Метаданни
Данни
- Серия
- Хрониките на Кралеубиеца (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Name of the Wind, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ангел Ангелов, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 84 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Патрик Ротфус. Името на вятъра
Американска, първо издание
Превод: Ангел Ангелов
Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева
Коректор: Станка Митрополитска
Художник на корицата: Ясен Панов
ИК „Прозорец“ ЕООД, 2010 г.
ISBN: 978-954-733-679-7
История
- — Добавяне
- — Корекция
25.
Антракт — нетърпеливо търсене на причини
Квоте направи жест към Летописеца, който остави перото и се протегна с вдигнати над главата преплетени пръсти.
— От доста време не се бях сещал за това — каза съдържателят. — Ако търсиш причината защо се превърнах в онзи Квоте, за когото се разказват истории, предполагам, че можеш да я откриеш в това.
— Какво точно имаш предвид? — сбърчи чело Летописеца.
Квоте дълго мълча, загледан в ръцете си.
— Знаеш ли колко пъти в живота си съм бил пребиван?
Летописеца поклати глава.
Квоте вдигна поглед, засмя се и безгрижно сви рамене.
— Нито пък аз. Човек би си помислил, че нещо такова се запечатва в съзнанието. Че ще си спомням колко кости са ми били чупени, както и шевовете и превръзките. — Той поклати глава. — Не си го спомням. Но си спомням онова малко момче, което хлипаше в мрака. Спомням си го ясно след всички тези години, все едно се е случило едва вчера.
— Ти самият каза, че нищо не си могъл да направиш — намръщи се Летописеца.
— Можех — сериозно отвърна Квоте, — но не го сторих. Направих своя избор и съжалявам за това и до ден-днешен. Костите заздравяват. Съжалението остава в теб завинаги.
Квоте дръпна стола си от масата.
— Мисля, че ви разказвах достатъчно за тъмната страна на Тарбеан.
Той се изправи и продължително се протегна.
— Защо, Реши? — Думите внезапно бликнаха от устата на Баст. — Защо си останал там, ако е било толкова ужасно?
Квоте кимна, сякаш бе очаквал този въпрос.
— Къде другаде можех да отида, Баст? Всеки, когото познавах, беше мъртъв.
— Не всеки — настоя Баст. — А Абенти? Можел си да отидеш при него.
— Хелоуфел беше на стотици километри разстояние, Баст — уморено отвърна Квоте, мина през стаята и се премести зад тезгяха. — Стотици километри без картите на баща ми, които да ме водят. Стотици километри без фургоните, в които да пътуваш и спиш. Без всякаква помощ, без пари и без обувки. Предполагам, че такова пътуване не би било невъзможно. Но за едно дете, което все още не се беше съвзело от удара, предизвикан от загубата на родителите му… — Квоте поклати глава. — Не. В Тарбеан поне можех да прося или да крада. Едва успях да оцелея в гората през лятото. Но през цялата зима? — Той отново поклати глава. — Щях да умра от глад или от измръзване.
Докато стоеше зад бара, Квоте напълни халбата си и започна да добавя щипки от разни подправки от различни малки кутии, след това със замислено изражение се отправи към голямата каменна камина.
— Разбира се, че си прав. Всяко друго място би било по-добро от Тарбеан. — Той сви рамене и се обърна към огъня. — Но всички ние сме подвластни на навиците си. Много по-лесно е да останеш сред коловозите на онова, което ти е познато. Може би дори съм си мислел, че заслужавам този живот. Че това ми е наказанието, че не съм бил там, за да помогна, когато дойдоха чандрианите. Наказанието ми, че не умрях, когато трябваше — заедно със семейството си.
Баст отвори уста да каже нещо, после я затвори и намръщено сведе поглед към масата.
Квоте го погледна през рамо и меко се усмихна.
— Не казвам, че това е разумно, Баст. Самата природа на чувствата не се поддава на разумно обяснение. Сега не се чувствам по този начин, но си спомням, че тогава мислех така. — Той отново се обърна към огъня. — Обучението на Бен направи паметта ми толкова ясна и остра, че понякога трябва да внимавам да не се порежа на нея.
Квоте взе един нагорещен камък от огъня и го пусна в дървената си халба. Той потъна вътре с остро съскане. Стаята се изпълни с миризмата на сух карамфил и мускатово орехче.
Квоте разбърка ябълковото си вино с една лъжица с дълга дръжка и се върна обратно на масата.
— Трябва също да имате предвид, че тогава не бях на себе си. Голяма част от мен все още беше под влиянието на шока — ако щете, още не се беше събудила. Имах нужда нещо или някой да ме събуди.
Той кимна на Летописеца, който с привично движение разтърси ръка, за да я отпусне, и след това отвори мастилницата си.
Квоте се облегна назад на стола си.
— Трябваше да си припомня нещата, които бях забравил. Имах нужда от нещо, за което да живея. Минаха години, преди да срещна някого, който можеше да стори това за мен. — Той се усмихна на Летописеца. — Преди да срещна Скарпи.