Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (15) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Четвъртък, 23 ноември 1961

Когато пристигнах с колата, не видях дон Хуан да седи на верандата. Стори ми се странно. Извиках го високо, но от къщата излезе неговата снаха.

— Той е вътре — каза тя.

Разбрах, че преди няколко седмици си изкълчил глезена. Той направил своя си отливка от ивици плат, напоени в каша, получена от кактус и стрит кокал. Ивиците, увити плътно около глезена, бяха изсъхнали в лека, добре оформена отливка. Тя имаше твърдостта на гипс, но не и неговата масивност.

— Как стана това? — попитах. Снаха му, мексиканка от Юкатан, която се грижеше за него, ми отговори:

— Било е злополука. Паднал и едва не си счупил крака.

Дон Хуан се засмя и изчака жената да излезе от къщи, преди да отговори.

— Злополука, виж ми окото! Имам враг наблизо. Жена. Каталина. Тя ме блъсна в момент на слабост и аз паднах.

— Защо го направи тя?

— Искаше да ме убие, ето защо?

— Тя беше ли тук с тебе?

— Да!

— Защо я пусна вътре?

— Не съм я пускал. Тя долетя вътре.

— Моля?

— Тя е кос (chanate). И толкова сполучлив. Бях хванат ненадейно. Тя се опитва да ме довърши от доста време. Този път едва не успя.

— Ти каза, че тя е кос? Искам да кажа, тя птица ли е?

— Ето те пак с твоите въпроси. Тя е кос! Толкова, колкото аз съм врана. Аз човек ли съм или птица? Аз съм човек, който знае как да стане птица. Но да се върнем на Каталина. Тя е пъклена вещица! Нейното намерение да ме убие е толкова силно, че едва мога да я отблъсквам. Косът измина целия път до моята къща и аз не можах да го спра.

— Можеш ли да станеш птица, дон Хуан?

— Да! Но това е нещо, към което ще се върнем по-късно.

— Защо тя иска да те убие?

— О, между нас има стар проблем. Той излезе от контрол и сега изглежда аз трябва да я довърша, преди тя да довърши мен.

— Ще използваш ли магьосничество? — попитах в голямо очакване.

— Не бъди глупав. Никакво магьосничество не ще й въздейства някога. Имам други планове! Някой ден ще ти ги кажа.

— Можели твоят съюзник да те предпазва от нея?

— Не! Малкият дим само ми казва какво да правя. След това аз трябва да предпазвам себе си.

— А Мескалито? Може ли той да те предпази от нея?

— Не! Мескалито е учител, а не сила, която да се използва за лични нужди.

— Ами дяволската трева?

— Вече ти казах, че аз трябва да предпазвам себе си, следвайки указанията на моя съюзник — дима. А доколкото знам, димът може да направи всичко. Ако искаш да научиш за каквото и да било неизвестно, димът ще ти го каже. И ще ти даде не само знание, но и начините за действие. Това е най-великолепният съюзник, който човек може да има.

— За всекиго ли димът е най-добрия съюзник?

— Той не е еднакъв за всекиго. Мнозина се страхуват от него и не биха го докоснали, дори доближили. Димът е като всичко друго. Той не е създаден за всички нас.

— Какъв е този дим, дон Хуан?

— Димът на ясновидците!

Имаше едно забележимо благоговение в неговия глас — настроение, което не бях улавял никога преди.

— Ще започна, като ти разкажа точно какво ми каза моят благодетел, когато започна да ме учи за него. Макар че по онова време, както и ти сега, сигурно не съм можел да разбера: „Дяволската трева е за онези, които предлагат цена за сила. Димът е за онези, които искат да гледат и да виждат. И по мое мнение, димът е несравним. Ако веднъж човек навлезе в сферата на неговото действие, всяка друга сила му е подвластна. Това е великолепно! Разбира се, отнема целия живот. Отнема години само да се запознаеш с двете негови съществени части: лулата и сместа за пушене. Лулата ми беше дадена от моя благодетел и след много години милване стана моя. Тя порасна в ръцете ми. Да я предам в твоите ръце, например, ще бъде истинско изпитание за мен. И огромно постижение за теб — ако успеем! Лулата ще усети напрежението да бъде използвана от някой друг; и ако някой от нас направи грешка, няма да има никакъв начин да предотвратим разчупването на лулата от собствената й сила или бягството й от нашите ръце, за да се разбие, дори ако падне върху купа сено. Ако това се случи някога, то ще означава края и на двама ни. Особено на мен. Димът ще се обърне срещу мен по невероятен начин.“

— Как може да се обърне срещу теб, щом е твой съюзник?

Въпросът ми сякаш промени посоката на мислите му. Той дълго не проговори.

— Сложността на съставките — внезапно продължи той — прави сместа за пушене една от най-опасните субстанции, които знам. Никой не може да я приготви, без да е трениран. Тя е смъртоносно отровна за всеки, освен за протежето на дима. Към лулата и сместа трябва да се отнасяме с внимание и нежна грижа. А човекът, опитващ да учи, трябва да подготви себе си, водейки суров, скромен живот. Въздействието на дима е така страховито, че само един много силен човек може да устои на най-малкото дръпване. В началото всичко е ужасяващо и объркващо, но всяко ново дръпване прави нещата по-определени. И изведнъж светът се разтваря наново. Невъобразимо! Когато това се случи, значи димът е станал съюзник на човека и ще разреши всеки въпрос, допускайки го да навлезе в невероятни светове.

Това е най-голямото качество на дима, неговият най-голям дар. И той изпълнява своето предназначение, без ни най-малко да наранява. Аз наричам дима истински съюзник!

Седяхме, както обикновено, пред неговата къща, където пръстената настилка винаги е чиста, твърдо утъпкана. Изведнъж дон Хуан стана и влезе в къщата. След малко се върна със здраво стегнат вързоп и отново седна.

— Това е моята лула — каза той.

Наведе се към мен и ми показа лула, която извади от калъф, направен от зелен брезент. Беше дълга може би девет или десет инча. Тръбицата беше направена от червеникаво дърво, беше обикновена, без орнаментация. Огнището също изглеждаше направено от дърво, но в сравнение с тънката тръбица беше обемисто. Имаше лъскав край и беше тъмносиво, почти като въглен.

Той държеше лулата пред лицето ми. Помислих, че ми я подава. Протегнах ръка да я взема, но той бързо я отдръпна.

— Тази лула ми беше дадена от моя благодетел — каза той. — На свой ред аз ще я предам на тебе, но първо трябва да я опознаеш. Всеки път, когато идваш, аз ще ти я давам. Започни, като я докосваш. Отначало я дръж много кратко, докато ти и лулата свикнете един с друг. След това я сложи о джоба или може би под ризата си. И накрая я сложи в устата си. Всичко това трябва да бъде направено малко по малко, бавно и внимателно. Когато връзката е установена (la amistad esta hecha), ти ще пушиш от нея. Ако следваш съветите ми и не се втурваш, димът може да стане и твоят предпочитан съюзник.

Дон Хуан ми подаде лулата, но без да я пуска. Протегнах дясната си ръка към нея.

— С двете ръце — каза той.

Докоснах лулата с двете си ръце за много кратко време. Той не беше я протегнал достатъчно, за да я хвана, а тъкмо толкова, че само да я докосна. После я дръпна назад.

— Първата стъпка е да харесаш лулата. Това отнема време!

— Може ли лулата да не ме хареса?

— Не. Лулата не може да не те хареса, но ти трябва да се научиш да я харесваш, така че когато времето за пушене настъпи, лулата да ти помогне да бъдеш безстрашен.

— Какво пушиш, дон Хуан?

— Това.

Той отвори яката си и изложи на показ малка торбичка, която държеше под ризата, окачена през врата му като медальон. Той я извади, развърза я много внимателно и изсипа малко от съдържанието й на дланта си.

Доколкото можех да преценя, сместа приличаше на фино нарязани листенца чай, вариращи на цвят от тъмнокафяво до светлозелено с малко яркожълти зрънца.

Той върна сместа в торбичката, завърза я с кожена връв и отново я прибра под ризата си.

— Каква е тази смес?

— В нея има много неща. Да намериш всички съставки е много трудна работа. Човек трябва да пътува надалече. Малките гъби (los honguitos), които са необходими за приготвяне на сместа, растат само в определено време на годината и само на определени места.

— Имаш ли различна смес за всеки вид помощ, от която се нуждаеш?

— Не! Димът е един и друг като него няма.

Той посочи торбичката, висяща на гърдите му, и вдигна лулата, която лежеше между краката му.

— Тези двете са едно! Едното не може без другото. Тази лула и тайната на тази смес принадлежаха на моя благодетел. Те са му били предадени по същия начин, по който той ги предаде на мен. Сместа, макар да се приготвя трудно, е възможно да се набавя отново. Тайната й е в нейните съставки и в начина, по който те са приготвени и смесени. Лулата, от друга страна, е нещо до живот. За нея трябва да се полагат грижи с безкрайно внимание. Тя е твърда и здрава, но никога не трябва да бъде удряна или блъскана. Трябва да се пипа със сухи ръце, никога, когато те са потни, и трябва да бъде използвана само когато човек е сам. И никой, абсолютно никой не трябва някога да я вижда, освен ако не искаш да я предадеш на някого. Това е, на което ме научи моят благодетел, и това е начинът, по който съм общувал с лулата през целия си живот.

— Какво ще стане, ако загубиш или счупиш лулата?

Той много бавно поклати глава и ме погледна:

— Ще умра.

— Всички лули на магьосници ли са като твоята?

— Не всички имат лули като моята. Познавам обаче няколко души, които имат.

— Можеш ли ти самият да направиш лула като тази, дон Хуан? — настоях аз. — Да предположим, че я нямаш, как би ми дал такава, ако желаеш да направиш това?

— Ако нямах лулата, нямаше да мога, нито щях да искам да ти я дам. Щях да ти дам нещо друго.

Изглеждаше така, сякаш ми е сърдит. Постави лулата много внимателно в калъфа, който навярно беше обшит с мека материя, защото лулата, която му прилягаше точно, се плъзна много плавно. Той влезе в къщата, за да я прибере.

— Сърдиш ли ми се, дон Хуан? — попитах, когато той се върна. Изглеждаше изненадан от моя въпрос.

— Не! Аз никога на никого не се сърдя. Никое човешко същество не може да направи нещо достатъчно важно за такова нещо. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са важни. Аз вече не смятам така.