Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (37) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Събирането на съставките и приготвянето им като смес за пушене заключва едногодишен цикъл. Първата година дон Хуан ме научи на процедурата. През декември 1962, втората година, когато цикълът беше подновен, дон Хуан само ме напътстваше — аз сам събрах съставките, приготвих ги и ги прибрах до следващата година.

През декември 1963 за трети път започна нов цикъл. След това дон Хуан ми показа как да комбинирам изсушените съставки, които бях събрал и приготвил предишната година. Той сложи сместа за пушене в малка кожена торбичка и ние отново се отправихме да събираме отделните компоненти за следващата година. През годината, която измина между двете събирания, дон Хуан рядко споменаваше „малкия дим“. Все пак винаги, когато отивах да го видя той ми даваше да подържа неговата лула и процедурата на „сближаване“ с лулата се развиваше по начина, който той беше описал. Той слагаше лулата в ръцете ми много бавно. Изискваше абсолютно и внимателно концентриране върху това действие и ми даваше много подробни указания. Той казваше, че всяко неумело бърникане на лулата незабавно би довело до неговата смърт.

Веднага след като бяхме приключили третото събиране и подготвителния цикъл, дон Хуан започна да говори за дима като съюзник — за първи път след повече от година.