Карлос Кастанеда
Учението на дон Хуан (3) (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

Петък, 23 юни 1961

— Ще ме учиш ли за пейота, дон Хуан?

— Защо искаш да предприемеш такова обучение?

— Наистина искам да знам за него. Желанието просто да знам не е ли добра причина?

— Не! Ти трябва да потърсиш в сърцето си и да разбереш защо млад човек като тебе иска да предприеме подобно действие, да учи.

— Защо ти самият си учил за него, дон Хуан?

— Защо питаш?

— Може би двамата имаме еднакви причини.

— Съмнявам се. Аз съм индианец. Ние нямаме еднакви пътища.

— Единствената причина, която имам, е, че искам да науча за него, просто да знам. Но те уверявам, дон Хуан, намеренията ми не са лоши.

— Вярвам ти. Аз те подуших.

— Моля?

— Сега това няма значение. Знам твоите намерения.

— Имаш предвид, че си ме прозрял?

— И така може да се каже.

— Тогава ще ме обучаваш ли?

— Не!

— Защото не съм индианец?

— Не. Защото не познаваш сърцето си. Важното е да знаеш точно защо искаш да въвлечеш себе си. Учението за „Мескалито“ е в най-голяма степен сериозен акт. Ако ти беше индианец, само твоето желание щеше да бъде достатъчно. Много малко индианци имат такова желание.