Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (11) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Учението на дон Хуан (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Teachings of Don Juan: A Yaqui Way of Knowledge, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 20 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
Диан Жон (2012)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

Издателство „Петрум Ко“ ООД, 1992 г.

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Сряда, 23 август 1961

— Дяволската трева (Джимсънова трева) беше съюзникът на моя благодетел. Можеше да бъде и мой, но аз не я харесах.

— Защо не хареса дяволската трева, дон Хуан?

— Тя има сериозен недостатък.

— Тя по-долу ли стои от другите съюзнически сили?

— Не. Не ме разбирай погрешно. Тя е така силна, както най-добрите съюзници, но в нея има нещо, което аз лично не харесвам.

— Можеш ли да ми кажеш какво е то?

— Тя извращава хората. Дава им възможност да вкусят силата твърде скоро, без да укрепи техните сърца, и ги прави деспотични и непредсказуеми. Прави ги слаби въпреки тяхната голяма сила.

— Няма ли някакъв начин това да се избегне?

— Има начин да се преодолее, но не и да се избегне. Който стане съюзник на тревата, трябва да плати тази цена.

— Как може човек да преодолее този ефект, дон Хуан?

— Дяволската трева има четири части, начала: коренът, стъблото и листата, цветовете, семената. Всяко от тях е различно и който стане неин съюзник трябва да ги изучи в този ред. Най-важното начало е в корените. Силата на дяволската трева се завоюва чрез нейните корени. Стъблото и листата са началото, което лекува болести. Правилно използвано, това начало е дар за човечеството. Третото начало е в цветовете и се използва, за да подлудява хората; да ги подчинява или да ги убива. Човекът, чийто съюзник е тревата, никога не поглъща цветовете, нито пък стъблото и листата, освен в случаи, когато той самият е болен. Корените и семената, обаче, винаги се поглъщат, особено семената. Те са четвъртото и най-мощно начало на дяволската трева.

— Моят благодетел казваше, че семената са трезвото начало — единствената част, която може да укрепи сърцето на човека. Дяволската трева е сурова към своите протежета, казваше той, защото цели бързо да ги убие — нещо, което тя обикновено постига, преди те да могат да достигнат до тайните на „трезвото начало“. Все пак има приказки за хора, които са разгадали тайните на трезвото начало. Какво предизвикателство за един човек на знанието!

— Твоят благодетел разгада ли тези тайни?

— Не.

— Срещал ли си някой, който го е сторил?

— Не, но те са се опитвали във време, когато това знание е било важно.

— Познаваш ли някой, който е срещал такъв човек?

— Не.

— Твоят благодетел познаваше ли такъв?

— Познаваше.

— Защо той не достигна до тайните на трезвото начало?

— Опитомяването на дяволската трева като съюзник е една от най-трудните задачи, които знам. За мен например тя никога не стана такава, може би защото никога не я обикнах.

— Все пак можеш ли да я използваш като съюзник, въпреки че не я обичаш?

— Мога, но предпочитам да не го правя. Може би за теб ще бъде различно.

— Защо е наречена дяволска трева?

Дон Хуан направи жест на безразличие, сви рамене и остана безмълвен известно време. Накрая каза, че „дяволска трева“ е нейно временно име (su nombre de leche). Каза също, че има други имена за дяволската трева, но те не бива да се използват, защото назоваването на едно име е сериозно нещо, особено ако човек се учи да опитомява съюзническа сила. Попитах го защо назоваването на едно име е толкова сериозно нещо. Той каза, че имената са предназначени да се използват само когато човек вика за помощ, в моменти на голям стрес и нужда, и ме увери, че такива моменти рано или късно настъпват в живота на този, който търси знание.