Нора Робъртс
Любовта на Лайла (1)

ПРОЛОГ

Бар Харбър, 1913 година

Зъберите ме зоват. Високи, злокобни и опасно прелестни, те се възправят и ме викат, изкушават ме като влюбен мъж. Сутрин въздухът бе нежен като облаците, понесли се на запад по небето. Чайките кръжаха и надаваха тъжен звук — самотен като звъна на шамандурата в далечината, достигнал до мен с повея на вятъра. Сякаш биеше черковна камбана, възвестяваща, че някой се е родил. Или е починал.

В леката мараня, която слънцето още не бе разсеяло, като мираж проблясваха други острови. Рибарите се отправяха с лодките от залива към разбуненото море.

Знаех, че той няма да е там, но пак не се сдържах и тръгнах.

Взех и децата. Нима има нещо лошо в това, че искам да споделя с тях поне мъничко от щастието, обземащо ме всеки път, когато тръгна през троскота към стръмните скали? С едната ръка държа Итън, с другата — Колин. Бавачката хвана малкия Шон, понечил да хукне през тревата след жълта пеперуда, която прелетя на педя от пръстчетата му.

Из въздуха проехтя смехът им — нима има звук, който да е по-сладостен за една майка! Децата ми са толкова трогателни с неизчерпаемото си любопитство, с безпрекословната си вяра! Още са недокоснати от тревогите на света, от размириците в Мексико, от напрежението в Европа. В техния свят още няма предателства и вина, няма страсти, изпепеляващи сърцето. Те живеят в настоящето и не мислят за утрешния ден. Бих дала всичко, само и само да ги опазя такива невинни и свободни! Ала знам, че все някой ден и те ще се изправят пред бушуващите страсти и тревоги на възрастните.

Днес обаче ще берем цветя, те ще ми задават въпроси, а аз ще им отговарям. И ще мечтая.

Дума да няма, бавачката е наясно защо идвам тук. Познава ме твърде добре, може да надзърне право в душата ми. И ме обича прекалено много, за да ме кори. Тя знае най-добре от всички, че в брака ми няма любов. За Фъргюс той просто е едно удобство, за мен — дълг. Ако не бяха децата, двамата нямаше да имаме нищо общо. Но пак се опасявам, че за него малките са ценно притежание, символ на успеха му точно както нашия дом в Ню Йорк или приличната на замък къща на острова, която топ построи за през лятото. Или както аз, жената, за която се ожени, понеже е достатъчно хубава и възпитана, за да носи името Калхун, да краси трапезата му и да върви до него на толкова важните за него светски сбирки.

Сега, докато пиша това, звучи коравосърдечно, ала не мога да се преструвам, че в живота ми с Фъргюс има топлота или страст. Когато се подчиних на желанието на мама и тате и се омъжих за него, се надявах, че ще има привързаност, която ще прерасне в любов. Но бях съвсем младичка. Сега има само благовъзпитаност, кух заместител на чувствата.

Преди около година още бях в състояние да си внушавам, че съм доволна — имам преуспял съпруг, деца, които боготворя, завидно положение в обществото и изискани приятели. Гардероб, пълен с хубави дрехи и накити. Изумрудите, които Фъргюс ми подари, след като се роди Итън, са достойни за кралица. Лятната ми къща също е строена като за кралица — тя е приказно красива, с кули, зидове, високи стени с копринени тапети, лъснати до блясък подове, застлани с прелестни килими.

Какво повече може да иска една жена?

Нищо. Освен любов.

Именно любов намерих край тези скали. Даде ми я един художник — Кристиан, който с развята от вятъра черна коса, със сиви пронизващи очи стоеше край урвата и претворяваше върху платното тези скали и бушуващото море. Ако не го бях срещнала, сигурно и занапред щях да се преструвам, че съм доволна от живота. И щях да си внушавам, че не копнея за любов, за нежни думи, за милувка.

Ала ето че го срещнах и животът ми се преобрази. И сто изумрудени огърлици да ми подарят, пак не бих се върнала към онова престорено доволство. С Кристиан намерих нещо много по-ценно от цялото злато, което Фъргюс трупа толкова усърдно.

Когато днес следобед се срещнем с Кристиан на скалите, няма да тъгувам за онова, което не притежаваме и не смеем да поискаме, и просто ще се наслаждавам на кратките мигове с него. Усетя ли устните му, нежната му прегръдка, ще знам, че Бианка е най-щастливата, най-обичаната жена на този свят.