Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (59) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Събота, 3 април 1965

Днес се сетих за друг образ в моя „сън“ за сребристите птици. Спомних си, че видях тъмна грамада с безброй дупчици. Всъщност грамадата беше един тъмен грозд от малки дупки. Не знам защо си помислих, че е мека. Както я гледах, три птици долетяха право при мен. Едната вдигна шум. След това и трите се оказаха до мен на земята.

Описах на дон Хуан картината. Той ме попита от коя страна бяха дошли птиците. Казах, че не ми е възможно да определя това. Той стана твърде нетърпелив и ме обвини, че съм неподвижен в мисленето си. Каза, че бих могъл много добре да си спомня, ако опитам, и че ме е страх да си позволя да стана по-малко скован. Каза, че съм мислил от гледна точка на хората и враните, но че не съм бил нито човек, нито врана по времето, което исках да си припомня.

Помоли ме да си спомня какво ми е казала враната. Опитах да помисля върху това, но умът ми скачаше върху множество други неща, вместо това. Не можех да се концентрирам.