Максим Баринов
Лечение с жива и мъртва вода (6)

И така, сами разбирате, че моят поход при лечителя се оказа недостатъчен за намирането на жива вода. Аз дори по никое време се почувствах като Иван Царевич от приказката, който „отива незнайно къде и търси незнайно какво…“

Но си изясних нещо и то беше, че лековитата течност, възпята в приказките, трябва да се търси не при вещерите и магьосниците. Напълно е възможно някои от тях наистина да помагат на болни хора, но на мен като рационален човек ми се искаше да получа научно потвърждение за съществуването на живата вода. И аз посетих мой познат професор — да пийнем хубав чай и да си поприказваме за водата. И ето какво ми разказа той.

„Живата вода е в чинийката“

— Всички смятат, че формулата на водата е Н2О, но това е дълбоко невярно! В действителност формулата изглежда така — (Н2О)Х. От хикса зависят и всички свойства на водата — обясняваше професорът, като си сипа чай в чинийката. — Водата наистина може да бъде жива (когато Х е по-малко от 3–5) или мъртва (когато Х е над 20). Знаете ли, че при разчитането на формулата на водата, копната в самовара, Х ще е равен на 3? Ето каква вода трябва бързо да се изпие! Гениално изобретение е чинийката. В нея врялата вода се охлажда много бързо и чаят може веднага да се изпие. При това водата не губи свойствата си.

— Излиза, че не напразно търговките винаги пият чая от чинийката? — изключително заинтригуван попитах аз.

— Разбира се! Тази стара руска традиция е високо научна! В самовара чаят непрекъснато кипи, водата става жива. И в чинийката тя ще си остане жива. Ако се пие от чаша, водата започва да се полимеризира — и става мъртва. Безполезна, а често и вредна.

— Как така? — прекъснах обясненията на професора, а същевременно си помислих разтревожено: „Та аз само от чаша пия чай, че при това и от голяма…“

Професорът през това време продължи:

— Още Менделеев е обърнал внимание, че водата притежава и киселинни, и алкални свойства. Водата е неутрална само в големи обеми. В самовара големите мехурчета излитат, остават само малките — няколко молекули водна пара. Водата в тях е чиста, без примеси, високо активна.

Тя бързо утолява жаждата. И е лековита — по свойствата си прилича на водата от минералните извори в Трускавец. Но ако престои, тя се полимеризира, става мъртва — лепкава и неактивна. Лечебните свойства изчезват.

— Но сега с вас успяваме да пием жива вода от чинийките, нали? — побързах да се осведомя, докато наливах в чинийката си поредната порция от димящата ароматна напитка.

— Естествено. Аз самият само така пия чай. Въобще самият процес на пиене на чай е много полезен. Не е случайно, че преди са пиели чай дълго. Постепенно човек започва да се поти, организмът отделя ненужните шлаки, в клетките старата, мъртва вода се заменя с нова, жива и активна.

— Как водата става мъртва? — зададох накрая „болния“ за мен въпрос.

— Лесно е да се разбере, ако си спомните как ядете диня. Когато е току-що разрязана, диненият сок е прекрасен и на вид, и на вкус. Но щом изтече в чинията, остане там известно време, вече не е вкусен. Значи, вече е успял да се полимеризира. Същите процеси протичат и в изстиващата вода. Соковете от диня, краставици, пъпеши, минералната вода са примери за естествена жива вода. А спящата вода е пример за такава вода, но получена изкуствено, която все пак притежава същите свойства. В спящата вода полимерните вериги са къси, а при изстиването й те се удължават. При охлаждането малките мехурчета се превръщат в по-големи, които изплуват на повърхността и изчезват. Молекулите на такава тежка вода не са нужни на организма. А малките молекули са необходими.

— Споменахте за минералната вода в Трускавец.

— Да, в Трускавец водата се пие само прясна, не се бутилира — само тогава тя е лечебна. Тя не бива да се налива в бутилки, както „Нарзан“ или „Боржоми“, и да се отнесе вкъщи — лечебните й качества ще изчезнат.

— Чувал съм, че не бива една и съща вода да се кипва два пъти. Освен това казват, че водата от стопен лед е полезна…

— Водата трябва да кипи постоянно, за да се разрушават големите полимерни вериги. Но не силно, да плиска. В това отношение самоварът е потресаващо изобретение. Хубави са медните самовари, а още повече сребърните, тогава водата допълнително се пречиства и се насища със сребърни йони. Докато водата от стопен лед съвсем не е полезна за организма, както се твърди: тя е силно полимеризирана, а организмът не приема големите вериги. Те не могат да преминат през системата на капилярите и мембраните. За активно осигуряване на жизненост е нужна „надребнена“ вода, жива.

— А как се усвоява водката? — зададох на професора друг мой „болен“ въпрос.

— Черният ни дроб играе ролята на филтър и в първия половин час след изпиването на чашка или на по-голяма чаша водка тя не се усвоява. Пиещият не се напива веднага — ето защо си налива втора, че и трета… А когато алкохолът попадне от черния дроб в кръвта, вече е късно: твърде много е изпил. Този ефект се вижда най-добре, когато на премръзнал човек му дадат да пийне алкохол — той се стопля, но не се напива! А пък хитрите американци измислиха уискито със сода. Мехурчетата СО2 съдействат за усвояването на алкохола почти мигновено. Човек се опиянява в зависимост от това колко е изпил. Същото става и като се пие шампанско… Да ви сипя ли още чай?

Ето така си поговорихме с професора. Тръгнах си след четири часа, много доволен и изпълнен с решимост да продължа своите търсения. Вече много ясно си представях следващите си действия: да отида в библиотеката, да изуча книгите, които ми даде професорът, и разбира се, да се впусна в интернет. В наше време без интернет сме заникъде.

Какво научих за най-простата и същевременно най-загадъчната течност, която ни придружава всекидневно? Доста много. Ще споделя с вас целия натрупан от мен материал, но постепенно.

Какво помни водата

Каквото и да се говори, водата е най-известното и разпространено вещество на земята. Дори най-закоравелият двойкаджия знае формулата й, съвременният градски човек дори не се замисля за ценността й. Достатъчно е да завърти крана, и тя е на разположение — толкова удобно и лесно. Но така ли е в действителност?

Само водата се среща в трите си агрегатни състояния — твърдо, течно и газообразно. Този факт навежда много съвременни учени на мисълта, че водата е жива субстанция. Повечето свойства на водата не се вписват в кодекса на физичните закони и тъкмо с тази си „ненормалност“ тя винаги е привличала учените.

Водата се състои от супер молекули, клъстъри — тоест тя притежава особена молекулна структура. Както вече казах, тази структура се променя, ако на водата се въздейства с различни методи: химични, електромагнитни или механични. Нейните молекули са способни да се престрояват и по този начин да запаметяват всяка информация. Феноменът на структурата памет позволява на водата да приема, съхранява и обменя информация с силната среда.

През 60-те години на миналия век в един от изследователските центрове в Германия станал инцидент, послужил като тласък за изучаване на ново свойство на водата. Съвсем случайно лаборантката изпуснала в съда с дестилирана вода херметично затворена ампула със силна отрова. Като се страхувала да признае своята грешка, тя оставила ампулата във водата и решила да изчака останалите сътрудници да си отидат. Но после забравила за това. Ампулата била открита чак след няколко дни. Водата била подложена на най-щателен химичен анализ — тя се оказала безупречно чиста. За всеки случай решили да дадат от нея на лабораторните плъхове. И за голямо изумление на сътрудниците след известно време всички плъхове умрели.

По какъв начин водата е поела смъртоносните свойства на отровата, без да влезе в контакт с нея? Доста по-късно учените установили, че дори след пълно химическо пречистване водата запазва информация за всички вещества, които са се намирали в нея, във вид на електромагнитни колебания. Изяснило се, че водата притежава особена молекулна структура, която се променя, ако й се въздейства с различни методи — химически, механични, електромагнитни… Под тяхно въздействие нейните молекули са способни да се престрояват и да „запаметяват“ различна информация, феноменът на структурата памет позволява водата да поема, съхранява и обменя с околната среда данни, носени от светлината, звука, мисълта и дори изречената дума. Подобно на живата клетка, която пази в генетичния си код сведения за целия организъм, всяка молекула на водата е способна да съхранява информация за цялата планетна система.

Миникомпютър във водна молекула
Основи на биопрограмирането

Уникалността на структурата на водата се състои в това, че тя се групира в т.нар. клъстъри — информационни общности, всяка от които представлява своеобразен миникомпютър. Доста по-съвършен от тези, с които сме привикнали.

Във всяка такава общност от паметта на водата (с размери не по-големи от микрон) се намират 44 хиляди информационни панела, всеки от които отговаря за собствен вид взаимодействие с околната среда. Учените смятат, че във всякаа клъстърна единица от паметта на водата вече е заложена информация. И не само за миналото, но и за бъдещето.

Ако си спомним, че човешкото тяло се състои от 70% вода, не е трудно да се стигне до извода, че всички ние сме програмирани системи. Всички външни фактори, включително и общуването между хората, променят структурата и биохимичния състав на течната среда на организма на петъчно ниво. Без да го съзнаваме, ние всекидневно програмираме себе си и хората около нас. Учените потвърдиха тази почти фантастична теория.

Бързата умора, лошото настроение, безпричинната агресивност, нервността, болестите — всичко това е резултат от негативно био-информационно въздействие. Ето защо е така важно да внимаваме какво говорим, да разбираме, че думите ни влияят на всичко около нас. Нещо повече, дори с лошите си мисли човек е способен да отрови всичко, което съдържа макар и незначително количество вода. Можете да си представите какви размери придобива това в мащабите на планетата!

Някои учени смятат, че много бури, урагани, наводнения и други природни катаклизми са реакция на водата спрямо общото замърсяване на енергоинформационната среда. Така водата връща на света заложената в нея информация.

А как замърсяват средата насилието, криминалните случаи, военните конфликти… Дори ако всичко това става на кино, всички мисли, емоции все едно се запомнят от информационната среда и вече съществувайки самостоятелно, по-нататък въздействат върху нашия живот и душевност. Този вид замърсяване е по-страшен от всичко друго.

Доказано чрез опит

В една от лабораториите на министерството на здравеопазването на Руската федерация са проведени опити за дистанционно въздействие от екстрасенси върху структурата на водата. Доставяли чиста вода, след което екстрасенсът „влагал“ в нея информация за някаква болест (да речем паралич) в паметта на водата. После във водата поставяли инфузории и те… се парализирали. Опитите се повтаряли многократно, но резултатите били същите.

Веднага се сещам за Алан Чумак, който зареждаше от екрана на телевизора вода, и свързания с това ажиотаж. Както по-късно се изясни, лечебният ефект от такова масово „зареждане“ е твърде съмнителен, тъй като влаганата в течността програма в зависимост от индивидуалните особености на организма може да донесе както полза, така и вреда.

А що се отнася до обикновените хора… можем ли ние да въздействаме на водата със своите мисли, чувства, думи? Учените отговарят: „Безусловно“. В Санкт Петербург, в лабораторията на професор Константин Коротков обикновени хора, далеч не екстрасенси, са участвали в такъв експеримент. Те били помолени да се съсредоточат, да се концентрират върху радостни, добри мисли (например за любим човек), а след това да насочат тези мисли към водата. В повечето случаи се наблюдавало изменение на физичните параметри на водата. Тя ставала по-вкусна, изборна.

Установено е, че чрез енергоинформационното поле водата запазва връзката си с човека, който й въздейства. При това на каквото и разстояние да се намира, ако нещо се случи с него, в структурата на водата също настъпват изменения. Поразително! Но още по-удивителен е друг факт: ако се въздейства по определен начин на водата, която е „запомнила“ мислите на даден човек, то и в неговото състояние (поведение, настроение) ще настъпят изменения.

Излиза, че духовният свят може да се прояви материално с посредничеството на водата…

Японският професор Имото Масару е провел редица много интересни опити. Той замразявал капки вода и след това ги изучавал под силен електронен микроскоп с вградена фотокамера. Неговите експерименти нагледно показали измененията в молекулярната структурата на водата при взаимодействието й с обкръжаващата среда.

Замърсената вода имала структура с информационни общности, които били лошо свързани една с друга и обмяната на информация между тях била затруднена. А водата от планински потоци и извори показвала ясна геометрична структура, подобна на тази, която се наблюдава при снежинките.

След това професорът проверил какъв ефект предизвиква музиката върху структурата на водата. Той поставял съдове с дестилирана вода около магнетофон за няколко часа, а след това замразявал водата и я фотографирал. Структурата на молекулите се променяла по различен начин от музикалните композиции. Но най-удивителното било, че водата реагирала на думи, напечатани на хартия и залепени на стъкления съд.

Професор Масару публикувал фотоалбум с резултатите от своите опити, които нагледно демонстрира как водата реагира на всеки звук, емоция или мисъл.

Какъв извод може да се направи? Когато пиете вода, чай или сок, старайте се да не го правите, докато си мислите лоши неща. Това може да ви причини вреда. Помнете, че всички хранителни продукти, особено пресните, съдържат голям процент вода, който може да „запише“ лошото или доброто ви настроение.

От една страна, тези свойства плашат, а от друга… Нали можем да ги използваме в своя полза. Като програмираме по определен начин водата, можем да подобрим усвояването на едни или други продукти от организма. Именно върху този ефект се основава и обичаят на вярващите хора да казват молитва преди хранене и да освещават храната си по този начин. Жизнената енергия в пресните продукти се намира в свързано, сякаш блокирано състояние. Освещаването на продуктите преди хранене разблокира тази енергия. След такава проста процедура всеки хранителен продукт може да стане лекарство за вашия организъм…

И така, водата може да бъде жива или мъртва в зависимост от информацията, с която си взаимодейства. Получаването на жива и мъртва вода чрез промяна в структурата й, според мен, изглежда съвсем научно. В крайна сметка тази теория е възпирала и е потвърдена по опитен път тъкмо в научните кръгове. Все пак аз се доверявам на учените.

Дали намерих „незнайно какво“? Още не. Засега само получих теоретично потвърждение за съществуването на живата и мъртвата вода. Практиката все още куца. Във всеки случай поне знам, че съм на прав път. Нещо повече, почти стигнах до целта на своето пътешествие. Както се казва в една детска игра: „Вече е горещо!“