Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (22) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Вторник, 30 януари 1962

— Какво виждаш, когато Мескалито те взема със себе си, дон Хуан?

— Такива неща не са за обикновен разговор. Не мога да ти кажа това.

— Ще ти се случи ли нещо лошо, ако кажеш?

— Мескалито е закрилник — добър, нежен закрилник. Но това не означава, че можеш да се шегуваш с него. Както е добър закрилник, той може да бъде и самият ужас за тези, които не харесва.

— Нямам намерение да си правя шега с него. Просто искам да знам какво кара той другите хора да правят и да виждат. Аз ти описах всичко, което с помощта на Мескалито можах да видя, дон Хуан.

— С тебе е различно, може би защото не знаеш неговите методи. Трябва да бъдеш учен на методите му така, както едно дете бива учено да ходи.

— Още колко ще трябва да бъда обучаван?

— Докато той самият започне да има значение за теб.

— И после?

— После ти сам ще разбереш. Няма да е нужно да ми казваш нищо повече.

— Можеш ли просто да ми кажеш къде те води Мескалито?

— Не мога да говоря за това.

— Всичко, което искам да знам, е дали има друг свят, в който той води хората?

— Има.

— Това небесата ли са?

— Той те превежда през небето (cielo).

— Искам да кажа, това ли са небесата (cielo), където е Бог?

— Сега говориш глупости. Аз не знам къде е Бог.

— Е ли Мескалито Бог — единственият Бог? Или един от боговете?

— Той е просто закрилник и учител. Той е сила.

— Той сила вътре в нас ли е?

— Не. Мескалито няма нищо общо с нас. Той е извън нас.

— Тогава всеки, който взима Мескалито, трябва да го вижда в една и съща форма.

— Не, не всеки. Той не е еднакъв за всички.