Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (61) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Събота, 10 април 1965

Изживях кратки мигове ма откъсване, или повърхностни състояния на необикновена реалност.

Един елемент от халюциногенното преживяване с гъбите продължи да изниква в съзнанието ми: меката, тъмна грамада от много малки дупчици. Продължих да я виждам като мазнина или като маслен мехур, който започна силно да ме дърпа навътре. Сякаш щеше да се отвори и да ме погълне. За много кратко време изпитах нещо, което наподобяваше състояние на необикновена реалност. В резултат изтърпях моменти на дълбока тревога, безпокойство и дискомфорт и аз волево правех усилия да приключвам с тези преживявания, веднага след началото им.

Днес обсъждах това положение с дон Хуан. Помолих го за съвет. Той изглеждаше незаинтересован и ми каза да не обръщам внимание на преживяванията, защото те нямат значение или по-скоро — стойност. Каза, че единствените преживявания, които си струват моето усилие и загриженост, би трябвало да са тези, в които виждам врана. Всяко друго „видение“ би било просто продукт на моите страхове. Той отново ми напомни, че за да се ползвам от дима, трябва да водя силен, скромен живот. Лично аз изглежда бях достигнал опасен праг. Казах му, че имам чувството, че не мога да продължа. В гъбите имаше нещо истински плашещо.

Разглеждайки образите, които си припомнях от моето халюциногенно преживяване, дойдох до неизбежното заключение, че бях видял света по начин, структурно различен от обикновения ми поглед. В другите състояния на необикновена реалност, на които се бях подлагал, формите и моделите, които бях виждал, бяха винаги в пределите на моята зрителна представа за света. Но усещането за виждане под въздействието на халюциногенната смес за пушене не беше същото. Всичко, което виждах, беше пред мен в права зрителна линия. Нямаше нищо над или под тази зрителна линия.

Всеки образ беше досадно сплескан, но пък имаше смущаващо голяма дълбочина. Може би ще е по-правилно да кажа, че образите бяха конгломерат от невероятно ясни детайли, разположени в полета с различна светлина. Светлините на полетата се движеха, създавайки ефект за въртене.

След продължително напрягане да си спомня, аз бях принуден да направя поредица аналогии и сравнения, за да „разбера“ какво бях „видял“. Лицето на дон Хуан например изглеждаше така, като че ли беше потопено във вода. Тя сякаш се движеше, като че ли тече над лицето и косата му. Те изглеждаха така увеличени, че виждах всяка пора на кожата му или всеки косъм на косата му всеки път, когато фокусирах погледа си. От друга страна, видях грамади от предмети, които бяха плоски и пълни с ръбове, но не се движеха, защото нямаше колебание в светлината, която излизаше от тях.

Попитах дон Хуан какви са нещата, които бях видял. Той каза, че тъй като това е бил първият път, когато виждам като врана, образите не са били ясни или важни и че по-късно с практиката ще мога да разпознавам всичко.

Повдигнах въпроса за разликата, която бях открил в движението на светлината.

— Нещата, които са живи — каза той, — се движат вътрешно и една врана може лесно да види кога нещо е мъртво или ще умре, защото движението е спряло или се забавя и клони към спиране. Една врана може да каже не само кога нещо се движи твърде бързо, но и кога то се движи както трябва.

— Какво означава, когато нещо се движи твърде бързо, или както трябва?

— Означава, че враната може в действителност да каже какво да се избегне и какво да се търси. Когато нещо се движи вътрешно твърде бързо, това означава, че то е на път силно да избухне или да отскочи напред и враната ще го избягва. Когато то се движи вътрешно както трябва, това е привлекателен знак и враната ще го търси.

— Камъните движат ли се вътрешно?

— Не, нито камъните, нито мъртвите животни, нито мъртвите дървета. Но те са красиви за гледане. Ето защо враните окачат тук-там мъртви тела. Те обичат да ги гледат. В тях не се движи никаква светлина.

— Но когато плътта гние, тя не се ли променя и движи?

— Да, но това е различно движение. Това, което враната вижда, са милиони неща, движещи се вътре в плътта със своя собствена светлина, и това е, което враната обича да вижда. Това е наистина незабравима гледка.

— Ти самият виждал ли си я, дон Хуан?

— Всеки, който се научи да става врана, може да я види. Ти самият ще я видиш.

В този момент зададох на дон Хуан неизбежния въпрос:

— Аз наистина ли станах врана? Искам да кажа, дали ако някой ме беше видял, щеше да мисли, че съм обикновена врана.

— Не. Не можеш да мислиш по този начин, когато имаш работа със съюзниците. Такива въпроси са безсмислени и все пак да станеш врана е най-простото от всички неща. Това е шега работа и от него няма голяма полза. Както вече ти казах, димът не е за тези, които търсят сила. Той е само за тези, които копнеят да виждат. Аз се научих да ставам врана, защото тези птици са най-подходящи. Никога не ги безпокоят други птици, освен може би по-големи, гладни орли, но враните летят на групи и могат да се защитават. Хората също не безпокоят враните, а това е важен момент. Всеки човек може да отличи един голям орел, особено един необикновен орел или всяка друга голяма необикновена птица, но кой го е грижа за една врана? Враната е в безопасност. Тя е идеална по размер и нрав. Тя може безопасно да ходи на всяко място, без да привлича внимание. От друга страна, възможно е да станеш лъв или мечка, но това е твърде опасно. Такова създание е твърде голямо. Отнема твърде много енергия да станеш такъв. Човек може да стане и щурец или гущер, или дори мравка, но това е даже по-опасно, защото по-големите животни ловят малките създания.

Възразих, че това, което казва, означава, че човек наистина се превръща във врана или щурец, или каквото и да било. Но той настоя, че не разбирам.

— Нужно е много време да се научиш да бъдеш истинска врана — каза той. — А ти не се промени, нито престана да бъдеш човек. Има нещо друго.

— Можеш ли да ми кажеш какво е това друго нещо, дон Хуан?

— Може би сам ще го узнаеш. Може би ако не се страхуваше толкова от полудяване или от загуба на тялото си, ти би разбрал тази изумителна тайна. Но може би трябва да чакаш, докато се освободиш от своя страх, за да разбереш какво имам предвид.