Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (49) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Четвъртък, 24 декември 1964

Днес разказах на дон Хуан цялото преживяване. Както обикновено, той ме изслуша без да ме прекъсва. Накрая проведохме следния диалог:

— Ти си направил нещо много лошо.

— Знам. Беше много глупава грешка, случайност.

— Няма случайности, когато имаш работа с дяволската трева. Казах ти, че тя всячески ще те изпита. Доколкото разбирам, или ти си много силен, или тревата наистина те харесва. Центърът на челото е само за големи брухо, които знаят как да боравят с нейната сила.

— Какво става обикновено, когато човек натрие челото си с тесто, дон Хуан?

— Ако човекът не е голям брухо, той никога няма да се върне от пътуването.

— Ти някога натривал ли си челото си с тесто, дон Хуан?

— Никога! Моят благодетел ми е казвал, че много малко хора се връщат от такова пътуване. Човекът може да изключи за месеци и ще трябва да бъде обслужван от другите. Моят благодетел ми е казвал, че гущерите могат да заведат човек накрая на света и да му покажат най-изумителни неща по негова молба.

— Познаваш ли някой, който някога е правил такова пътуване?

— Да, моят благодетел. Но той никога не ме е учил как да се връщам.

— Толкова ли е трудно връщането, дон Хуан?

— Да. Ето защо твоето действие наистина ме удивлява. Ти не знаеш стъпките, които трябва да следваш, а ние трябва да следваме определени стъпки, защото в тях човек намира сила. Без тях сме нищо.

Часове наред останахме безмълвни. Той изглеждаше потънал в дълбок размисъл.