Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (62) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Последното събитие, което съм отбелязал в записките си, стана през септември 1965. Това беше последният от уроците на дон Хуан. Нарекох го „особено състояние на обикновена реалност“, защото не беше продукт на нито едно от растенията, които бях използвал преди. Може би го предизвика дон Хуан чрез използване на някои свои артистични качества. Държеше се пред мен така умело, че събуди яркото, силно и трайно впечатление, че в действителност това не е той самият, а някой друг, който го превъплъщава. В резултат аз изпитах дълбоко чувство на противоречие: исках да вярвам, че това е дон Хуан, и все пак не можех да бъда сигурен в това. Противоречието се съпътстваше от осъзнат ужас, толкова силен, че разстрои здравето ми за няколко седмици. В последствие помислих, че ще е по-разумно в този момент да приключа своето чиракуване. От този момент никога не съм участвал, но дон Хуан не престана да ме мисли за чирак. Той смяташе моето оттегляне само като необходим период за рекапитулация, друга стъпка на ученето, която може да продължи неопределено време. След този момент обаче той повече никога не ми излагаше своето знание.

Написах подробно описание на моето последно преживяване почти месец след него, макар че вече бях написал изобилни бележки върху неговите забележителни моменти на следващия ден, в часовете на голяма емоционална възбуда, която предхождаше най-високата точка на моя ужас.