Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (8) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Четвъртък, 17 август 1961

Казах на дон Хуан какво смятам за преживяването си. От гледна точка на планираната от мен работа това беше пагубно събитие. Казах, че не ми се иска друга подобна „среща“ с Мескалито. Бях съгласен, че всичко, което се беше случило с мен, е повече от интересно, но добавих, че нищо в него не може да ме накара да го потърся отново. Сериозно вярвах, че не съм устроен за такъв вид усилие. Пейотът беше извикал у мен като последствие, особен вид физически дискомфорт. Това беше неопределен страх или нещастие; някакъв вид меланхолия, която не можех точно да определя. И ни най-малко не намирах това състояние за прекрасно.

Дон Хуан се засмя и каза:

— Ти започваш да учиш.

— Този вид учение не е за мене. Не съм създаден за него, дон Хуан.

— Ти винаги преувеличаваш.

— Това не е преувеличение.

— Преувеличение е. Единственият проблем е, че преувеличаваш само лошите моменти.

— Що се отнася до мен, добри моменти няма. Всичко, което знам, е, че това ме плаши.

— Няма нищо лошо в това, да те е страх. Когато се страхуваш, виждаш нещата по различен начин.

— Но аз не желая да виждам нещата по различен начин, дон Хуан. Мисля, че ще зарежа учението за Мескалито. Не мога да се справя, дон Хуан. Това за мен наистина е една лоша ситуация.

— Разбира се, че е лоша — дори за мен. Ти не си единственият объркан.

— Защо ще си объркан ти, дон Хуан?

— Мислех за онова, което видях онази нощ. Мескалито наистина игра с тебе. Това ме обърка, защото беше „поличба“.

— Що за знак, дон Хуан?

— Мескалито те сочеше на мене.

— Защо?

— Тогава не ми беше ясно, но вече ми е. Той искаше да каже, че си „избраният“ (escogido). Мескалито те посочи на мен и по този начин ми каза, че ти си избраният.

— Искаш да кажеш, че съм избран сред останалите за някаква задача или за нещо такова?

— Не. Това, което искам да кажа, е, че Мескалито ми каза, че ти можеш да бъдеш човекът, когото търся.

— Кога той ти каза това, дон Хуан?

— Играейки с тебе, той ми каза това. То те прави избраният човек за мене.

— Какво означава да бъдеш избраният?

— Има някои тайни, които знам (Tengo secretos). Имам тайни, които не мога да разкрия, ако не намеря своя избран човек. Когато те видях да играеш с Мескалито онази нощ, за мен стана ясно, че ти си този човек. Но ти не си индианец. Колко объркващо!

— Но какво означава това за мен, дон Хуан? Какво трябва да правя?

— Аз реших и ще те обучавам в тайните, които изграждат съдбата на един човек на знанието.

— Имаш предвид тайните за Мескалито?

— Да, но това не са всички тайни, които знам. Има други, от различен вид, които бих искал да предам на някого. Аз самият имах учител, моя благодетел, и също станах неговия избран с извършване на истински подвиг. Той ме научи на всичко, което знам.

Отново го попитах какво ще изисква от мен новата ми роля. Той каза, че тя включва само учене; учене в смисъла на това, което бях преживял в двата сеанса с него.

Начинът, по който се развиваше ситуацията, беше твърде странен. Бях решил да му кажа, че се отказвам от идеята да уча за пейота, но преди да мога наистина да изложа мисълта си, дон Хуан ми предложи да ме учи на своето „знание“. Не знаех какво има предвид с това, но усетих, че този внезапен обрат е много сериозен. Възразих, че нямам подготовка за такава задача, тъй като тя изисква рядък кураж, какъвто аз нямам. Казах му, че е склонност на моя характер да говоря за действия, които други извършват. Исках да чуя неговите възгледи и мнения за всичко. Казах му, че бих бил щастлив, ако можех да седя там и да го слушам да говори дни наред. За мен това би било учене.

Той ме изслуша, без да ме прекъсне. Говорих дълго. Тогава той каза:

— Всичко това лесно може да се разбере. Страхът е първият естествен враг, който човек трябва да преодолее по пътя си към знанието. Освен това ти си любознателен. Това изравнява резултата. И ти ще учиш, въпреки своето „аз“. Това е правилото.

Възразявах още малко, опитвайки се да го разубедя. Той обаче изглеждаше убеден, че не ми остава нищо друго, освен да уча.

— Ти не мислиш в правилния ред — каза той. — Мескалито наистина игра с тебе. Това е, върху което трябва да мислиш. Защо не се спреш на него, вместо на страха си?

— Толкова необичайно ли беше?

— Ти си единствения човек, когото някога съм виждал да играе с него. Ти не си свикнал с такъв начин на живот, следователно знаците (поличбите) би трябвало да те пренебрегват. Макар да си сериозен човек, твоята сериозност е свързана с това, което правиш, а не с това, което става вътре в тебе. Ти твърде много обръщаш внимание на себе си. Това е проблемът. А това води до ужасно изтощение.

— Но какво друго може да направи човек, дон Хуан?

— Търси и виж чудесата около теб. Ще се умориш да се вглеждаш само в себе си и това изтощение ще те направи глух и сляп за всичко друго.

— Ти имаш цел, дон Хуан, а как мога аз да се променя?

— Мисли за чудото, че Мескалито игра с тебе. Не мисли за нищо друго. Останалото ще дойде от само себе си.