Максим Баринов
Лечение с жива и мъртва вода (11)

Какво са катийоните

Катийонидите е съвкупността от жива и мъртва вода. Резултатите от многобройни опити и клинични наблюдения потвърждават целесъобразността от прилагането им в следните области.

В хирургията: при поражения на кости, мускули, лимфни възли и други инфектирани от туберкулозната пръчица органи, при обработка на следоперативни рани. Кайонидите се използват за промиване, компреси, а също при поставяне на тампони в открити рани.

В офталмологията: при лечение на конюнктивити, блефарити, кератити, възпаление на слъзните канали и други очни заболявания. Правят се промивки, компреси.

В оториноларингологията: при поражение на външния слухов канал, възпаление на средното ухо, мастоидит, фарингит, ларингит, синузит, тонзилит, ринит, аденоиди, а също при различни форми на ангина, при грипни епидемии, пневмонии, възпаление и рак на белите дробове се използват за инхалации, промивки, компреси, тампони, обилно напоени в съответните разтвори на катийониди.

В лечението на вътрешни болести: при лечение на язва и рак на стомаха, задстомашната жлеза, дванадесетопръстника, хроничен хиперациден гастрит, ентерит, колит, панкреатит, при лечение на секреторни неврози с увеличено отделяне на стомашен сок, при ендокринни заболявания и нарушения в обмяната на веществата.

При захарен диабет, диатеза: съответните катийониди в определени концентрации се приемат по 2–3 супени лъжици 3 пъти дневно 30–40 минути преди хранене в продължение на 1–3 месеца със спазване на препоръчаната диета.

При инфекциозни заболявания: при лечение на холера, дизентерия, коремен тиф, паратиф, скарлатина, дифтерит. Катийонидите се приемат по 1–2 супени лъжици през 4 часа в продължение на 15–20 дни.

В гинекологията: при лечение на възпалителни процеси на лигавиците на половите органи, при ерозия и рак на маточната шийка, рак на пикочния мехур се правят промивки с катийониди и се поставят тампони, обилно напоени със съответните катийониди.

В дерматологията: при лечение на изгаряния, меланом, папилом, фурункулоза, псориазис, себорея, екземи и други кожни болести се използват катийониди за компреси, нромивки, влажни превръзки, мехлеми, както и вътрешно.

В стоматологията: при лечение на стоматит, гингивит, рак и други заболявания на устната кухина катийонидите се използват за изплакване, жабурене, компреси, обилно напоени тампони.

В онкологията: при лечение на всички видове злокачествени тумори с различна локализация, които са достъпни за създаването на надежден и продължителен (не по-малко от два часа) контакт на катийонидите с тумора; използват се различни катийониди за инхалации, компреси, вътрешен прием и въвеждане в злокачествените тумори.

Трябва да се отбележи, че катийонидите с успех могат да се използват във ветеринарната медицина за лечение на сибирска язва, шап и други болести по животните и птиците.

Практическото използване на катийонидите свидетелства, че те могат да заменят редица лекарства, прилагани в практиката, а при лечението на много хронични заболявания, гангрена и рак са незаменими препарати.

Катийонидите успешно се използват и за профилактика на рака. Практически е установено, че в третираните с катийониди травмирани места и огнища на предрак нормалните клетки не се израждат в злокачествени.

Важно е да се отбележи и това, че катийонидите са много евтини и достъпни за всички граждани. За приготвянето им не е нужна сложна технология и скъпо струваща апаратура. Катийонидите могат да бъдат получени у дома, във всякакви условия, във всяка поликлиника и болница.

В търсене на отговори

Всички тези доказателства и изследвания открих в архивите на министерството на здравеопазването. Там се натъкнах и на следното писмо. То е доста дълго, затова ще приведа само най-важните откъси от него. Смятам, че е забележително и интересно от гледна точка на историята за приложението на катионите в нашата медицина.

Отделни служители в министерството на здравеопазването, опирайки се на явно погрешни отрицателни заключения на учени и на неправомерни действия на специалисти, не вярват в ефективността на новите лекарствени препарати и като не желаят да се убедят в действеността им, вече в продължение на 20 години забраняват употребата на катийонидите в лечебните учреждения я нашата страна.

Но независимо от професионалния им снобизъм, от който за съжаление не са се освободили напълно някои учени, от скептицизма на специалистите и от неправомерните действия на отделни длъжностни лица катионо-терапията, разработена преди 20 години и предложена за внедряване в практиката, днес е широко и успешно разпространена сред населението както у нас, така и в чужбина. Вестник „Съветска Русия“ от 2 август 1984 година съобщава, че в България катийониди са пуснати в продажба в аерозолни онаковки и масово се използват за лечение на дихателните органи и други заболявания. Всичко това доведе до положението, че отделни болни, тъй като не получили необходимата медицинска помощ в лечебните заведения, били принудени да се заемат със самолечение с катийониди. Такива препарати у нас не се продават. Нашата промишленост не произвежда катийониди. Ето защо отделни заинтересовани лица, ползвайки се от готовите технически данни, сами си приготвят или поръчват на специалисти не особено сложна апаратура за получаването на електроактивирана вода и в домашни условия произвеждат новите лекарствени препарати — катийониди, за лечение на хора и животни, страдащи от различни заболявания.

Към днешна дата във Воронеж, Чита, Свердловск, Ташкент, Ставропол, Харков, Херсон, Дненронетровск, Виница, Киев, Москва, Петербург, а също в София и Прага, Берлин и Варшава са изработени хиляди препарати по схемата на А. И. Кротов и Д. Ф. Кулаков. Устройството на Кротов е конструирано за първи път през 1981 година и е предназначено за получаването на големи количества жива вода. Електроактивирана вода, пригодна за медицински цели, се приготвя в електроактиватора, конструиран от Кулаков. Това устройство беше разработено и създадено през 1965 година и се използва както у нас, така и в чужбина.

Устройството на Д. Ф. Кулаков се състои от два стандартни стъклени половинлитрови буркана, на които странично е пробито отвърстие с диаметър 20–25 мм. През тези отвърстия в съдовете се налива вода, както и се излива оттам и се поставят електродите от въглен. При сглобяването на устройството между гърлата на бурканите, запушени със стандартни капронови капаци, в които са изрязани отвърстия с диаметър 65–68 мм, се поставя биологична мембрана, направена от добре измит пикочен мехур от убити животни или необработена (влажна) кожа от заек, агне или друго животно.

Електродите са от въглен, готови, извлечени от галванични елементи от типа 165У (ГОСТ 3316–81) или друг подобен тип с електроди от същия размер.

Устройството се захранва или от акумулаторна батерия с напрежение 24 V, или от мрежата с трансформатор с мощност 3050 W и напрежение 220/36 V. Водата за приготвянето на катийонидите трябва да е от кладенец, извор или артезиански кладенец. Може да се използва и дестилирана, която предварително се подкиселява с оцетна, млечна, лимонена или друга органична киселина. Водопроводната вода, особеноакоо е хлорирана, не е подходяща за получаване на катийониди.

Водата от всеки източник (освен дестилираната) се нуска през активен въглен и се вари 20–30 минути. След това се оставя да престои 8–10 часа и само след такава обработка се влива с помощта на гумена тръбичка в активатора.

Продължителността на електроактивирането на водата зависи от количеството микроелементи, съдържащи се в нея, и от напрежението на източника на захранване. При посочените данни активирането продължава около 30 минути. Концентрацията на pH в католита и анолита се определя с лакмусова хартийка по приложената в онаковката цветна скала. Йонизацията на електроактивираната вода (жива или мъртва) се осъществява я йонизатора по конструкцията на А. А. Кулски с последващо намагнитване в магнитните филтри, конструирани от Кулаков, или усъвършенствания йонизатор с въртящи се магнити, конструиран от Кулаков.

Към писмото беше приложен списък на хората, които са се излекували с катийониди, приготвени от електроактивирана вода.

Впечатляващо, нали?

Списъкът на бившите болни, страдащи от различни заболявания, включително и злокачествените тумори с различна локализация би могъл да бъде продължен до безкрайност. Наистина писмото завършва със следната фраза: „На раково болни с много метастази не се удаде да се продължи животът — заради несъвършенствата на апаратурата, технологията на приготвяне на катийонидите и методиката на приложението им в лечебната практика.“

Действително въпросът е „болен“: могат ли да помогнат катийонидите, това чудесно взаимодействие на живата с мъртвата вода, в лечението на рака?

Катийонидите в онкологията

Апарати за филтриране на водата, филтриране, което прави водата по-чиста, по-полезна и позволява да се изучат лечебните й свойства… Има учени, които отдавна са обърнали внимание на апаратите за приготвяне на жива и мъртва вода. Нещо повече, те са съвместили интереса си с онази област от медицината, който днес предизвиква най-много дискусии. Естествено, имам предвид онкологията.

Узнах за това, докато работех в архива на министерството на здравеопазването. Попадна ми вестник „Труд“ от 29 юни 1984 година. Беше поместена статия за 16-ата конференция на федерацията на еврипейските биологични дружества. Темата сама по себе си беше животрептяща: механизми на превръщане на нормалната клетка в ракова и методи за предотвратяване на този процес. Интервюто, което беше взел журналистът от няколко участници в конференцията, така ме заинтригува, че помолих служителите в архива да ми позволят да си ксерокопирам тази страница от вестника. Разрешиха ми и благодарение на това имам възможност да споделя тази информация с вас, скъпи читатели. Направо ще приведа извадки от това интервю.

Ще отбележа само, че на въпросите на кореспондента са отговаряли проф. Р. Уайнбърг от САЩ, проф. Д. Штехелин от Франция и проф. Я. Свобода от Чехия.

Какви условия допринасят за възникването и развитието на рака?

На онколозите отдавна е известно, че в здравия организъм рак никога не възниква. А за да бъде организмът здрав, той се нуждае от здрава храна и нормална, чиста околна среда. Нормалните клетки се превръщат в ракови само в огнища на травми, и то невинаги. Не приемайте вътрешно вещества, които могат да причинят травма на вътрешните органи. Пазете се от среда, която може да причини травми на живите тъкани. Пушенето е съзнателно въвеждане в белите дробове на никотин и други отрови. Никотинът е отрова, способна да разруши мембраните на клетките на белодробната тъкан. Различните токсини, попаднали в храната или в питейната вода, неизбежно предизвикват травми на вътрешните органи. А колкото повече са травмите, толкова е по-голяма вероятността от трансформиране на нормалните клетки в поразените области в ракови.

Как нормалната клетка се превръща в ракова?

Нормалната клетка се превръща в ракова само в огнището на травмата при наличие на селективни фрагменти от чужди линейни едноверижни молекули ДНК, които съдържат в полимерната си верига онкоген.

Откъде се взема онкогенът?

Онкогенът е неотделим компонент на всяка едноверижна молекула ДНК, влизаща в състава на генетичния апарат на всяка жива клетка, способна да се прероди от дъщерна в майчина с последващо деление на две дъщерни. В генетичния апарат на дъщерната клетка се съдържа линейна едноверижна молекула ДНК с един онкоген с определен строеж. В едноверижната ДНК онкогенът е винаги активен. Той подава команда за прехода на дъщерната клетка в майчина. Без онкогена комплементарният строеж на втората нишка ДНК и делението на клетките са неосъществими.

Кога напълно ще бъде решен проблемът с рака?

Трудно е да се посочи точна дата за окончателното решаване на този проблем. Днес е ясно единствено това, че клетъчното и молекулното ниво са твърде груби за разбиране на природата на заболяването. Вероятно по-задълбоченото изучаване на онкогенезата с помощта на съвременните постижения на електронната и квантовата теория ще доближи учените до разбирането и решението на много биологични проблеми. Но такъв подход към изучаването на биологичните процеси като цяло на много учени изглежда като фантастика.

Възможна ли е профилактика на рака?

Да напомним, че всяка нормална жива и здрава клетка в огнището на травма може да измени своя цикъл на митоза и да се трансформира в ракова. Това се случва само в огнище на травма при наличие в него на селективни фрагменти от чужди линейни едноверижни молекули ДНК, съдържащи в своите полимерни вериги онкоген или с позитивен, или с негативен строеж. Човек трудно може да се опази от травми и особено от опасни микротравми, чието възникване не се придружава с усещане за болка. Освен това не при всяка травма се образуват селективни фрагменти на молекулите ДНК, способни да трансформират нормалната съседна клетка в ракова. Ето защо ние не знаем, пък и не можем да узнаем, коя травма може да причини израждане на клетката и кога става това. За развитието на рака научаваме твърде късно, когато вече цяла колония от клетки е образувала злокачествен тумор. За да не се позволи раковите клетки да дадат потомство, те трябва да се открият в начален стадий от развитието им и да се вземат съответни мерки. В днешно време е разработена специална електронна апаратура, с чиято помощ може да се открие наличието на ракови клетки във всяка травмирана област, във всяко огнище на предрак и да се определи в началния стадий от развитието на тумора дали той е доброкачествен или злокачествен.

Скоро ли ще се появят ефективни методи за лечение на рак?

Успешното лечение на всяка болест зависи от точната диагностика и правилното назначаване на избирателно действащи лекарства, способни да възстановят нарушената функция на отделни органи или на целия организъм, без да нанасят значителна вреда. В днешно време за лечение на рак медицината използва различни методи и средства, способни да унищожават тъканите, където са локализирани раковите клетки. Независимо от точността на диагностиката и стадия на развитие на злокачествения тумор, за лечение на всички органи и тъкани, поразени от рак, лекарите прилагат хирургия, лъчева и химиотерапия и други средства и методи за избирателно унищожаване на раковите клетки. В процеса на унищожаване на раковите клетки в значителна степен страдат и нормалните тъкани, обграждащи тумора. Използването на различни хормони и целенасочената интензификация на имунната защита срещу раковите клетки засега не дават желаните резултати.

За връщането на клетките от мултипластичния митозен цикъл (неуправляем) в тригерен (управляем) митозен цикъл използваме катийоно-терапията, разработена през 1965 година и предложена за приложение в практиката.

Катионотерапията е нов метод на лечение на злокачествени тумори и на други заболявания, основан на деполяризацията на клетъчните мембрани с катийониди, тоест с препарати, приготвени от електроактивирана вода, съдържащи катийони на платина, злато, сребро, кобалт, литий, берилий, кадмий, титан, мед, желязо, въглерод и инертни газове, специално обработени в магнитни филтри. С катийониди, приготвени от електро-активирана вода, се лекуват всички злокачествени тумори, достъпни за създаване на надежден и продължителен контакт (не по-малко от 2 часа) с катийонидите. Те са същевременно единствените и засега незаменими препарати, които може да се използват за профилактика на рака. Забелязано е, че в мястото на всяка травма, във всяко огнище на предрак, обработени с катийониди, нормалните клетки не се израждат в ракови.

Кога ще се появят надеждни методи за борба със злокачествения растеж на късните стадии на заболяването?

Занемарените болести се лекуват трудно. Особено тези, които водят до разрушаване на тъканите. Разрушената тъкан или загиналият орган е почти невъзможно да се възстановят, макар че медицината се опитва да постигне това. При раковите заболявания положението се усложнява още повече от метастазите, които се появяват в други тъкани и органи. Това се случва, защото раковите клетки на повърхността на своите мембрани носят удвоен отрицателен заряд в сравнение със заряда на лимфоцитите, фагоцитите и другите нормални клетки, обкръжаващи тумора. Заради удвоения си отрицателен заряд раковите клетки се отблъскват една от друга с двойна сила и на големи разстояния. Те са слабо свързани една с друга, лесно се откъсват от тумора и по лимфните протоци и кръвоносните съдове мигрират по целия организъм. По-голямата част от тях загива, но някои, попаднали в капилярите, се заселват на новото място и дават потомство, като образуват нови огнища на злокачествения тумор. Ето защо борбата с рака на късен стадий е много трудна.

Не пропускайте своя шанс!

Спомняте ли си писмото, което приведох в началото на тази глава? Съвсем неочаквано, докато се ровех в архива, намерих неговия отговор. Той се съхраняваше в друга папка.

Дълбокоуважаеми Джахангир Хакимович, в отговор на въпроса ви по повод писмото на Д. Ф. Кулавов ви съобщавам следното. В нашия институт наистина в продължение на две години се провеждат изследвания на Медико-биологичните свойства на електроактивираната вода.

Първична информация за начина на електроактивиране на водата получихме от института СредаНИИгаз, където електроактивираната вода се използва за технически цели. Приоритетът на СредаНИИгаз в методиката и технологията на получаване на електроактивирана вода е виден от авторските свидетелства и съответните документи.

Към днешна дата в нашия институт са проведени няколко хиляди експеримента с животни с различна патология. Получените резултати могат да бъдат оцененикатоо твърде обнадеждаващи и перспективни. Материалите от експериментите и изследванията бяха оформени на съответния етап във вид на заявка за авторско свидетелство и изпратени в съответните инстанции. Твърдо сме убедени, че нито един ръководител на сериозно учреждение не би отхвърлил с лека ръка заявлението и придружаващите го факти.

С уважение, В. В. Вахидов

В приложението е запазена методиката за използване на апарата на Кротов.

Но какво излиза? Ние самите не искаме да приемем иновациите, а после се чудим, че японците са представили свое устройство за пречистване на водата и правят от това сензация…

Има една философска притча за използването на шанса. Заглавието й е „Роза“. Нека читателите ми простят лиричното отклонение, но то ми изглежда съвсем на място тук.

Едно малко момче, впрочем достатъчно самостоятелно, за да го пускат да се разхожда само, се шляело по шумната улица. Колите пронизително свирели със спирачки, хората се блъскали, сладоледът се топял, а тротоарът вдигал пара, нагрят от слънцето. Мисълта за нарка се мярнала неочаквано. Момчето се усмихнало, изхвърлило фунийката със сладолед в кошчето за боклук и хукнало натам. От свежия въздух сякаш му спрял дъхът. Панталоните на момчето се измокрили до глезените от сочната трева, влажна от изпаренията на задъхващата се от летния зной земя. Листата блестели, сякаш покрити с гланц. 3юмбюли, теменужки. И рози. Стотици рози. Розови и целомъдрени като девичи устни. Разбира се, на момчето и наум не му идвали подобни сравнения. Той бил още твърде малък за такива съблазни. Затова пък знаел, че розата е най-красивото цвете на света. Открил най-прекрасната роза и приседнал на оградката. Имало на какво да се любува. Изумруденозеленото стъбло било увенчано от грациозен ален цвят. Лек безпорядък сред венчелистчетата — като небрежна, но очарователна прическа на девойка. Листенцата били такива свежи, че капчиците роса по тях приличали на диаманти. Момчето внимателно докоснало с пръст алената главица на цветето. Розата капризно навела листа. Момчето трепнало. Цветето се отдръпнало леко. — Не ме пипай. — Казахте ли нещо? — момчето затаило дъх от изумление.

Розата повдигнала рамене. Поне може да се твърди, че ако розата имаше рамене, щеше да направи именно това. — Не желая да ме пипаш. — Защо?

— Виждаш ли — явно на розата й се говорело, макар че не можела да реши дали да се довери на един непознат или не, — ако всички, които искат да ме пипнат, го правят, листенцата ми няма да издържат, ще опадат. А аз искам да си ги запазя. — И за какво?

„Ама че наивник — помислила си розата, — що за тип?“

— За красота — отвърнала гласно. Момчето не можело да разбере това. Знаело, че трябва да се пази, за да бъде опора за близките си, ако имат нужда от помощ. За живота си, за да го преживее така, че да не съжалява за нито една минута. За любовта, за да не се свие сърцето му в студена раковина. За приятелите, за да са уверени, че на света съществува вярност. Но за красота?… Розата се усмихнала едва-едва. Или е направила нещо друго, нали розите не могат да се усмихват.

— Не ми ли вярваш? — попитало момчето, като забелязало усмивката й. — Не те познавам.

— Затова пък аз те познавам — убедено заявило то.

— Тъй ли? — нацупила розата несъществуващите си устни. — И какво знаеш за мен? — Ти си красива, всички ти се любуват, но имаш бодли, затова мнозина се отдръпват от теб.

Розата грациозно поклатила листенца. — Няма да ти сторя зло — продължило момчето и внимателно протегнало ръка към цветето, — не се страхувай от мен. Но щом ръката му докоснала стъблото, момчето извикало и отдръпнало убодените си от безжалостните бодли пръсти. Потека кръв. — Защо го направи?

От очите на момчето близнали сълзи. Розата вдигнала рамене. — Просто така. Не те познавам. Момчето повече не я слушало, хукнало през храстите накъдето му видят очите, като размазвало по бузите сълзите от обидата. Но насред път спряло. „Защо бягам? Защо не я убедих, че не представлявам заплаха за нея? Ама че съм глунак!“ И момчето се върнало обратно.

Но не могло да намери своята роза. Та нали само преди минута беше тук… Тогава видяло един човек с кожени ръкавици. И с градинарски ножици. Той погледнал момчето с празен поглед, изплюл се и като се навел, вдигнал наръч рози и си тръгнал.

Момчето в отчаяние се отпуснало на земята. „Защо ме убоде? Аз щях просто да си седя тук и тогава никой нямаше да те отреже, за да те включи в някакъв букет…“ Счуло ли му се, или това бил нейният глас? Или шумоленето на листата донесло нечий шепот: „Защо така се изплаши от едно малко убождане? Такава е моята природа. Така разговарям с всички…“ Момчето навело глава…