Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (31) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Четвъртък, 18 април 1963

Снощи дон Хуан ме помоли да опиша последното си преживяване, но твърде много ми се спеше, за да говоря за него. Не можех да се концентрирам. Днес, веднага след като се събудих, той отново ме попита.

— Кой ти каза, че това момиче Х. е било смахнато? — попита той, когато приключих разказа си.

— Никой. Това беше просто една от мислите, които имах.

— Мислиш ли, че това са били твои мисли?

Казах му, че смятам, че са били мои, макар че нямам основание да мисля, че Х, е болна. Това бяха странни мисли. Те сякаш изникваха в съзнанието ми отнякъде. Той ме погледна с любопитство. Попитах го дали не ми вярва. Той се засмя и каза, че ми е практика да бъда небрежен в действията си.

— Какво сгреших, дон Хуан?

— Трябваше да слушаш гущерите.

— Как трябваше да ги слушам?

— Малкият гущер на твоето рамо ти е разкривал всичко, което неговият брат е виждал. Той ти е говорел. Той ти е казал всичко, а ти не си обръщал внимание. Вместо това си сметнал, че думите на гущера са собствените ти мисли.

— Но това бяха моите собствени мисли, дон Хуан.

— Не са били. Такова е естеството на тази магия. Всъщност видението трябва по-скоро да бъде слушано, отколкото гледано. Същото се е случвало и на мене. Канех се да те предупредя. Но си спомних, че моят благодетел не ме предупреди.

— Твоето преживяване беше ли като моето, дон Хуан?

— Не. Моето беше адско пътуване. Едва не умрях.

— Защо беше адско?

— Може би защото дяволската трева не ме хареса или защото не ми беше ясно какво искам да попитам. Като тебе вчера. Трябва да си имал в ума си това момиче, когато си питал за книгите.

— Не мога да си спомня.

— Гущерите никога не грешат. Те приемат всяка мисъл като въпрос. Гущерът се е върнал и ти е разказал неща за Х., които никой никога не би могъл да разбере, защото дори ти не знаеш, какви са били мислите ти.

— А другото видение, което имах?

— Мислите ти трябва да са били устойчиви, когато си задавал този въпрос. А това е начинът, по който трябва да бъде провеждана тази магия, с яснота.

— Имаш предвид, че видението с момичето не трябва да се взима насериозно?

— Как може да бъде прието сериозно, след като не знаеш на какви въпроси са отговаряли малките гущери?

— Ще бъде ли по-ясно за гущера, ако човек му зададе само един въпрос?

— Да, би било по-ясно. Ако можеш да задържиш устойчиво една мисъл.

— Но какво би станало, дон Хуан, ако този единствен въпрос не е прост?

— Ако твоята мисъл е устойчива и не се пренася върху други неща, тя ще е ясна за малките гущери и тогава техният отговор пък ще е ясен за тебе.

— Може ли човек да зададе още въпроси на гущерите, когато преминава през видението?

— Не. Видението е, за да гледаш това, което гущерите ти казват. Ето защо ти казах, че това е по-скоро видение, което се чува, отколкото се вижда. Ето защо ти казах да не се занимаваш с лични неща. Обикновено, когато въпросът е за хора, твоят копнеж да ги докоснеш или да им говориш е твърде силен и тогава гущерът ще спре да говори, а магията ще се провали. Ще трябва да знаеш много повече от сега, преди да опиташ да видиш неща, които те засягат лично. Следващият път трябва да слушаш внимателно. Сигурен съм, че гущерите са ти казали много, много неща, но ти не си слушал.