Метаданни
Данни
- Серия
- Учението на дон Хуан (1)
- Включено в книгата
-
Учението на дон Хуан
Пътят на знанието на един индианец от племето яки - Оригинално заглавие
- The Teachings of Don Juan: A Yaqui Way of Knowledge, 1968 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мира Антонова, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- Диан Жон (2012)
История
- — Добавяне
- — Корекция
Четвъртък, 24 декември 1964
Днес разказах на дон Хуан цялото преживяване. Както обикновено, той ме изслуша без да ме прекъсва. Накрая проведохме следния диалог:
— Ти си направил нещо много лошо.
— Знам. Беше много глупава грешка, случайност.
— Няма случайности, когато имаш работа с дяволската трева. Казах ти, че тя всячески ще те изпита. Доколкото разбирам, или ти си много силен, или тревата наистина те харесва. Центърът на челото е само за големи брухо, които знаят как да боравят с нейната сила.
— Какво става обикновено, когато човек натрие челото си с тесто, дон Хуан?
— Ако човекът не е голям брухо, той никога няма да се върне от пътуването.
— Ти някога натривал ли си челото си с тесто, дон Хуан?
— Никога! Моят благодетел ми е казвал, че много малко хора се връщат от такова пътуване. Човекът може да изключи за месеци и ще трябва да бъде обслужван от другите. Моят благодетел ми е казвал, че гущерите могат да заведат човек накрая на света и да му покажат най-изумителни неща по негова молба.
— Познаваш ли някой, който някога е правил такова пътуване?
— Да, моят благодетел. Но той никога не ме е учил как да се връщам.
— Толкова ли е трудно връщането, дон Хуан?
— Да. Ето защо твоето действие наистина ме удивлява. Ти не знаеш стъпките, които трябва да следваш, а ние трябва да следваме определени стъпки, защото в тях човек намира сила. Без тях сме нищо.
Часове наред останахме безмълвни. Той изглеждаше потънал в дълбок размисъл.