно за какво става въпрос, а това неизбежно предизвикваше смеха на чичо му и на Виктория.

Все пак малко се поободриха, когато започна да вали и всичко от импровизираната на палубата трапеза трябваше да бъде бързо пренесено в кухнята. Насядали в тясното помещение, Ной и Шей установиха, че новото разположение около масата ги поставяше в непосредствена близост един до друг. Сега вече не само бе невъзможно да свържат едно смислено изречение, но дори с мъка успяваха да останат спокойно седнали — напрежението между тях неудържимо нарастваше с всяка изминала минута.

Самсон неочаквано им се притече на помощ.

— Защо не се преместим да си допием виното в салона? — предложи. — Не виждам защо да не го съчетаем с десерта. А той е — еклери с ванилов крем.

— Сигурно се шегуваш! Не вярвам да си донесъл и еклери! — подкачи го Виктория.

— Защо не? Те са любимият ми десерт след шоколадовия мус!

От страна на Шей и Ной не се чу никакъв коментар по въпроса за еклерите. Дойдоха на себе си, едва когато видяха останалите да стават от масата и да се отправят към салона.

— Ще остана да раздигам масата! — и двамата предложиха в един глас, след което се погледнаха смутено. Шей обаче побърза да го изпревари: — Ти по-добре иди в салона с леля ми и Самсон, а аз ще се погрижа да оправя тук.

— Не е кой знае каква работа, така че нека аз да остана, а ти иди с тях да си починеш — предложи от своя страна Ной.

— Не, благодаря — цял ден си почивам. Предпочитам да свърша поне нещо полезно.

— Да, но аз пък изпитвам вина за това, че през цялото време единствено чичо ми приготвяше вечерята. Бих могъл най-малкото да разтребя масата!

— Съжалявам, Ной, но вече се заех с това — отклони предложението му младата жена и започна да събира мръсните чинии.

Ной обаче не остана по-назад и като събра набързо четирите чаши от виното, се противопостави с по-решителен тон:

— Не. Аз ще разтребя.

— Тези чаши ни трябват, Ной — отбеляза Самсон.

Племенникът му го погледна смутено.

— Мислех, че сме приключили с вечерята — каза той.

— Да, но предложих да си допием виното в салона.

— О! — Ной погледна чашите в ръцете си и объркан, добави: — Сега вече не знаем коя на кого е!

— Очевидно! — отбеляза делово чичо му.

Ной се обърна към младата жена до него.

— Да не беше такъв инат, това нямаше да се случи! — обвини я той.

— Аз ли съм инат? — възкликна Шей ядосано. — Ако искаш да знаеш, ти беше този, който толкова усложни нещата!

— Значи така — усложнил съм нещата! Не стига, че бях готов да свърша най-неприятната част от работата, а отгоре на всичко ме изкарват виновен!

— Аз бях тази, която първа предложи да свърши неприятната част от работата!

— Което означава, че именно ти усложни нещата, като отказа помощта ми!

— Изобщо нямах нужда от твоята…

Тук вече Виктория реши, че е време да се намеси. Прекъсвайки племенницата си по средата на изречението, тя заяви на висок глас:

— Хайде, престанете! Ще вземем чисти чаши — и подкрепяйки думите си с дела, тя направи точно това, след което двамата със Самсон се отправиха към салона.

Шей яростно стовари купа мръсни чинии в мивката и пусна крана.

— По-внимателно с водата — подхвърли мрачно Ной. — Не е нужно да я хабиш цялата!

— Ако искам да измия съдовете както трябва, все пак ще ми е необходима някаква вода, нали?

— Естествено, но е добре да се придържаш към известна икономия.

Вместо отговор, Шей му тръсна в ръцете една капеща чиния.

— Можеш да я избършеш, щом толкова искаш да помагаш!

— Умееш да даваш заповеди, няма съмнение. Вероятно това правиш по цял ден в работата си!

— Най-малкото, там никой не се заяжда с мен!

— О, убеден съм — в противен случай рискуват да изхвърчат на бърза ръка! — изрече Ной с подчертан сарказъм в гласа. — Предполагам, че ти си човекът с тоталитарна власт, който решава кой да бъде назначен и кой да бъде уволнен!

— Разбира се, но само в моя отдел! Адвокатите не разбират нищо нито от компютри, нито от хората, които се занимават с тях.

Ной повдигна току-що избърсаната от него чиния към светлината на лампата и попита с превзето почтителен тон:

— Достатъчно силен ли е блясъкът за Нейно Величество?

Шей обаче само го изгледа намръщено, набутвайки следващата съдина в ръцете му, след което затърка с още по-голяма настървеност третата чиния.

— Не се пресилвай толкова, че ще я счупиш! — подхвърли насмешливо Ной.

Младата жена не обърна внимание на забележката му, а вместо това се върна отново на предишната тема:

— Чудя се само как можеш точно ти да ме обвиняваш в тоталитаризъм при положение, че си собственик на цяла агенция, а отгоре на всичко и не позволяваш на никого да ти се противопоставя! Хващам се на бас, че не даваш на никого да шукне. Горките ти служители!

— Естествено, че се стремя да поддържам висок стандарт на работа! Освен това аз съм този, който представлява фирмата и който съответно поема цялата отговорност при евентуална издънка!

— Защо мислиш, че същото не се отнася и за мен? Кой, според теб, обира парцала, ако се окаже, че нещо не е в ред с документите? Юристите веднага ми се нахвърлят с куп обвинения!

— Само се чудя дали ти се нахвърлят единствено с тази цел!

Чашата, която Шей миеше в момента, се изплъзна от ръцете й и за малко не се счупи в ръба на мивката.

— Ти имаш най-мръсното съзнание на света! Никога преди не съм срещала толкова вулгарен тип!

— А кой подклажда огъня непрекъснато? Хвърляш ми погледи, киприш се с това твое секси тяло и после кой е виновен — пак аз! Да не би да съм от камък!

Младата жена вече бе изплакнала спасената от явно унищожение преди малко чаша и се бе заела със следващата.

— За малко да се хвана на приказките ти! — заяде се тя. — Стига ми обаче да се сетя с какви похотливи очи ме гледаш непрекъснато! Наблюдаваш ме със страстен поглед, от който по цялото ми тяло побиват тръпки, а после ме обвиняваш! Та как очакваш, че мога да реагирам? Да си подсвирквам весели мелодийки, може би!

— Едва ли би успяла да изсвириш дори и един тон с тези твои здраво стиснати устни!

— За късмет са ми такива наистина! Само по този начин мога да се предпазя от физическо нападение от твоя страна, така че по-добре да си мълча!

— Никога в живота си не съм нападал жена! Започвам обаче да си задавам въпроси за твоето минало, което толкова се стараеш да прикриеш, а също и за това какво представляваш всъщност. Нека ти кажа, че нещата вече си проличават. Очите ти те издават и за мен няма съмнение, че си водила доста бурен сексуален живот, макар вероятно преживяването да е оставило горчив спомен у теб. Е, хайде, кажи си — била си влюбена в женен мъж, така ли? Или вероятно си имала връзка с някоя известна личност, която искаш да запазиш в тайна?

— Не улучи, Ной — сряза го Шей и с решително движение изсипа един куп ножове и вилици в ръцете му. Като видя, че всички съдове са вече измити, тя се зае да търка мивката.

— Предполагам, че действително е бил някой семеен тип, по когото си била луда, дала си му всичко от себе си и чак впоследствие си узнала, че никога не ще ти принадлежи истински!

— Напрягай въображението си колкото си искаш! — сега Шей се захвана яростно да търка масата с някаква гъба.

— Ако тази версия не е вярна, остава другият вариант — вероятно поради някакъв психологически стрес ти целенасочено се опитваш да потискаш физическите си желания. Родителите ти са насадили у теб страх от Бога и сега просто не смееш да се вслушаш в гласа на плътта! И все пак ти не можеш просто да го заглушиш, затова търсиш отчаяно някакъв заместител и го намираш единствено в слушането на любовни рок-балади, като същевременно нямаш куража да потърсиш това, от което реално имаш нужда!

— Но ти, естествено, си наясно от какво имам нужда аз, нали така?

— Именно! Необходим ти е мъж, който да те обича истински, да прави любов с теб и то пълноценно, а също и да проявява много нежност и внимание. Може и да ти харесва да се мислиш за свръхморална и благовъзпитана девойка, извисена над прозаичните неща като секса, например, но аз вече успях да опозная истинската ти природа — пламенна, страстна, жадна за живот!

Шей се обърна рязко към младия мъж, като дишаше тежко. Постави ръце на кръста и се нахвърли разгневена върху него:

— Въобще не е твоя работа от какво имам нужда! Разбра ли? Най-малкото имам нужда от теб!

— Напротив — харесваш мъже, които са способни да ти се опрат, мъже с характер. Аз успявам да изляза на глава с теб, а съм сигурен, че досега никой мъж не е сполучил да го постигне!

— При теб егоизмът и стремежът да доминираш са винаги водещи, а? — заяви тя и като метна ядосано гъбата в мивката, излезе почти тичешком от кухнята. Само секунда по-късно се втурна обратно, изгледа Ной намръщено и грабна една чаша за вино.

Ной също си взе чаша и я последва в салона. Сипа си вино веднага щом Шей остави бутилката на масата и се разположи в същия стол, в който бе седял преди вечеря:

— Със Самсон тъкмо си разказвахме разни истории за пирати — каза Виктория. Двамата седяха на канапето, малко притеснени от мрачното настроение на присъединилите се към тях млади хора. — Той е чел много и току-що ми обясни, че повечето от разпространените представи за пиратите са напълно погрешни.

— В какъв смисъл? — поинтересува се Шей.

— Ами, всъщност това са били объркани и нещастни мъже, плаващи самотни на своя кораб нейде из безбрежния океан, без да има жена до тях, която да облекчи терзанията им — намеси се мрачно Ной.

— Забравяш, че не всеки мъж е роб на своето либидо! — сряза го Шей, след което се обърна към Самсон. — Разкажи ми какви са били истинските пирати.

— А, значи пиратите те възбуждат, така ли? — подкачи я за пореден път Ной.

— О, замълчи малко! Искам да чуя какво разказва чичо ти…

— Тъкмо обяснявах на Виктория, че когато човек започне да се занимава с епохата на пиратството, най-неочаквано научава много интересни подробности. Така например, в действителност пиратите рядко са издигали прочутия флаг с череп и кръстосани кости, а също така за тях не е било типично да изхвърлят пленниците през борда, нито е била особено разпространена практиката да ги изоставят на пустинен остров.

Ной изсумтя презрително.

— Предполагам, че когато са го правели, обикновено са им оставяли револвер, с който да могат да сложат край на мъчението. В израз на състрадание, както би се изразил ти.

— Виж, аз нямам намерение да идеализирам морските разбойници. Просто искам да изтъкна, че те не са били само едни жадни за кръв злодеи, за които човешкият живот не е имал никаква ценност. Пиратите са притежавали свой собствен морален кодекс.

— Да, естествено — пълната анархия!

— За тях, това положение е било не само приемливо, но и изгодно. Сами са си избирали кой да им бъде капитан и са можели да го сменят, когато намерят за необходимо.

— Да го сменят? Не е ли по-правилно да се каже да го екзекутират?

— Ной, остави най-сетне чичо ти да говори!

Ной се смъкна по-ниско в креслото със сърдито изражение на лицето. Замълча, въпреки че веждите му надвиснаха като буреносни облаци над очите.

— В някои случаи капитанът наистина е бил екзекутиран — съгласи се Самсон, — но само когато е постъпвал несправедливо или егоистично. Трябва да имате предвид, че повечето мъже, които в един момент са ставали пирати, преди това или са живели в невероятна бедност, или са били подложени на религиозни или политически гонения. Едно от несъмнените преимущества на пиратския живот било това, че поне се отнасяли с теб като с равен.

— А богатствата, които са плячкосвали? — полюбопитства Шей. — Това също е било нещо примамливо, за да станеш пират. Какво са правели с тях?

Ной я погледна право в очите и побърза да отговори преди чичо си.

— Пропилявали са ги по жени, естествено! И то още в първото пристанище, в което акостирали. Да се надяваме, че поне уличниците са си стрували парите!

— За съжаление, няма как да го разбереш. Искрено ти съчувствам — отвърна Шей, като му се усмихна мило.

Младият мъж я изгледа свирепо. Шей му отвърна със същия предизвикателен поглед. Внезапно, той скочи от креслото и се втурна надолу по малкото коридорче, извеждащо до стълбите за към палубата.

— Къде отиваш?

— Навън!

— Но там вали като из ведро!

— Още по-добре!

Шей отмести поглед към Виктория и Самсон.

— Просто е невъзможен!

Самсон се замисли за миг, след което продължи да разказва с обичайния си ведър и спокоен глас:

— Разпространената представа за пиратите е, че са били кръвожадни неверници, нападащи и плячкосващи всеки кораб, изпречил се на пътя им, че са водили безгрижен, весел живот, изпълнен с най-различни интересни приключения. Това обаче е далеч от истината. В действителност, те са били дълбоко нещастни хора, чиято надежда някога да се завърнат в родината или при семейството си, е избледнявала с всяко следващо плаване. Не че родният дом е бил най-прекрасното и сигурно място на света, но за тях е бил поне нещо познато, близко на сърцето. Мисля, че душата на повечето от тези хора е била раздирана от терзания.

Шей погледна надолу към ръцете си и се умълча. За известно време настъпи тишина, прекъсната след малко от Виктория, която продължи да разговаря тихо със Самсон. Племенницата й обаче вдигна поглед едва когато Ной се появи отново на вратата, целия прогизнал от дъжда и с нетърпеливо, но решително изражение на лицето.

— Хайде, идвай! — каза твърдо той, хващайки я за ръката.

— Но какво…

— Скоро ще се върнем! — подвикна на сащисаните Виктория и Самсон, повличайки Шей след себе си.

— Спри веднага! — задърпа се младата жена. — Не искам да излизам навън!

Ной обаче не пусна ръката й.

— От какво се страхуваш? Да не си от захар, че да се разтопиш! — отвори капака на люка над главите им и я издърпа на палубата, без да й оставя никаква възможност да му се противопостави.