Максим Баринов
Лечение с жива и мъртва вода (4)

Трудно е да се оцени значението на водата на Земята. Това е средата, където протичат всички основни химични реакции, създаващи живот. Живата клетка се състои от 60–99,7% вода, а организмът на възрастен човек с тегло 65 кг съдържа средно 40 л вода. Със сигурност всеки от читателите се е срещал с тези данни поне веднъж в живота си. Но независимо от обичайността, която водата е придобила в човешките очи (предимно заради своята достъпност и необходимост), тя е едно от най-загадъчните вещества на нашата планета. В научните среди и до днес не стихват дискусиите по повод много от нейните качества и характеристики. „Бяло петно“ си остава природата на произхода на водата на Земята, а също и „водните артерии“, които са скрити от очите ни…

Какво са знаели предците ни
Земните артерии

Водата притежава широк спектър от физико-химични свойства. При съприкосновяването си с растителния и животинския свят тя проявява по различен начин качествата си — като обогатява организма с жизнена енергия или я отнема от него. Водата при определени условия може да свети в тъмнината, да не замръзва при температура до –100 °С, да оказва лечебно или разрушително въздействие.

Било забелязано например, че ако се полеят селскостопански култури (например памук в Средна Азия) с вода от подземен източник реколтата се увеличава с 30% и повече, което било невъзможно да се постигне при напояването с вода от каналите. Случайност ли е? Съвсем не. Работата е там, че водата в откритите водоеми много по-интензивно отдава жизнената си енергия на силното пространство — под въздействието на вятъра, кислорода и други фактори. Не случайно в древността водата за поливане на нивите се доставяла от планините по подземни тунели (в зависимост от релефа на местността, те понякога се разполагали на дълбочина от няколко метра до 400 метра). В Иран например дължината на такива тунели е над 160 хиляди Километра. Съгласно преданията от Байкал тръгват три такива тунела, които са на още по-голяма дълбочина. Ако се вярва на легендите, те са били създадени от древна цивилизация, но и до днес по тях тече жива, енергийно наситена вода.

Водоемите с целебна вода, процеждаща се от дълбините на земята, може да се открият в най-различни ъгълчета на нашата планета. В Русия най-известни са находищата в Сибир и в Далечния изток. Те са познати отдавна на местните народи. Към изборите водят пътечки, утъпкани от животни, там те лекуват своите рани, възстановяват силите си. Отиват там и хора, строят се лечебници, санаториуми…

Как са откривани такива водоизточници? От древни времена за знак, сочещ хубава вода, се смятат могъщите стари дървета. Редом с тях хората са създавали поселищата си, като разчитали на дълъг живот и крепко здраве за цялото племе, а по-късно за общините или градовете. Писмени източници на различни народи споменават за необикновените лечебни свойства на водата, която помага за зарастването на рани, избавя от болести, продължава живота и дарява младост.

През XVI век испанските завоеватели научили от местните индиански народи за съществуването на извори с жива вода на островите в Карибско море и Атлантическия океан и организирали специална експедиция за тяхното издирване. Жива вода не намерили, но затова пък открили островите от Антилския архипелаг и редица целебни извори, разположени на тях.

А колко легенди и предания са свързани с чудесните води! Ще ви разкажа една от тях.

Предание за безсмъртната Панорея

В един от паметниците на древноруската литература от XIV век се описва историческия поход на Александър Македонски (356–323 г. пр.Хр.) по Траверса (древна планинска верига, която днес обединява Кавказ, Памир, Тян-Шан). Уморена от дългия поход, войската на великия пълководец спряла за почивка в подножието на планината, където войниците случайно намерили няколко извора, бликащи изпод камъните, с кристално чиста вода. Един от войните взел сушена риба и се приближил към извора, за да я измие. Пуснал я във водата и бил смаян, когато рибата оживяла и бързо се скрила в дълбините.

Войнът не знаел, че това бил райски извор с жива вода. Младежът веднага се явил пред Александър и му разказал за случилото се. Александър първоначално не повярвал, но все пак решил сам да провери достоверността на донесението. Царят се приближил към извора и пуснал няколко сушени риби във водата — те тутакси оживели и отплували също като щастливата си предшественица.

По заповед на Александър донесли съд, напълнили го с чудната вода, запечатали го и го предали за съхранение на верен слуга. Царят заповядал: „Ако някой отвори съда, ще предам на гибел него самия и целия му род.“ Александър, който знаел колко години ще живее (от предсказанието), решил, че когато настъпи часът на смъртта му, ще пие от живата вода, ще се възроди и ще стане безсмъртен. Но на неговите мечти не било съдено да се сбъднат.

Младата Панорея, дъщеря на Александър, веднъж видяла как царския слуга носи и внимателно пази някакъв съд. Любопитство обхванало момичето и тя помолила слугата да й каже какво съдържа съдът. Младежът (наричали го Юдней) отвърнал, че и той не знае отговора. Настойчивата Панорея умолявала слугата да й разкрие тайната на съда. Нещо повече, щом разбрала, че младежът е получил най-строга забрана от самия Александър, Панорея решила на всяка цена да узнае какво има в съда.

Девойката предлагала на Юдней несметни съкровища, заплашвала го… Верният слуга бил непреклонен. Тогава Панорея съблазнила младежа. Любовните клетви и нежните прегръдки сломили волята му, Юдней не устоял. В постелята, споделяна с красивата прелъстителка, той разкрил на царската дъщеря тайната на съда. Това била съдбоносна грешка: щом младежът заспал, Панорея го заклала и скрила тялото му в кошница. После взела съда и изпила цялото му съдържание, като също се обляла с живата вода. Мигновено станала невидима и безсмъртна. Така тя живее и до днес, съгласно преданието.

В търсене на еликсира на безсмъртието

Разбира се, темата за живата вода е любима в руските народни приказки. Тези чудесни сказания носят забравени познания и сочат, че нашите предци са знаели за наличието и местонахождението на живата и мъртвата вода, добивали са я, като са се отправяли в гори и планини, за да спасят живота на близък човек.

От историята до нас са стигнали сведения, че от еликсира на безсмъртието са се интересували много владетели и религиозни дейци (например китайският император Цин Ши Хуанди (259–210 г. пр. Хр.), римските папи). Те дори са организирали цели експедиции, чиято цел била откриването на избора на „вечния живот“.

В Русия с търсенето и създаването на божествения еликсир се занимавал сподвижникът на Петър I, пълководецът генерал-фелдмаршал Яков Велимович Брюс (1670–1735 г.). Брюс сериозно се посветил на изучаването на различни науки, не отминал и черната магия и като че ли наистина създал неголямо количество такъв еликсир. Когато Брюс умрял, според завещанието му тялото му трябвало да бъде поръсено с приготвената от него жива вода. Но слугата, който отворил шишенцето, го изпуснал и част от течността се изляла върху ръката на покойника, а останалото се разплискало по пода…

В края на 20-те години на ХХ век гробът на Брюс бил отворен за препогребване. Какво било изумлението на очевидците, когато пред погледа им се разкрила невероятна картина — едната ръка на Брюс била нетленна…

И в наше време хората не са изгубили вярата си в чудеса, напротив: независимо от постиженията на съвременната медицина (а може би благодарение на тях) учени и ентусиасти не престават да търсят еликсира на вечната младост.

Тайните на подземните води

Анализът на архивните материали, оставени ни в наследство от древните мъдреци, сочи, че местонахождението на живата и мъртвата вода трябва да се търси в планините. Известно е, че вътре в планинските скални пластове има много полезни изкопаеми с голямо разнообразие на химичния си състав. Там, под земята, се намират енергийните и водните потоци, различни кухини, разломи. Подземните води се процеждат през пластовете планински кристали, влизат в контакт с тях (предизвиквайки различни химични реакции), променят се химически и енергийно, придобиват нови свойства. Освен това, като отмиват от пластовете ценни елементи, водите ги пренасят на други места, където се образуват утайки. Тъкмо там става формирането на загадъчната течност.

В днешно време учените добре знаят, че под голямо налягане всички камъни отделят капки течност (започват да „плачат“). При по-нататъшно повишаване на налягането камъните се разрушават. Пластовете на земната кора са подложени на изключително силно притискане и разтягане от силите на прилива и отделят вътрешна течност, която е различна за всеки вид полезни изкопаеми. Често пъти тези течности се натрупват в пещери, растат като кристали, израстъци, встъпват в съединения с други вещества, сгъстяват се, утаяват се.

Голяма роля в протичащите под земята процеси играят енергийните потоци, които пронизват земните пластове. Тези потоци понякога предизвикват мощни изпразвания (по аналогия с атмосферните бури), земетресения и могъщо налягане вътре в слоевете. Обикновено „подземните бури“ си взаимодействат с атмосферните явления, като осъществяват обмяна на енергии между Земята и Космоса. При това енергията на космоса се движи към Земята по определени канали — мълнии, а от Земята енергията мигновено се устремява нагоре по каналите, невидими с невъо-ръжено око, на „черните мълнии“ (за чието съществуване впрочем е известно от древността).

Не случайно сред народа битува мнението, че където падне мълния, обикновено се открива самородно злато или други ценни материали…

Необходимо е да призная, че докато събирах материали за книгата, темата за самородното злато ми се стори особено любопитна и затова се обърнах към мой приятел учен, който донякъде академично, но все пак разбираемо ми обясни какво става, когато земната кора е обезпокоена от природни катаклизми. Именно след разговора с моя приятел започнах да си водя специален бележник, където да си записвам ценна информация, свързана със загадъчните свойства на водата.

От бележника

Не е изключено потоците енергия от обикновената и черната мълния подобно на два електрода при мощно електрическо изпразване в местата с наличие на подземни води (предизвиквайки налягане във водата) да предизвикват локално придвижване на земните пластове с отделяне на вода от камъните. Възникването на електролиза в течността (водата) може да доведе до образуването на нови видове енергийно наситени течности с противоположни знаци (жива и мъртва вода).

При голямо налягане част от подземната вода може да изтече от планинските пластове като изворче или със сила да бъде изхвърлена на повърхността на земята (като гейзер например). Смята се, че в местата, където се натрупва жива вода, се образуват наситени с енергия вертикални потоци жизнена енергия, влияещи благотворно на човешкия организъм. Интересно е, че живата и мъртвата вода са разделени в пространството, но се намират близо една от друга. Но далеч не всяка мъртва вода (във водоемите и изборите, в които няма живот, нито растителност) може да бъде използвана в процеса на оживяване на биоорганизмите. Към мъртвата вода се отнася и тежката вода, която се използва при производството на термоядрено оръжие. Такава вода няма лечебни свойства и не помага за зарастването на рани.

Това, че живата и мъртвата вода образуват едно неделимо цяло, е ясно дори без научни обосновки. В природата, както и в човешкия организъм всичко е построено върху положителното и отрицателното начало, върху тяхното взаимодействие и противоположност. Дали ще бъде молекулата на ДНК, заряд на мълния или аксиомата, че всяко действие има равно по сила противодействие, не е толкова важно.

Но защо да отиваме толкова далеч, нека си спомним поговорката, че можем да поглаждаме по косъма, но и наобратно. Опитайте да погалите кучето си срещу косъма, по реакцията му ще разберете какво имам предвид.