Максим Баринов
Лечение с жива и мъртва вода (9)

Когато за първи път чух за хидролизатора, си помислих: „Ето, че приказката стана истина!“ Но едно е да чуеш, а друго — да повярваш, пък и сам да провериш, за да се убедиш окончателно.

Зададох си въпроса има ли хора по света, които имат опит в получаването и лечението с жива и мъртва вода. И кои, ако не обикновените, простите хора ще знаят как това става и как се прави?

Откъде, моля, такава логика? — ще попитате. Е, спомнете си откъде са дошли приказките. Правилно, от народа. Който твърди, той знае. И затова дойде времето да се смеся, както се казва, с народа.

Да събера писмата на хора, на които е помогнало лечението с жива и мъртва вода, беше доста трудно по две причини. Първо, далеч не всички са готови да признаят, че ползват апарата за производство на жива вода, а второ, малцина искат да разкажат за болежките си и как ги лекуват. Жените обикновено се стесняват да споделят, че страдат от специфични, може би и интимни болести, а да накараш мъж да признае, че има аденом или простатит — това си е чиста фантастика.

И все пак ми провървя. Успях да убедя няколко души да напишат за своите успехи в приложеното лечение. При това, естествено, ако разкажат за лечение на ангина мога да използвам изцяло, историята за лечение на аденом, както сами разбирате, ще приведа частично.

„Радвам се, че не престанах да вярвам в приказките!“

Сравнително неотдавна започнах да си кореспондирам с една жена (впрочем за това ми помогна всесилният интернет) и я помолих да разкаже как се е лекувала с жива и мъртва вода. Тя дълго ми отказваше с аргумента: „Виж, Максим, хората няма да повярват, ще си помислят, че някаква приказка разказвам. Аз съм възрастна жена, а не някакъв си Иван Глупака!“

Спомням си как веднага си помислих: „Колко е загадъчна руската душа! Защо се сравнява с Иван Глупака, а не с Иван Царевич например? Като че ли глупакът може да намери жива вода…“

Ние често се въздържаме да споделяме своите успехи и ни се иска лекарството да дава стопроцентов резултат. Помислете си, та това е невъзможно! Гаранцията за качество е винаги знанието, опитът и добрият съвет.

Приказки, казвате? Е, ето ви приказка. Макар че, знаете ли, трудно е да наречеш приказка изпитанието, през което преминало едно цяло семейство. Привеждам писмото във вида, в който ми беше изпратено.

Здравейте, Максим,

Така се случи, че ме убеди да ви пиша моя приятелка, с която се познавате още от времето, когато сте били в Китай. Тя ми разказа, че се готвите да пишете книга за различни методи на лечение, за народната медицина, общо казано, за това, което наричат „нетрадиционна медицина“. Тя ви описа като много почтен човек, ето защо се съгласих да ви разкажа в какъв ад живеех, преди да започна лечение с жива и мъртва вода.

А разказът ми ще ви прозвучи като измислица, като приказка някаква. Аз впрочем обичам приказките и им вярвам. И синът ми вярва в тях — и в Дядо Мраз, и в Снежанка. А може би само така ми се струва? Но ми се иска приказките да живеят по-дълго в душата му. Пък и само на тях ми се наложи да се уповавам. Мъжът ми имаше много сериозни проблеми в работата си. Няма да разказвам всичко, но веднъж той получи травма. Започна да се лекува, а лечението беше скъпо. Но това не е важно, важното е, че всичко завърши с това, че той получи аденом на простатата. Стигна се дотам, че не можехме да излизаме от къщи. Синът ми се разстройваше, но какво можех да направя? Баща му не ходеше на футболните му мачове, не посещавахме мероприятията в училище, макар че това беше много важно за тяхната ръководителка. Дотогава винаги участвахме във всички съревнования и игри. Знаете какви — семейни, с децата… Синът ни учеше в гимназия, където се обръщаше специално внимание на работата с децата, ето защо често се провеждаха такива мероприятия като „Мама, татко и аз сме спортно семейство“. А също и по география, и семейни викторини по литература. Но ние не можехме да ги посещаваме заради силните болки на мъжа ми. Той страдаше, пиеше лекарства, ходеше по лекари и много се страхуваше, че синът ни ще се отчужди от него. Но момчето ни е добро, разбира. И дълго чакаше почти половин година. А след това стана скандал в училище. Сбил се с някого през междучасието. Онова момче казало, че родителите му не идват в училище, защото баща му си има любовница. Ето такива работи. Това не беше вярно, разбира се, но синът ни получи стрес.

Обърнахме се към семейния лекар и той ни каза, че има едно средство. Посъветва ни към кого да се насочим и какво да правим. Така се срещнахме с живата и мъртвата вода. Мъжът ми започна да пие такава вода — 4 пъти дневно преди хранене в продължение на 5 дни. След две седмици можахме да отидем в училището. А след месец гледахме мача, в който играеше и нашият син. Неговият отбор спечели. И ние също. Толкова се радвам, че не престанах да вярвам на приказките. Сега мъжът ми е здрав и аз съм добре. Ето вече две години нямаме никакви проблеми.

С уважение Елена

Благодаря ви, Елена. Много съм ви признателен за писмото, в което споделяте своите беди и радости.

Никой не може да съди някого, че е болен, и аз лично много се радвам, когато в живота намеря потвърждение, че лечението помага.

„Не бих повярвала, ако сама не бях видяла!“

Впрочем лечението с жива и мъртва вода помага не само при вътрешни болести, а и при външни. Приятелка на моя позната например се мъчеше от „възпаление на кожата“, както го наричаше. Звучи доста дипломатично, нали? Всъщност това бяха обикновените пъпки. При това в доста голямо количество: направо нямаше чисто място на лицето й! Бедното момиче реши, че никога няма да се омъжи с такова лице. Но чуйте какво ми писа за нея моята позната.

Изпробвахме какви ли не методи, само присаждане накожа по лицето не сме правили. А времето си вървеше. Запозна се горкичката ми приятелка с млад мъж по интернет, нали знаете, има такъв сайт за запознанства. И двамата се уговориха да се видят след месец, когато той дойде в нашия град. Хукна тогава Оля (така се казва приятелката ми) по козметици. А там изобщо не я обнадеждиха. Един месец не е много дълъг срок. Затова пратиха Оля в частнаклиника, където й поискаха такава сума за почистване на лицето, че свят й се изви. Родителите й всъщност не са бедни, но и те нямаха толкова пари на ръка. И тръгна Оля по познати да иска пари назаем. Е, някой я посъветва да пробва с вода. Оля не повярва, разбира се, дойде при мен да сподели. Тя си е таква, недоверчива, с характер, не приема нищо на доверие. Делова, накратко казано. И така, дойде да се посъветва. Какво да стори? Младежът скоро ще пристигне, а тя е като крастава жаба — цялата в пъпки. Посъветвах я да опита. Все пак не е някакво екзотично лекарство, а вода. И започна Оля да се мие с водата. И аз нямаше да повярвам, ако не я бях видяла след месец. Дойде с момъкът при мен на гости. Лицето й чисто-чисто, свежо, красиво. Икуших се и реших и аз да си пийна от тази водичка. Нали няма да ми навреди?

Не, няма да навреди. По простата причина, че говорим тъкмо за вода. Тонизираща и лековита.

„Благодарна съм на тези, които ми разказаха за живата вода!“

Тази вода е много полезна за лекуване на болести, свързани с поражение на съдовете. Така например чудесно се поддават на лечение с жива вода хемороидите. А също сърдечно-съдовите заболявания — хипотония, хипертония.

Ето и писмото…

На 64 години съм и страдам от хипертония. Използвала съм какви ли не средства, но как с моята пенсия да се занимавам с избор на най-подходящото за мен лекарство? Почти цял живот карам на лекарства. И тогава ме посъветваха да пробвам с жива и мъртва вода. Видя ми се чудно, че водата лекува. Разбира се, използвам вода за приготвяне на храната и за чай, купувам си от магазина трапезна вода. Само за това не ми стигаше задълго, но чак и да се лекувам с нея? Признавам си, че много-много не повярвах, но реших да опитам, когато ми обясниха колко е изгодно и евтино.

Да, аз цепя стотинката на две, защото никой не ми помага материално. И така, от меркантилни съображения започнах лечението. И знаете ли, просто стана чудо! Минаха няколко дни и ми стана по-леко. Вече цяла година провеждам курсове и дори забравих за високото кръвно. Освен това чувствам лекота, сякаш изцяло съм се прочистила с живата Вода. Благодарна съм на тези, които ми казаха за живата Вода! И че мога да се излекувам по този начин.

С уважение, Н. Н.

За рибата, ставите и живо-мъртвата вода

В селото, където имам дача, живее мой приятел, запален рибар. От всичко на света най-много обича риба. Понякога ми се струва, че самият той прилича на риба. Дали на шаран, дали на платика. Най-забавното е, че така и го наричаха — Шарана, само аз се обръщах към него със Семьонич. Чак пет години след като се запознахме, научих за прякора му. Дълго се смях, когато ми каза, докато хапвахме уловената от него щука и я поливахме с домашна водка, че в името е заложена съдбата на човека…

Но май се отклоних… Та преди две години нашият рибар взе да сдава екипа. Ту гърбът го боли, ту като вземе кофата, и цялото му лице се променя, оплаква се, че много го болят ръцете. А като го видях миналата есен, направо се изплаших: не е шега — може да е артроза или нещо още по-лошо.

През зимата се отбих в селото и се видяхме със Семьонич. Майчице мила! Изкачва баира, на раменете кобилица с големи ведра, хили се, сякаш наново се е родил. Разговорихме се и той ми каза, че дошъл тук един градски лекар риба да лови и докато се раздумвали над пушена риба, лекарят го посъветвал как да си лекува болката в ставите. И той започнал с тази вода да се лекува.

— Ти важното разбери, Максим — заразказва ми Шарана, — ние с жената почнахме да пием тази вода, и какво друго ни трябва? Ръцете и краката да се движат, пък и главата да си е на мястото, а всичко останало… Ех, Максим, вие градските не схващате, че умът ни от природата е даден, у нас той си е такъв, природен, земен. Все за земята си мислим, за живинките разни, за лов, за риболов. Кой има най-добрата стръв? Правилно, аз. При мене идват мъжете от селото, че и от града, там пък какво ли от риболов разбират? Тъй че много ми беше важно да си запазя ръцете. А докторът, дето дойде, той си е нашенец. Макар да е градски, а се сети как да ми помогне. Посъветва ме една чудесия да си направя вкъщи. Аз го слушах, слушах, ама не разбрах съвсем. Тъй че той всичко на хартия ми написа, и аз после при Васка отидох, ти нали Васка го знаеш? Той е инженер, сега е фермер от новите. Та той ми помогна всичко да сглобя, както е по науката. И почнахме тази вода да пием. Жива и мъртва се казва. Както в приказките, Максим, честна дума. И ставите за един ден ми минаха, ей така!

Слушах тогава Шарана и си мислех, че в крайна сметка няма нищо сложно да направиш нещо за себе си, което бързо ще ти помогне и вреда няма да ти нанесе. Селски човек. Не са за него нито сложни процедури, нито лекарства. Че той и аспирин през живота си не е пил — всичко, с което се храни, е собствено производство, натурално. Знам и как жена му го лекува: билки запарва, отвари вари. И Шарана си беше здрав като бик. А ето сега водичка живо-мъртва. Направо на душата му е легнала, та нали мужикът с природното е свикнал…