Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (60) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Неделя, 4 април 1963

Днес предприех дълго пътешествие. Беше станало доста тъмно, когато стигнах до къщата на дон Хуан. Мислех за враните, когато една много странна „мисъл“ прекоси съзнанието ми. Беше повече като впечатление или чувство, отколкото мисъл. Птицата, която беше вдигнала шум, каза, че идват от север и отиват на юг, и когато отново се срещнем, те ще дойдат по същия начин.

Казах на дон Хуан какво бях измислил или може би си спомнил. Той каза:

— Не мисли за това дали си си спомнил или си го съчинил. Такива мисли прилягат само на хората. Те не прилягат на враните, особено на тези, които си видял, защото те са пратеници на твоята съдба. Ти вече си врана. Никога няма да промениш това. Оттук нататък с полета си враните ще ти казват за всеки обрат в съдбата ти. В коя посока ти летя с тях?

— Не бих могъл да зная това, дон Хуан.

— Ако помислиш както трябва, ще си спомниш. Седни на пода и ми покажи позата, в която беше, когато птиците долетяха при тебе. Затвори очи и направи линия на пода.

Последвах неговия съвет и определих точката.

— Още не отваряй очи! — продължи той. — В коя посока летяхте заедно по отношение на тази точка?

Направих друг знак на земята.

Вземайки тези точки за ориентация като отпратка, дон Хуан разясни различните видове полет, които враните биха съблюдавали, за да предскажат моето лично бъдеще или съдба.

Той постави четирите посоки на света като ос на полета на враната.

Попитах го дали враните винаги следват основните посоки, за да показват съдбата на човека. Той каза, че ориентацията е само моя. Това, което враните са направили при първата ни среща, е от решаващо значение. Той настоя да си припомня всяка подробност, тъй като посланието и вида на „пратениците“ са нещо индивидуално, нещо персонифицирано.

Имаше още нещо, което той настоя да си спомня — по кое време на деня са ме напуснали пратениците. Помоли ме да мисля за разликата в светлината около мен от момента, когато „започнах да летя“, до момента, когато сребристите птици „полетяха с мен“. Когато за първи път имах усещането за болезнен полет, беше тъмно. Но когато видях птиците, всичко беше червеникаво — светлочервено или може би оранжево.

Той каза:

— Това означава, че е било късно през деня. Слънцето още не е било залязло. Когато е напълно тъмно, враната е сляпа в белотата, а не в тъмнината, както ние нощем. Това указание за времето поставя твоите пратеници в края на деня. Те ще те повикат и, както летят над главата ти, ще станат сребристо бели. Ще ги видиш да блестят на небето и това ще значи, че времето ти е свършило. Това ще значи, че ще умреш и сам ще станеш врана.

— А ако ги видя сутрин?

— Няма да ги видиш сутрин!

— Но враните летят цял ден.

— Не и твоите пратеници, глупако!

— А твоите пратеници, дон Хуан?

— Моите ще дойдат сутрин. Също ще бъдат три. Моят благодетел ми каза, че човек може да им вика, докато почернеят, ако не иска да умре. Но сега аз знам, че това не може да бъде направено. Моят благодетел беше склонен към викането и към целия брътвеж и невъздържаност на дяволската трева. Знам, че димът е различен, защото той няма страст. Той е безпристрастен. Когато твоите сребристи пратеници дойдат за тебе, няма нужда да им викаш. Просто, полети с тях, както вече направи. След като те вземат, те ще обърнат посоките и отлитащите птици ще станат четири.